РЕШЕНИЕ
№ 1000
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120101224 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на М. Л. Д., ЕГН
**********, и В. И. Н., ЕГН **********, против М. Ц. Т. ЕГН **********, К. С. Д.,
ЕГН**********, и М. С. Т., ЕГН **********,
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът М. Л.
Д., ЕГН **********, е собственик на 1/24 ид.ч. и че ищцата В. И. Н. , ЕГН ********** е
собственик на 2/24 ид. ч. от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед РД-18-
35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със заповед за
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на Началник СГКК -
Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи:
07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122, 07079.705.3085 и 07079.705.2124, който
имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м.,
при граници: изток - улица; запад - УПИ XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-
122, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № 07079.705.2123.1, със
застроена площ от 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна;
за ОСЪЖДАНЕ на ответниците ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху целите
гореописани имоти, които се владеят от тях без правно основание;
за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят в полза на ищците сумата от общо 1 600
лева – обезщетение за ползване на гореописаните поземлен имот и сграда без правно
основание за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2022 г., както следва:
в полза на ищеца М. Л. Д. общо 533, 33 лева – 133, 33 лева за поземления имот, от
които 88, 89 лева от ответницата М. Ц. Т., и по 22, 22 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и
М. С. Т., и 400 лева за сградата, от които 266, 66 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 66, 67
1
лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т.;
в полза на ищцата В. И. Н. общо 1066, 67 лева – 266, 67 лева за поземления имот, от
които 177, 79 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 44, 44 лева от всеки от ответниците К. С. Д.
и М. С. Т., и 800 лева за сградата, от които 533, 34 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 133, 33
лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 25.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноски.
В искова молба са изложени твърдения, че двамата ищци, заедно с останалите
наследници на Р.Ж.Р. община Бургас, починал на 12.11.1925 година, са собственици на
процесния поземлен имот. Твърди се, че ищецът М. Л. Д. и останалите наследници на Р.Ж.Р.
са придобили поземления имот на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и
наследяване от общия наследодател. Сочи се, че със заповед № 365/13.02.2012 година на
Кмета на община Бургас, в сила от 02.03.2012 година, за признатите и възстановени по реда
на ЗСПЗЗ имоти са отредени урегулирани поземлени имоти, един от които е процесният.
Поддържа се, че ищцата В. И. Н. е собственик на основание дарение и продажба на идеални
части от процесния поземлен имот. Твърди се, че в процесния поземлен имот без отстъпено
право на строеж, без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж ответниците са
изградили и понастоящем владеят и ползват процесната сграда, за която е издадено
удостоверение за търпимост. Излагат се доводи, че на основание чл. 92 ЗС ищците и
останалите наследници на Р.Ж.Р. като собствениците на земята са придобили и
собствеността на изградената в нея без надлежно учредено право на строеж страда.
Отбелязва се, че с решение № 1892/11.11.2013 година, постановено по гр. д. № 6080/2012
година по описа на БРС, потвърдено от ВКС, съдът е отхвърлил отрицателния
установителен иск, предявен от ответницата М. Т. и наследодателя на останалите двама
ответници - С. Т., против наследниците на Р.Ж.. Твърди се, че въпреки приключилото
съдебно производство, с което са отхвърлени оспорванията на правото на собственост на
наследниците на Р.Ж., ответниците продължават да владеят имота без основание. Посочва
се, че с нотариална покана от 09.05.2012 г. наследниците на Р.Р. са поискали предаване на
владението върху имотите в срок до 7 дни от получаване на поканата, както и обезщетение
за ползването на имотите без съгласието им в размер на 6000 лева общо за период от
26.03.2002 г. до 30.04.2012 г., но до подаване на исковата молба обезщетение не е
заплащано.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Ц. Т. е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Излагат се доводи, че ищците не
могат да се легитимират като собственици на процесния поземлен имот на основание
приключила процедура по възстановяване на собствеността на наследници на Р.Ж.Р..
Оспорва се решението, въз основа на което е реституиран процесният имот, тъй като не е
надлежно индивидуализиран. Поддържа се, че по силата на ПМС № 76 с Удостоверение №
19/23.07.1978 г. на ГНС - Бургас на С. С. Т. било учредено право на ползване върху нива от
600 кв.м. в м. *** и след това на името на С. С. Т. е издадено второ Удостоверение №
19/06.02.1987 г. от Странджански РНС - Бургас за същото място, описано като нива от 0, 6
дка, кв. 4, парцел 39 в м., която се предоставя за земеделско ползване по ПМС № 11. Твърди
се, че в предоставения на С. Т. имот за земеделско ползване през 1985 г. е извършен строеж
на вилна сграда, изградена от панели и дървена конструкция. Сочи се, че със собствени
средства и труд, заедно с ползвателите на съседните земеделски имоти, бил построен ел.
пост, осигурено било ел. захранване, трасирани били улиците, извършено било
водоснабдяване и рекултивиране на имота, предоставен на С. Т. и ползван от семейството
му, който бил актуван заедно с останалите имоти на ползвателите като частна общинска
собственост. Сочи се, че ответницата М. Т. и съпругът й С. Т. са подали до Община Бургас
2
молба да придобият собственост върху предоставената им земя за земеделско ползване.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. С. Д. и М. С. Т. са депозирали писмен
отговор, с който оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им. Поддържа се, че
ищците не са собственици на процесния имот. Сочи се, че процесният имот не е част от
възстановените такива на ищците, а служи като граница на имота, чиято собственост е
възстановена. Излагат се доводи, че процедурата по възстановяване на собствеността на
наследниците на Р.Р. от една страна е опорочена, а от друга не е успешно финализирана.
Твърди се, че на наследодателя на ответниците - техния баща С. С. Т., било предоставено по
реда на ПМС № 76 на МС право на ползване върху земеделска земя - нива от 0.600 дка в
землището на с. Б., съставляваща УПИ XV - 123 в кв. 7. Твърди се, че родителите на
ответниците са извършили редица подобрения в имота - засадени са трайни насаждения,
имотът бил електрифициран и водоснабден, до него са изградени пътища, построени са
жилищна сграда за сезонно ползване и стопанска сграда, а за вилната сграда било издадено
от Община Бургас удостоверение за търпимост. Поддържа се, че считано от предоставяне
ползването на земята през 1978 г. родителите на ответниците са я владели непрекъснато,
явно и необезпокоявано. След смъртта на наследодателя С. Т. през 2018 г., владението било
продължено от децата му и тяхната майка – третата ответница М. Ц. Т., които и до
настоящия момент полагат необходимите грижи за земята и извършените в нея подобрения,
както и за засадените насаждения. Въз основа на изложеното се поддържа, че ответниците са
собственици на основание давностно владение на процесния имот.
По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалните искове в настоящото
производство евентуалната насрещна искова молба (уточнена) на М. Ц. Т. против М. Л. Д.
и В. И. Н., за ОСЪЖДАНЕ на ответницата В. И. Н. да заплати на ищцата сумата от 9585, 32
лева и за ОСЪЖДАНЕ на ответника М. Л. Д. да заплати на ищцата сумата от 4792, 66
лева, които суми представляват съответна част от стойността на извършените в имота
подобрения – трайни насаждения, изградени паянтова жилищна сграда, дървен навес,
метален гараж, външна тоалетна, плочници и пътеки, поставена оградна мрежа, дворен
водопровод и отточна шахта, електропреносна мрежа, уличен водопровод и съоръжения към
него, изградени настилки на пътища, извършени от ищцата в качеството й на добросъвестен
владелец. Твърди се, че подобренията са извършвани първоначално от М. и С. Т.и, а след
смъртта на С. Т. на 14.02.2018 г. – и от К. Д. и С. Т., като добросъвестни владелци.
По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалните искове в настоящото
производство евентуалната насрещна искова молба (уточнена) на К. С. Д. и М. С. Т.
против М. Л. Д. и В. И. Н. за ОСЪЖДАНЕ на ответницата В. И. Н. да заплати на всеки от
двамата ищци сумата от по 2396, 67 лева и за ОСЪЖДАНЕ на ответника М. Л. Д. да
заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 1198, 33 лева, които суми представляват
съответна част от стойността на извършените в имота подобрения – трайни насаждения,
изградени паянтова жилищна сграда, дървен навес, метален гараж, външна тоалетна,
плочници и пътеки, поставена оградна мрежа, дворен водопровод и отточна шахта,
електропреносна мрежа, уличен водопровод и съоръжения към него, изградени настилки на
пътища, извършени от наследодателя на ищците и от ищците в качеството им на
добросъвестни владелци. Твърди се, че подобренията са извършвани първоначално от М. и
С. Т.и, а след смъртта на С. Т. на 14.02.2018 г. – и от К. Д. и С. Т., като добросъвестни
владелци.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова
молба на М. Ц. Т. от ответницата В. И. Н., която оспорва предявения евентуален иск за
подобрения като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Поддържа се, че ищцата М. Т.
не е лице с предоставено право на ползване по някой от предвидените по § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ актове, поради което претендираните подобрения следва да бъдат уредени не по
чл. 72 ЗС, а при хипотезата на чл. 59 ЗЗД, в който случай обаче претенцията е погасена по
3
давност. Направено и евентуално възражение, че претенцията е погасена по давност, тъй
като правото на ползвателя да претендира обезщетяване, основано на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ,
чрез присъждане стойността на извършени от него подобрения в предоставената за ползване
земя, възниква от момента, в който бъде отречено правото му на изкупуване на земята.
Оспорва се, че съществуването на твърдените подобрения, евентуално – трайното им
прикрепване към имота. Отбелязва се, че претендираните подобрения за заплатени вноски за
членство в сдружение за ел. и В и К доставки до имота и за прокарване на пътища нямат
отношение към налични в имота подобрения и не подлежат на възстановяване. По
отношение на постройките се отбелязва, че същите не следва да се считат за подобрения на
имота, тъй като са незаконни, построени са без строителни книжа и за тях е налице издадена
заповед за премахване, а представеното удостоверение за търпимост не променя тези
изводи. По отношение на трайните насаждения се сочи, че са амортизирани и с изчерпан
срок на плодоползване, което ги прави негодни за обичайна употреба и не следва да се
считат за подобрения на имота. Оспорва се и размерът на претенцията с оглед притежавана
от ответницата квота в съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова
молба на М. Ц. Т. от ответника М. Л. Д., който оспорва предявения евентуален иск за
подобрения като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Изложени са възражения,
идентични с горепосочените оспорвания против евентуалната претенция на М. Ц. Т..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова
молба на К. С. Д. и М. С. Т. от ответницата В. И. Н., която оспорва предявените евентуални
искове за подобрения като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Изложени са
възражения, идентични с горепосочените оспорвания против евентуалната претенция на М.
Ц. Т..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на насрещната искова
молба на К. С. Д. и М. С. Т. от ответника М. Л. Д., който оспорва предявените евентуални
искове за подобрения като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Изложени са
възражения, идентични с горепосочените оспорвания против евентуалната претенция на М.
Ц. Т..
Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединяване обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
евентуално съединени с насрещни искове по чл. 72, ал. 1 ЗС.
По исковете на ищците с правно основание чл. 108 ЗС:
По главните искове с правно основание чл. 108 ЗС ищците следва да установяват при
условията на пълно и главно доказване посочените в исковата молба придобивни основания,
от които произтича правото им на собственост върху процесните имоти, както и че
ответниците осъществяват фактическа власт върху процесните имоти, а ответниците имат
възможността да проведат непълно и насрещно доказване по посочените обстоятелства.
Ответниците К. С. Д. и М. С. Т. следва да установят при условията на пълно и главно
доказване направеното от тях възражение за придобивна давност, а именно че
наследодателят им С. Т. е осъществявал непрекъснато владение върху процесните имоти за
периода от 1978 г. до смъртта си през 2018 г., след което владението му е било продължено
от ответниците.
По придобивните основания на ищците:
Не е спорно по делото, а и е видно от представената скица, че поземлен имот с
идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед РД-18-
35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със заповед за
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на Началник СГКК -
Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на територията:
4
урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи:
07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122, 07079.705.3085 и 07079.705.2124,
съответства по предходен план на УПИ XV-123 в квартал 7. Безспорно е също, че в него е
построена сграда с идентификатор № 07079.705.2123.1, със застроена площ от 34 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна. Представено е удостоверение,
издадено от архитект Светлана Недева – главен експерт „АС“ при Община Бургас, с рег. №
94-00-24841/5 от 25.06.2013 г. за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за строеж
– вилна сграда, изградена от панели и дървена конструкция, находяща се в УПИ XV-123 в
квартал 7 по плана на вилна зона „Боровете“, землището на кв. Банево, изпълнен без
строителни книжа през 1985 г, като допустим по действащия към момента ПУП, одобрен
със заповед № 136/21.02.1991 г. и съгласно правилата на нормативите на действащия ЗУТ.
Спорен между страните е въпросът относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния поземлен имот, съответно правото на собственост върху
построената в него сграда.
С решение № 8562В от 13.04.2004 г. на ОСЗГ- гр. Бургас се възстановява
собствеността на наследниците на Р.Ж.Р. върху „нива от 5,636 дка в строителните граници
на село Б., при граници (съседи): № ХХХ-154; № ХL-78; ХV-123; ХVІІ-121; ХІІІ-115; ХХІV-
114; ХVІІІ, ХVІ и ХVІІ”.
С Решение № 206 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 2103/2016 г. на I г. о. на ВКС е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. Ц. Т. и С. С. Т. срещу М.С.Д. , К. И., Р.Й.Ж., Я.С.Р.,
Р.С.П. /заместена от наследниците си С. Т.П. и Р.Т.П./, А.С.К., К.С.К., С.С.Г. П.С. А.,
Н.И.Н. /заместен от наследниците си В.Я. Н., Л.Н.Н. и В. И. Н./, Х.И.Х., Д.Й.Ж., Ж.Н.Ж.,
К.Н.Ж., Р.Ж. И Е.Ж.К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, не ответниците
не са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ XV-123 от кв. 7 по плана на
вилна зона ****, целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток - улица; запад – УПИ
XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-122. За да отхвърли предявения иск,
съдът е приел, че ответниците се легитимират като собственици на УПИ XV-123 в
качеството им на наследници на Р.Ж.Р. по силата на решение № 8562В от 13.04.2004 г. на
ОСЗГ- гр. Бургас, което има конститутивно действие и приключва процедурата по
възстановяване на собствеността. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за
конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че
именно ответникът по този иск е носител на тези права. Отхвърлянето на отрицателен
установителен иск е равнозначно на уважаването на положителен установителен иск
относно същото право, предявен от ответниците по отрицателния установителен иск. В този
смисъл са постановени Решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I г. о. на
ВКС, Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на II г.о. на ВКС, Решение №
154 от 03.07.2018г. по гр. д. № 4251/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 109 от 25.05.2015
г. по гр. д. № 7420/2014 г. на I г. о. на ВКС, Определение № 330 от 05.07.2016 г. по ч. гр. д.
№ 2108/2016 г. на IV г.о. на ВКС, Определение № 21 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 361/2021 г.
на I г. о. на ВКС.
На основание чл. 226, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК ако в течение на производството спорното
право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните
страни, като постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
По силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 84, том I, рег. № 2058,
дело № 60 от 2013 година на нотариус В.Д., рег. № 491 по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър
Бургас вх. рег.№ 2411/11.03.2013 година, акт №191, том 7, дело № 1126, Н.И.Н. е дарил на
внучка си В. И. Н. правото на собственост върху 1/120 идеална част от УПИ XV-123. По
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85, том I, рег. №
2059, дело № 61 от 2013 година на нотариус В.Д., рег.№ 491 по регистъра на Нотариалната
5
камара, с район на действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър
Бургас вх. рег.№ 2412/11.03.2013 година, акт №190, том 7, дело № 1125, Н.И.Н. е дарил на
внучка си В. И. Н. правото на собственост върху 9/120 идеални части от УПИ XV-123.
На основание чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за
наследниците на страните. Видно от представеното удостоверение за наследници от
20.12.2021 г. на Р.Ж.Р., починал на 12.11.1925 г., наследодателят е имал четири деца –
П.Р.К., Я.Р.Х., Й.Р.Ж. и Ж.Р.Ж.. Наследницата П.Р.К. е оставила шест деца, едно от които е
М. С. Д.а – ответник по гр. д. № 2103/2016 г. на ВКС, починала на 22.04.2019 г., като е
оставила за единствен наследник М. Л. Д. – ищец по настоящото дело. Видно от
представеното удостоверение за наследници от 16.02.2018 г. на С. С. Т. , починал на
14.02.2018 г., същият е оставил за наследници тримата ответници по настоящото дело – М.
Ц. Т. (**), М. С. Т. (**) и К. С. Д. (дъщеря).
Въз основа на изложеното съдът приема, че с влязло в сила решение по гр. д. №
2103/2016 г. на I г. о. на ВКС е формирана сила на пресъдено между страните по въпроса, че
ответниците по гр. д. № 2103/2016 г. на I г. о. на ВКС са собственици по силата на
реституция на УПИ XV-123 от кв. 7 по плана на вилна зона ****, целият с площ от 600 кв.м.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас, с
адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м. Субективното действие на формираната сила на пресъдено
нещо се простира по отношение на страните по настоящото дело, както следва: спрямо
ищеца М. Л. Д. – в качеството му на наследник на М. С. Д.а; спрямо ищцата В. И. Н. – в
качеството й на частен правоприемник на страната Н.И.Н. по силата на сключени в хода на
процеса договори за дарение и продажба и впоследствие като наследник, заместил
починалия в хода на процеса Н.И.Н.; спрямо ответницата М. Ц. Т. – в качеството й на
страна; спрямо ответниците К. С. Д. и М. С. Т. – в качеството им на наследници на страната
С. С. Т.. С оглед извода за наличие на формирана сила на пресъдено нещо и свързаната с
това непререшаемост на спора не подлежат на разглеждане наведените от ответниците
оспорвания относно надлежното провеждане и приключване на реституционната процедура
по възстановяване на собствеността на наследниците на Р.Ж.Р..
Следователно ищецът М. Л. Д. се легитимира като наследник на Р.Ж.Р. с наследствен
дял в размер на 1/24, т. е. като собственик на 1/24 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 07079.705.2123 на посоченото в исковата молба придобивно основание –
земеделска реституция и наследяване. На основание чл. 92 ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Следователно ищецът се легитимира и като собственик на съответна 1/24 идеална част от
построената в поземления имот сграда с идентификатор № 07079.705.2123.1 на посоченото в
исковата молба придобивно основание – по приращение.
Ищцата В. И. Н., от своя страна, се легитимира като собственик на общо 1/12 идеална
част (или 2/24 идеални части) от поземлен имот с идентификатор № 07079.705.2123 на
посочените в исковата молба придобивни основания – договори за дарение и продажба.
Процесната сграда с идентификатор № 07079.705.2123.1 е била изградена в поземления
имот преди 11.03.2013 г., когато са били сключени договорите за дарение и продажба, като
не е била изрично изключена от предмета на извършените разпореждания с правото на
собственост върху земята. На основание чл. 92 ЗС прехвърлянето на правото на собственост
върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен
ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т.е. ако изрично
постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на
собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл. 63 ЗС принцип,
като прехвърлителят го запазва за себе си (Решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. д. №
88/2012 г. на II г. о. на ВКС, Решение № 293 от 21.02.2000 г. по гр.д. № 11275/1999 г. на ІV
г. о. на ВКС). Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/,
6
които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото:
сградата, посажденията,оградата и др. като запазването на собствеността върху сградата
отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята
оборена презумпцията по чл. 92 ЗС (Решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 1129/2009 г.
на I г. о. на ВКС). Ето защо ищцата се легитимира и като собственик на 1/12 идеална част
(или 2/24 идеални части) от процесната сграда с идентификатор № 07079.705.2123.1 на
посоченото в исковата молба придобивно основание – по приращение.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че Я.Р.Х. (едно от четирите
деца на наследодателя Р.Ж.Р.) е оставила три деца, едно от които е Н.И.Н. – ответник по гр.
д. № 2103/2016 г. на ВКС, починал на 10.08.2014 г. и заместен от наследниците си В.Я. Н.,
Л.Н.Н. и ищцата в настоящото производство В. И. Н.. В исковата молба обаче не са
изложени твърдения, че ищцата се легитимира като собственик въз основа на наследяване и
реституция. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не
следва да се произнася относно наличието на придобивно основание, на което ищцата не се
е позовала в исковата молба, а и въобще в хода на процеса, както и за принадлежността на
правото на собственост за идеална част, по-голяма от заявената с установителния петитум.
Противното би довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
По възраженията за придобивна давност на ответниците К. С. Д. и М. С. Т.:
Представено е по делото удостоверение № 19 от 23.08.1978 г., издадено от Общински
Народен Съвет – гр. Бургас, в приложение на Постановление № 76 на Министерския съвет и
решение № 76 от 20.02.1978 г. за предоставяне на право на ползване на С. С. Т. върху
земеделска земя - нива от 0.600 дка в землището на с. Б., за земеделско ползване „по 11
ПМС“. Представено е още удостоверение № 19 от 06.02.1987 г., издадено от Странджански
районен народен съвет – гр. Бургас, в приложение на Постановление № 1 от 07.01.1981 г. на
Министерски съвет и Протокол № 4 от 14.03.1980 г. на ИК на ОНС – Бургас за предоставяне
на право на ползване на С. С. Т. върху земеделска земя - нива от 0.600 дка в кв. № 4, парцел
№ 39 в землището на с. Б., за земеделско ползване „по 76 ПМС“. Представена е молба от С.
С. Т. от 29.09.1994 г. до кмета на Община Бургас, с която заявява искане да придобие
собствеността върху предоставената му за ползване земя в размер на 0, 600 дка срещу
определена цена на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По искане на С. С. Т. от
24.08.2000 г. с докладна записка на Кмета на Община Бургас от 06.10.2009 г. е определена
оценка на земята на УПИ XV-123 от кв. 7 по плана на вилна зона ****, целият с площ от 600
кв.м., актуван с АЧОС № 1884/14.01.2000 г. в размер на 84 лева без ДДС, определена по
реда на Наредбата по чл. 36 ЗСПЗЗ, с указания до С. С. Т. да заплати цената на Община
Бургас в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Налице са данни по делото, че с
писмо от 19.05.2010 г. Кметът на Община Бургас е уведомил Т., че имотът не е общинска
собственост, а е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Р.Ж.Р., поради
което продажбата не може да бъде завършена.
Представена е заповед № 1115 от 27.04.2010 г. на Кмета на Община Бургас за
отписване на процесния УПИ XV-123 от актовите книги за общинска собственост в полза на
наследниците на Р.Ж.Р. с мотиви, че за него е бил съставен АЧОС № 1884/14.01.2000 г., но
правото на собственост върху него е възстановено на наследниците на Р.Ж.Р. с решение №
72 от 26.03.2002 г. и Решение № 856В от 13.04.2004 г. на ОСЗГ- гр. Бургас. Приложена е по
делото и заповед № 365 от 13.02.2012 г. на заместник кмета на Община Бургас по чл. 16, ал.
5 ЗУТ, с която наследниците на Р.Ж.Р., в това число за наследодателите на ищците, са
определени за собственици на конкретно посочени УПИ по ПУП-ПР на в. з. ***, сред които
е и процесният УПИ XV-123 в кв. 7. Заповедта е влязла в сила е и била вписана в Службата
по вписванията – гр. Бургас на 02.03.2012 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.З.Р. и И.
Д.Н., които съдът кредитира, тъй като са непротиворечиви и изхождат от незаинтересовани
7
от изхода на делото лица.
Свидетелката Р. разказва, че през 1978 год. на баща й е било предоставено ползването
на имот във в. з. „Боровете“, който се намира в непосредствено съседство с процесния имот,
който бил предоставен на С. Т.. Местата нямали огради, имало много камъни, които
извадили и използвали за настилки. Около година след това сложили телени огради.
Донесли пръст, засадили бадеми, лозя, райска ябълка, череши, ябълки и орехи. Около 1983
г. С. и **та му М. Т. си построили къщичка, която се състояла от фоайе, една стая с печка и
две легла, лятна кухня навън, където се хранели, както и гараж, който ползвали за натурии.
Ходели редовно на мястото, оставали да спят в къщата, сеели много зеленчуци – домати
краставици, направили парник с капково напояване, който и досега си седи там.
Ползвателите в местността си учредили сдружение, на което плащали вноски, за да си
прокарат електричество. Заплатили си и за прокарването на вода – имало извод на всяко
място и всеки трябвало да си организира докъде ще му стигне водата. Пътят, който бил
много див в началото, бил насипан с дребни камъни. Плащанията били извършвани от
всички живущи. След като починал С., децата му започнали да се грижат за мястото –
идвали редовно през седмицата, но не оставали да спят.
Свидетелят Н. събира парите за електричество във вилна зона „Боровете“, където е
закупил имот около 2000 година. Имотът вече е бил електрифициран. Лично е участвал в
прокарването на водата през 2003 г. Всички хора, които живеят там, около 25-26 човека, са
участвали в почистването на каналите, дали по 900 лв. на семейство за материали. Т.и много
работели на тяхното място – лятото си били там, а като захладнеело, идвали от време на
време. После С. се разболял, но поддържали мястото много добре. Имало лозе, овошки и
зеленчуци. После **ът му и дъщеря му направили оранжерия и подобрения. Сега също
посещавали мястото.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че в полза на С. Т.
е било учредено право на ползване върху процесния поземлен имот въз основа на
постановления на Министерския съвет № 76 от 1977 г. и № 11 от 1982 г. По силата на § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи предоставени на
граждани по силата на актове на Министерския съвет. С разпоредбите на § 4а и § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ е дадена възможност на гражданите, получили земеделска земя за ползване, да
придобият право на собственост върху нея при наличие на определени условия за това. На
основание § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите,
на които е предоставено право на ползване по силата на определени актове, сред които са и
постановления на Министерския съвет № 76 от 1977 г. и № 11 от 1982 г. В случаите, когато
ползвателите не могат да се ползват от разпоредбите на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, те могат да
се позоват на придобивна давност. Когато изискванията на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ за
преобразуване правото на ползване в право на собственост не са на лице, ползвателят не е
добросъвестен и за да придобие имота по давност е необходимо да го е владял
необезпокоявано в продължение на 10 години. Това е така, защото с разпоредбата, отпадат
всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ал. 2 ЗС, даващи възможност за придобИ.е
на имот чрез добросъвестното му владение. За да започне да тече срок на придобивна
давност обаче е необходимо и имотът да е бил възстановен на бившите собственици с
решение на ОСЗ. До постановяване на позитивното решение имотът не е индивидуализиран
и намерението на ползвателя да владее не е насочено към точно определен обект и
конкретното лице което е негов собственик. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ (обн. ДВ, бр. 107 от 18 Ноември 1997 г.) изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба
в сила. Ако имотът е възстановен преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
давността от момента на възстановяването до 21 ноември 1997 г. не се зачита. Ако имотът е
възстановен след тази дата, давността започва да тече от момента на възстановяването
8
(Решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о., ГК). В процесния
случай решението за възстановяване е било постановено след 21 ноември 1997 г., поради
което придобивна давност би могла да започне да тече едва от момента на постановяването
му – 13.04.2004 г.
Решенията на общинските служби по земеделие по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с които се
възстановяват земи в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са
постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., с който е
въведена новата алинея 7 на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т.
3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ поземлената
комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на
пар. 4 – пар. 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ. По отношение на имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се приеме,
че придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по
§ 4 к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. По делото обаче не е представена заповед на кмета на общината по
§4 к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а такава по чл. 16, ал. 6 ЗУТ (предишна ал. 5), която се отличава по
правната си същност и последици.
На основание чл. 84 ЗС относно придобивната давност се прилагат съответно чл. 113,
115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Съгласно чл. 116, б.
„б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, но ако той не бъде уважен, давността
не се смята прекъсната. Както вече бе посочено, вещноправният спор относно
реституционния ефект на решение № 8562В от 13.04.2004 г. на ОСЗГ- гр. Бургас е бил
решен със сила на пресъдено нещо между страните с Решение № 206 от 18.10.2016 г. по гр.
д. № 2103/2016 г. на I г. о. на ВКС, с което е бил отхвърлен предявен отрицателен
установителен иск за собственост на процесния поземлен имот. Първоинстанционното
производство е било образувано по искова молба, постъпила в Районен съд – Бургас на
23.07.2012 г. Настоящият съдебен състав приема, че придобивната давност не е текла за
периода от 23.07.2012 г. до 18.10.2016 г., докато е траел процесът по предявения
отрицателен установителен иск за оспорване на правото на собственост на наследниците на
Р.Ж.Р., а с отхвърлянето му на 18.10.2016 г. давността е била прекъсната. Съображенията за
това се основават на езиковото и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД относно спирането и прекъсването на погасителната давност,
които намират съответно приложение и по отношение на придобивната давност.
Основанията за спиране на давността по чл. 115, ал. 1 ЗЗД са свързани с обстоятелства,
които обясняват бездействието на кредитора да събере вземането си, съответно с
бездействието на собственика да възстанови владението си. Следователно изходната база за
тълкуването на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е в това дали трябва ли да се приеме, че
собственикът бездейства, когато владелецът е инициирал висящ исков процес, оспорвайки
вземането. Буквалният прочит на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД налага извод, че законът не
предвижда други условия за осъществяване на това основание за спиране на погасителната
давност, освен висящ исков процес относно вземането. Собственикът не бездейства, когато
владеещият несобственик оспорва правото му на собственост чрез предявяване на
отрицателен установителен иск, с който го поставя в процесуалното положение на ищец по
положителен установителен иск. По предявения ОУИ собственикът не бездейства, а очаква
съдът да разреши със сила на пресъдено нещо спора за принадлежността на правото на
собственост в неговия патримониум. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД е без значение дали висящият процес е иницииран от собственика или от
владелеца. В обобщение, буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е правилното –
погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за
спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат
9
и не могат да произтекат от процесуалните права на собственика като ответник по
отрицателен установителен иск. В тази насока са съображенията по тълкуването на
разпоредбите относно спирането и прекъсването на погасителната давност, изложени в
Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на IV г. о. на ВКС.
Исковата молба е постъпила в съда на 25.02.2022 г., към който момент придобивната
давност, спряна на 23.07.2012 г. и прекъсната на 18.10.2016 г., не е изтекла. Ето защо
възраженията за изтекла придобивна давност на ответниците К. С. Д. и М. С. Т. са
неоснователни.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към момента тримата ответници осъществяват фактическа власт върху процесните имоти.
Ищците като съсобственици има право да искат предаване на фактическата власт върху
целите имоти.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявените активно и пасивно субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 108 ЗС, предявени от двамата ищци по отношение на тримата ответници.
По исковете на ищците с правно основание чл. 59 ЗЗД:
За уважаване на главните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да е
установи настъпило за ищците обедняване, настъпило за ответниците обогатяване и
наличието на функционална връзка между тях.
Не е спорно по делото, че за процесния период от 25.02.2017 г. до 24.02.2022 г.
тримата ответници са осъществявали фактическа власт върху процесните имоти. Установи
се по делото, че същите са собственост на ищците при квоти от 1/24 за ищеца и 2/24 за
ищцата.
Прието е по делото заключение на вещото лице Ж. Г., което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че за периода от 25.02.2017
год. до 24.02.2022 год. средният пазарен наем за ПИ 07079.705.2123 /УПИ XV-123 кв.7/
възлиза на 1320 лева. При огледа вещото лице е констатирало, че сградата е в крайно лошо
състояние: имало е течове и фазерът е подпухнал и на места изгнил по таваните и по
стените, дограмата е напукана и олющена. Направен е извод, че сградата е абсолютно
непригодна и опасна за живеене. Поради това съдът приема, че по отношение на сградата не
е настъпило обедняване за ищците, съответно обогатяване за ответниците, поради което не е
налице фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на сградата предявените искове следва да бъдат отхвърлени. По
отношение на поземления имот предявените искове следва да бъдат уважени в рамките на
предявените за него размери, както следва: в полза на ищеца М. Л. Д. – 133, 33 лева, от
които 88, 89 лева от ответницата М. Ц. Т., и по 22, 22 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и
М. С. Т.; в полза на ищцата В. И. Н. – 266, 67 лева, от които 177, 79 лева от ответницата М.
Ц. Т. и по 44, 44 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С. Т., ведно с законната лихва от
подаване на исковата молба на 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, а за
горниците над тези суми до пълните им предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По евентуалните искове на ответниците с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС:
За уважаване на евентуалните искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС следва да се
установи, че ищците в качеството си на добросъвестни владелци са извършили в процесния
поземлен имот посочените в насрещната искова молба подобрения, които са довели до
определено увеличение на стойността на процесния поземлен имот.
Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите,
подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. На основание чл.
72, ал. 1 ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил,
10
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това
увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.
В случая ответниците се легитимират като наследници на лице с прекратено право на
ползване. Подобрение на един имот е налице винаги когато вложените труд, средства и
материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му; когато чрез
извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота чрез
задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са водоснабдяване,
електрифициране, изграждане на подпорни стени, задържащи свличания на земни
пластове, осигуряване достъп чрез прокарване на път, изграждане на постройка за
материали инструменти; за сезонно или временно обитаване и пр. Критерият въз основа на
който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на
трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде
отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота
(Решение № 517 от 30.11.2011 година по гр. д. № № 113/2010 година на IV г. о. на ВКС по
приложението на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ относно обхвата на подобренията, подлежащи на
обезщетяване, извършени от ползвател върху имот, предоставен по силата на акт на
Министерския съвет, реституиран по реда на ЗСПЗЗ).
С оглед така установената от закона фикция – че лицата, направили подобрения в
подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, то на заплащане
подлежат само подобренията в имота, които са направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е.
до момента до който се счита, че са били добросъвестни владелци. Относно извършените
след влизане в сила на закона подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни
владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на
възстановяване, или изкупуване (Решение № 238 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
999/2010 г., II г. о., ГК). Лицата, извършили подобрения в имота, който подлежи на
възстановяване, имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 72 ЗС, но само
ако са направени до 1.03.1991 г. – за извършените след тази дата подобрения въпросът
следва да се разреши по реда на чл. 59 ЗЗД. (Решение № 325 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1172/2010 г., I г. о., ГК).
По делото е прието заключение на вещото лице К. С., което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че в процесния имот има
извършени подобрения под формата на трайни насаждения както след: Орех -1 брой, сега,
на 45 години; Ябълки - 5 броя, в т.ч. 2 броя на 27 години, 3 броя на 20 години; Райска
ябълка - 1 брой - на 12 години; Зарзала - 1 брой на 10 години; Вишна -1 брой - на 20 години;
Череша - 1 брой на 18 години; Круши - 2 броя, в т.ч. 1 брой - на 27 години и 1 брой на 18
години; Дюля - 1 брой на 11 години; Смокиня - 1 брой на 4 години. Лозе - на 6 реда с
размери 1,60/1,20 м. - 53 броя лози на 37 години на площ от 100 кв.м и 18 броя стари
циментови колове; Асмовидна лоза - 1 брой на 22 години; Бял бор - 1 брой на 30 години;
Розови храсти - 7 броя - 12 години. Стойността на поземлен имот УПИ XV -123 по КРП на
в.з. „Боровете” , землище с. Банево не се е повишила със създадените трайни насаждения –
те са амортизирани, завършили жизнения си цикъл, някои от тях преждевременно поради
липсата на адекватни и ежегодни грижи за тях. Стойността на разходите за извършване на
описаните подобрения е 974,69 лева, както следва: разходи по създаване - общо 853,69 лева,
разходи като дървесен материал - общо 67,00 лева, разходи за колове на лозето - 54,00 лева.
От показанията на свидетелката Р. се установява, че посочените насаждения са били
извършени от ползвателя С. С. Т..
По отношение на трайните насаждения, които са били засадени преди 01.03.1991 г.
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС. Същевременно обаче се
установява, че към момента извършените насаждения не представляват подобрения на
имота, в който са засадени, тъй като не водят до повишаване на стойността му с оглед
11
състоянието, в което се намират. По отношение на насажденията, извършени след влизане в
сила на ЗСПЗЗ, включително след възстановяване на собствеността и отхвърляне на
предявения отрицателен установителен иск, е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
която също е неоснователна с оглед установената липса на обогатяване в полза на
собствениците, доколкото насажденията не водят до увеличение на стойността на имота.
Освен това претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД би била погасена по давност, тъй като са
изминали 5 години от засаждането на насажденията (с изключение единствено на
смокинята, която е на 4 години).
От заключението на вещото лице Г. се установява следното. В процесния имот са
поставени метален гараж, плочници и пътеки, които не са трайно прикрепени към терена
обекти, поради което не представляват подобрения. Изградени са вилна сграда, дървен
навес, външна тоалетна и оградна мрежа, които не водят до увеличаване на стойността на
процесния имот с оглед лошото им състояние, поради което също не могат да се
квалифицират като подобрения. До имота са прокарани електрификация, водоснабдяване и
чакълиран път. Стойност на ПИ 07079.705.2123 по одобрена КККР в кв.7 по плана на в.з.
„Боровете“, кв.Банево, гр.Бургас с изградени уличен водопровод, електроснабдяване и
чакълиран път е 29 921 лева, а без тях би била 23 991 лева, т. е. стойността на имота се е
увеличила с 5930 лева.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че за изграждане на
водопровод, електроснабдяване и чакълиран път ползвателите във в. з. Боровете са учредили
сдружение ВЗ „Боровете“, в което са участвали с доброволен труд и парични вноски.
Приети са по делото квитанции, издадени от Сдружение „Боровете“, от които се установява,
че С. Т. е заплатил: на 20.07.2002 г. сумата от 700 лева „за прокарване на питейна вода до
вилна зона“; на 10.11.2003. сумата от 85 лева за „водоснабдяване с питейна вода“; на
16.11.1986 г. сумата от 100 лева за „електрификация на Ат пазар“; на 27.11.1989 г. сумата от
50 лева за „електрификация“.
Изграждането на водоснабдяване е осъществено след 01.03.1991 г. – през 2002 г.
поради което разходите за извършване на това подобрение подлежат на обезщетяване по
реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но претенцията е погасена по давност за периода, надхвърлящ
повече от пет години от постъпването на насрещната искова молба в съда – на 05.08.2022 г.
По делото не са приети писмени доказателства, от които да се установят обстоятелствата, че
ответниците са заплащали годишни вноски за поддръжка на водоснабдяването за периода от
пет години, предшестващ постъпването на насрещната искова молба в съда – на 05.08.2022
г. Освен това годишните вноски за поддръжка на водоснабдителната мрежа не
представляват разходи за извършване на подобрения, а за запазването им. Не се установява
също ответниците по насрещните искове да са се обогатили в резултат от евентуалното
заплащане на такива вноски, тъй като по делото е безспорно, че не ответниците, а ищците
по насрещните искове са ползвали процесните имоти, т. е. те са тези, които се ползват от
внасянето на такива вноски за поддръжка на водоснабдяването на ползваните от тях имоти.
По въпроса кога е изпълнен чакълираният път до имота не са събрани никакви
доказателства. Свидетелката Р. заявява, че не помни. Свидетелят Н. има впечатления за
периода след 2000 г., но също няма впечатления по този въпрос, поради което съдът приема,
че пътят е бил застлан с чакъл преди 2000 година. Дали това се е случило преди или след
01.03.1991 г. обаче по делото не се установява, включително от представените писмени
доказателства. В заключението си вещото лице Г. посочва 1985 г., но тя е относима само по
отношение на построената сграда и е установима от удостоверението за търпимост.
Следователно не може да се приеме, че пътят е бил застлан с чакъл преди 01.03.1991 г.,
поради което това подобрение не следва да се счита за извършено от наследодателя на
ищците по насрещната искова молба в качеството му на добросъвестен владелец по пар. 4в
ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 72, ал. 1 ЗС. Доколкото съдът приема, че пътят е чакълиран преди 2000
12
година претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява погасена по давност.
По отношение на вноските за поддръжка на електроснабдяването важи изложеното по
отношение на вноските за поддържане на водоснабдяването. Те не са извършване на
подобрения, а за запазването им и подлежат на обезщетяване по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но
претенцията е погасена по давност за периода, надхвърлящ повече от пет години от
постъпването на насрещната искова молба в съда – на 05.08.2022 г. По делото не са приети
писмени доказателства, от които да се установят обстоятелствата, че ответниците са
заплащали годишни вноски за поддръжка на електроснабдяването за периода от пет години,
предшестващ постъпването на насрещната искова молба в съда – на 05.08.2022 г. Не се
установява също ответниците по насрещните искове да са се обогатили в резултат от
евентуалното заплащане на такива вноски, тъй като по делото е безспорно, че не
ответниците, а ищците по насрещните искове са ползвали процесните имоти, т. е. те са тези,
които се ползват от внасянето на такива вноски за поддръжка на електроснабдяването до
ползваните от тях имоти.
Изграждането на електрификация е осъществено преди 01.03.1991 г. – през 1986 г., от
ползвателя С. Т., поради което по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 72,
ал. 1 ЗС. Началният момент, от който тече срокът на погасителната давност за погасяване на
вземане за подобрения в чужд имот, чиято собственост е възстановена по силата на
реституционните закони е този на момента на изискуемост на вземането (Решение № 557 от
30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г., II г. о., ГК). В хипотезите на неоснователно
обогатяване това е моментът на разместване на благата между правната сфера на обеднелия
кредитор и обогатилия се длъжник. Вземането на подобрителя – владелец на чужд имот е
изискуемо не от момента на извършване на подобренията в чуждия имот, а от момента,
когато собственикът на чуждия имот си върне фактическата власт, от прекъсване на
владението и превръщането му в държане със съгласие на собственика или най-късно от
момента когато владението бъде смутено с предявяване на ревандикационен иск
(Постановление № 6 от 27.XII. 1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС). Поради това
съдът приема за неоснователно възражението на ответниците по насрещната искова молба
за настъпила погасителна давност по отношение на разходите за изграждане на
електроснабдяване до процесния имот. Въз основа на заключението на вещото лице и на
основание чл. 162 ГПК съдът определи, че в резултат от извършеното подобрение
стойността на поземления имот се е увеличила с 2000 лева. Съобразно квотите на
ответниците в съсобствеността сумата от 2000 лева се разпределя, както следва: 83, 33 лева,
дължими от М. Л. Д. (1/24 идеална част) и 166, 66 лева, дължими от В. И. Н. (2/24 идеални
части). Доколкото ищците по насрещните искови молби се легитимират като наследници на
извършилия подобрението ползвател, то сумите следва да бъдат разпределени съобразно
техните наследствени квоти, които са равни, а именно: по 55, 55 лева от В. И. Н. в полза на
всеки ищец и по 27, 77 лева от М. Л. Д. в полза на всеки ищец. За разликата над тези суми
до пълните им предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М. Ц. Т. ЕГН
**********, К. С. Д., ЕГН**********, и М. С. Т. , ЕГН **********, че ищецът М. Л. Д.,
ЕГН **********, е собственик на 1/24 ид.ч. и че ищцата В. И. Н. , ЕГН **********, е
собственик на 2/24 ид. ч. от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед РД-18-
35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със заповед за
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на Началник СГКК -
13
Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи:
07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122, 07079.705.3085 и 07079.705.2124, който
имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м.,
при граници: изток - улица; запад - УПИ XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-
122, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № 07079.705.2123.1, със
застроена площ от 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА ответниците М. Ц. Т. ЕГН **********, К. С. Д., ЕГН**********, и М. С.
Т., ЕГН **********, да предадат на М. Л. Д., ЕГН **********, и В. И. Н., ЕГН **********,
владението върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед РД-18-35/26.04.2016г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със заповед за изменение на КККР,
засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на Началник СГКК - Бургас, с адрес: гр. Б., с
площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи: 07079.705.2150, 07079.705.2151,
07079.705.2122, 07079.705.3085 и 07079.705.2124, който имот съответства на УПИ XV-123 в
квартал 7 по плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток - улица; запад -
УПИ XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-122, ведно с построената в имота
СГРАДА с идентификатор № 07079.705.2123.1, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА М. Ц. Т. ЕГН **********, К. С. Д., ЕГН**********, и М. С. Т. , ЕГН
**********, да заплатят на М. Л. Д., ЕГН **********, сумата от общо 133, 33 лева, от които
88, 89 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 22, 22 лева от всеки от ответниците К. С. Д. и М. С.
Т. – обезщетение за ползване без правно основание за периода от 25.02.2017 г. до 24.02.2022
г. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас,
одобрени със заповед РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
кадастър, със заповед за изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на
Началник СГКК - Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при
съседи: 07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122, 07079.705.3085 и 07079.705.2124,
който имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по плана на гр. Б., целият с площ от 600
кв.м., при граници: изток - улица; запад - УПИ XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ
XVI-122, ведно с построената в имота ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за горниците до пълните предявени размери от общо 533, 33 лева.
ОСЪЖДА М. Ц. Т. ЕГН **********, К. С. Д., ЕГН**********, и М. С. Т. , ЕГН
**********, да заплатят на В. И. Н. , ЕГН **********, сумата от общо 266, 67 лева, от
които 177, 79 лева от ответницата М. Ц. Т. и по 44, 44 лева от всеки от ответниците К. С. Д.
и М. С. Т. – обезщетение за ползване без правно основание за периода от 25.02.2017 г. до
24.02.2022 г. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр.
Бургас, одобрени със заповед РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър, със заповед за изменение на КККР, засягащо поземления имот, от
06.11.2018 г. на Началник СГКК - Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), при съседи: 07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122,
07079.705.3085 и 07079.705.2124, който имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по
плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток - улица; запад - УПИ
XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-122, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците до пълните предявени размери от общо 1066, 67 лева.
14
ОСЪЖДА М. Л. Д., ЕГН **********, и В. И. Н., ЕГН **********, да заплатят на М.
Ц. Т. ЕГН **********, сумата от общо 83, 32 лева, от които 27, 77 лева от М. Л. Д. лева и
55, 55 лева от В. И. Н. – съответна част от увеличението на стойността на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед
РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със заповед за
изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 06.11.2018 г. на Началник СГКК -
Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи:
07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122, 07079.705.3085 и 07079.705.2124, който
имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м.,
при граници: изток - улица; запад - УПИ XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-
122, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № 07079.705.2123.1, със
застроена площ от 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, в
резултат от извършени от наследодателя на ответницата в качеството му на ползвател
подобрения, изразяващи се в прокарване на електроснабдяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата над 55, 55 лева до пълния предявен размер от 9585, 32 лева по отношение на
ответницата В. И. Н. и за сумата над 27, 77 лева до пълния предявен размер от 4792, 66 лева
по отношение на ответника М. Л. Д..
ОСЪЖДА М. Л. Д., ЕГН **********, и В. И. Н., ЕГН **********, да заплатят на К.
С. Д., ЕГН**********, и М. С. Т. , ЕГН **********, сумата от общо 166, 64 лева, от които
по 55, 55 лева от В. И. Н. и по 27, 77 лева от М. Л. Д. – съответна част от увеличението на
стойността на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.705.2123 по КККР на гр.
Бургас, одобрени със заповед РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър, със заповед за изменение на КККР, засягащо поземления имот, от
06.11.2018 г. на Началник СГКК - Бургас, с адрес: гр. Б., с площ от 596 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), при съседи: 07079.705.2150, 07079.705.2151, 07079.705.2122,
07079.705.3085 и 07079.705.2124, който имот съответства на УПИ XV-123 в квартал 7 по
плана на гр. Б., целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток - улица; запад - УПИ
XXXVII-150; север - УПИ XIV-124; юг - УПИ XVI-122, ведно с построената в имота
СГРАДА с идентификатор № 07079.705.2123.1, със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, в резултат от извършени от наследодателя
на ответниците в качеството му на ползвател подобрения, изразяващи се в
електроснабдяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над сумите от по 55, 55 лева до
пълните предявени размери от по 2396, 67 лева по отношение на ответницата В. И. Н. и за
горниците над сумите от по 27, 77 лева до пълните предявени размери от по 1198, 33 лева
по отношение на ответника М. Л. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
15