Р Е Ш Е Н И Е №
3806
гр. Пловдив, 14.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3244 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И.К.Д., ЕГН *********** *** против „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2 , с която е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7112,69 лв. - главница, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО" и „Злополука“ на
МПС от 18.05.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че на 18.05.2018 г.е сключил с ответника договор
за застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран
в Полица № *** със срок на действие от *** и обект на застрахователна защита – товарен
автомобил ***.
На *** Г. Д. управлявал застрахования автомобил по *** в посока от ***. Освен водача в автомобила
се намират и още трима души. Около *** Д. предприема маневра изпреварване на движещ
се пред него автомобил и преминава в лявата скоростна лента за движение по магистралата.
Когато двата автомобила са изравнени, отляво пред автомобила на ищеца внезапно изскача куче и се
удря в колата. Водачът рязко намалява скоростта, изчаква преминаващите покрай него
автомобили и отбила вдясно, в аварийна лента, за да установи последиците от сблъсъка
с животното. Д. вижда, че от МПС-то не изтичат никакви течности, двигателят работи,
както и отчита, че на таблото свети жълт сигнал – „авариен режим“. Водачът се обажда
на представител на официалния сервиз на ***, обяснява какво е състоянието на колата
и получава разрешение да продължи до ***, където на следващия ден автомобилът е
откаран за оглед. След като се свързва с техника, Д. се обажда на застрахователния
агент, от когото получава уверени, че не следва да предприема допълнителни действия,
щом няма сблъсък с друго МПС и щом автомобилът е в движение и няма пострадали хора.
На следващата сутрин след стартиране на автомобила, ищецът установява, че същият
се движи не може да достигне повече от 10 км/ч, поради което двамата със ***а й,
решават да заявят пред застрахователя оглед на място, за да не се налага колата
да се предвижва до ликвидационния център. В офиса на застрахователя обаче обясняват
на ищеца, че оглед на място може бъде направен на автомобила едва след Нова Година.
Ищецът отново се опитва да закара автомобила на собствен ход, но при стартирането
му, се установява, че двигателят вибрира
и издава силен звук. От сервиза на *** ги съветват да качат автомобила на репатрак.
На 18.12.2018 г. авариралият автомобил е транспортиран до ликвидационния център,
където е подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, образуване е
преписка по щета и е извършен първи оглед на автомобила. След приключване на процедурата,
колата е закарана до сервиз на ***, намиращ се в ***. След Нова година ищецът разбира,
че автомобилът не е отремонтиран и че застрахователят отказва да заплати застрахователно
обезщетение. На 18.01.2019 г. ищецът получава писмен отказ с обяснението, че не
е представен протокол за ПТП. Ищецът подава официално запитване до ОД на МВР - Пловдив, откъдето получава писмо, че ако автомобилът
е в движение и няма друг участник в събитието, мястото на произшествието не се посещава,
респ. няма как да бъде съставен протокол за ПТП. Твърди се нищожност на клауза 58.01 от Общите
условия, поради противоречие със Закона за движение по пътищата – чл. 123 и чл.
125 , както и поради обстоятелството, че същата представлява неравноправна клауза.
Посочва, че при настъпилото застрахователно събитие върху застрахованата вещо са
настъпили повреди по следните детайли, а именно: долна лява облицовка предна броня;
преден спойлер; долна лайсна спойлер; декоративна бленда; ляв фар за мъгла; носач
предна броня; държач преден ляв сензор; инсталация за приток на въздух; воден охладител;въздушен
охладител ; кора под двигател; облицовка мотор; радиатор интерколер ляв; кондензатора;
преден ляв калник; преден ляв пластмасов подкалник; предна дясна кора подкалник. Във връзка с пълното възстановяване на щетите
се сочи, че общата сума за части и труд е 7 112,69 лв. с ДДС. Ищецът сочи, че е
изправна страна по договора за застраховка, поради което следва да бъде осъден ответника
да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вследствие на застрахотелно
събитие щети. Моли се искът да бъде уважен, като се претендират разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска,
като неоснователен по подробно изложени съображения. Счита, че не са налице всички
нужни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по сключения договор
за застраховка „Каско“. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение
по посочената от ищеца доброволна имуществена застраховка „Каско “ на МПС, учредена
с посочената полица със съответното покритие за периода от 02.06.2018 г. до
01.06.2019 г. за лек автомобил *** с рег. № ***. Не се спори и, че на *** Г. Д.
е заявил застрахователно събитие „ПТП при движение на *** между застрахования автомобил
и куче“, като същото е настъпило на 16.12.2018 г. При огледа се сочи, че са описани
множество увреждания, като автомобилът е докаран поради невъзможност да се движи
на самостоятелен ход с пътна помощ. За заявената щета е образувана преписка по щета
№ *** по описа на ответното дружество. Твърди
се, че при извършване на огледа и преглед на застрахователното му досие, се установява,
че е налице несъответствие между декларирания механизъм на събитието и характера
на настъпилите по автомобила увреждания. След анализ на естеството и разположението
на вредите, заключението на експертите на дружеството е, че повредите не биха могли
да настъпят от удар с куче, а са настъпили при движение на същия и съприкосновение
с твърдо препятствие, както и на различно от посоченото място. Твърди се, че е налице
хипотеза на изключен риск, уговорена в т. 14.8. от ОУ към застрахователния договор,
а именно на застрахователя са предоставени неверни данни за застрахователните събития. В случая
се сочи, че е ирелевантно дали тази заблуда е завишила риска и е допринесла
за настъпване на събитието, тъй като застрахователят е предвидил, че когато застрахованият
е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение на застрахованото
МПС, е налице изключение от покритието по застраховката. Собственикът на МПС – то
се посочва, че се е съгласил са това изключение. Цитират се законови норми в подкрепа
на твърденията. Оспорва се настъпването на застрахователното събитие, механизма
на причиняване на уврежданията по автомобила, както и причинно-следствената връзка
между твърдения начина на увреждане и вредите по застрахования автомобил. Според
експертите на ответното дружество по увредените части липсват остатъци от животинска
козина, като са налице следи, характерни при движение на автомобила и съприкосновение
с неподвижен предмет. Освен това се сочи, че поради факта, че водачът е продължил
движението на застрахования автомобил на собствен ход, то е налице хипотезата на
изключен риск по т. 14.11 от ОУ, а именно: грубо нарушение на техническите и технологичните
правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на техническо изправно МПС.
Твърди се, че това е допринесло до увеличаване на уврежданията и липсите по застрахованото
МПС. Оспорва се твърдението, всички увреждания да са причинно – следствени от декларираното
събитие. В допълнение на изложеното се твърди нарушение на раздел ХІІ от ОУ и по
конкретно т.58.1, в което е уговорено задължението на застрахованото лице да регистрира
незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня на настъпването му
или узнаването аз него. Счита, че е налице хипотезата по т. 61 от раздел ХІ за отказ
да се заплати застрахователно обезщетение. Оспорва се претенцията и по размер. На основание подробно изложените доводи се моли
искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и от
приетите писмени доказателства се установява (застрахователна полица на л.11) наличието
на застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективиран
в Полица № *** със срок на действие от 00,00 часа на 02.06.2018 г. до 23.59 ч. на
01.06.2019 г. с обект на застрахователна защита – товарен автомобил ***, модел ***,
с рег. № ***. Уговорено е пълно каско на автомобила. В застрахователната полица са предвидени
следните възможности за обезщетяване: експертна оценка, доверен сервиз и
официален сервиз.
От приетите по делото като доказателства общи условия за
застраховка на моторни превозни средства „КАСКО“ се установява, че при пълното
каско се покриват всички рискове, описани в клаузите на общите условия в т.ч. и
предвиденото в т. 8.3 от ОУ авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им
или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от
препятствия по пътното платно, като земни, скални маси и други, нарушена цялост
на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и
летателни тела. В т. 14.11. е предвидено, че по тези общи условия не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при,
от или вследствие на грубо нарушаване на техническите и технологични правила за
експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или
неспазване предписанията на компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани
участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.) . В
т. 14.8 е включено в изключените рискове и заблуда на Застрахователя чрез
предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователно
събитие. В раздел ХІ от ОУ са уредени правата и задълженията на страните през
срока на действие на застраховката, като в т. 50 са уредени задълженията на
застрахования, а в т. 50.9 е предвидено, че при неспазване на което и да е било
задължение на застрахования по настоящата точка, застрахователят може да намали
или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение. В т. 50.1. и т. 50.2
се посочва, че застрахованият е длъжен при сключване на застраховката да обяви
всички данни и обстоятелство, които са му известни за обекта на застраховане и
които са от съществено значение за риска, като отговори писмено на всички
въпроси, поставени от Застрахователя, както и да пази и ползва застрахованото
МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро
техническо състояние, като в т. 56 е предвидено, че при неизпълнение на тези
задължения, когато застрахованият съзнателно е премълчал или неточно обявил
обстоятелства или данни, при знанието на които Застрахователят би сключил
договора за застраховка, но при други условия, застрахователят може да поиска
изменението в едномесечен срок, а при настъпване на застрахователно събитие да
откаже заплащането на застрахователно обезщетение. В раздел ХІІ от ОУ са уредени права и
задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие, като в
т. 58.1. е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие,
застрахованият е длъжен да регистрира незабавно пред компетентните държавни
органи събитието в деня на настъпването му или узнаването за него. Предвидено е в т. 58.2.2 задължение на
застрахования да уведоми писмено застрахователя в срок от 24 часа от узнаването
за настъпване на застрахователно, като се яви лично или чрез представител в най
– близкия офис на Застрахователя и писмено подаде уведомление за щета (по
образец от застрахователя) с изложени в свободна форма обстоятелства, които са
му известни във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Когато срокът
изтича в неработен ден, застрахованият следва да извърши уведомяването най –
късно в следващия работен ден. В т.58.2.3 от ОУ се сочи, че при застрахователно
събитие, покрито по някоя от клаузите, непосочени в предходната точка,
застрахованият е длъжен в срок до 7 дни от датата на настъпване на
застрахователното събитие или от датата на узнаването за него да уведоми
писмено застрахователя, като се яви лично или чрез представител в най –
близката агенция на застрахователя и писмено подаде искане за оценка (по
образец на Застрахователя). В т. 59 от
ОУ при предявяване и за доказване на претенцията към Застрахователя за плащане
на застрахователно обезщетение и в съответствие със задълженията си т. 58.4.
застрахованият е длъжен да представи на застрахователя освен описаните
документи и протокол за ПТП, издаден от компетентните, съгласно Закона за движение
по пътищата, държавни органи или двустранен констативен протокол с надлежно
попълнени анкетни карти или друг удостоверителен документ, издаден от
компетентен орган. Съгласно т.61 от ОУ
при неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т. 56,
т. 58, както и ако не спази сроковете по т. 58.2.2 или 58.2.3 или не представи
който и да и да е от документите и /или реквизитите по т. 59, застрахователят
може да намали или откаже изплащане на обезщетение. В раздел ХІІІ т. 68 от ОУ е
предвидено, че при определяне на застрахователното обезщетение не се признават
повреди на застрахованото МПС, които не съответстват с механизма на причиняване
на застрахователното събитие.
На *** водачът на застрахованото МПС – Г. Д. е подал
уведомление декларация за щета по Застраховка „Каско на МПС“, в която е
посочил, че на *** на *** са блъснали куче. Изрично е посочил, че ПТП-то не е
регистрирано от компетентните органи, както и че желае ремонтът да бъде
извършен от ***. Относно зоната на увреждане е посочил от лявата страна на
автомобила – халоген, кори и лайсни.
В приетото по делото като доказателство свидетелство за
регистрация е отразено, че МПС – товарен автомобил *** с рег. № *** е
собственост на ищеца- И.К.Д..
На 18.12.2018 г. е направен от застрахователя – ответник
опис на претенция за процесното МПС, в което е посочена дата на събитието – ***,
като са описани следните претенции: дол.л.облиц пр.броня, л.фар за мъгла,
спойлер пр.броня, пр.л.разширение, държач пр.л.сензор, пр.вън л бленда сенз,
бленда пр. спойлер, пр.л. подк. пр. част.
На 20.12.2018 г. е изготвено опис – заключение по
образуваната щета, като са посочени 12 позиции с увредени части.
В калкулация – ремонт номер *** от *** е отразено, че
разходите за ремонт са в общ размер от 7112,69 лв. с ДДС, като са подробно
описани дейности, резервни части и др., касаещи процесното МПС.
Прието е като доказателство писмо с изх. № *** от
ответното дружество по преписка по щета № *** , с което ищецът е уведомена, че
на основание т.58.1 от ОУ и по – конкретно поради неуведомяване на
компетентните държавни органи в деня на настъпване на ПТП и удостоверяването му
с протокол за застрахователя не е възникнало задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение.
На 21.01.2019 г. е входирано при ответното дружество
писмо от водача на застрахованото МПС в деня на настъпването на ПТП- Г. С., в
което посочва, че на 16.12.2018 г. е
претърпял ПТП – удар с животно (куче) на ***. На автомобила светнала жълта
лампа – авариен режим, като водачът се обадил на официалния сервиз на марката в
***, откъдето му обяснили, че след като лампата индикира жълто, то може да се
придвижи спокойно до дома и сервиз със скорост до 80 км/ч. Водачът се прибрал в
***. На следващия ден отишли в ЛЦ Пловдив, за да заяви оглед на щета на място,
като му казали, че поради празниците не могат да го включат в графика и ще имат
възможност след Нова Година. На следващия ден се опитали да закарат автомобила
на ход, на двигателят вибрирал силно и се чувал шум, поради което по съвет от
сервиза, качили автомобила на пътна помощ и го закарали в ЛЦ на застрахователя
за оглед и оттам до сервиза в гр. Стара Загора. Моли за преразглеждане на
решението на застрахователя за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение, като сочи, че описаната последователност на действията е записана
в компютъра на автомобила.
На 25.01.2019 г. в отговор на депозираната на 21.01.2019
г. молба, застрахователят – ответното дружество отказва отново да заплати
застрахователно обезщетение, като сочи, че при преразглеждане на преписката е
потвърдено обстоятелството, че първоначалната ликвидационна дейност е протекла
при съблюдаване на принципните положения за изясняване на фактическата
обстановка, относима към събитието и на уговореното между страните в
застрахователния договор. Сочи, че липсата на протокол за ПТП и за регистриране
на същото пред съответните държавни органи обуславя отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В писмо от ОД на МВР – Пловдив, отдел Охранителна
полиция, сектор Пътна полиция, е отразено, че описаното събитие с т.а. *** с
рег. № ***, настъпило на *** при движение по *** е ударено бездомно куче,
вследствие на което има нанесени материални щети по автомобила, който след
удара е бил в движение не попада в случаите на чл. 125 от ЗДвП и чл. 6, т. 4 от
Наредба Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на
вътрешните работи, комисията за финансов надзор и информационния център към
гаранционния фонд. Указано е, че в този случай,
за участника в събитието не е налице задължение за уведомяване на
компетентните органи на МВР, както и задължение за тях да посетят въпросния
инцидент.
На 11.02.2019 г. е издадено становище от *** – лицензиран
сервиз на марката на процесното МПС в ***, в което е отразено, че след
постъпване на автомобила в сервиза и направения му тест с диагностична
апаратура *** е установена грешка *** от дата *** и показанията на километраж ***
за ниско налягане на турбокомпресора. На 20.12.2018 г. съвпадаща са датата на
допълнителния оглед в електронния блок на автомобила е записана грешка *** при
показания на километраж *** загуба на комуникация с адаптивен круизконтрол,
което според данните от диагностичния протокол автомобилът е изминал 340 км.
т.е. според описаното автомобилът е могъл да се предвижи на собствен ход.
От разпитания по делото свидетел Г. С. Д. – *** на ищцата
и водач на процесния автомобил в деня на
ПТП-то, се установява, че на сочената дата в исковата молба свидетелят и ***ата
му се прибирали към *** по *** около ***, като свидетелят изпреварвал автомобил,
като не си спомня с каква скорост се е движил. Точно започвало да вали към 4
часа следобед – зимата към смрачаване. Много близо до колата изскочило куче –
50 см. високо, което той ударил отпред и отляво. Кучето било голямо –
каракачанка, като изскочило внезапно и свидетелят не е имал време да избегне
удара. Кучето минало отдолу под колата и останала на магистралата по средата.
Автомобилът минал през кучето, като свидетелят усетил все едно е преминал за
бордюр. Автомобилът ги раздрусал сериозно, свидетелят се стегнал, хванал здраво
волана, тъй като го било страх да не се удари в мантинелата или в колата от
дясната страна, като няма време да реагира, всичко подскочило. При удара колата
била в лява лента, много близо до мантинелата. Пуснал веднага аварийни
светлини, изчакал да минат колите и спрял вдясно от пътя. Колата работила, но
имало детайли по колата, които били излезли. От лявата страна имало пластмасови
кори, една лайсна, която се била отцепила и висяла и отдолу някакви кори.
Свидетелят се обадил на управителя на сервиза на *** в ***, като му казал, че
колата работи, но свети една жълта лампа. Обяснил му какво е станало, снимал му
колата и той казал, че щом свети жълто може да продължи да кара, а ако е
червена светлината трябва да спре. Свидетелят събрал лайсните, сложил ги в
багажника и продължил. Този ден доста пътувал, като трябвало да мине през *** и
след това до *** да закара един човек, но колата повече от 100 км/ч не можела
да вдигне. По колата имало останала
козина от кучето – по кората, отдолу и отстрани, където е халогенът, по
детайлите имало кръв. Преди да ги прибере свидетелят избърсал детайлите от
козината и кръвта. Автомобилът се движил на собствен ход след удара, но нямал
голяма мощност, като си личало, че е в авариен режим. Лампата, която светила в
жълто изобразявала жички. След това свидетелят трябвало да пътува. На другия
ден жена му отишла в ***, но тъй като било преди коледните празници от ***
казали, че преди празниците нямат възможност да извършат на място оглед на
автомобила и по – добре да го закарат при тях. Колата вървяла, но нямала много
мощност, 10 км/ч едва вдигала и свидетелят преценил, че не е добре да се движи
с жена му по празниците през града с тази кола. На следващия ден след като му
отказали оглед на място, свидетелят качил колата на платформа, минал през
ликвидационния център на застрахователя и оттам в *** в сервиза. Като го
накарали да запали колата се оказало, че лампата вече не свети. Колата била на
платформа, като я запалил, като не го карали в ликвидационния център да я
сваля, снимали колата и километража и това било. Тогава не светнала лампата,
като снимали мястото на удара и таблото при запалена кола. Дали на свидетеля
възлагателно писмо за сервиза в ***, като той го представил в сервиза. Това
било около Коледа, може би предният ден. Оставил колата в ***, като му казали,
че имало и втори оглед. Оправили колата, като никой не го предупреждавал, че
застрахователят ще откаже да заплати застрахователно обезщетение. Дали му
колата от сервиза в *** и след два дни му се обадили от там, че *** отказват да
платят ремонта на автомобила, който бил 7100 лв. Свидетелят посочва, че в деня на ПТП-то
звъннал веднага на застрахователния си брокер- „момчето - застрахователя“ и му
обяснил какво е станало, като той му казал, че когато колата е в движение не
трябва да се притеснява, като няма нужда от протокол и да отиде да си заведе
щетата. Когато заявявал щетата пред застрахователя, същото момче отново му
казало, че няма причина да има проблем със заплащането на застрахователното
обезщетение. Свидетелят посочва, че веднага се обадил на брокера, тъй като за
първи път заявявал такава щета, като преди това имало дребни неща по колата,
които сам си оправял, за да не се разправя със застрахователя. След това
брокерът му се обадил и го питал, какво е направил, кога е завел щетата, за да
не му плащат. Брокерът не знаел, че свидетелят е закарал колата на платформа в
ликвидационния център.
От приетото по делото заключение на
съдебноавтотехническата експертиза се установява механизма на настъпване на събитието
и вредите, който съобразен със събраните
гласни доказателства, характера, големината и разположението на пораженията по
автомобила, съответства на изложеното в исковата молба. Вещото лице посочва, че
най – вероятен от техническа гледна точка механизъм на увреждане на
автомобила е следният, а именно:
Товарният автомобил „***“ с рег. № *** се движил по авто*** в посока от изток
на запад. В района около гр. *** по време на изпълнение на маневра
изпреварване, т.а. *** *** се е намирал в южната (скоростна) лента на северната
част от магистралата. В този момент на
платното за движение пред автомобила навлиза бездомно куче, което се движи в
посока от юг на север от ляво на дясно спрямо автомобила. Тъй като навлизането
на кучето пред автомобила е било, когато водачът е нямал възможност да спре
преди мястото на удара е настъпило съприкосновение между автомобила и кучето,
което е било неизбежно при създалата се пътна ситуация. Ударът е настъпил в
лявата част на предната броня на т.а. *** *** в дясната част на кучето. След
удара т.а. *** *** е прегазил кучето, което е преминало под автомобила.
Уврежданията в лявата част на предната броня на т.а. *** *** са получени в
момента на удара с кучето, а уврежданията по корите, по двигателя и бронята са
се получили при прегазване на кучето. Увреждането на радиатора на интеркулера,
което е довело до ниското налягане на турбокомпресора и загубата на мощност на
автомобила се е получило при прегазване на кучето. След удара кучето е останало
върху платното за движение на ***, а т.а. „*** ***“ е продължил движението си в
същата посока, след което е пропуснал изпреварвания от него автомобил и се е
отклонил надясно и е спрял. Вещото лице посочва, че механизма на ПТП, установен
по – горе кореспондира с изложеното в исковата молба. Всички описани от
застрахователя повреди по т.а. „*** ***“ е възможно да се получат по
установения механизъм. Представената и
приета по делото калкулация за ремонт на т.а. „*** ***“ е изготвена съгласно
описите на щетите, съставени от представителите на застрахователната компания
при извършването на огледите. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта за
пълното възстановяване на т.а. „*** ***“ след претърпяното ПТП удар с бездомно
куче възлиза на 7165,24 лв. Относно
размера на застрахователното обезщетение, изчислено по средни пазарни цени,
като се отчетат като цени вложените резервни части от алтернативни доставчици,
боя, материали и труд, вещото лице установява, че същото е в размер от 6640,19
лв. Сочи, че за изследвания т.а. „*** ***“ не се предлагат алтернативни резервни части, като разликата в цената на
извършения ремонт и установената от него в случай, че колата беше отремонтирана
в доверен сервиз се получава поради обстоятелството, че застрахователят ползва
отстъпка по отношение на цената на труда в доверения сервиз. Часовата ставка на
труда в сервиза, в който е отремонтиран автомобила е 50 лв., а в доверените
сервизи на застрахователя е 24 лв. без ДДС.
Тази би била цената на труда, ако автомобилът беше отремонтиран в
доверен сервиз на застрахователя. Вещото лице посочва, че наличните увреждания
по т.а. „*** ***“ могат да бъдат нанесени от преминаване през твърд предмет
/камък или бетонно парче и др. / при движение на автомобила с ниска скорост на
движение. Като се отчете обстоятелството, че събитието е настъпило на *** при
скорост на движение над 100 км/ч (при
изпреварване на друг автомобил), то при преминаване през твърд предмет /камък,
бетон и т.н./ уврежданията, нанесени на т.а. биха били значително по – големи,
а не само по пластмасовите елементи на автомобила. От представения снимков
материал при извършените огледи от представителите на ЗАД „Армеец“ не може да
се твърди, че са налице остатъци от козината на кучето. От твърденията на
водача Г. Д. след удара е имало козина от кучето, но същата е почистена от
него.
Изхождайки от вида и характера на насените вреди, вещото
лице установява описания по – горе
механизъм на ПТП-то. Установява се, че уврежданията по автомобила следствие на
претърпяното ПТП са в лявата част на предната броня, преден ляв подкалник, кора
под двигател и радиатор интеркулер. Влизането в авариен режим на двигателя е
породено от увреждането на радиатор интеркулер. Придвижването на собствен ход с
увреден радиатор интеркулер, счупени елементи по предната броня, счупен преден
ляв подкалник и кора под двигател се сочи, че не нарушава технологичните
изисквания за безопасна експлоатация на автомобила. Придвижването на собствен
ход на автомобила, вещото лице сочи, че би могло да доведе до допълнително
увреждане на същият и липси на някакви елементи от него, но при извършването на
огледи, такива не са установени. В заключение се посочва, че в конкретния
случай не може да се приеме, че водачът е управлявал технически неизправен
автомобил. Вещото лице сочи, че при повреда на радиатора на интеркулера и
разхерметизиране на системата за пълнене на двигателя същият не достига
максимална мощност, което влияе на бързото ускорение на автомобила, но при
плавно ускорение автомобилът би могъл да достигне скорост около 80 км/ч. В
деня, в който автомобилът не е могъл да се движи с повече от 10 км/ч, вещото
лице сочи, че няма данни какво разстояние е изминал, но поради ниското налягане
на турбокомпресора и намаляването на мощността е необходимо по – голямо
разстояние от обикновеното, за да може автомобилът да достигне скорост около 80
км/ч. Съдът кредитира изцяло
заключението на САТЕ, като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие, настъпването на процесното застрахователно събитие, вредите в претендирания
размер, както и че същите са в причинно следствена връзка със застрахователното
събитие и са предвидени, като подлежащи на възстановяване, съгласно сключения договор
за застраховка и приложимите общи условия.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти вкл. и възраженията си за наличие на изключени рискове, съгласно цитираните
разпоредби на общите условия, приемането на общите условия от застрахования, а при
установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва
да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се установи
наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за иму-ществена застраховка – „Каско“; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит
от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408
от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В случая е безспорно, а и се
установи от представената застрахователна полица от 18.05.2018
г. наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка между ищеца и ответника, със срок на действие от 02.06.2018
г. г. до 01.06.2019 г. Процесният
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка "Каско
", по която, съгласно приетите по делото Общи условия на
застрахователя, ПТП от сблъскване с
неподвижни предмети, от удар с хора и животни е покрит риск - раздел ІІІ,
клауза 1 - т. 8.3 от ОУ.
Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ,
застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или
първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено плащане. Ответникът не оспорва заплащането на
застрахователната премия по договора, от което следва, че е налице застрахователно
покритие към датата на настъпване на ПТП-то 16.12.2018 г.
Съгласно т. 58.2.2 от ОУ застрахованият е длъжен писмено да уведоми .застрахователя
в срок от 24 часа от узнаването за настъпване на застрахователно, като се яви лично
или чрез представител в най – близкия офис на Застрахователя и писмено подаде уведомление
за щета (по образец от застрахователя) с изложени в свободна форма обстоятелства,
които са му известни във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Когато срокът
изтича в неработен ден, застрахованият следва да извърши уведомяването най – късно
в следващия работен ден. В случая застрахователното събитие е настъпило в
неработен ден – 16.12.2018 г. - неделя, като не се опровергаха твърденията на
ищеца, че застрахователят е бил уведомен за настъпилото ПТП по телефона в деня
на настъпването му. На 18.12.2018 г. застрахованият е подал уведомление –
декларация за щета, което е ден – вторник. Ответникът не е възразил изрично по
отношение на уведомяването за настъпилото ПТП в срок, определен в общите
условия, като сочи, като основание за отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение неспазване на други разпоредби от общите условия. В чл. 403 КЗ е
предвидено, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило
застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е
предвиден друг подходящ срок, като в ал. 2 от
същата разпоредба е предвидено, че срокът за уведомяване за настъпило
застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от три работни дни
от узнаването, поради и което съдът счита, че ищецът е уведомил
своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
За да откаже да заплати застрахователно
обезщетение, ответникът е посочил, че от страна на застрахования не спазена
разпоредбата на т. 58.1 от общите условия, като в отговора на исковата молба
сочи, като основание за отказ и нарушаване на разпоредбите на т.14.8 от ОУ –
посочване на неверни данни за застрахователните събития, т. 14.11. – грубо
нарушение на техническите и технологичните правила, както и оспорване на
механизма на ПТП. Оспорва се и размера на претендираното застрахователно
обезщетение.
Съобразно автономията на волята
е възможно страните да уговарят клаузи, които при определени условия да освобождават
застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче не
могат да излизат извън рамките на кумулативно предвидените законови изисквания на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – същите да са значителни с оглед интерес на застрахователя,
както и неизпълнението да се намира в причинно-следствена връзка с възникването
на застрахователното събитие.
В този ред на мисли поради сходния
характер на разпоредбата на чл. 408 КЗ с чл. 211 КЗ /отм./, важима е практика създадена
по прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./. За да възникне правото на застрахователя
да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението
на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Тази причинна връзка следва
да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона,
а от договора /общите условия към него/. Не може по договорен път причинната връзка
да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в процеса, от застрахователя
- на основание чл. 154 ГПК /виж решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. №
840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г.
на ВКС, І т. о., решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на II т.
о. и др./
В случая нито неуведомяването на
органите на полицията, нито липсата на двустранен протокол са обстоятелства, които
да са в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие и да биха могли да
доведат до намаляване или отпадане отговорността на застрахователя. Липсват ангажирани
доказателства от ответника неизпълнението да е способствало настъпването на застрахователното
събитие или да е оказало друго въздействие върху него, или това неизпълнение да
е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Следва да
се посочи, че изложените договорни задължения на застрахования са от характер на
такива, които няма как да се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие. Касае се до настъпили последващи събитието факти. Обстоятелството, че неизпълнените
задължения са последващи застрахователното
събитие обуславя липсата на причинно-следствена връзка и невъзможност за приложението
на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Съдът намира за недоказано от ответника и обстоятелството,
че неизпълнението по посочените договорни
задължения е значително с оглед интереса на застрахователя.
Следва да се добави и, че настоящият
случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП
– настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало
лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. не
се посещават от органите на МВР –„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди
на МПС, които не са причинени от друго пътно превозно средство. В случая вредите
са настъпили от сблъсък с животно, а и описаното в общите условия задължение за
„уведомяване на компетентни държавни органи“ е прекалено общо, т. е. липсва, както
законово, така и договорно задължение за ищеца да уведомява органите на пътна полиция.
Липсва и задължение за съставяне на протокол за ПТП, съобразно чл. 6, т. 4 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат
на пълно и главно от доказване от страна на ищеца. Пред застрахователя е представено
своевременно уведомление за щети по МПС. Липсата на представен Протокол за ПТП не
препятства застрахователят да провери настъпилите щети, да изготви опис, респ. да
заплати застрахователно обезщетение.
Оттук съдът приема, че посочените
задължения, не въздействат пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера
на вредите и не възпрепятстват доказването им, следователно не са се създали съществени
пречки за застрахователя да осъществява дейността си, поради което и възражението
му за наличие на предпоставки за отказ за плащане, е неоснователно.
Посочи се, че в настоящият случай
не се съставя задължително протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама
участници в ПТП или наличието на пострадало лице - чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява
невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя. Дори когато Протокол за ПТП е наличен, ищецът, претендиращ обезщетение
във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването на механизма
на ПТП посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели,
вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи/ - виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г.,
I т. о. В случая механизмът на настъпилото
ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца,
посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и приетото заключение на САТЕ се установява,
както настъпването на процесното застрахователно събитие, неговият механизъм,
така и причинно – следствената връзка между вредите и настъпилото
застрахователно събитие.
Съдът счита за неоснователни
доводите на ответника, че ищецът е декларирал неверни данни за
застрахователното събитие. Липсата на козина по увредените части не обуславя
извод за недоказаност на посочения механизъм на настъпване на ПТП. При разпита
свидетелят посочва, че е избърсал част от увредените части при прибирането им в
багажника на автомобила, а относно останалите такива, то с оглед на
обстоятелството, че в компютъра на автомобила е регистрирано изминаване на 340
км., то съвсем логично е при прегледа да
не се констатират остатъци от блъснатото животно. Още повече, че в тежест на
ответника е установяването на твърденията му за изключен риск, то същият не
опроверга посочения от водача на увреденото МПС, механизъм на настъпване на
застрахователното събитие. От приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че в случай, че процесният
автомобил беше преминал при съприкосновение с твърд предмет (камък, бетон и
т.н.), то уврежданията биха били значително по – големи, а не само
пластмасовите елементи по автомобила. В тази връзка съдът счита за недоказани
възраженията на ответника за деклариране на неверни данни за настъпване на
застрахователното събитие от ищеца.
От събраните по делото гласни доказателства,
преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените доказателства се установяват
и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието.
Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства,
изразява становище за наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач
в разпита си пред съда е категоричен в показанията
си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението
за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието – сблъсък с животно -
куче. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,
а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно
и главно доказване. От приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза се установява, че всички описани повреди по т.а.
Фоксваген *** е възможно да се получат по установения механизъм на настъпилото
ПТП, като представената калкулация за ремонт на автомобила е изготвена,
съгласно описите на щетите, съставени от представителите на застрахователната
компания при извършването на огледите. Вещото лице е категорично, че влизането
в авариен режим на двигателя е породено от увреждането на радиатор – интеркулер,
което е констатирано като повреда от застрахователя в опис – заключение по щета
от 20.12.2018 г. В заключението изрично
е отразено, че придвижването на собствен ход с увреден радиатор интеркулер,
счупени елементи по предна броня, счупен преден ляв подкалник и кора под
двигател не нарушава технологичните изисквания за безопасната експлоатация на
автомобила, от което следва, че отказът на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение поради нарушение на т. 14.11. от ОУ е
неоснователен.
С оглед горното, съдът приема за
доказани по несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на претенцията
- възникването на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди.
Не се установява основание за отпадане
на застрахователната отговорност – не е налице неизпълнение на съществено задължение
по смисъла на чл. 408 КЗ, свързано с предотвратяване настъпването на събитието,
нито е налице друго неизпълнение на задължение по договора и приложимите общи
условия.
Поради горните съображения съдът
приема, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради настъпване на
застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата на сключения
договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение възлиза в размер на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ се сочи, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В договора за застраховка е предвидено, че застрахователната сума
е в размер от 65 000 лв., като са предвидени няколко способа за
обезщетяване – експертна оценка, доверен сервиз, официален сервиз. В
уведомлението за щета от 18.12.2018 г. изрично е посочено, че ще се ползва
сервиз, посочен от ***, като е отразено и името на сервиза *** – официален
сервиз на съответната марка. Доколкото
ответното застрахователно дружество не оспорва изпращането на документите и
възлагателно писмо към сервиза в ***, както и отразеното в представеното от
него писмено доказателство – уведомление за щета, то неоснователни се явяват
възраженията му, че автомобилът е следвало да се отремонтира в „доверен сервиз“
на застрахователното дружество. Още повече, че липсва подобна графа „доверен
сервиз“ в уведомлението за щета, а отразеното от заявителя – „сервиз, посочен
от *** с изрично посочване на наименованието на сервиза, може да се приеме, че
именно това е определеният от застрахователното дружество сервиз, в който да се
извърши отремонтирането.
В настоящия случай видно от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, стойността на ремонта за пълното
възстановяване на застрахования автомобил след претърпяното ПТП възлиза на
7165,24 лв., като се установява, че за изследвания автомобил не се предлагат
алтернативни резервни части. Вещото лице установява, че стойността на ремонта
за пълното възстановяване на застрахованото МПС, изчислен при работни ставки,
отговарящи на доверените сервизи на застрахователната компания възлиза на
6640,19 лв. При разпит в съдебно заседание вещото лице посочва, че разликата в
стойността се дължи на различната стойност на часовата ставка на труда, която в
доверените сервизи на застрахователното дружество е в размер на 24 лв. без ДДС,
а в сервиза, в който е отремонтиран автомобила е 50 лв. По – ниската стойност
важи единствено в случай, че бъде възложено отремонтиране в този доверен
сервиз, като в случай, че застрахованото лице отремонтира автомобила като
частно лице, то цените биха били други. В случая обаче не се установява от
страна на ответника, че е избрано и одобрено от застрахователя отремонтиране в
определен доверен сервиз, като автомобилът е отремонтиран в посочения в
уведомление за щета официален сервиз, поради и което съдът счита за
неоснователни възраженията на ответника в тази насока.
С оглед изложеното съдът
приема, че предявеният иск се явява доказан, както по основание, така и по
размер и следва да се уважи изцяло до размера от 7112,69 лв., което е по –
малко от установената от вещото лице действителна застрахователна стойност от
7165, 24 лв. Доколкото главницата представлява лихвоносно вземане, то следва да
се уважи и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните и направени разноски по делото, съгласно приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства, установяващи заплащането им. В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 1275 лв., от които сумата от 285 лв.- платена
държавна такса, 150 лв.- депозит за вещо лице и 840 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.Д., ЕГН *********** *** сумата от 7112,69 лв. - главница, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО" и „Злополука“ на
МПС от *** за причинени вреди по застрахованото МПС - товарен автомобил ***, модел
***, с рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на ***-
сблъсък с куче на ***, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
26.02.2019 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и сумата от 1275
лв.- разноски по делото, включваща сумата от 285 лв.- платена държавна такса, сумата от 150 лв.-
депозит за вещо лице и сумата от 840 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с оригинала.
ПМ