П Р О Т О К О Л

 

гр. С., 05.07.2017 година

 

С.т. районен съд, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря И. И. сложи за разглеждане ГР. ДЕЛО № 332 по описа на съда за 2017 год., докладвано от районния съдия

 

На именното повикване в 15:10 часа се явиха:

ИЩЕЦ – „БАНСКА ДСК” ЕАД – уведомена за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява. Изпраща като представител ЮРИКОНСУЛТ М.Ч., редовно упълномощена и допусната от съда с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК – Ц.М.Г. – уведомена за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – А.М.Е. – редовно призована за датата и часа на днешното съдебно заседание, явява се лично.

 

ЮРИСК. Ч. – Моля да се даде ход на делото.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – Да се даде ход на делото.

 

 Съдът счете, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ЮРИСК. Ч. – Поддържаме си подадената ИМ. Моля да се приемат представените с нея писмени доказателства. Предвид на неподаването на писмен отговор и неявяването на ответницата в съдебно заседание без да е депозирана молба делото да се разгледа в нейно отсъствие смятам, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл.239 от ГПК и в тази връзка правя такова искане.   

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – Запознах се с молбата. Поддържам ИМ и считам, че същата е основателна.

 

На осн. чл.146 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПРЕДЯВЯВА на страните следния доклад по делото:.

Постъпила е искова молба от „БДСК” ЕАД против Ц.М.Г., в която ищецът твърди, че между банката и лицето А.М.Е. бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 08.11.2011 г., по силата на който на клиента бил предоставен кредит в размер на 3000 лв. Оказало се, че договорът не е подписан от посоченото в него лице – кредитополучател; същевременно чрез предоставената  по договора кредитна карта била изтеглена сумата от 2887,46 лв. от ответницата, към този момент служител в „БДСК” ЕАД, без съгласието на титуляра на картата, нейна сестра, която освен това отрекла подписа си под сключения договор. Междувременно с присъда № 7 от 16.03.2016 г. по нак.д. № 210 по описа на СОС за 2015 г.  ответницата била призната за виновна, за това че за периода от 05.01.2010 г. до 14.05.2012 г. в условията на продължавано престъпление е използвала платежни инструменти – кредитни карти, без съгласието на титулярите, като наредила 45 транзакции на обща стойност 2972,65 лв. от кредитна карта № 17836349 с титуляр А. М.Е.. Моли съда да осъди ответницата да му заплати обещетение за претърпените вреди, възлизащо на сумата от 2887,46 лв., както и обезщетение за попуснати ползи, формирано от дължимата по договора възнаградителна лихва 1653,08 лв., наазателна надбавка в размер на 19,20 лв., такса нереволвиране в размер на 98,24 лв. заедно със законната лихва върху главницата до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.

Предявени са  искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата Ц.М.Г. не депозира писмен отговор на предявения срещу нея иск.

Третото лице помагач А.М.Е. счита, че предявените искове са основателни и следва да се уважат

В настоящото производство ищецът следва да докаже  следните факти:

-сключването на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 08.11.2011 г., по който като кредитополучател фигурира Адриана М.Е.;

-изтегляне на сумата от 2887,46 лв. от ищцата;

-размерите на вземанията по договора за кредит, ако той би бил валиден.

 

Представените заедно с ИМ писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за разрешаване на правният спор, поради което и съдът     

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и прилага същите като доказателства по делото, както следва копия от: ............................................

 

СЪДЪТ, като взе предвид обстоятелството, че ответникът не е подал писмен отговор на предявената искова молба, не е заявил становище по делото, както и че не изпраща представител в днешното съдебно заседание без да е отправил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, счита, че са налице основанията на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В тази връзка следва да се добави, че на ответника с призовката са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; същевременно представените по делото доказателства сочат на извод за основателност на иска, поради което на основание чл. 238, ал. 1 и 239, ал.1 от ГПК, съдът постанови своето

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 322

 

Постъпила е искова молба от „БДСК” ЕАД против Ц.М.Г., в която ищецът твърди, че между банката и лицето А.М.Е. бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 08.11.2011 г., по силата на който на клиента бил предоставен кредит в размер на 3000 лв. Оказало се, че договорът не е подписан от посоченото в него лице – кредитополучател; същевременно чрез предоставената  по договора кредитна карта била изтеглена сумата от 2887,46 лв. от ответницата, към този момент служител в „БДСК” ЕАД, без съгласието на титуляра на картата, нейна сестра, която освен това отрекла подписа си под сключения договор. Междувременно с присъда № 7 от 16.03.2016 г. по нак.д. № 210 по описа на СОС за 2015 г.  ответницата била призната за виновна, за това че за периода от 05.01.2010 г. до 14.05.2012 г. в условията на продължавано престъпление е използвала платежни инструменти – кредитни карти, без съгласието на титулярите, като наредила 45 транзакции на обща стойност 2972,65 лв. от кредитна карта № 17836349 с титуляр А. М.Е.. Моли съда да осъди ответницата да му заплати обещетение за претърпените вреди, възлизащо на сумата от 2887,46 лв., както и обезщетение за попуснати ползи, формирано от дължимата по договора възнаградителна лихва 1653,08 лв., наазателна надбавка в размер на 19,20 лв., такса нереволвиране в размер на 98,24 лв. заедно със законната лихва върху главницата до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.

Предявени са  искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата Ц.М.Г. не депозира писмен отговор на предявения срещу нея иск, не се явява в съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Третото лице помагач А.М.Е. счита, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение поради неподаването на отговор и непредставляването на ответника в съдебно заседание.

СЪДЪТ счита, че предпоставките за издаване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на постъпилата искова молба, въпреки че с определението  си по чл. 140 ГПК съдът е го предупредил, че при неявяването му в съдебно заседание без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, може да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Същевременно предявеният иск се явява вероятно основателен, тъй като представените към исковата молба писмени доказателства  са достатъчни, за да установят  относимите  към спора  юридически факти, а ответницата не се противопоставя на размерите на предявените срещу нея вземания. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на  186,32лв. за ДТ и 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение. МОТИВИРАН от гореизложеното и на основание чл. 239 ал.1 от ГПК СЪДЪТ

   

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Ц.М.Г. с ЕГН:********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК- ЕАД,ЕИК ...., гр.С., район "О." ул."М." №., представляван от В. М. С.– Главен изпълнителен директор и Д. Н. Николова.-Изпълнителен директор, сумата от 2 887,46 лв. [две хиляди осемстотин осемдесет и осем лв. и 46 ст.] лв. представляваща претърпени от банката загуби в резултат на извършено от ответницата престъпление, а именно ползване на платежни инструменти - кредитни карти без съгласието на титулярите в периода от 05.01.2010 г. до 14.05.2012 г., през който тя е наредила извършването на 45 транзакции на обща стойност 2 972,65 лв. с кредитна карта № 17836349 с титуляр А.М.Е., за извършването на което ответницата била призната за виновна с  присъда № 7 от 16.03.2016 г. по нак.д. № 210 по описа на СОС за 2015 г.,  както и пропуснати ползи за банката от същото деяние в размер на 1770,52 лв. (хиляда седемстотин и седемдесет лв. и 52 ст.), формирани като сбор от договорната лихва и неустойките по договора за издаване и обслужване на кредитна карта от 04.05.2006 г., по който като кредитополучател фигурира  А.М.Е., заедно със законната лихва върху тези суми от 28.02.2017 г. до окончателното им заплащане.

ОСЪЖДА Ц.М.Г. с ЕГН:********** и адрес: *** да заплати на БАНКА ДСК- ЕАД,ЕИК ...., гр.С., район "О." ул."М." №., представляван от В. М. С.– Главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.-Изпълнителен директор направените по делото разноски в размер на 186,32лв. за ДТ и 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е постановено с участието на третото лице помагач А.М.Е. с ЕГН ********** ***.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Да се изпрати на ответника препис от решението !

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание и написан на 06.07.2017 година.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                   /М.Петрова/

 

 

          СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР:

                             /И.И./