Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 24.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1965 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е
по молба на Г.Б.Г., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка Стефка Емилова Георгиева, с ЕГН: **********, и Р.М.Й., с ЕГН: **********
и двете с адрес *** - в качеството им на пострадали лица, против Б.Г.Б., с ЕГН:
**********, постоянен адрес *** и настоящ адрес:*** – баща на първата молителка
и племенник на втората молителка /родство от трета степен по съребрена линия с
ответника/.
В обстоятелствената
част на молбата и приложените към
нея два броя декларации по чл. 9 от ЗЗДН – по една от всяка молителка се
изтъкват доводи за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от
страна на Б.Г.Б., с ЕГН: ********** върху пострадалите – на 18.04.2020 г. –
психическо и емоциално насилие спрямо Г.Г. и на 19.04.2020 г. – психическо,
емоционално и физическо насилие спрямо двете молителки.
Твърди се,
че ответникът живеел далеч от дъщеря си Г.Г. и не полагал грижи за нея от
години, но към края на 2019 г. помолил майка си – Данка Г. да го пусне да се
настани в къщата в гр. Перник, ул. Теменуга 13, където живеели дъщеря му Г.Г.,
леля му Р.Й., майка му Данка Г. и други лица. Доколкото нямал дом майка му се
съгласила и ответникът се нанесъл в партерния етаж. От началото на април 2020
г. обаче отношенията между ответника и живеещите в дома лица се влошили, като
поводът бил, че ответникът започнал да предявява претенции спрямо къщата и
съответно агресия към другите й обитатели.
Относно
датата 18.04.2020 г. се твърди, че след обяд пострадалата Г.Г. излезнала в
двора на къщата, за да сипе вода на отглеждани там кучета, когато ответникът
дошъл при нея и казал, че има планове да вземе цялата къща. Пострадалата се
прибрала и споделила това с баба си Данка Г., която от своя страна потърсила
сметка на ответника за думите му. Това раздразнило последния и той извикал
дъщеря си на терасата като започнал да крещи по нея с думите „ей мършо такава,
ти се много тъпа, курва, какво веднага казваш на баба ти”. Освен това
ответникът заплашил, че ще качи в къщата и ще изкорми дъщеря си и ще избие
всички, което много разстроило детето.
Относно датата 19.04.2020 г. – Великден се
твърди, че ответникът невъзмутимо дошъл да обядва при майка си, нахранил се и
излязъл на двора в дома като извикал на дъщеря си да сипе вода на домашните
кучета. Последната казала, че го направи, когато се нахрани, което отново
провокирало ответника да се обърне към нея с думите „курво, овцо, свиньо”.
Късният
следобяд на същия ден, около 18.00 часа пострадалата Г.Г., пострадалата Р.Й.,
лицето Данка Г. и братовчедка на Г.Г. /дете, също живеещо на адреса/ отново
излезли в двора на къщата, за да хранят кучетата. Докато лицето Данка Г. отишла
да изхвърли боклука между ответника и дъщеря му пак възникнал конфликт по повод
на кучетата. Междувременно Данка Г. се върнала и потърсила сметка на сина си за
поведението му спрямо дъщеря му. Доколкото ответникът тръгнал да влиза в
сутеренния етаж, който обитавал, а майка му се насочила към него, пострадалата Р.Й.
/сестра на Данка Г./ се опитала да я възпре. Това провокирало ответника и той
се обърнал към Р.Й. с думите – „не мога жива да те гледам, ей сега ще ви
утепам”, след което се хванал за лозница, скочил от етажа и ударил пострадалата
Р.Й. с юмрук в главата от ляво. Като видяла това първата молителка Г.Г.
застанала между баща си и леля си и така бащата ударил дъщеря си в областта на
главата. След това ответникът успял да изрита още веднъж и двете молителки.
Непосредствено след това Данка Г. също се опитала да застане между сина си и
пострадалите като казала на сестра си да се прибере и да повика полиция, което
последната направила. Междувременно пострадалата Г.Г. останала до баба си Данка
Г. като в опитите си да защити нея и себе си от ответника била стисната силно
от същия през ръцете и за да се освободи го удрала и разкъсала блузата му.
Междувременно ответникът продължавал да заплашва с думите „ще ги запали живи в
къщата, ще плати на наркомани да ги убият, един ден ще има палежи, един ден
грабежи и щели да видят”. Като се освободила Г.Г. влязла в къщата да пие вода,
а Данка Г. успяла да затвори ответника в сутерена, докато дойде полиция, която
се забавила въпреки неколкократните позвънявания на Р.Й. и други лица от
къщата.
Затворен в
сутерена ответникът продължавал да крещи и докато чакали полиция пострадалата Г.Г.
отново се доближила до баща си, за да му потърси сметка за поведението му.
Последният обаче я хванал и въпреки намесата на Данка Г. успял да набоде ръката
на дъщеря си с ключ. Междувременно пристигнала полиция като служителите на реда
разговаряли с ответника, но не предприели конкретни действия.
Доколкото пострадалата
Г. Григовора се почувствала зле, тя, Данка Г. и Р.Й. решили да отидат до
болницата в гр. Перник, като докато чакали такси пред дома си, ответникът
отново заплашил, че „един ден щяло да има палежи, един ден грабежи” и дори хвърлил
запалена клечка кибрит на двора след което си тръгнал с автомобила си.
Когато
пристигнали в болницата на ръката на Г.Г. била направена снимка, но докато
чакали резултатите, състоянието на детето се влошило и същата започнала да
повръща. Поради съмнения за сътресение на мозъка от получения удар Г.Г. била
хоспитализирана и останала в болницата до 24.04.2020 г.
В молбата се
посочва, че вечерта на същия ден около 21.30 часа ответникът отново проявил
агресия към другите обитатели на къщата, поради което била извикана полиция и
ответникът бил задържан за 24 часа.
С оглед
случилото в молбата и декларациите се твърди, че пострадалите се страхуват от
ответника, а поведението му се отразява неблагоприятно върху физическото и психическото
им здраве, поради което и търсят защита по ЗЗДН.
По тези
съображения се моли страните да бъдат призовани на съд и след като съдът се
убеди в основателността на молбата да се издаде заповед за защита за
пострадалите лица – като ответникът бъде задължен
да се въздържа от домашно насилие; да не доближава до пострадалите, до тяхното жилище и
до местата им за социални контакти, както и да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище на ул. Теменуга № 13 в гр. Перник.
Към
подадената молба е представена декларация по чл.
9 от ЗЗДН от всяка от молителките като в декларациите се посочват същите
обстоятелства, както в молбата, но описани от гледната точка на всяко от
пострадалите лица.
Ответникът Б.Г.Б. редовно призован,
не се възползва от правото си да изрази писмено становище по подадената молба
за защита от домашно насилие. Ответникът не се явява и в насроченото по делото
открито съдебно заседание, като не изпраща и процесуален представител,
независимо че по молба на ответника делото е еднократно отложено за осигуряване
на такава възможност. От ответника чрез процесуален представител е постъпила
единствено молба от 01.06.2020 г., с която твърденията в молбата по ЗЗДН се
оспорват. Не се излагат конкретни доводи, не се явява в съдебно заседание и
процесуалният представител на ответника, независимо че съдът се е съобразил с
графика на същия и е насрочил делото съобразно посочените като свободни от адв.
Христов дати.
В съдебно
заседание, проведено на 27.07.2020 г., молителките Г.Г. и Р.Й. поддържат
депозираната молба, искат допускане до разпит на двама души свидетели, не
правят други доказателствени искания.
Изслушана по
реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето в присъствието на социален
работник Йончева молителката Г.Г. посочва, че на датата 18.04.2020 г., около
17.00 часа баща й се обърнал към нея с думите „курво, мършо,
какво веднага казваш на баба ти. Ще те изкормя, ще те пребия“. Поводът за това
поведение молителката счита, че бил разговор между нея и ответника по-рано
същия ден, когато последният й заявил, че ще вземе цялата къща, в която тя
живеела и която била на двете й баби. Обстоятелството, че молителката споделила
за този разговор с баба си Данка Г. според нея предизвикало агресията на
ответника.
Относно
датата 19.04.2020 г. молителката Г. посочва, че между нея и баща й възникнал
конфликт още към обяд по повод отглежданите в двора на дома им кучета. Привечер
на същия ден обаче ответникът отново проявил агресия по повод на домашните
животни, които в този момент молителката хранела. В тази връзка последната
уточнява, че била в двора на дома им заедно с Р.Й. и баба си Данка Г., когато
ответникът й направил забележка да не прибира кучетата в гаража. След това същият
се обърнал към молителката Р.Й. с думите „Ти какво гледаш“; „Ти няма да ми казваш
какво да правя“; „Аз тебе жива не мога да те гледам, ти какво ме гледаш“. Според
молителката на тези думи Р.Й. отвърнала единствено с „Ти да не мислиш, че аз
мога“. Независимо от това ответникът ударил Р.Й. с юмрук. Когато видяла това
молителката Г. твърди, че застанала между тях и била ударена от баща си в
областта на главата. Впоследствие ответникът отново изритал молителката Г. – в
областта на дясна подбедрица и ударил молителката Р.Й. в главата. Молителката Г.
твърди, че се сборичкала с ответника, за да го накара да спре и му скъсала
блузата. Междувременно ответникът викал „Аз ще ви избия, живи ще изгорите. Вие
не заслужавате“. От своя страна майката на ответника Данка Григовора също се
опитала да го спре, а сестра й Р. Ризова влезнала в къщата, за да извика
полиция. Молителката Г. също влезнала в дома, за да пие вода, а когато отново
излязла навън баба й Данка Г. била успяла да затвори ответника в сутерена и той
крещял оттам „Ще ви избия, всички тука сте мърши. Вие не знаете аз на какво съм
способен, ще ви запаля живи. Един ден ще има пожари, един ден ще има и
грабежи”. На следващо място молителката Г. твърди, че излезнала отново на двора
и приближила ответника с думите „Ти искаш ли да биеш баба, както биеше някога
дядо”. При тези думи ответникът я стиснал за ръцете и я набол с ключ.
Доколкото
молителката Г. се почувствала зле след случилото се, тя, Данка Г. и Р.Й. отишли
в спешното отделение на болницата в гр. Перник. Там била направена снимка на
ръцете на молителката Г.. Докато чакали резултатите обаче последната се
почувствала зле – започнала да повръща, поради което и била настанена в
болница. Молителката Г. уточнява, че баща й нанесъл удар в областта на главата,
но отрича да е падала. В тази връзка, счита, че състоянието й се влошило и
започнала да повръща именно заради получения удар в областта на главата.
Изслушана
в съдебно заседание молителката Р.Й. посочва, че на датата 19.04.2020 г.
привечер, тя, внучка й, сестра й Данка Г. и молителката Г.Г. излезнали на двора
на дома си, за да нахранят отглежданите от тях кучета. Молителката уточнява, че
дома им се намира на ул. Теменуга № 13, в гр. Перник и представлява къща, на
два етажа – като тя и близките й живеят на втория етаж, а сестра й Данка Г. –
на първия етаж. Къщата имала и двор, който формално бил разделен, но го
ползвали общо. Докато хранели кучетата Данка Г. отишла да изхвърли боклук, а
междувременно ответникът, който живеел в сутеренната част на къщата в една
стая, се прибрал и при пристигането си започнал да обижда дъщеря си – другата
молителка с думите „мърша, курва, глупава, тъпа”. Поводът за това бил, че
последната понечила да прибере кучетата в гаража. Молителката отрича да е
вземала отношение, но сестра й Данка Г., която вече се върнала в двора, го
попитала защо обижда дъщеря си. Ответникът обаче се обърнал към молителката Й.
с думите „Какво ме гледаш, не мога жива да те гледам“. Последната твърди, че
отговорила единствено с „обстоятелствата са такива и ще се гледаме”. Ответникът
обаче казал, че ще ги избие всички и като се хванал за скелето до къщата с ръка
ударил молителката от дясно в главата. В тази връзка последната твърди, че
понесла удара без да падне, но молителката Г.Г. застанала между нея и
ответника. По тази причина молителката Г.Г. била ударена в главата от баща си.
Последният успял да удари още няколко пъти дъщеря си и молителката Й. макар и
не силно, преди майка му Данка Г. да успее да застане между тях. Молителката Й.
по нареждане на сестра си влезнала в къщата да извика полиция като отвътре
чувала виковете на ответника. Доколкото полиция не дошла веднага последвали още
обаждания от молителката Й. и снаха й. Когато органите на реда пристигнали
провели разговор с ответника, но след като си тръгнали последният продължил със
заканите, че ще има палежи, щял да плати молителките да бъдат убити, да запали
къщата и т.н.
Молителката
Й. посочва, че след като ответникът си тръгнал със сестра й забелязали, че
ръката на молителката Г.Г. се подува и трите отишли заедно в болницата в гр. Перник,
където на последната била направена снимка. Доколкото молителката Г. се влошила
и започнала да повръща й била направена и снимка на главата, след което била
хоспитализирана за около 5 дни. Молителката Й. посочва, че по-късно същия ден
ответникът отново се прибрал в дома и започнал да хвърля плочки, поради което
бил задържан по сигнал от полицейски служители.
По същество
молителките искат молбата за защита от домашно насилие да бъде уважена като на ответника
бъдат наложени съответните мерки за максимален срок.
Явилият се в
съдебно заседание представител на ДСП Перник социален работник Александрина
Йончева също поддържа молбата за защита. Счита, че няма вероятност поведението
на ответника да се промени. Също намира, че на ответника следва да бъдат
наложени мерки за защита за максимален срок.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че молителката Г.Г. е дъщеря на
ответника Б.Г.Б., а молителката Р.Й. е негова леля – сестра на майка му Данка Г..
От представените по делото писмени доказателства – писмо
от Пернишкия РС с представена справка от специалния регистър по ЗЗДН, се
установява, че срещу Б.Г.Б. има задевено дело по ЗЗДН – гр.д. № 303/2020 г. по
описа на РС Перник, което е прекратено поради оттегляне на молбата за защита от
молителя. По делото се установява и че ответникът не се води на отчет към
психиатричното отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник. От изготвена
справка за съдимост е видно, че ответникът не е осъждан.
По делото са представени писмени доказателства –
медицински документи за молителката Г.Г. – епикриза от хирургично отделение на
МБАЛ „Рахила Ангелова”, съдебномедицинско удостоверение № 69/2020 г. и
амбулаторен лист. От същите се установява, че молителката е хоспитализирана в
периода от 19.04.2020 г. до 24.04.2020 г. с диагноза сътресение на мозъка без
ВТЧ и без загуба на съзнание. При молителката е установено мозъчно сътресение,
кръвонасядане с лек оток в дясна теменна област на главата, охлузване по дланна
повърхност на дясна ръка. Според медицинското удостоверение посочените
увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет и е възможно да са
получени по начин и време като описаното от молителката и са й причинили
страдание. От амбулаторния лист е видно, че по време на хоспитализацията
молителката е развила тревожно депресивна симптоматика като са се появили
натрапливи припомняния за преживяното от типа „проблясъци”, а освен това е било
налице и нарушение на сън и апетит. От епикризата се установява, че при
изписването състоянието на детето е било нормално и не е имало усложнения.
От показанията на свидетелката Данка Г. се установява,
че последната е майка на ответника. Установява се също, че същият се е настанил
да живее в дома на ул. Теменуга № 13, в гр. Перник към края на 2019 г. Това се
случило с позволението на свидетелката, доколкото синът й я помолил, тъй като
се бил разделил със съпругата си – Ваня Банкова. Свидетелката уточнява, че
настанила сина си в сутерена на къщата, а не на етажа й, за да не го издържа,
но въпреки това му давала храна и първоначално нямало проблеми. Уточнява и че
назад във времето ответникът не се е интересувал от дъщеря си – Г..
На следващо място от показанията на свидетелката се
установява, че на 18.04.2020 г. същата отишла да направи забележка на сина си,
доколкото последният обяснявал на дъщеря си – молителката Г.Г. как щял да
изгони всички от къщата. Доколкото бил раздразнен от това, че майка му е
научила за думите му, ответникът нарекъл дъщеря си „Ей
курво, ти какви ги говориш на баба ти“.
За датата 19.04.2020 г. от показанията
на свидетелката се установява, че към обяд ответникът бил нервен и излязъл, но
по-късно се прибрал. Свидетелката посочва, че излязла заедно със сестра си и Г.Г.,
като последните хранели кучетата в двора на дома, а тя отишла да изхвърли
боклука. Свидетелката твърди, че когато се връщала от контейнера за смет, чула
как ответникът крещи по молителката Г.Г.. В тази връзка свидетелката уточнява,
че когато влезнала в двора заварила ответникът да крещи на дъщеря си, а сестра
й стояла настрани. Независимо от това ответникът се хванал за лозница до къщата
и ударил Р.Й..
От показанията на св. Г. се установява
на следващо място, че молителката Г.Г. се опитала да се намеси, поради което й
бил нанесен удар от ответника. В тази връзка свидетелката посочва, че се
опитала да възпре сина си, но последният продължавал да напада молителките и ги
ударил отново, поради което свидетелката наредила на сестра си да се прибере и
да извика полиция, която обаче не дошла веднага.
Свидетелката твърди, че поискала от сина
си да си събере багажа и да напусне, но той започнал да дърпа дъщеря си, като
впоследствие свидетелката разбрала, че е наранил ръката на последната. Свидетелката
уточнява, че при пристигането на полицайте същите провели разговор с ответника,
но той отказал да подпише протокол и служителите на реда си тръгнали.
На последно място от показанията на
свидетелката се установява, че заради наранената ръка на молителката Г.Г., тя и
двете молителки отишли в болницата в гр. Перник. Не била установено счупване на
ръката, но докато били в болницата молителката Г.Г. се почувствала зле – завил
й се свят и започнала да повръща. Молителките и свидетелката се разбрали с
доктора да следят състоянието на детето, но още преди да напуснат болницата Г.Г.
се влошила и била хоспитализирана – за около 7 дни.
Свидетелката уточнява, че докато била в болницата
говорила с бившата съпруга на ответника Ваня Банкова, от която разбрала, че
между последната и сина й също е възникнал конфликт същия ден. В тази връзка и
свидетелката счита, че това е допринесло за агресията на сина й.
На последно място от показанията на свидетелката Г. се
установява, че случилото се се е отразило негативно и на двете молителки. Свидетелката
уточнява и че след издаването на ограничителната заповед, ответникът повече не
е проявявал агресия към обитателите на дома на ул. Теменуга № 13, но и не напуснал
същия, както предписва заповедта. Свидетелкта уточнява, че въпреки това са се
отказали да викат полиция, а от около седмица преди заседанието не е виждала
сина си да идва в къщата.
От показанията на свидетелката Даниела Иванова се установява,
че същата е снаха на молителката Р.Й. ***. Свидетелката уточнява, че ответникът
бил семеен, но след като се разделил със съпругата си помолил майка си Данка Г.
и тя го приела да живее в къщата, като го настанила в сутерена.
На следващо място свидетелката посочва, че през м.
април 2020 г. – почивен ден, в следобедните часове, макар да не помни датата,
дъщеря й изтичала по стълбите при нея и дошла да й каже, че чичо й бие кака й и
баба й. Свидетелката уточнява, че не успяла да възприеме веднага какво се
случва и да реагира, но впоследствие като разбрала, че е извикана полиция, но
не идва, отново позвънила на тел. 112. Свидетелката твърди, че слязла надолу в
къщата, защото въприела суматоха, а собствената й дъщеря била притеснена, и
видяла свекърва си, която изглеждала зле и молителката Г.Г., която плачела.
Въпреки позвъняванията полицейските служители според свидетелката дошли доста
късно, но същата не знае ответникът да е бил задържан. Свидетелката уточнява и
че знае, че вспоследствие същия ден Данка Г. и молителките отишли в болиницата
в гр. Перник, заради молителката Г.Г.. В тази връзка св. Иванова твърди, че е
осъществила разговор по телефона със свекърва си и разбрала, че Г. е зле и ще
бъде приета в болница.
На последно място от показанията на свидетелката се
установява, че след
този случай Г.Г. станала по-тревожна и притеснена, особено като ответникът идвал
на адреса. Същото според свидетелката се отнасяло и за свекърва й – втората
молителка. Свидетелката уточнява, че познава ответника бегло, но знае, че има
избухлив характер. Уточнява и че ответникът продължава да посещава жилището на
ул. Теменуга № 13, независимо, че е идвала полиция да проверява адреса.
Посочените
показания, както и сведенията на молителките, съдът кредитира като съобразява
обстоятелството, че детето Г.Г. и Р.Й. са посочени като пострадали лица и за
тях е налице заинтересованост от изхода на делото. От своя страна съдът
съобразява и че свидетлката Данка Г. е майка на ответника, баба на едната
молителка и сестра на другата, а свидетелката Даниела Иванова е снаха на една
от молителките, поради което за двете свидетелки също е налице възможна
заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка съдът отбелязва, че
показанията на свидетелките и сведенията на молителките са логични и
последователни като кореспондират помежду си. Действително в същите са налице
известни противоречия, но те нямат съществен характер и се дължат на
обстоятелството, че както свидетелката Г. така и молителките подробно разказват
събитията от двете процесни дати, така както са ги възприели /свидетелката Г. и
молителката Г. – за 18.04.2020 г., свидетелката Г., молителката Г. и
молителката Й. – за 19.04.2020 г./ като при това от събитията до съдебното
заседание е изминал периода от повече от 3 месеца. Освен това свидетелката
Данка Г. е очевидец на процесните събития, а е и майка на ответника по делото,
но въпреки това излага обективно възприетите от нея обстоятелства, които са във
вреда на сина й. Свидетелката Иванова не е възприела пряко поведението на
ответника на втората процесна дата, но е възприела състоянието на двете
молителки след проявената спрямо тях агресия от същия. В тази връзка сведенията
на молителките съответстват на изложеното в декларациите по чл. 9 от ЗЗДН.
Освен това техните сведения и изложеното в декларациите, от една страна, и
показанията на свидетелите, от друга страна, кореспондират помежду си, а и се
подкрепят от представената по делото медицинска документация. По тези
съображения и съдът намира, че следва да кредитира, както сведенията на
молителките, така и свидетелските показания, доколкото липсват основания за съмнение
в тяхната достовереност. В тази връзка и съдът поставя същите в основата на
правните си изводи.
Изслушан в
съдебно заседание социалният работник Йончева поддържа изготвения по делото
социален доклад. От последния се установява, че молителката Г.Г. е изоставена
от своите родители – ответникът и майката Стефка Емилова Георгиева. Молителката
въобще не общува с майка си, която се е дистанцирала от детето. Относно бащата
е посочено, че същият е общувал рядко и епизодично с дъщеря си назад в годините,
поради което същата се отглежда от роднините му. В тази връзка се посочва, че
детето е дистанцирано от баща си още повече след упражненото насилие. По тези
съображения се излага становище, че е необходимо постановяване на решение,
което да защитава в максимална степен правата и интересите на детето.
Съдът
намира, че следва да даде вяра на изложеното в социалния доклад, доколкото
социалният работник е работил непосредствено със семейството и изнесената от
него информация кореспондира с твърденията на молителката Г. и свидетелските
показания, като между същите не са налице противоречия.
По тези съображения съдът намира, че липсват
основания, които да поставят под съмнение, както достоверността на сведенията
на детето Г.Г., така и достоверността на сведенията, дадени от социалния
работник.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Защита по
ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта
на последния е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от закона.
В конкретния
случай съдът е сезиран с молба, подадена лично от пострадалите лица по смисъла
на ЗЗДН, която съдържа необходимите реквизити по посочения закон, подадена е в
установения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
В молбата се
съдържат данни за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от страна
на ответника спрямо пострадалите. На 18.04.2020 г. същото е осъществено само спрямо
молителката Г.Г. и се изразява в отправяне на обиди, а на 19.04.2020 г. същото
е осъществено спрямо двете молителки и се изразява в оправяне на обиди и заплахи
и нанасяне на удари.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Действително
законът не съдържа легална дефиниция
на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на
пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от
ЗЗДН, а и от разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита, като при определяне на конкретните способи за
осигуряване на физически и емоционален интегритет на пострадалите лица и срока
им следва да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В
конкретния случай по делото действително се установи, че между ответника, от
една страна, и молителките, от друга страна, са налице обтегнати отношения,
доколкото ответникът не полага грижи за дъщеря и изявява претенции към къщата
на ул. Теменуга № 13, в гр. Перник. Съобразно дадените по-горе разяснения обаче
на преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и обстоятелствата,
свързани с конкретните актове на домашно насилие, осъществени на 18.04.2020 г.
и 19.04.2020 г.
На
следващо място разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава доказателствена сила на представените от молителките декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Предвид специфичния характер на отношенията, засегнати от явлението домашно насилие,
законодателят предоставя
улеснен за молителя ред при доказване на изложените в сезиращата молба
твърдения, доколкото обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна
обстановка в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите,
изложени в молбата за защита относно процесните актове на домашно насилие са обективирани в декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, които съгласно посоченото по – горе съставляват достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочените
декларации следва да се приемат за доказателство в тази връзка, доколкото
кореспондират с другите ангажирани по делото доказателства – свидетелски
показания и медицинска документация.
Посоченият
извод следва от обстоятелството, че съдържащите се в декларациите данни, в
значителната си част, се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства. В тази смисъл ангажираните по делото доказателства кореспондират
с декларациите относно обстоятелството, че върху пострадалите лица е упражнено
физическо, психическо и емоционално насилие.
В
тази връзка изложените в декларацията на Г.Г. твърдения, че на 18.04.2020 г. ответникът
се е обърнал към нея с думите „курво, мършо, тъпа”, а на 19.04.2020 г. отново я
е обиждал като й е нанесъл и удари в главата и е наранил ръката й кореспондират
пряко със сведенията на изслушаното по делото дете, а и с показанията на св.
Данка Г. и медицинските документи. От своя страна изложените в декларация на
молителката Р.Й. обстоятелства – че на 19.04.2020 г. ответникът я е ударил в
областта на главата и тялото, както че заплашвал как „че ще ги изтрепе, един
ден ще има палежи, един ден грабежи”, също се подкрепят от показанията на св.
Данка Г., а косвено и от тези на св. Даниела Иванова.
Посоченият
извод следва от обстоятелството, че св. Данка Г. непосредствено е възприела
поведението на сина си, като описва същото подробно пред съда. От своя страна
св. Даниела Иванова е възприела състоянието на молителките непосредствено след
насилието на 19.04.2020 г.
Изложеното
в декларацията на Г.Г. се подкрепя макар и косвено и от сведенията в социалния
доклад, където също се посочва, че ответникът няма пълноценни отношения с
дъщеря си.
Предвид обстоятелството, че има свидетел пряк очевидец
на актовете на домашно насилие /св. Данка Г./, както и писмени доказателства, то
при формиране на изводите си относно осъщественото физическо, психическо и
емоционално насилие съдът се основава, както на представената декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, така и на останалите писмени и гласни доказателства.
На
последно място само за пълнота следва да се отбележи и че изслушани пред
настоящия състав молителките също описаха логично и последователно процесните
събития, като обясненията им кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, доколкото между последния и същите липсват съществени противоречия.
Така
установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки срещу
проявите на насилие от страна на ответника. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че ответникът е
извършил спрямо пострадалите акт на домашно насилие, а именно – физическо, психическо
и емоционално насилие, изразяващо се в удари, както и отправени обиди и заплахи.
В този смисъл на 18.04.2020 г. от ответника са нанесени на Г.Г. обиди /”курво,
мършо, тъпа”/, а на 19.04.2020 г. осъществени спрямо двете молителки – обиди,
заплахи / „Ще ви запаля, един ден ще има палежи, един ден грабежи, ще ви
утепам” / и нанесени удари /в областта на главата и тялото и на двете
молителки/. В този смисъл детето Г.Г. и лицето Р.Й. са пострадали от акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от
ответника, и следва да получат закрила по Закона за защита от домашното насилие.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че молителката Р.Й. е в родство от трета степен
по съребрена линия с ответника, поради което е сред лицата, които подлежат на
защита по ЗЗДН.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и
доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на
първо място необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно – задължаване
на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалите
лица, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от чл.
5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по
делото са налице данни, че пострадалите живеят в една къща с ответника, то е
налице основание за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. В този
смисъл ответникът следва да бъде отстранен от жилището в гр. Перник, ул.
Теменуга № 13. Периодът, през който следва да бъде наложена посочената мярка,
съдът намира за адекватно да определи на дванадесет месеца.
Във връзка с
гореизложеното съдът намира, че следва да
бъдат наложени и мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – налагане на забрана на
извършителя да доближава до пострадалите лица, жилището, обитавано от същите –
находящо се в гр. Перник, ул. Теменуга № 13, както и всяко друго жилище, в
което пострадалите се установят да живеят, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалите на по – малко от 50 метра. Периодът,
през който следва да бъде наложена посочената мярка, съдът намира за адекватно
да определи на дванадесет месеца.
При
определяне на посочените мерки и срокът на налагането им съдът съобрази
характера и естеството на извършеното домашно насилие, което може да се
определи като такова с интензитет над средния, както и обстоятелството, че
срещу ответника действа заповед за незабавна защита от почти четири месеца
преди постановяване на настоящото решение. В тази връзка при определяне на
срока на мерките съдът съобразяа продължителносттта на периода от време, в
който е действала заповедта за незабавна защита.
При отчитане
на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че извършеното от ответника
домашно насилие се отличава със сравнително висок интензитет, то на последния
следва да бъде наложена и глоба над средния размер, а именно 750 лева, съгласно
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Съдът счита, че следва да укаже на ответника да заплати
определената глоба в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението,
като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще
пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в
производството се претендират от молителките – в размер на 500 лева адвокатски
хонорар. Доколкото същите са действително извършени, видно от представен
договор за правна защита и съдействие, то следва да бъдат присъдени
изцяло.
На основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на
Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие
на Г.Б.Г., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка
Стефка Емилова Георгиева, с ЕГН: **********, и Р.М.Й., с ЕГН: ********** и
двете с адрес ***, относно осъществено на 18.04.2020
г. спрямо Г.Г. и на 19.04.2020 г. спрямо двете молителки домашно насилие, което
е извършено от Б.Г.Б., с ЕГН: **********, постоянен адрес *** и настоящ адрес:***
– баща на първата молителка и племенник на втората молителка /родство от трета
степен по съребрена линия с ответника/, изразяващо се във физическо, психическо
и емоционално насилие, а именно: отправяне на обиди спрямо пострадалата Г.Г. на
18.04.2020 г. и нанасяне на удари, както и отправяне на обиди и заплахи спрямо
двете пострадали на 19.04.2020 г., като:
ЗАДЪЛЖАВА Б.Г.Б., с ЕГН: **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по
отношение на пострадалите Г.Б.Г., с ЕГН: ********** и Р.М.Й., с ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА Б.Г.Б., с
ЕГН: ********** от обитаваното съвместно с пострадалите Г.Б.Г., с ЕГН: **********
и Р.М.Й., с ЕГН: **********, жилище, находящо се в гр. Перник, ул. Теменука №
13, ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
считано от постановянане на решението.
ЗАБРАНЯВА на Б.Г.Б.,
с ЕГН: **********, да приближава
1/ пострадалите Г.Б.Г., с ЕГН: ********** и Р.М.Й., с ЕГН: **********; 2/ жилището
им, находящо се в гр. Перник, ул. Теменуга № 13 и всяко друго жилище в което пострадалите се установят да живеят и 3/ местата
за социални контакти и отдих на пострадалите, на разстояние не по - малко от 50 / петдесет / метра ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
постановянане на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а
именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от
полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., с ЕГН: **********, постоянен
адрес *** и настоящ адрес:*** да заплати глоба в размер на 750 лева в полза на държавата.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., с ЕГН: **********, постоянен
адрес *** и настоящ адрес:***, да заплати по сметка на Пернишки районен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на Б.Г.Б., с ЕГН: **********, че
следва да заплати определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок,
считано от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., с ЕГН: **********, постоянен
адрес *** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Б.Г., с ЕГН: ********** и Р.М.Й., с ЕГН: ********** сумата от 500 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Препис от
решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящия
адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 24.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА