Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Мездра, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Мездра , наказателен състав , публично заседание на
Двадесет
и втори май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Евгени Божидаров
при
секретаря Валя Каменова ,
като
разгледа докладваното от съдията НАХ Дело №56/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от П М.П. *** срещу електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ
) серия К № 1211108 , издаден от ОД на МВР Враца , с който на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на фиша предвид настъпването на погасителна
давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност.Приложена е и
съдебна практика . В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.М.Г. *** и се
иска отмяна на ЕФНГ. Претендират се и
разноски .
Въззиваемата страна не е
взела становище и не се представлява в съдебно заседание.С писмото изпращащо
преписката в съда се иска потвърждаване на ЕФНГ и се представят доказателства
по опис в 12 пункта .
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата се явява
процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.04.2016 г. в 16,24
ч по ул.“Иван Й.“*** при ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/час и отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 km/h МПС лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с
рег.№ М 9980 АТ се движел със скорост от 85 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 35 km/h и това е установено със
мобилно автоматизирано техническо
средство TFR-M-515 . Електронният фиш е издаден на Пламен М.П. – собственик, на когото е регистрирано МПС.
Установява се
автоматизирано техническо средство TFR-M-515 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020
г. и вписано под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. Същото е минало
периодична техническа проверка на 25.03.2016 г. със срок на валидност една
година .
Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото –
снимковия материал от автоматизираното техническо средство
TFR-M-515 ,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване
TFR-M-515 № 10.12.4835 на БИМ и приложение към него,
протокол за проверка № 9-15-16 / 25.03.2016
г. на АТСС TFR-M-515 на Лаборатория за проверка на радарни
скоростомери и анализатори , разпечатка
на ЕФНГ серия К № 1211108 1920242, разпечатка от паметта на техническото
средство TFR-M-515 установило
нарушението,скица на мястото на нарушението ,заповед 8121з-172 /29.02.2016 г.
на МВР за утвърден образец ЕФНГ, справка за собственост на автомобила с които
нарушението е извършено , протокол за използване на АТСС .
Връчването на ЕФ,
собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя
и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в електронния
фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е
издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения
образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при
извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на
вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени
възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Враца ; мястото –
ул. „Иван Й.“ до дом № 44 в с. Люти дол , общ.Мездра ; датата на нарушението – 15.04.2016 г. ;
точният час на извършване на нарушението - 16:24 ч.; регистрационният номер на
МПС с които е извършено нарушението -М 9980АТ ; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – П.М.П. ; описание на нарушението -
управление на лек автомобил с установена скорост 85 км/ч при ограничение от 50
км/ч в населено място, респ. превишена стойност на скоростта от 35 км/час ; нарушената разпоредба - чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата - 200 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното ѝ заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
***:
След преценка на цялата
доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна се
установява извършеното нарушение и авторството на деянието, доколкото
собственика на МПС не е посочил друго лице, управлявало го, има основание да се
ангажира отговорността на жалбоподателя.
С тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по т.д №1 /2014 г. –ОСНК и
втора колегия на ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да
се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този
начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това
извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност,
каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В
този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в
административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на
давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния
процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното
постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно приложение е
института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите
на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Трайно установено
положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с
влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на
дадено лице. Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца
с влязъл в сила акт.
Погасителната давност
бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното / преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3
от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са
изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна
давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални
давностни срокове за извършване на тези конкретни действия- три месечен,
съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С
издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата
по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След
издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на
обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението
на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите
касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на
електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то
следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че
за връчване на електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на
3 години.
В случая не може да
намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му
би довело до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и
изпълнителна. Както бе посочено по-горе преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в
сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за
да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в
сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. В този смисъл
е изрично обсъжданото тълкувателно
постановление на ВКС и ВАС.
Не може да бъде прието
без резерви становище, че ЗАНН урежда изрично хипотезите на обикновената
погасителната давност в чл. 34 от ЗАНН и следователно би се явила неприложима давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което
би означавало единствено приложима само
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Съобразявайки се с приетите
постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва да
се отчете, че действително чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност. Затова и тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното
производство е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
Същевременно обаче въпросното постановление не посочва изрично изключване на
приложението на обикновената погасителна давност от 3 години по чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК. Наистина ЗАНН е специален спрямо НК и съгласно чл. 11 от ЗАНН, само
доколкото не се предвижда друго в него, може да бъде приложен НК. В този смисъл
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са специални спрямо погасителната давност по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, затова и последната не може да бъда прилагана по
отношение на срока за образуването на административнонаказателното производство,
така и по отношение на срока за издаване на НП. Това обаче не изключва
приложението на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК след издаването на НП,
на още по-голямо основание след издаването на електронен фиш. Впрочем както
правилно се застъпва в Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. №
3876/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив при електронния фиш
не са предвидени издаване на АУАН и НП, а той самият е едновременно и двете.
Настоящият състав счита обаче при спецификата на електронния фиш, че след като
той се издава в момента на нарушението и изключва приложението на правилата на
ЗАНН, доколкото има специална уредба в ЗДвП, то ще изключи и по природата си и
приложението на правилата за обикновената погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН. В този случай подобно тълкуване може да доведе до извод за
незаинтересованост от страна на законодателя за активното поведение на
административнонаказващите органи и тяхното дисциплиниране, доколко единствено
приложима би била само абсолютната погасителна давност. Това заключение влиза и
в друго противоречие със самия институт на абсолютната давност. За да е
изпълнена със смисъл следва да съществува обикновена давност, която е
необходимо да е била спряна или прекъсната – чл. 81, ал. 3 от НК, чието приложение
изрично беше прието с цитираното тълкувателно постановление. Така също и Решение
№ 818 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 418 / 2019 г. на XXVI-ти състав на
Административен съд – Пловдив, Решение №
75 /01.03.2019 г. на АС-Перник по к.адм.н.д №44 /19 г., Решение №1918
/12.11.2019 г. на АС-Бургас –XVI-ти състав по к.адм.н.д № 1702 /2019 г. В този
случай не може да бъде застъпвано становище , че за електронните фишове се прилага само
абсолютната давност от четири години и половина , без да се проверява
настъпване на обикновена погасителна
давност при налични за това предпоставки , тъй като при този едностранчив подход ще е
налице прилага само на един давностен институт и игнориране на алтернативен законно предвиден - този за обикновената погасителна
давност от три години .
С оглед гореизложеното
следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за
връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години
и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
В процесния случай
електронният фиш е относим към дата на нарушението 15.04.2016 г. , като законодателят
не е предвидил дата на неговото издаване –арг. от чл.189 ал.4 ЗДвП , поради
което именно датата на нарушението 15.04.2016
г. се явява и датата от която започва да
тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за неговото
връчване . В този смисъл е и чл.80 ал.3 НК вр.чл.11 ЗАНН . От
административнонаказващия орган не са изложени твърдения за наличие на действия
водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за връчването му, а същият
е връчен на нарушителя на 15.01.2020 г. , т.е. след 3 години и 9 месеца след извършване
на нарушението , за което по делото не се спори . Нито се
твърди от страна на наказващия орган, нито са ангажирани съответни
доказателства, че санкционираното лице е уведомено за издадения електронен фиш
по-рано. Не са налице никакви доказателства, че лицето е търсено през времевия
интервал от съставяне на електронния фиш до посочената по-горе дата. Липсват
каквито и да било данни за издирване на лицето, за промяна на адреси, за
фактът, че е търсен и резултатите от евентуални опити за връчване на
електронния фиш преди връчването на 15.01.2020 г. От датата на извършване на
нарушението- 15.04.2015г. започнал да тече давностен срок, във връзка с
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а както е
известно, при съществуващата нормативна уредба /чл.80, ал.1, т.5 от НК,
субсидиарно приложим по силата на чл.11 от ЗАНН/ този срок е три години. Вярно
е, че за да изтече абсолютната погасителна давност, съгласно чл.81, ал.3 от НК
в случаят е необходимо да изтече период от 4 години и 6 месеца, но прилагането
на тази норма не е безусловно. При положение, че не са налице никакви данни за
прекъсване на давността, считано от 15.04.2016 г., респективно липсват
обстоятелства обуславящи и нейното спиране, не може да се приеме, че е налице
хипотеза за спиране или прекъсване на давността по чл.81, ал.1, нито тази по чл.81, ал.2 от НК .Иначе
казано като е изтекъл визираният законов
срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК /три
години от извършване на нарушението/, то на 15.04.2019г. е изтекъл и срока, в който следва да бъде
реализирана отговорността на дееца за това нарушение. Връчване на електронния
фиш по-късно, на 15.01.2020 г. не би
могло да санира бездействието на органите да го предявят в законните срокове за
преследване на нарушението и този факт по никакъв начин не променя извода, че
погасителната давност за конкретното нарушение е изтекла преди връчване на ЕФ.
Обобщено, липсва законово основание за прилагане срока на абсолютната
погасителна давност.
От гореизложеното
следва, че обикновената тригодишна давност като непрекъсната е изтекла на 15.04.2019
г. Електронният фиш е връчен на 15.01.2020
г., т.е. след изтичане на давностния срок за това действие. По посочените
съображения следва да се приеме, че административно наказателната отговорност
на дееца е погасена по давност .
При
този изход на процеса обжалваният ЕФНГ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. Пред съда жалбоподателят е защитаван от адв.М.Г. от АК-Враца
с представено пълномощно и платен хонорар от 150 лв. , която парична сума се
претендира на основание чл.143 ал.1 АПК за възстановяване при отмяна на ЕФНГ. Направените
от жалбоподателя разноски като адвокатски хонорар в размер на 150 лева следва
да се възложат в тежест на наказващия орган на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр.
чл. 143 ал.1 АПК при налични доказателства за тяхното изплащане в пълен обем съобразно данните в пълномощното и представения договор за правна защита и
съдействие , поради което искането за присъждане на разноски се явява
основателно.
При
изложените съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНА
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / серия К № 1211108 ,
издаден от ОД на МВР Враца , с който на П. М.П. *** , ЕГН: **********
, на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОД-МВР-Враца да заплати на жалбоподателя Пламен М.П. *** , ЕГН: ********** , направените по делото разноски в размер на 150
/ сто и петдесет /
лева .
Решението
подлежи на обжалване чрез РС-Мездра пред Административен Съд-Враца в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните .
Районен съдия: