Решение по дело №11/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], против Решение № 219/13.11.2023 г., постановено по АНД № 779/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 26-23000180 от 28.08.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, с което на „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/. С решението е осъдено едноличното дружество да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лв.

Сочи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е доказано в процеса.

Релевира доводи, че целта на установяването на работен график за периода на сумирано изчисляване и зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, е да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника или служителя през установения период на отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му. За прогнозния график е предвидено запознаване на работниците и служителите, преди започване на работа за съответния период.

В конкретния случай било безспорно, че при извършената проверка от служители на ДИТ са били представени прогнозните графици, по отношение на които били спазени изискванията на чл.9а, ал. 1 от НРВПО за предварително запознаване, спазване на ограниченията относно продължителността на работното време и т.н. В хода на производството пред районния съда бил представен и окончателен график за месец юли 2023 г., в който били отразени направените до края на месеца промени, свързани с промяната на обстоятелствата, при които същият е утвърден, тъй като през същия период имало и промяна в персоналния състав (назначаване на нов служител през месец юли 2023 г.), което обстоятелство изцяло съответствало на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО, с което дружеството било изпълнило в цялост задълженията си да изготви предварителен график за съответния период, да води график за присъствието на служители, и е отразило промените при изтичане на отчетния период - чрез съставен окончателен график (отчетна форма) за месец юли 2023 г.

Излага съображения, че чл. 9а от НРВПО въвеждал задължение за предварително изготвяне и уведомяване само относно прогнозните графици по ал. 1, но не и на окончателните, най-вече защото те отразявали настъпили в процеса на работа, в повечето случаи непредвидени промени. В този смисъл счита, че изискването за запознаване работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях, нямало как да се отнася до текущите и окончателните графици. Разширяване на изискванията на ал. 1 на чл. 9а от Наредбата относно прогнозния график към окончателния такъв и съответно санкционирането за неспазването им, представлявало разширително тълкуване на нормата, което било недопустимо при налагането в наказателното и в административното производство.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 219/13.11.2023 г., постановено по АНД № 779/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да отмени Наказателно постановление № 26-23000180 от 28.08.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, се представлява от юрисконсулт М.. Пълномощникът оспорва изцяло жалбата по основание, излагайки съображения за законосъобразност и обоснованост на атакувания акт на първоинстанционния съд. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Въвежда доводи, че административното нарушение е установено по несъмнени и категоричен начин, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото и нарушения на материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 26-23000180 от 28.08.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 04.07.2023 г. лицата П. Я. С. и Д. Г. Д. са престирали работна сила като „***“ в зала за хазартни игри „***“, находяща се в [населено място], ***, стопанисвана от „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], като съгласно утвърдения поименен график за работа в обекта, посочените лица е следвало да ползват почивен ден на датата на проверката.

Изводите на първоинстанционния съд, че работодателят не е изменил утвърдения поименен график в съответствие с чл. 9а, ал. 2 от НРВПО, изцяло се подкрепят от наличните в административната преписка доказателства и тези, приети в съдебното производство.

Разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/, въвежда изискването за работодателя, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно алинея 2 на нормата, през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.

В конкретния случай е безспорно, че в „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК] е въведено сумирано изчисляване на работното време за длъжностите „***“/Заповед № 77 от 03.09.2015 г. – л. 33 от АНД № 779/2023 г./, като съгласно утвърдения поименен график за месец юли 2023 г., 04.07.2023 г. е почивен ден за П. Я. С. и Д. Г. Д./ л. 40 от АНД № 779/2023 г./.

Събраните в производството пред районния съд доказателства не съдържат данни, че работодателят е изменил утвърдения поименен график за месец юли 2023 г. В тази връзка, към депозираното възражение по АУАН е представена отчетна форма за месец юли 2023 г./аналогична с такава, представена в проведеното открито съдебно заседание по делото/, видно от съдържанието на която действително е отразено, че за 04.07.2023 г. П. С. и Д. Д. са работили първа смяна през този ден от месеца, която отчетна форма обаче, не представлява изменен поименен график за месеца по смисъла на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Тази форма, освен съществената разлика в наименованието на документа и липсата на подписи на визираните в нея лица, отчита общо отработените часове, предвидената норма за месеца, положеният извънреден труд и др. По своята същност графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника или служителя през установения период на отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на изпълнението му. Именно с цел недопускането на полагането на извънреден труд, законодателят е предвидил установяването на работен график за периода на сумирано изчисляване и зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО. Всичко това обоснована извода, че отчетната форма за съответния месец, макар и съдържаща частично данни, които се припокриват с тези по утвърдения поименен график, е различен от последния и не би могъл да установи, както изпълнението на изискванията на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО, така и ал. 2 на нормата.

Според настоящия състав промяната в утвърдения поименен график, съставен в съответствие с чл. 9а, ал. 1, следва да бъде осъществена при настъпването на някоя от предпоставките по ал. 2 на нормата, респ. изменението в графика следва да бъде извършено своевременно и при настъпване промяна на обстоятелствата, при които същият е утвърден, като за това изменение следва да задължително да бъдат запознати работниците и служителите. С други думи, изменението на утвърдения график следва да бъде материализирано в съответната писмена форма, съдържаща както необходимата титулна част, така и данни за свеждането му до знанието на работниците и служителите, за които се отнася.

Данни за извършено такова изменение в утвърдения поименен график в „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], за месец юли 2023 г. относно служителите в зала за хазартни игри „***“, находяща се в [населено място], ***, не са представени в хода на проведеното административнонаказателно производство и в съдебното производство, поради което и с оглед горе изложеното, е налице нарушение на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО, както правилно е приел и районният съд.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ, „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК] има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е надлежно на представител на нарушителя, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

В заключение, правилно и в съответствие с относимата към датата на постановяване на решението норма на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на наложената санкция, районният съд е присъдил в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в размер на 90 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведеното съдебно заседание по делото, в което е взел участие пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Хасково, която дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище гр.София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК] за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219/13.11.2023 г., постановено по АНД № 779/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Пирин Турс 2002“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.