Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдeбно заседание на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1522/19
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „И.Г.“ ЕООД, с която са предявени срещу ЗАД
„Б.В.И.Г.“ искове с правно основание
чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 15.05.2018 г. е сключил с
ответника застрахователен договор, по който ответникът е поел застрахователно
покритие на производствена и складова база в гр.Пещера, ул.“********, а на 18.06.2018 г. е осъществен
покрит застрахователен риск – „проливен дъжд“, от който са наводнени складовите
помещения на приземния етаж от сградата, в резултат на което са увредени стоки
от намокрянето им. Сочи се от ищеца, че от процесното
събитие са погинали материали на стойност 131 912,55 лв., погиналата
продукция е на стойност 92 701, 34 лв., ремонта на асансьор е на стойност 5980
лв., за боядисване на сградата е платена сумата от 7080 лв., а 94,95 лв. е
заплатен извънреден труд. Общият размер на вредите възлиза на сумата от
237 768,83 лв., но ответникът е платил сумата от 86 443,38 лв.,
поради което остава да дължи сумата в размер на 147 453,10 лв. Иска се от
ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 147 453,10 лв. –
застрахователно обезщетение, както и сумата от 7290,74 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 03.08.2018 г. – 28.01.2019 г.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е налице причинна връзка
между проливния дъжд и твърдението от ищеца увреждания. Освен това за
определяне размера на застрахователното обезщетение следва да се прилага
клаузата за „подзастраховане“, според която
застрахователното обезщетение е предмет на усредняване, когато действителната
стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното събитие е
по-голяма от декларираната стойност. Сочи, че е налице изключен риск, защото
стоките и материалите не са били съхранявани правилно, а водата е проникнала в
помещенията през отвори, повредени покриви или незатворени прозорци. Не са
спазени изискванията за експлоатация на водопроводната, канализационната,
отоплителната и парапроводната инсталации. Освен това
материалните запаси, които се намират в директен контакт с подовата част на
помещението. Оспорва се ищецът да е предприел действия за ограничаване на
щетите.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че вредите са настъпили
в резултат на процесното събитие. Сочи, че са спазени
изискванията за експлоатация на водопроводната, канализационната, отоплителната
и парапроводната инсталации и не са налице отклонения
и се поддържа, че е положена дължимата грижа, а на трето лице е било възложено
по договора да извършва поддръжка и профилактика на инсталациите. Не е налице
изключен риск, защото прозорците на складовите помещения не се отварят, единият
от входовете се затваря с термопанелна врата, която
по време на събитието е била плътно затворена, а другият вход води към горния
етаж и от него е невъзможно да проникне вода. Освен това наводнените помещения
са под 1-ви етаж от сградата и нямат достъп до покрива; не е имало незатворени
врати и прозорци. Според ответника увредената продукция е била съхраняване на
дървени палети на височина 10 см., а не на пода. След настъпване на събитието
на основание чл.144 КТ на 5-ма служители е възложено да полагане на извънреден
труд за ограничаване на вредите.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията
срещу иска.
Представена е застрахователна
полица от 15.05.2018 г., от която се установява, че между ищеца и ответника е
сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да
носи през периода 15.05.2018 г. – 14.05.2019 г. риска от увреждане на сгради,
материали и продукция, находящи се в обект в
гр.Пещера, ул.“********.
Представено е предложението на ищеца за сключване на застрахователен
договор.
Представени са Общите Условия по застрахователна полица „Имущества“.
Представена е заповед N 19/15.05.2018 г., с която е
наредено в складовите помещения, находящи се в
сутерена на сградата в гр.Пещера, ул.“********, да се съхраняват материали на
стойност до 200 000 лв. по опис.
Представен е инвентаризационен
опис N 1 и N 2 за стоково-материалните ценности в складови помещения на
ищеца.
Представен е мемориален ордер N 25733/30.04.2018 г.,
25738/30.04.2018 г., 26235/31.05.2018 г.,26250/31.05.2018 г., 26371/15.06.2018
г., 26467/15.06.2018 г., 26222/31.05.2018 г.
Представени са фактури и
протоколи за закупени от ищеца стоки.
Представена е служебна бележка от 21.06.2018
г., в която се сочи, че Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Пещера на 18.06.2018 г. е
взела участие в отводняване на мазе, находящо се в
гр.Пещера, ул.“********.
Представени са пет заповеди от
18.06.2018 г., с които ищецът е наредил на свои работници във връзка с
настъпило наводнение да положат извънреден труд.
Представено е електронно писмо от
21.06.2018 г., с което ищецът е уведомил ответника за настъпилото на 18.06.2018
г. застрахователно събитие – наводняване на приземния етаж на сградата, находяща се в гр.Пещера, ул.“********.
Представен е констативен протокол
от 25.06.2018 г., в който се сочи, че на 18.06.2018 г. в резултат на проливен
дъжд е навлязла вода с производственото и складово помещение, а водата е избила
от отводнителните шахти и от тоалетната. Наводнени са склад и производствено
помещение. Увредени са стените на помещенията, обувки и материали за обувки.
Материалите не могат да се вложат в производството, а готовата продукция не
подлежи на реализация.
Представена е метереологична справка на „НИМХ“ от
25.06.2018 г., в която се сочи, че на 18.06.2018 г. от 17,49 часа до 18,40 часа
е регистрирана силна гръмотевична буря и силен валеж от дъжд с количество 17,0
кв.м.
Представен е констативен протокол
от 11.07.2018 г., в който се сочи, че намокрените от процесното
събитие материали и обувки се съхраняват под навес, както и че е налице
деформация.
Представени са аналитични салда
за периода 01.04 – 30.06.2018 г.; амортизационен план за периода 01.01 –
31.12.2018 г.
Представен е констативен протокол
от 19.04.2018 г. за извършена профилактика на ВиК
инсталация на производствената и складова база на ищеца в гр.Пещера, ул.“********.
Установява се от заключението на
комплексната съдебно счетоводно-оценителска експертиза,
че към 18.06.2018 г. заприходените материали в
складовите помещения на обект в гр.Пещера, ул.“******** са на стойност 200 014,58 лв., а стойността на
увредените материали възлиза на 89 683,56 лв. и на 41 877,35 лв. –
готова продукция, които са били бракувани на 01.10.2018 г. след частичното
плащане на сумата от 86 443,38 лв.;
действителната стойност възлиза на 224 613,85 лв.
Установява се от показанията на
св.М., който работи при ищеца на длъжността „отговорник склад“, че в процесния обект са съхранявани материали за производство на
обувки – кожа, метални пластини, ластици, аксесоари, а складът се намира на
приземния етаж, под нивото на повърхността. През м.06.2018 г. е станало
наводнение и готовата продукция, която е била на палети, е била намокрена, а
материалите са били деформирани. Извикана е пожарна, която е отводнила
помещението. След това повредените материали и продукция са били преместени в
друг склад в гр.Пещера на ул.“П. Цикалов“.
Установява се от показанията на св.В., която
работи при ищеца на длъжността „отчетник счетоводство“, че процесният
склад е бил наводнен от силен дъжд, а водата в него е достигала до 30 см. и са
били намокрени кашони, продукция и материали. Намокрената стока е била
преместена на горния етаж.
Установява се от показанията на св.А., че
работи в дружество, на което ответникът възлага уреждане на претенции на негови
застраховани, както и че през м.06.2018 г. е посетил процесния
обект – около седмица след събитието, което е станало на един полуприземен етаж. Имало е намокрени обувки и материали,
които са били събрани в палети, кашони и торби, съхраняване под открит навес.
Увредените бройки са били стотици. При второто посещение намокрените материали
и обувки са били преместени в друг склад.
Установява се от заключението на СТЕ, че
стойността на ремонта на процесните помещения –
пребоядисване на стените с латекс двукратно, възлиза на 6417 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.405
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Не се спори, че между страните е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане, както и че ищецът е материалноправно
легитимиран да води иска по чл.405 ал.1 КЗ - за тези факти не са въведени възражения
и оспорвания от страна на ответника, който твърди, че с платената от него сума
от 86 443,38 лв. e покрил размера на
вредите. За да се прецени дали в полза на ищеца съществува вземане за
застрахователно обезщетение, или то е погасено поради извършеното от ответника
плащане на сумата от 86 443,38 лв., следва обаче да се проверят всички елементи от фактическия състав на
чл.405 ал.1 КЗ.
Установи се от представената застрахователна
полица от 15.05.2018 г., че между ищеца и ответника е сключен договор за
имуществено застраховане, по който ответникът в качеството на застраховател е
поел задължението да носи през периода 15.05.2018 г. – 14.05.2019 г. риска от
увреждане на сгради; машини, съоръжения и оборудване; материали и продукция, находящи се на обект в гр.Пещера, ул.“********.
От събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност, а и от факта на извършеното от ответника плащане на
сумата от 86 443,38 лв., съдът приема за установено, че на 18.06.2018 г. /през
действие на застрахователния договор/ е бил осъществен покрит застрахователен риск,
изразяващ се в „проливен дъжд“, причинил наводняване и намокряне на материалите и готовата продукция, находящи се на посочения в застрахователната полица
обект. Настъпването на застрахователно
събитие в резултат на покрит застрахователен риск /“проливен дъжд“/ се
установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели – М. и В.,
които са посетили обекта непосредствено след неговото наводняване от проливния
дъжд, както и от показанията на св.А., който е посетил обекта около седмица
след събитието, но при извършения от него оглед е видял резултата от събитието –
„стотици бройки намокрени обувки и материали“.
Освен това по делото е представено писмо изх.N ОД-03-613-1/07.11.2019 г. на
НИМХ, в което се сочи, че падналото на 18.06.2018 г. количество дъжд в района
на гр.Пещера е 17 мм на л/м., а от служебна бележка от 21.06.2018 г. на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ се установява, че нейни
служители са отводнили застрахования обект. Тези два официални документа
подкрепят верността на свидетелските показания относно настъпване на риска
„проливен дъжд“, който се явява причината за наводняване на склада и увреждане
на материалите и готовата продукция.
Фактическата констатация, че
служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ са
извършили отводняване на обекта, не оставя място за съмнение относно
фактическият извод, че застрахованият обект е пострадал от проливния дъжд.
Фактическият извод за настъпило вредоносно
събитие в резултат на осъществен застрахователен риск се подкрепя и от
изготвения с участие на застрахователя констативен протокол от 25.06.2018 г., в
който детайлно по вид и бройки са
изброени имуществените вреди, но и е направена констатация, че „всички намокрени материали не могат да се
вложат в производството“, както и че „готовата продукция не подлежи на
реализация“. В този смисъл съдът приема за установено и наличието на причинна
връзка между събитието и вредоносния резултат.
Повдигнатите от ответника
възражения в писмения отговор, че не е налице покрит риск, са неоснователни –
тези възражения се опровергават не само от извънпроцесуалното
поведение на ответника, който е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 86 443,38 лв., но и по никакъв начин не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. По делото не са представени доказателства, които да
сочат, че е била повредена водопроводната или канализационната инсталация и че именно
поради тази повреда складовото помещение в застрахования обект е било
наводнено.
Не са събрани доказателства за
неправилно съхранение на материалите и продукцията от ищеца - че материалите са били поставени на пода,
както и че водата е навлязла в складовото помещение през отвори, повредени
покриви или отворени прозорци, нито са представени доказателства за неспазване
от ищеца на правила за експлоатация на водопроводната и канализационната
инсталации. От показанията на св.М. и св.В. се установява обратното - че
прозорците и вратите в застрахования обект не са били оставени отворени, както
и че материалите и продукцията са били съхранявани в запечатани палети и на стелажи,
което фактическо обстоятелство изключва вещите да са имали директен контакт с
подовата част на помещението. Верността на свидетелските показания се подкрепя
от съставения с участие на застрахователя констативен протокол от 25.06.2018
г., в който се сочи, че материалите и продукцията се съхраняват в палети на височина от 10 см., което означава,
че разстоянието между вещите и повърхността на пода не е било по-малко от 10
см. В този смисъл съдът приема, че констатациите в протокола от 25.06.2018 г.,
съставен една седмица след събитието, следва да се зачетат, а не тези в доклада
на застрахователя и фотосите към него.
С допълнителната искова молба са представени
доказателства, от които се установява, че ищецът е възложил на „ДК И.“ ООД
профилактика и поддръжка на водопроводната и канализационната инсталации, които
с протокол от 19.04.2018 г. е констатирано, че са изправни. С допълнителния
отговор са оспорени датите на сключения договор и на протокола, на който е
оспорено и съдържанието, но доколкото няма данни за неизправности на инсталациите,
както и няма данни, че именно поради тези неизправности е наводнено складовото
помещение, съдът намира, че оспорването на двата частни документа не обосновава
извод за изключен риск.
Следва да се спомене, че с определението за
доклад по чл.374 ГПК от 04.10.2019 г. на ответника е указано да поясни своите
твърдения за изключен риск и да конкретизира какви точно изисквания за
експлоатация на водопроводната, канализационната, отоплителната и парапроводната инсталации не са изпълнени, както и кои
точно изисквания за съхраняване не са изпълнени от ищеца /освен директен контакт
на материалните запаси с подовата част на помещението/, но с изявленията на ответника
в първото съдебно заседание не е внесена никаква конкретизация.
Не е ясно и какви точно според
ответника са дължимите от ищеца действия за намаляване на загубите, но от
показанията на св.М. и св.В. се установява, че непосредствено след събитието
намокрените материали и продукция са били преместени на горния етаж, който не е
бил засегнат от водата, както и че служители на ищеца са се опитали на място с
подръчни средства да отводнят помещението, а обстоятелството, че ищецът е
сигнализирал Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“,
чиито служители са отводни помещението, сочи по несъмнен начин, че ищецът е положил максимални усилия
да намали размера на вредите – чл.395 ал.6 КЗ.
Възраженията за изключен риск са недоказани, а
с оглед на факта на извършено плащане и липсата на конкретика
във фактическите твърдения на ответника в писмения отговор, който дословно се
позовава на клаузите от Общите Условия, но без да твърди определени факти,
съдът приема, че тези възражения са неоснователни. Освен това в доклада на
застрахователя, а и в писма от 02.10.2018 г. и от 03.12.2018 г. /лист 48 и 49/
се съдържа признание на ответника, че вредите са от покрит застрахователен риск
и че не е налице изключен риск.
Основното възражение на ответника
е, че платената от него сума в размер на 86 443,38 лв. покрива размера на
дължимото застрахователно обезщетение, което следва да се определя при „подзастраховане“ – т.2 от раздел IV на ОУ. На първо място следва да се спомене, че клаузата,
на която се позовава ответникът, не е приложима при „подзастраховане“.
Това е така, защото „подзастраховане“ по смисъла на
чл.389 ал.1 КЗ е налице, когато уговорената застрахователна сума е по-малка от действителната стойност на вещта, но разликата между застрахователна сума и действителна стойност е
необходимо да е налице към сключване
на застрахователния договор. „Подзастраховане“ по смисъла
на чл.389 ал.1 КЗ е налице, когато към сключване на застрахователния
договор уговорената застрахователна сума е по-ниска от действителната стойност
на вещта /към този момент/. Когато към настъпване на събитието е налице
разминаване и несъответствие между размера на застрахователната сума и действителната
стойност на вещта, която хипотеза урежда процесната
клауза, не е налице „подзастраховане“.
В клаузата на т.2 от раздел IV на ОУ е предвидено, че когато
действителната стойност на застрахованото имущество към настъпване на събитието
е по-голяма от застрахователната сума, се прилага „усредняване“ за определяне
размера на обезщетение. По същество тази клауза предвижда начин на определяне
на обезщетение, аналогичен на „пропорционалното обезщетяване“ по чл.389 ал.2 КЗ, но без дори да се твърди, че процесният
застрахователен договор е сключен при „подзастраховане“.
Клаузата на т.2 от раздел IV на ОУ би могла да намери приложение, но ако бе уговорено в нея, че този
начин на обезщетение /“пропорционално“/ се прилага, когато към сключване на
застрахователния договор уговорената застрахователна сума е била по - ниска от
действителната стойност / „подзастраховане“ по чл.389
ал.1 КЗ/. Следва да се спомене, че дори и застрахователният договор да бе
сключен при условията на „подзастраховане“, при определяне
на обезщетението по чл.389 ал.2 КЗ се преценя съотношението между застрахователната
сума и действителната стойност към сключване на застрахователния договор, но процесната
клауза визира съотношение към друг момент.
В случая ответникът не твърди, че към сключване на застрахователния договор уговорената в него
застрахователна сума е била по-ниска от стойността на застрахованите вещи.
Недопустимо е размерът на обезщетението по застрахователен договор, който дори
не се твърди да е сключен при условията на „подзастраховане“
по чл.389 ал.1 КЗ, да се определя по начин, аналогичен с този по чл.389 ал.2 КЗ. Общото правило в имущественото застраховане е, че размерът на застрахователно обезщетение трябва да е равен на действително
претърпените вреди, а изключение от това правило е случаят на „подзастраховане“
– чл.386 ал.2 ТЗ.
На
следващо място – предмет на поетата от ответника застрахователна закрила са
„материали“ и „продукция“, които не са
индивидуализирани по вид, количество /бройка/ или обем. Това означава, че
предмет на застрахователна закрила не е индивидуално определена вещ, дори не са
родово определени вещи, защото не се сочи техният род и тяхното количество. В
този случай, при който в застрахователния договор не е посочен видът /родът/ на
вещите, техният брой, респ. тяхното количество и обем, е невъзможно да се
прецени стойността на застрахованото имущество, поради което при настъпване на
събитието застрахователят отговаря до размера на застрахователната сума за
увредените вещи, които са били налични в склада към увреждането.
Според съда „подзастраховане“
по чл.389 ал.1 КЗ може да има, когато предмет на застрахователна закрила е
индивидуално определена вещ, за която е възможно да се извърши преценка от
обективна страна каква е нейната стойност към сключване на застрахователния
договор, или когато предмет на застраховката са родово определени вещи, на
които обаче е посочен техният вид и количество, респ. брой и обем.
Застрахованият е търговец, който
използва материали и произвежда от тях стоки в готов вид /“продукция“/, а
естеството на търговската дейност по производство изключва едни и същи по вид
стоки, в едно и също количество, да се намират в склада на търговеца както към
сключване на застрахователния договор, така и към настъпване на събитието. При
търговската дейност има непрекъснат
стокообмен и е възможно към сключване на застраховката наличните стоки да
са на определена стойност, в по-късен момент наличните стоки да са в много
по-малко количество и на много по-ниска стойност, а в друг последващ
момент наличността в склада да надвишава многократно предходните стойности и
количества, след което хипотетично е възможно наличностите да са минимални.
Естеството на търговската
дейност, за която е характерно непрекъснатия стокообмен по придобиване на
активи и по отчуждаването им в същия или в преработен вид, налага извода, че при
сключена застраховка на „материали“ и на „продукция“, при която не е посочен
вид, количество, обем, респ. брой, т.е когато не е застрахована индивидуално
определена вещ или родово определени вещи, е невъзможно размерът на уговорената
застрахователна сума да се съпостави със стойността на застрахованото имущество
към сключване на договора. Едва при настъпване на застрахователното събитие ще
се конкретизира видът на увредените материали и продукция, тяхната бройка, обем
и количество, а отговорността на застрахователя ще е ограничена до размера на застрахователната
сума, която се явява горна граница за неговата отговорност.
При
застраховка на „материали“ и на „продукция“, но без да е направена
индивидуализация по вид, количество, бройки и обем, застрахователят не може да
се позовава на „подзастраховане“, защото това по
същество изисква да се прецени дали именно увредените от настъпване на
събитието вещи са били налични в склада на застрахования към сключване на
застраховката и каква е била стойността им, но застрахованият търговец през
срока на застраховката съхранява в своя склад различни по вид, количества и
стойност вещи и е възможно увредените стоки да не са били налични в склада към
сключване на застраховката. При търговската дейност във всеки един момент
наличностите в склада на търговеца са различни по вид, количества, обем и
стойност, поради което при настъпване на събитието при този вид застраховка се
дължи обезщетение и за погиването на вещи, които не са били налични в склада на
застрахования търговец към момента на сключване на застрахователния договор, от
което следва изводът, че при този вид застраховка няма никакво значение каква е
стойността на вещите към сключване на договора, поради което не може и да има „подзастраховане“.
Важно е да се отбележи, че предвиденото
„усредняване“ в клаузата на т.2 от
раздел IV на ОУ води до размер на
обезщетение, който е по-нисък от размера на вредата, като е посочено, че „застрахованият се явява застраховател сам на
себе си за разликата и носи съответно
пропорционална част от загубата“, а
това по същество представлява форма на „самоучастие“
по чл.374 ал.1 КЗ. Подобен начин на обезщетяване, при който застрахованият
поема част от загубата, както е при „самоучастието“,
е неприложим в случая, защото изрично в застрахователния договор е изключено „самоучастие“
на застрахования - чл.348 ал.1, изр.4-то КЗ, чл.298 ал.3 ТЗ, чл.16 ал.2 ЗЗД.
От заключението на комплексната съдебно
счетоводно-оценителска експертиза се установи, че
действителната стойност на увреденото имущество възлиза на 224 613,88 лв.,
а от таблицата на стр.3-та и 4-та страница от експертизата се установява как се
формира тази стойност – 85 796,76 лв.
/“продукция“ – обувки и боти/ и 138 817,12 лв. /“материали“ – пластини, кожа, кутии, табани, токчета, ходила/. Стойността на увредената продукция и
стойността на увредените материали не надвишават уговорените застрахователни
суми от по 200 000 лв., поради което дължимото от застрахователя
обезщетение следва да покрие в пълен размер вредите.
Платено е застрахователно
обезщетение от 35 757,24 лв. - за „материали“, поради което ответникът
дължи 103059,88 лв. /138 817,12 лв. – минус 35 757,24 лв./, но на ищеца следва да
се присъди претендираната сума от 96 155,31 лв.
Ответникът е платил застрахователно
обезщетение в размер на 46 723,46 лв. - за „продукция“, поради което
следва да заплати 39 073,30 лв. /85 796,76 минус 46 723,46/.
Събитието е
наводнило асансьорната шахта, а това е обусловило
ремонт на асансьорната уредба, което изрично е признато
в доклада на застрахователя. Тази вещ не е изрично посочена в застраховката, но
следва да се подведе под графата „машини, съоръжения и оборудване“, защото по
същество функционално обслужва производствения процес. В доклада на
застрахователя се признава, че ремонтът възлиза на 5980 лв., която стойност е
посочена и във фактура N
643/10.07.2018 г., която не е оспорена от ответника,
поради което на основание чл.162 ГПК съдът приема, че на тази стойност възлиза
обезщетението. От заключението на СТЕ се установява, че стойността на ремонта
на засегнатите от водата стени в помещението /пребоядисване с латекс двукратно/
възлиза на 6417 лв., а от обясненията на в.лице в съдебното заседание на
18.06.2020 г. се установява, че влагата се придвижва по стената, поради което е
необходимо да се мине с латекс цялата стена, а не само намокрената от водата
площ. Общо за тези вреди се дължи обезщетение от 12 397 лв., но ответникът
е платил 5049,73 лв., поради което остава да дължи сумата от 7347,27 лв. На ищеца следва да се присъди претендираната сума от 5319,91 лв.
По отношение
на обезщетението за ремонт на сградата, която представлява индивидуално
определена вещ, е допустимо да се прави възражение за „подзастраховане“.
Случаят обаче не попада в хипотезата на чл.389 ал.1 КЗ, защото не се твърди, че
към сключване на застрахователния договор стойността на сградата е била
по-ниска от застрахователната сума – ответникът твърди разлика в стойностите
към настъпване на събитието, но несъответствието към този момент е ирелевантно за „подзастраховане“.
Клаузата на т.2
от раздел IV на
ОУ урежда несъответствие между застрахователната сума и действителната стойност
към настъпване на събитието, поради което не може да се прилага и за
несъответствие в стойностите към сключване на застрахователния договор, на
каквото несъответствие обаче застрахователят дори не се позовава. Както се
спомена по-горе, процесната клауза възлага в тежест
на застрахования да участва в загубите, което е приложимо при „самоучастие“, но в застрахователния договор изрично е
изключено „самоучастие“ на застрахования – чл.348
ал.1, изр.4-то КЗ, чл.298 ал.3 ТЗ, чл.16 ал.2 ЗЗД.
Дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 140 548,52 лв. /сбор от 96 155,31 лв., 39 073,30 лв. и 5319,91 лв./, а на основание чл.162 ГПК съдът
определя размер на обезщетението за забава на 6988,39 лв. До пълния предявен размер исковете са неоснователни.
С оглед на
изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.405 ал.1 КЗ следва да
се уважи за сумата от 140 548,52 лв., искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от
6988,39 лв., а за разликата до пълните предявени размери исковете следва да се
отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, EИК*******, гр.София, пл.“*******, да заплати на „И.Г.“ ЕООД, ***, на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата от 140 548,52 лв. – застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане N 22001817219000001/15.05.2018 г. за вреди от настъпил на
18.06.2018 г. застрахователен риск „проливен дъжд“, ведно със законната лихва
от 28.01.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 6988,39 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 03.08.2018 г. – 28.01.2019 г., както и съдебни
разноски от 12994,36 лв., като
отхвърля иска по чл.405 ал.1 КЗ за
разликата до пълния предявен размер от 147 453,10 лв., както и иска по
чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 7290,74 лв.
ОСЪЖДА „И.Г.“
ЕООД, ***, да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ EИК*******, гр.София, пл.“*******, съдебни разноски
от 634,75 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: