Решение по дело №558/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 на Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано по жалба от кмета на Община Н. против заповед № ДК-02-Б-3/13.01.2023 година на началника на РДНСК - Бургас (лист 3 - 5).

Със заповедта, на основание чл. 57а ал. 3 и ал. 6 във връзка с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне разположения без разрешение преместваем обект „слънцезащитно съоръжение – тип беседка“, с приблизителни размери: 4,00/6,00 метра и приблизителна височина 2,50 метра, изпълнен от дървена конструкция с правоъгълна форма, със скатен покрив, монтиран на шест броя дървени колони, покрит с битумна хидроизолация, поставен върху дървена скара.

Жалбоподателят оспорва заповедта. Твърди, че тя е нищожна, защото издателят не е компетентен за издаването , тъй като обектът, чието премахване е разпоредено, не е „преместваем“ по смисъла на закона. Поддържа, че заповедта е издадена при неизясняване на конкретната фактическа обстановка – кой е реалния собственик на обекта, обстоятелство, което ответникът е имал възможност да установи, но не е извършил необходимата проверка. Иска отмяната на заповедта. Представя подробни писмени бележки, чрез процесуален представител, претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, приема за установено от фактическа страна следното.

Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 51500506.341 по КККР на град Н. е собственост на Община Н., съгласно акт за частна общинска собственост № 79, т. ХIV, рег. № 3880 от 08.06.2011 година. Имотът е разположен в курортен комплекс „Слънчев бряг“, национален курорт (лист 41 - 42). В поземления имот е изградена сграда с наименование – блок „Грамада 2“, в която различни лица имат право на собственост върху отделни (жилищни и нежилищни) обекти.

В края на юни и в началото на септември 2022 година различни граждани сезирали администрацията на Община Н., че в общинския терен (ПИ 51500506.341), върху който е изградена сградата „Грамада 2“, част от собствениците на обекти в нея са заградили незаконно площи с огради, тераса и беседки, събират се, употребяват алкохол, вдигат шум, допринасят за разпространението на паразити, като така пречат на останалите собственици и нарушават обществения ред (лист 26, 28 - 35).

На 14.07.2022 година служители на Община Н. извършили проверка в общинския ПИ и установили изграждането на „слънцезащитно съоръжение“ с правоъгълна форма с приблизителни размери 4,00/6,00 метра, височина около 2,50 метра, с дървена конструкция, състояща се от шест дървени колони, дървена покривна конструкция, покрита с битумна хидроизолация и дървено ажурно ограждение. Специалистите от общинската администрация определили съоръжението словесно като „преместваем обект“, но посочили § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ (съдържаща легално определение за „строеж“) за правно основание за изводите си. На 22.07.2022 година констативният протокол бил изпратен по компетентност на РДНСК - Бургас (лист 43а и 43).

През втората половина на октомври 2022 година специалисти в отдел „Контрол върху строителството“ в Община Н. извършили нова проверка по изложените обстоятелства и установили в общинския ПИ наличието на слънцезащитни съоръжения с дървена конструкция, за което съставили констативен протокол (лист 25). От администрацията на общината не били предприети допълнителни действия по установяване на евентуално незаконно строителство в имота.

На 10.10.2022 година екип от инспектори от РДНСК – Бургас извършил проверка на обект „Слънцезащитно съоръжение – тип беседка“ в общинския ПИ 51500506.341 – пред вход 2 на сграда „Грамада 2“ в курортен комплекс „Слънчев бряг“. При проверката било констатирано, че обектът е с дървена конструкция, с правоъгълна форма и приблизителни размери 4,00 метра на 6,00 метра и височина 2,50 метра, със скатен покрив, монтиран на шест дървени колони, покрит с битумна изолация, като между колоните е монтирано дървено ажурно ограждение с височина около 0,75 метра. Установено било, че съоръжението е поставено върху дървена скара, монтирана на нивото на терена, че е електрозахранено и водоснабдено, а за него няма одобрена схема по реда на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ и не е издадено разрешение за поставяне от главния архитект на общината в нарушение на чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ. За констатираните факти служителите на РДНСК – Бургас съставили констативен акт № 14/10.10.2022 година, към който приложили окомерна скица и снимка на обекта (лист 38 - 40).

На 12.10.2022 година констативният акт бил изпратен на Община Н. – за запознаване с изводите, съдържащи се в него, както и за евентуално подаване на възражение, а в общинската администрация актът постъпил и бил регистриран на 06.01.2023 година (лист 37).

На 13.01.2023 година началникът на РДНСК – Бургас издал обжалваната заповед. В нея той описал обекта по начина, посочен в констативния акт, приел, че собственик на съоръжението е Община Н., че то е разположено в нарушение на закона и разпоредил премахването му. Като адресат на задължението за премахване била посочена Община Н. (лист 12 - 13).

На 16.01.2023 година заместник – кмет на Община Н. оспорил с възражение, от името на общинската администрация, констатациите в акта. Той заявил, че проверката е извършена формално и не са събрани доказателства за собственика на незаконния обект, за да се вменява отговорност на общината. Към възражението било приложено разпечатано на хартия електронно писмо до общинската администрация, в което гражданка е изразила мнение, че течно определени хора са собственици на незаконните „беседка, тераса и огради“ (лист 23 – 24 и 26).

По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза (СТЕ). Вещото лице е описало размерите на обекта и неговата конструкция. То е установило, че съоръжението е свободно разположено пред сградата на блок „Грамада 2“ с точни размери 3,40 метра на 5,45 метра и „светла височина“ 2,10 метра. Експертът е констатирала, че конструкцията е изцяло дървена – дървен скелет с шест броя дървени колони с размери 10х10 см и височина 2,00 метра, покривната конструкция е скатен покрив, покрит с битумни керемиди върху ПДЧ – плоскости, подът е съставен от три дървени скари, наковани върху дървени гредички, а между колоните са монтирани ажурни дървени пана с височина 0,70 метра, като обектът е електрифициран. Според вещото лице, цялото съоръжение не е свързано трайно с терена (лист 102 - 104).

За установяване на материалната компетентност на издателя на обжалваната заповед, по делото е представена заповед № РД – 13 – 047/04.02.2022 година на началника на ДНСК, с която на началниците на РДНСК са предоставени определени правомощия по ЗУТ. В т. 1 от тази заповед изрично е отбелязано, че началниците на РДНСК се оправомощават по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ да издават заповеди за премахване на обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет (лист 45 - 53).

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Жалбата е допустима.

Подадена е в законоустановения срок срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице, чиито права са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния орган.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Страните не спорят относно естеството на обекта, опреден за премахване в обжалвания административен акт – това е електрифицирана беседка – слънцезащитно съоръжение, изградена в общински имот.

Спорът е относно компетентността на ответника, предвид твърденията на жалбоподателя, че обектът не е „преместваем обект“ по смисъла на закона и не е сред категориите обекти, описани в чл. 56 ал. 1 от ЗУТ.

Настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Нормата на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ съдържа легално определение за „преместваем обект“. Това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

От изготвената СТЕ по делото се установява, че обектът с дървена конструкция и друго обслужващо (слънцезащитно) предназначение, описан в заповедта, е именно „преместваем обект“. Той не е закрепен трайно върху терена, а е свободно разположен и след отделянето му може да бъде преместен, съответно - използван на друго място със същото предназначение, без да загуби своята индивидуализация, а поставянето му и премахването му не би изменило по никакъв начин трайно субстанцията или начина на ползване на ПИ с идентификатор 51500506.341 по КККР на град Н..

Съгласно чл. 57а ал. 2 – 3 от ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл. 56, ал. 1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Обектът е установен върху територията на национален курорт, определен с решение на Министерски съвет („Слънчев бряг“), поради което именно органите на ДНСК (сред които са и органите на РДНСК - Бургас) са принципно компетентни да констатират разполагането му, както и да разпореждат премахването му от съответния терен.

Началникът на РДНСК – Бургас черпи правомощията си от заповед № РД – 13 – 047/04.02.2022 година на началника на ДНСК, с която е оправомощен да издава административни актове със съдържание като оспорения.

Според чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

За конкретния обект, разположен върху общински терен, не е издавано разрешение за поставяне от администрацията на Община Н., затова той подлежи на премахване, както законосъобразно е констатирано в обжалваната заповед.

Заповедта е издадена във формата, предвидена в закона, като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на заповедта за премахване на обекта. Констативният акт е съставен от компетентни служители на РДНСК – Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл. 57а ал. 2 от ЗУТ. Той е връчен на адресата като в срока, представен от закона (07 – 09.01.2023 година), адресатът на констатациите не се е възползвал от възможността да изложи под формата на възражение доводите си за незаконосъобразност на констатациите. Такива доводи са изложени на 13.01.2023 година – в деня на издаването на заповедта. В случая, процесуалните права на Община Н. за участие в административното производство не са били накърнени.

Заповедта е съобразена с приложимото материално право.

Съгласно чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според ал. 2, изр. първо на същата разпоредба, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.

Разрешение за поставяне на беседката върху терена на общинския имот, описан в заповедта, не е издавано от главния архитект на общината.

По делото се спори и относно определянето на Община Н. като адресат на волеизявлението на началника на РДНСК – Бургас за премахване на обекта. Според жалбоподателя, ответникът не е положил необходимите усилия да установи точния собственик на съоръжението.

Съдът не споделя изложените доводи. В деловодството на общината е постъпило писмо през октомври 2022 година, в което една от живеещите на административния адрес на съоръжението е изказала предположение кои лица може да са собственици на „беседка, тераса и огради“ разположени пред блок „Грамада 2“, без да конкретизира посочените обекти с техните конструктивни особености или пространствени характеристики. Тези твърдения не са проверени от общинската администрация, който е бездействала. Едва с просроченото си възражение срещу констатациите в акт № 14/10.10.2022 година заместник – кметът на общината е приложил сигнала – уточнение, съдържащ евентуални данни за собствениците на беседката. В този смисъл, съдът не установява противоправно поведение от служителите на РДНСК – Бургас в хода на проверката. Предвид неоткриването на собственика на съоръжението от ответника при извършената проверка, законосъобразно е приложена нормата на чл. 57а ал. 4 от ЗУТ, съгласно която, когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай със заповедта по ал. 3 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка. В случая собственикът на съоръжението не е открит, а собственикът на имота (Община Н.) е задължен да го премахне.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. С оглед правната сложност на спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ДНСК (в чиято структура е органа - ответник) разноски в размер на 100 (сто) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Затова, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Н. против заповед № ДК-02-Б-3/13.01.2023 година на началника на РДНСК - Бургас.

ОСЪЖДА Община Н. да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Съдия: