Р Е Ш Е Н И Е
260371/15.10.2021г.
15.10.2021
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
16 (шестнадесети) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 171 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането.
В исковата си
молба до съда В.Ф.З. твърди, че на 31.08.2020 г. в гр. Шумен, на бул. „С.В.“
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с рег. № Н *** ВК, управляван
от нея и лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Н *** ВТ, управлявано от В.Д.Г.. Вина за
настъпилото ПТП имал именно водачът на последния автомобил, за който бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София. В резултат на
настъпилото ПТП, ищцата получила травматични увреждания – порезна рана на
челото, мозъчно сътресение и фрактура на фронталната черепна кост. През периода
02.09.2020 г. – 05.09.2020 г. З. била настанена в болнично заведение, където
постъпила с оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж. Впоследствие са
наложило да посещава психиатър, тъй като била нервна, напрегната, тревожна,
депримирана и лабилна, поради което й била поставена диагноза разстройство в
адаптацията. Влошеното здравословно състояние на ищцата дало отражение и на
психичното й състояние, като станала неспокойна и напрегната, оплаквала се от
тревожност и безсъние, приемала обезболяващи. И понастоящем същата изпитвала
страх да шофира. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да й заплати сума в размер на 10000,00 лева,
представляваща частичен иск от целия за сума в размер на 30 000,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в изразяващи се в претърпени болки
и страдания от В.Ф.З. в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. в гр.
Шумен, бул. „С.В“ на 50 м след табела за град Шумен, по вина на водача В.Д.Г.,
управлявал МПС – лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Паджеро“ с рег. № Н *** ВТ, за което бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ №
BG/30/120001811092/02.07.2020 г. със „ЗАД ДБЖЗ“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва
твърдените телесни увреждания и причинната връзка между настъпилото ПТП и
нараняванията на ищцата. Освен това, прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, тъй като по време на настъпване на пътния инцидент, същата
била без поставен предпазен колан. Поради това, намира, че застрахователят не
дължи застрахователно обезщетение. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна, а алтернативно – да бъде уважена в много по-нисък размер, като
му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа страна следното: не се спори между
страните, че със застрахователна полица № BG/30/120001811092/02.07.2020 г., „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София и В.Д.Г. бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка „Мицубиши“
модел „Паджеро“ с рег. № Н ***
ВТ. Срокът на застраховката
обхваща периода от 02.07.2020 г. до 01.07.2021 г. По делото е представен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 2020-1038-428/31.08.2020
г., съставен от полицай при ОД на МВР – Шумен, в който е отразено, че на 31.08.2020
г., около 17,35 часа настъпило ПТП с участието на описания автомобил. В
протокола е описано, че в гр. Шумен, на бул. „С.В“ настъпило произшествие между
описания автомобил и лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № Н *** ВК, като пострадала В.Ф.З. с диагноза: прорезна рана на
главата. По делото са представени медицински документи, съставени на 31.08.2020
г. от „МБАЛ – Шумен“ АД гр. Шумен, в които е отразено, че ищцата пребивавала в
болничното заведение от 18,00 часа до 19,20 часа, като в резултат от
извършеното образно изследване е дадено заключение, че се касае за суспектни
данни за фрактура на дясна фронтална кост. Съдът констатира от приложените
епикриза № 11928/2020 г., изд. от „МБАЛ – Шумен“ АД и амбулаторен лист №
2406/14.09.2020 г., изд. от д-р С.С., че З. постъпила в болница на 02.09.2020
г. и била изписана на 05.09.2020 г. с диагноза мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, както и че след прегледа от психиатър й била поставена
диагноза „разстройство в адаптацията“. По делото е представена молба вх. № 3845/30.10.2020
г. от В.З. до ответното дружество, в която същата отправила искане до
застрахователя да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за причинените й
увреждания. С уведомление-отказ изх. № 233/14.01.2021 г. „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София уведомило ищцата, че в резултат на
направена оценка е прието, че няма основание за изплащане на такова, тъй като липсвало
противоправно поведение.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни,
механизмът на настъпилото ПТП е следният: на 31.08.2020 г. около 17,35 часа лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н *** ВК с водач В.Ф.З. се е движел в лявата
лента на северното платно на бул. „С. В“ в гр. Шумен, в посока центъра на
града. Времето било ясно, платното сухо, без неравности, с наклон надолу по
посока на движението 5%. При достигане на около 50 метра след табелата за вход
на гр. Шумен, автомобилът е застигнат от товарен автомобил марка „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № Н ***
ВТ с водач В.Г.. М този момент водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е
намалил скоростта на движение с намерение да предприеме обратен завой на
прекъсването на разделителната ивица между двете платна и навлизане в южното
платно на булеварда. Водачът на втория автомобил не успял своевременно да
намали скоростта и е насочил превозното средство
в дясната лента за движение, но с предната лява част на автомобила е ударил
задната част на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, приоритетно вляво. Ударът е
бил предотвратим при спазване на необходимата дистанция, съобразена с
подбраната от водача скорост или движение в дясната лента за движение. Вещото
лице излага, че поведението на В.Г. е в пряка причинна връзка с настъпването на
ПТП. Заключава, че скоростта на движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н *** ВК е била около 19 км/час, а на товарен
автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Н *** ВТ – около 47,8 км/час. Сочи, че
управлявания от ищцата автомобил е оборудван фабрично с обезопасителни
предпазни колани за всички пет седалки на автомобила. Предпазните колани са
триточкови и сработват при челен удар (удар в предната част на автомобила),
причиняващ внезапно/рязко намаляване на скоростта.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 50/2021 г., при претърпяното ПТП на 31.08.2020 г. В.Ф.З. е получила
следните травматични увреждания: контузия на главата: повърхностна
разкъсноконтузна рана на челото вдясно – над дясното око, с кръвонасядания в
същата област. Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Налице е
пряка причинна връзка между претърпяното ПТП и установените травматични
увреждания. Срокът за зарастване на разкъсноконтузната рана на челото е 10-15
дни, а след лекостепенна черепномозъчна травма е около три седмици. Вещото лице
излага, че най-изразени болки и страдания пострадалата е изпитвала през първите
10-15 дни след претърпяното ПТП, след което би следвало постепенно болките да
намаляват и отзвучават. Хоспитализацията, в конкретния случай, не била
абсолютно задължителна, тъй като се касае за лекостепенно мозъчно сътресение,
което може да бъде успешно лекувано в амбулаторни условия. Причината за
хоспитализацията, в случая, са персистиращи трети ден оплаквания от главоболие,
отпадналост, залитане, гадене, еднократно повръщане, каквито симптоми са
обичайни при мозъчно сътресение. Заключава, че трайни соматични увреждания на
здравето на ищцата не се очакват. Сочи, че при проведения преглед не са
установени видими деформации, а кожният ръбец, който се е развил на мястото на
раната е плосък, на нивото на кожата, цветът му практически не се отличава от
околните тъкани и е трудно забележим. Описвайки механизма на действие на
предпазните колани, с които са оборудвани автомобилите, вещото лице излага,
че в първоначалната медицинска документация
са налице данни за палпаторна болезненост в областта на врата и дясната
половина на гръдния кош, които болки съответстват на травми от обезопасителен
колан, задействан при ниска скорост.
Според
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, процесното ПТП е
било травмиращо преживяване за В.З., обусловило психиатрично разстройство в
широк смисъл на думата с характеристика на остър стрес, последвано от
разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен облик. През периода след 31.08.2020
г., ищцата двукратно се консултирала с психиатър и й била назначена
монотерапия. Излага, че актуалното психично състояние на освидетелстваната не
носи признаци на психично разстройство, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Поведението на същата е подредено, премерено,
съзвучно, емоциите са съответни, налице са елементи на лабилност при
коментиране на преживяното, но то не заема психичното й пространство,
мисловният процес протича с нормално реактивно време и скорост, граматичната
структура е съхранена, липсват активни психопатологични феномени, с добър
контрол над подтици и импулси, стенична при отстояване на тезата си,
интелектуално-мнестичните функции са интактни. Споделените актуални, предимно
тревожни изживявания имат изцяло субективен характер и не се обективизират на
емоционално, мисловно и поведенческо ниво при клиничното изследване. От друга
страна, те не са нозоспецифични, биха могли да се причислят към рубриката
Тревожни разстройства по МКБ Х, без да може с категоричност да се свържат с
ПТП. Липсва динамика в състоянието, каквато е характерна за Разстройство в
адаптацията, както и други критерии за приемането на тази диагноза, така че
вещото лице не я приема.
Разпитаният
в качеството на свидетел В.Г. описва настъпилото ПТП, в което той участвал като
водач на товарния автомобил марка „Мицубиши Паджеро“. Свидетелят излага, че не
е обърнал внимание дали пострадалата е била с поставен предпазен колан.
В
показанията си разпитаният като свидетел Ерол З. (съпруг на ищцата) излага, че непосредствено
след настъпилото ПТП пострадалата била много уплашена, още повече, че в
управлявания от нея автомобил на предна дясна седалка пътувала и дъщеря им. В.З.
отказала хоспитализация, но след два-три дни такава се наложила, тъй като
треперела, станала много тревожна. И понастоящем имала симптоми като
главоболие, гадене, повръщане. В резултат на раната на челото, на ищцата
останал белег, който бил забележим отдалеч и който много я притеснявал. Това
наложило да й бъде извършена козметична процедура и понастоящем белегът бил
забележим, но не толкова. Свидетелят описва, че след процесното ПТП, съпругата
му престанала да готви, да почиства дома, да помага на детето си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. А съобразно
нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Тоест, за да
възникне право на увредения да получи застрахователно обезщетение от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, управляван от виновния за настъпилото ПТП превозно средство;
осъществен деликт от застрахованото лице; настъпили неимуществени вреди (в
случая изразяващи се в настъпила смърт на пострадалото лице); вина у водача на
МПС, наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и травматичните
(психични) увреждания на пострадалата.
Не се
спори между страните, че между „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД гр. София и собственика на товарен
автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Н *** ВТ била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Установи се, че на 31.08.2020 г. (в периода на действие на
застраховката) настъпило ПТП, при което били причинени увреждания на В.З.. Чрез
заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установи, че причина за настъпилото ПТП е неизбирането на подходяща скорост и
дистанция от свид. В.Г. – застрахования по договора за задължителна
застраховка. В тази насока, възражението на ответната страна за наличие на
съпричиняване от страна на водачката на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
рег. № Н *** ВК, управляван от ищцата, се
явява неоснователно. Вещото лице по изготвената СМЕ, изцяло възприета от
настоящия състав заключава, че предвид травматичните увреждания, макар и
изразяващи се в палпаторна болка, на пострадалата, установяват, че същата в
момента на настъпване на ПТП е била с поставен предпазен колан. Чрез
заключенията на изготвените СМЕ и СПЕ се доказа и наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Такива безспорно са
настъпили, като те се изразяват в причиненото на З. мозъчно сътресение,
изпитваните през определен период от време болки и страдания. В тази насока,
съдът намира за недоказано обстоятелството, че ищцата понастоящем страда от
Разстройство в адаптацията, тъй като наличието му бе опровергано от
заключението на вещото лице – психиатър.
Тоест, в
хода на производството бе доказано наличието на всички
предпоставки по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
за ангажиране на отговорността на ответника, като застраховател на деликвента
по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на ищцата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. Шумен.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението
за неимуществените вреди по справедливост.
Понятието, „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и т.н. При
определянето му, съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки
и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и
обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. В случая от приетите по делото заключения на вещите лица, се
установи, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила мозъчно
сътресение, повърхностна разкъсно-контузна рана на челото. Тези претърпени
болки и страдания от ищцата били с умерен интензитет непосредствено след процесното
ПТП за около 10-15 дни. Вещото лице по СМЕ категорично сочи, че понастоящем
белегът на челото е незабележим, като по делото не са налице доказателства за
извършена козметична операция на З.. От заключението на изготвената СПЕ се
установи, че в резултат на настъпилото ПТП не са настъпили трайни последствия
за психичното здраве на В.З.. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от
свидетеля Ерол З. относно здравословното състояние на съпругата му понастоящем,
освен поради близката му връзка с пострадалата и явната му заинтересованост от
изхода на делото, но и поради опровергаването му от заключенията по СМЕ и СПЕ.
С оглед така установеното и съобразно
посочените по-горе критерии, съдът намира, че съответно на справедливостта би
било обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на сумата от 5000,00 лв. (пет
хиляди лева). Т. е. основателна е предявената от ищцата искова претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ до размер на сумата от
5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. Шумен. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид:
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, изхождайки от
характера на получените травматични увреждания, периодът на лечение на
причинените контузии и настъпилите от тях последици за здравето на ищцата,
продължителността на понесените във връзка с уврежданията болки и
интензивността им, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса,
възрастта на пострадалата, както и обстоятелството, че травмите поотделно и
заедно в тяхната съвкупност, както и изживяването на стресиращата ситуация
около причиняването им се е отразило очевидно неблагоприятно на физическото и
психическото състояние на пострадалата ищца.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ,
предявен от В.З. следва да бъде частично уважен до размер, възлизащ на пет
хиляди лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2021 г.
(датата, от която се претендира) до окончателното й изплащане.
Претенцията,
в останалата й част, до пълния предявен размер – 10000 лв., представляващ
частичен иск от такъв за сума в размер на 30,000 лв., следва да бъде
отхвърлена.
По искането на ответната страна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските,
представляващи заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им,
представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, при
цена на иска 10000,00 лв. и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
се равнява на 830,00 лева. В процесната хипотеза се установи, че минималният
размер на платимото от ищцата възнаграждение възлиза на 830,00 лв., а
уговореният и платен на пълномощника й размер – 830,00 лева. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че платеното от В. З. възнаграждение не се явява
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изложените съображения
обуславят извода за неоснователност на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото,
същите, представляващи платено от ищцата възнаграждение за един адвокат, следва
да бъдат съобразявани в размер от 830,00 лв.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер
на 992,50 лева.
При направеното искане от ответника, вкл. с прилагане на
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото, съразмерно
с отхвърлената част от иска, в размер на 180,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1407,
общ. Столична, обл. София, район Изгрев, ж.к. „Д“, бул. „Г.М. Д.” № 1, представлявано
от Б. Г. И. и Ж.С.К. да заплати на В.Ф.З.
с ЕГН **********,***06, със съдебен адресат – адв. С.Е.С. ***, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането сума в размер на 5000,00
лева (пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от В.Ф.З. в резултат на
ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. Шумен, бул. „С.В“ на 50 м след табела за
град Шумен, по вина на водача В.Д.Г., управлявал МПС – лек автомобил марка
„Мицубиши“ модел „Паджеро“ с рег. № Н *** ВТ, за което бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/120001811092/02.07.2020 г. със „ЗАД ДБЖЗ“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над
5000,00 лв., до пълния предявен размер – 10000,00 лв. – частичен иск от
целия за сума в размер на 30 000,00 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София
да заплати на В.Ф.З. направените деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 992,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ОСЪЖДА В.Ф.З. да
заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София направените деловодни разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска в размер на 180,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: