РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Добрич , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20203230102146 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 560/2020 г. Добричкият районен
съд със заповед № 256 от 27.02.2020 г. е разпоредил Длъжникът „*****“
ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление от гр. Д., ул. „****”
№ ****, представлявано от управителя А. А., да заплати на кредитора „****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***” №***,
представлявано от управителя Й. К. Г., чрез процесуален представител
юрисконсулт А. Н. П., следните суми: 1 096,81 лева, представляваща дължима
наемна цена за периода 01.10.2019 г. – 30.09.2020 г. по сключен договор за
наем от 16.07.2019 г. на земеделска земя с площ от 10,753 дка в землището на
село В., община Т., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
21.02.2020 г. до окончателното изплащане; 112,75 лева –обезщетение за
забава за периода 30.07.2019 г. – 21.02.2020 г.; разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева адвокатско
възнаграждение .
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
1
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 23.11.2018 г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви искове срещу възразителя длъжник
относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
1986/2018 г./.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба
/предмет на настоящото гр. дело № 2146/2020 г./ срещу длъжника искове за
установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе
суми.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който
предявените искове са вероятно основателен и доказан. Ответникът предлага
производството по делото да бъде спряно по общо съгласие на страните, като
в срокът на спиране да заплати процесните суми.
Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, и неоспорени от ответника,
на 16.07.2019 г., между „*****, от една страна като наемодател, и *****, от
друга като наемател, е сключен Договор за наем на земеделска земя.
Установено е по делото по несъмнен и категоричен начин, че ищецът е
собственик на процесния имот.
По силата на този договор ищецът е предоставил на ответното
дружество възмездно ползването на собствените си земеделски земи – нива от
10,753 дка, представляваща имот № ***в землището на село В., община Т., за
срок от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г.
По силата този договор ответникът се е задължил да заплати годишна
наемна цена в размер на 52,15 евро/дка, платими до 30.07.2019 г.
Според ищеца за стопанската 2019/2020г. ответникът им дължи
годишна наемна цена в размер 1 096,81 лв. за ползването на наетата нива,
2
която сума е изчислена по 52,15 евро х 10,753 дка.
Ответникът не оспорва, че към момента дължимата наемна цена не е
платена, като е налице е забава, считано от 30.07.2019 г. като до 21.02.2020 г.
ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за
посочения период, възлизащо на сумата от 112,75 лв.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице С.И. дава заключение, което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда, че по данни от счетоводството на ищеца по процесния
договор от „**** е издадена фактура № *****г. за сумата от 1 096,81 лв., по
която от „****не е извършила плащане.
Експертът е изчислил размера на уговореното между страните /по чл.
18, ал. 1 от Договора/ обезщетение за забавено плащане за периода на забава
от 02.08.2019 г. до 27.08.2020 г., а именно сумата от 214,97 лв. Според вещото
лице ответникът не е предоставил необходимия за изготвяне на заключението
достъп до своето счетоводство.
Предявените искове, предмет на разглеждане по настоящото дело,
черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.з., и касаят вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. Правният
интерес у ищците от установителната искова претенция е обусловен от
депозираното от ответника, в качеството му на длъжник по издадената
заповед за изпълнение, възражение срещу дължимостта на процесните суми,
поради което законодателят е предвидил възможността ищецът – кредитор по
заявеното по чл. 410 от ГПК парично вземане, да получи сила на пресъдено
нещо относно същото, тъй като с депозираното възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, въз основа на последната не може да се издаде
изпълнителен лист. Едва след уважаване на исковата претенция издадената
вече заповед влиза в сила и съставлява годно основание въз основа на нея да
бъде издаден изпълнителен лист.
В обсъжданата хипотеза вземането на **** произтича от сключен
Договор за наем, като възникналите облигационни отношения между
страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 във вр. с
3
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на наемател, дължи
уговорената наемна цена за ползването на процесния имот.
Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален
/освен в предвидените от закона случаи/. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението
на задължението на другата страна. Задължение на наемодателя е да предаде
наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи на
наемателя нейното нормално използване. С извършеното предаване на
наетата вещ ищецът е изпълнил задължението си по договора. Сред основните
задължения на наемателя, вменени от закона и сключения в случая договор,
са да плаща наемната цена, да пази наетата вещ и да я върне на наемодателя
след прекратяване на наемния договор.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154 от ГПК/, наемодателят следва да установи факта, че наемателят е ползвал
отдадения под наем имот през процесния периода В случая събраните по
делото доказателства, включително заключението на вещото лице биха могли
да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно твърденията на
ищеца. Ангажираните от него доказателства установяват, че през изследвания
период процесният обект е ползван от ответното дружество.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че претенцията на
ищеца е изцяло основателна и доказана, като на основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415 от с.з. предявените искове за установяване дължимостта в полза
на **** на следните суми: 1 096,81 лева, представляваща дължима наемна
цена за периода 01.10.2019 г. – 30.09.2020 г. по сключен договор за наем от
16.07.2019 г. на земеделска земя с площ от 10,753 дка в землището на село
В., община Т. ведно със законната лихва от подаване на заявлението
21.02.2020 г. до окончателното изплащане; 112,75 лева – обезщетение за
забава за периода 30.07.2019 г. – 21.02.2020 г.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера
на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
4
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора. В този смисъл предявените установителни искове са основателни
и доказани.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат
присъдени и сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 325
лв. /триста двадесет и пет лева/. По отношение на съдебно-деловодните
разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на сумата
от 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
Воден от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
длъжникът ***** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление от гр. Д.,
ул. „****” № *, представлявано от управителя А. А., ДЪЛЖИ по издадената
от Добричкия районен съд заповед № * от 27.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 560/2020 г. в полза на
кредитора „***“ **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„***” № *, представлявано от управителя Й. К. Г., следните суми: 1 096,81 лв.
/хиляда деветдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
дължима наемна цена за периода 01.10.2019 г. – 30.09.2020 г. по сключен
Договор за наем от 16.07.2019 г. на земеделска земя с площ от 10,753 дка в
землището на село В., община Т., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението 21.02.2020 г. до окончателното изплащане; 112,75
лв. /сто и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, начислено за
периода 30.07.2019 г. – 21.02.2020 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
от гр. Д. ул. „****” № *** представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***“ ЕООД, ЕИК *, със седал**ище и адрес на управление: гр. П., ул.
„***” № ***, представлявано от управителя Й. К. Г., сумите от: 325 лв.
/триста двадесет и пет лева/, представляваща сторените съдебни разноски по
гр. дело № 2146/2020 г. по описа на Добричкия районен съд; 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща сторените съдебни разноски по ч. гр.
дело № 560/2020 г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6