Решение по дело №51/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 181
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20223300100051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Разград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20223300100051 по описа за 2022 година
Делото е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, гр. София, ЕИК
*********, подадена чрез пълномощник ст. юрисконсулт А. М. срещу ответника Г. Д. Д., ЕГН
********** от гр.Разград, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на банката срещу
ответника на вземане, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2019
година и Анекс от 27.06.2020 година, сключени между страните, включващо следните суми: 44
776,00 лева (четиридесет и четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева) –
главница;1746,08 лева (хиляда седемстотин четиридесет и шест лв. и осем ст.) възнаградителна
лихва за периода от 25.07.2020 г. до 25.02.2021г.; 23,77 лева (двадесет и три лв. и седемдесет и
седем ст.) – обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до 25.02.2021г.; 120,00 лева (сто и
двадесет лева) – разходи по изискуем кредит; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски в заповедното производство в размер на 1083,32 лева. Молят да
им бъдат присъдени и сторените от тях в настоящото производство съдебни разноски.
Твърди се, че е издадена в полза на банката по ч.гр.дело № 451/2021г. на Районен съд -
Разград заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, изпълнителен лист въз основа на нея,
образувано е изпълнително дело 20217620400218 по описа на ЧСИ Д. Драганов, с peг. № 762 на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Разград срещу длъжника, като същият е извършил
процедура по връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Книжата били връчени в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са дадени указания на
ищеца да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Прилагат писмени доказателства, правят доказателствено искане за допускане и
провеждане на ССчЕ, както и да бъде изискано и приложено по делото ч.гр.д. № 451/2021 г. по
описа на Районен съд - Разград.
Ответникът Г. Д. Д. е подал писмен отговор в срок, чрез назначения му особен
представител адв. А. М. от АК – Разград, който счита исковете за процесуално допустими. В
отговора на исковата молба особеният представител заявява, че поради липсата на контакт с
ответника не е в състояние да изрази конкретно становище по обстоятелствата, на които се
основава искът, както и да направи конкретни възражения срещу тях. С депозирания отговор на
1
исковата молба, особеният представител развива само и единствено теоретични постановки и
изразява становище какво следва да бъде установено от съда, за да бъде постановен крайният
съдебен акт, без да навежда каквито и да е конкретни оплаквания.
Не изразява изрично становище за допустимост на искането за назначаване на ССчЕ, но
моли ако съдът прецени, че същото е основателно да възложи в тежест на ищеца заплащането на
съответния депозит.
Счита за допустимо и относимо към предмета на спора искането за прилагане на ч.гр.д. №
451/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
Няма искания за събиране на доказателства. Моли съда да постанови своя краен съдебен
акт след съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото.
При съобразяване на доводите и становищата на страните, с оглед и на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установени от фактическа страна следното:
На 18.02.2019г. между "Банка ДСК"ЕАД и ответника Г. Д. Д. е сключен договор за кредит за
текущо потребление /л. 12-19/ за сумата 48 000 лв., който ответникът е следвало да върне на за
срок от 120 месеца, с краен срок на издължаване 18.02.2029г.В договора е записано, че падежа на
отделните вноски е 25 - то число на месеца, че сумата се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 6, 30% годишно, който представлява референтен лихвен процент с надбавка от 6, 120 %,
като е посочено къде се публикуват измененията в референтния лихвен процент, както и размера
на ГПР – 6, 69%.
При сключването на договора кредитополучателят е подписал и общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, както и приложение 3, включващо такси по
кредити за текущо потребление.В чл.18,2 от ОУ е регламентирано и правото на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем със задължение да уведоми кредитополучателя за това при
условие, че забавата е продължила повече от 90 дни.
Кредитополучателят е подписал и Такси по кредити за текущо потребление, в който е
посочена сумата 120 лв., като дължима за кредит в този размер.
Според представеното от банката извлечение от счетоводните книги сумата по целия кредит
в размер на 48 000 лева е усвоена от ответника на 18.02.2019г.
На 27.06.2020г. страните са подписали Анекс към договора за кредит от 18.02.2019г., съгласно
който при остатък дълга към посочената дата от дълга в размер на 44 776 лева, срокът за
издължаване на кредита е удължен до 25.06.2030г., с гратисен период за главницата от 3 месеца,
през който се заплаща само уговрената възнаградителна лихва.
Със заявление, депозирано на 02.03.2021 г., "Банка ДСК"ЕАД е поискала издаване на заповед
за незабавно изпълнение и по ч. гр. д. № 451/2021г. РС Разград е допуснал незабавно изпълнение и
е издал заповед №306/02.03.2021г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил ответника Г. Д. Д. да заплати на Банка ДСК АД, сумите,
които формират и цената на настоящия иск, така както са посочени по-горе, като дължими в
изпълнение на обявен за изцяло предсрочно изискуем договор за потребителски кредит.
Тази заповед е връчена на длъжника Г. Д. при условията на чл. 47 от ГПК.
Преюдциално с покана–уведомление, изх.№0050-20-03344/11.09.2020г., връчена чрез ЧСИ по
реда на чл. 47 от ГПК на 19.11.2020г., банката е уведомила ответника – длъжник, че поради
допуснатата забава повече от 90 дни е обявила кредита за предсрочно изискуем.
2
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение общият
размер на задължението на ответника към банката е в размер на 46 665,85 лв. и се формира, както
следва: 44 776,00 лева (четиридесет и четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева) –
главница;1746,08 лева (хиляда седемстотин четиридесет и шест лв. и осем ст.) възнаградителна
лихва за периода от 25.07.2020 г. до 25.02.2021г.; 23,77 лева (двадесет и три лв. и седемдесет и
седем ст.) – обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до 25.02.2021г.; 120,00 лева (сто и
двадесет лева) – разходи по изискуем кредит;
Зключението не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло, като компететно и
обосновано.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените установителни искове са за задължения за заплащане на главница, лихви и
разходи по договор за кредит. Същите са допустими, тъй като за заявените с исковата молба
вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на кредитополучателя –
ответник при условията на чл. 47 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен и установителния
иск за тези вземания.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните
в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена форма. Същият отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителя. "Банка
ДСК"ЕАД е изпълнила своето задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да предостави паричната сума.
По силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало задължението да върне тази
парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/. Това
задължение е разсрочено във времето, като отделните вноски и техните падежи са фиксирани в
погасителния план. Тъй като забавата е продължила повече от посочения период в чл. 18. 2 от
Общите условия, приподписани от кредитополучателя и станали неразделна част от договора - 90
дни, ищецът – кредитор е упражнил регламентираното в този текст право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ответникът отговаря за връщане на
цялата главница, която в настоящия случай е в размер на 44 776,00 лв.Същият остава задължен и
за сумите 1746,08 лева възнаградителна лихва за периода от 25.07.2020 г. до 25.02.2021г. и 23,77
лева – обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до 25.02.2021г.
Искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 120 лв. такси също е
основателен, тъй като ответникът е подписал Тарифата за таксите и същата е част от договора за
кредит. В тази тарифа сумата 120 лв. е вписана като разходи при изискуем кредит, а такива разходи
в случая са направени за връчване чрез ЧСИ на уведомление.
От процесуалния представител на ответника по същество не са направени възражения, но
съдът следва да посочи, че при сключването на конкретния договор за потребителски кредит са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 е 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
поради което същият не може да бъде счетен за недействителен.
Предвид основателността на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
заплащане на направените от ищеца разноски. Тези разноски са в общ размер на 3257.56 лв.,
включващи заплатена ДТ, възнаграждение за осолен представител и за вещо лице.На ищеца следва
да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изходът на
3
делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските по сторени от ищеца в
заповедното производство в размер на 933,32 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Разград,че
същият дължи на Банка ДСК АД, ЕИК ********* гр. София, УЛ. МОСКОВСКА 19, общ.
Столична, обл. София следните суми: 44 776,00 лева (четиридесет и четири хиляди седемстотин
седемдесет и шест лева) – главница;1746,08 лева (хиляда седемстотин четиридесет и шест лв. и
осем ст.) възнаградителна лихва за периода от 25.07.2020 г. до 25.02.2021г.; 23,77 лева (двадесет и
три лв. и седемдесет и седем ст.) – обезщетение за забава за периода от 25.07.2020г. до
25.02.2021г.;120,00 лева (сто и двадесет лева) – разходи по изискуем кредит, за които суми в полза
на банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 451/2021г. по описа на Районен съд – Разград, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.03.2021г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК"АД, ЕИК
********* със седалище гр. София и адрес на управление ул. "Московска", № 19 сумата разноски
в исковото производство в размер на 3257.56 лв., включващи заплатена ДТ, възнаграждение за
особен представител и за вещо лице, както и сума в размер на 100 лв.юрисконслтско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №451/2021г.по описа
на РС-Разград - 933.32 лв.ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4