Р Е Ш Е Н И Е
№ 611
гр. Русе, 10.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря Антоанета
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5551 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД срещу Г.Д.И., в която се твърди, че на 17.12.2016г. между
”Банка ДСК” ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен
договор за стоков кредит, по силата на който му е предоставена сума в размер на
2202,84лв. за закупуване на стоки и услуги продавани от „Технополис България”
ЕАД на обща стойност 2019,00лв. и за заплащане на застрахователна премия в
размер на 183,34лв. Сумата била усвоена еднократно и безкасово по сметка на
търговеца, а за застрахователната премия по сметка на застрахователя. Кредитът
следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва, 23 от които в размер на 131,44лв., а последната в размер на 127,05лв.
Твърди се, че по
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 29.09.2017г. и
Приложение № 1.1 към него от 10.10.2017г., задължението по договора за стоков
кредит било цедирано от първоначалния кредитор на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането на 24.10.2018г. от „Банка ДСК” ЕАД посредством писмо с обратна
разписка.
Твърди се, че
ответникът не е извършвал плащания по договора за стоков кредит, а съгласно
чл.12, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в плащането на главница
и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. В
настоящия случай предсрочната изискуемост била обявена на 24.10.2017г.
Ответникът дължал и на осн. чл.12 от Общите условия и чл.86 ЗЗД и обезщетение
за забава върху непогасената главница, което се начислявало за всеки ден
забава, считано от датата на преустановяване на вноските по кредита до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, което в
случая възлизало на 95,23лв. За събиране на вземането си, ищцовото дружество
депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№1442/2018г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение за главница
в размер на 2072,12лв., договорна лихва в размер на 500,64лв. за период от
датата на първа погасителна вноска 16.01.2017г. до 10.10.2017г. – дата на цесия
и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 95,23лв. за периода
от датата на настъпване на забавата, а именно 28.02.2017г. до 23.02.2018г.-
дата на подаване на заявлението в съда. С оглед обстоятелството, че заповедта
била връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, се иска да бъде
признато за установено задължението на ответника към ищцовото дружество за
посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му от съда особен представител, изразява
становище за недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност за
неговата неоснователност. Оспорва се извършената цесия да е била редовно
съобщена на длъжника, съответно и да е породила по отношение на него действие. Уведомяването
за тази цесия следвало да бъде извършено преди депозиране на заявлението, или
най-късно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в настоящия
случай не било налице, поради което
ищецът в настоящото производство не разполагал с активна процесуална легитимация
да претендира от ответника суми по процесния договор. Относно основателността
на иска, особеният представител оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по процесния договор, тъй като в производството не били ангажирани
каквито и да е доказателства, че именно на 24.10.2017г. е била обявена от
кредитора тази изискуемост, което е една от задължителните предпоставки за настъпването й. С оглед на
това се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на
17.12.2016г. между ”Банка ДСК” ЕАД като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, по силата на който му е
предоставена сума в размер на 2202,84лв. за закупуване на стоки и услуги
продавани от „Технополис България” ЕАД на обща стойност 2019,00лв. и за
заплащане на застрахователна премия в размер на 183,34лв. Ответникът се е
задължил да изплати кредита на 24 месечни погасителни вноски, 23 от които в
размер на 131,44лв. и последната в размер на 127,05лв., включващи изплащане на
главница и договорна лихва. Общо дължимата договорна лихва е в размер на
947,33лв., а ГПР е в размер на 44,12%. Общото задължение на ответника (главница
и договорна лихва) възлиза на 3150,17лв.
Няма спор по
делото, че ответникът не е погасил претендираните от него и дължими по договора
суми.
С нотариална покана,
изпратена от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, ответникът е уведомен, че поради забава
в погасяването на задължения по сключения договор, банката обявява неговата
предсрочна изискуемост считано от датата на получаване на поканата. Заедно с
процесния договор, в поканата Банката е обявила и предсрочната изискуемост на
още три договора за стоков кредит. Нотариалната покана е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК на 08.09.2017г.
С Рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017г. и Приложение № 1.1 към
него от 10.10.2017г., задължението по процесния договор за стоков кредит е
цедирано от първоначалния кредитор на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Новият
кредитор е упълномощен от стария да съобщи извършената цесия на длъжниците по
прехвърлените вземания.
По депозирано
заявление от ищцовото дружество е издадена срещу ответника заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №823/03.03.2018г. по
ч.гр.д.№1442/2018г. по описа на РС – Русе за дължими по процесния договор суми:
2072,12лв. главница, 500,64лв. договорна лихва за периода от 16.01.2017г. до
10.10.2017г. и 95,23лв. мораторна лихва за периода от 28.02.2017г. до
23.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2018г. до
изплащане на вземането, както и за 153,36лв. разноски в заповедното
производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което
се явява процесуално допустим. Направените в отговора на исковата молба
възражения имат отношение към основателността на исковата претенция, а не към
нейната недопустимост.
Действително по
делото няма доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на
процесното вземане на нов кредитор (ищцовото дружество), но следва да се
приеме, че с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства
(включително уведомление и пълномощно за съобщаване на цесията) на особения
представител по делото, то ответникът е редовно уведомен. Този факт следва да
бъде отчетен като настъпил в хода на процеса и от значение за спора и да се
приеме, че цесията поражда действие и по отношение на ответника като длъжник,
още повече, че в настоящото производство той не твърди, че е извършил плащане
на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016
г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на това, възражението
на особения представител за липсата на облигационно отношение (материална
легитимация) между страните по делото следва да се приеме за неоснователно.
Видно е и от
представената нотариална покана, че първоначалният кредитор е уведомил
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния
договор за стоков кредит. Нотариалната покана е връчена в хипотезата на чл. 47,
ал.5 ГПК (залепено уведомление), но от нотариус, за когото този ред за връчване
на документи е уреден изрично в закона, поради което следва да се приеме, че
връчването е редовно и е породило съответните правни последици. Т.е. от датата
на която следва да се приеме, че редовно е връчена поканата – 08.09.2017г. е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника по процесния
договор, поради което и второто възражение на процесуалния представител на
ответника следва да се приеме за неоснователно.
По делото няма спор
относно размера на исковата претенция (изрично уточнено в първото по делото
съдебно заседание - стр. 61 от делото), поради което не е уважено и искането на
ищеца за назначаване на вещо лице за установяване на извършени плащания и
евентуално начина по който с тях са погасявани задължения. Поради това и с
оглед приетите за неоснователни възражения срещу основателността на исковата
претенция, тя следва да бъде изцяло уважена.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че в конкретния случай обявената предсрочна
изискуемост изцяло ползва неизправния ответник, тъй като претендираното от него
задължение в резултат на това е в по-нисък размер, отколкото, ако кредиторът
беше изчакал изтичането на договорения срок, в който случай щеше да бъде
дължимо освен обезщетение за забава и цялата уговорена договорна лихва в размер
на 947,33лв.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски за настоящото производство в размер на 129,50лв. държавна такса, 200лв.
юрисконсултско възнаграждение (а не 350лв. както се претендира тъй като не
съответства на предвиденото в чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ) и 300лв. за депозит за особен представител или общо 679,50лв., както и
разноските в заповедното производство в размер на 153,36лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.И.
с ЕГН********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев сумите:
2072,12лв., представляваща неизплатена
главница по договор за стоков кредит №232560
от 17.12.2016г., 500,64лв. договорна
лихва за периода 16.01.2017г. до 10.10.2017г., 95,23лв. обезщетение за забава за периода 28.02.2017г. до
23.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед №823 от 06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№1442/2018г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА Г.Д.И. с ЕГН**********
*** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Васил Левски“ №114, етаж Мецанин представлявано от Тервел Янчев
Кънчев сумата от 679,50лв. разноски
за настоящото производство, както и сумата от 153,36лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№1442/2018г.
по описа на РС - Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: