Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на пети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1121 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени oт С.З.Ш. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника Община Варна
да заплати на ищеца сумите от по
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Ш.
неимуществени вреди-преживян психически стрес и страдания причинени от
настъпилата смърт чрез удавяне на неговата майка З.А.Ши на детето, за което се
е грижил и отглеждал М. Д. М. на 19.06.2014г. в следствие на настъпило наводнение
на дома, в който са се намирали на посочената дата - в
гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Горна Студена“ № 68, причинено от образувана
мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се между улиците „Калач“ и
„Горна Студена“, явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на
ответника по повод контрол и поддържка на безопасното функциониране на
хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод
предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията,
включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, ведно със законната
лихва върху сумите считано от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че е син на З.А.Ши се е грижил
и отглеждал детето М. Д. М., които са
починали при наводнението в кв.Аспарухово в гр.Варна на 19.06.2014г. в
следствие на удавяне. Твърди, че на 19.06.2014г. около 18:30 часа в къщата на Ж.А.Ш.,
находяща се в кв.Аспарухово, ул.“Горна Студена“ № 68 се е състояло семейно
събиране, на което са
присъствали и З. Ш. и М. М., когато в следствие на
продължителен валеж се е образувала мощна вълна от вода, кал, дървета и боклуци
прииждаща от намиращото се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“ непочистено
дере, която е заляла дома, разрушила е къщата и е довела до причиняване на
смъртта на общо 8 души сред които майката и детето на ищеца. Твърди, че дерето,
от което е започнала приливната вълна е собственост на ответника Община Варна,
чиито служители са бездействали при изпълнение на задължението им да почистват
хидротехническите и защитни съоръжения и да ги поддържат в съС.ие за безопасно
функциониране. Твърди, че десетилетия преди инцидента дерето,
чието предназначение е било да отвежда повърхностните води
от района към морето не е било почиствано и е било запушено с натрупана пръст,
паднали дървета, сухи клони, листа, отпадъци, както и постройки извън
предвижданията на действащия регулационен план, в следствие на което е намалена
неговата водопропускливост. Отделно от това излага, че същото не е било
правилно оразмерено, в него са били изградени водостоци в нарушение на техническите
правила и норми и е било преградено на места от плътно разположени една до
друга сгради, в следствие на което се е образувала приливната вълна разрушила
дома на Ж.Ши причинила смъртта на З. Ш. и М. М.. Твърди, че ответникът чрез
своите служители не е положил дължимата грижа на добър стопанин, като е
допуснал изграждането на незаконно строителство и незаконни сметища в района на
дерето, не е извършвал периодични проверки и анализ на изградените съоръжения –
мостове, канали, тръби и востоци, бездействал е при поддръжката им в съС.ие
годно за безопасно ползване и по този начин е затруднил водопропускливостта на
дерето, не е извършвал превантивни дейности
за недопускане или намаляване на последиците при
наводнение, които дейности са му вменени като задължения по Законът за защита
при бедствия, ЗМСМА, Законът за водите, включително в Националната програма за
защита при бедствия 2014-2018г. Счита, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между бездействието на служителите на ответника и причинените му болки и
страдания в следствие смъртта на неговата майка и дете.
Излага, че
приживе е бил в много близки отношения със своята майка З. Ш., с която са
живеели в общо домакинство. Излага, че майка му е била всеотдайна и е помагала
много в грижите по отглеждането на детето М.. Твърди, че е биологичен баща на
детето М., което обаче не е припознал.
След раждането детето било изоставено от майката на грижите на С.Ш..
Двамата били много привързани един към друг, детето било обгрижвано с много
обич, а С.Ш. се стремял да компенсира липсата на майчина грижа. Ищецът твърди,
че е претърпял огромни болки и страдания от смъртта на майка си и детето си,
чието тяло било открито около седмица след инцидента. Изпаднал в тежко
психическо съС.ие тъй като останал сам без най-близките си хора. Моли съда да
уважи предявените искове като присъди в негова полза обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка му З. Ш. в размер на
100 000 лева и от смъртта на детето му М. М. в размер на 100 000 лева, ведно със
законната лихва считано от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.
Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява
становище за недопустимост на предявения иск за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди в следствие настъпилата смърт на детето М. М., поради това
че не е установен биологичнният му произход от ищеца. По отношение и на двата
иска заявява становище за неоснователност, предвид липсата на виновно
противоправно поведение /действия и бездействия/ на служителите на ответника.
Твърди, че основната причина за настъпилото бедствие в кв.Аспарухово на
19.06.2014г., в следствие на което е настъпила смъртта на 8 души, сред които З. Ш. и М. М., са интензивните и с
голяма сила валежи в района на кв.Аспарухово на 19 и 20.06.2014г. Отделно от
това счита, че причина за смъртта на лицата е бил и фактът, че къщата в която
са се намирали по време на приливната вълна е била построена незаконно в самото
дере, с което собственикът й Ж.А.Ше съпричинила фаталният резултат. Твърди, че
противоправни са били и действията на всички лица, които са се събрали в нея
във фаталния ден – 19.06.2014г., включително и ищецът С.Ш., тъй като законът не
им позволява да ползват незаконни сгради преди въвеждането им в експлоатация, с
което обосновава възраженеито си за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца и починалите. Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения като
прекомерни.
В съдебно
заседание ищецът С.Ш. чрез процесуалните
си представители поддържа предявените искове и моли
да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Община Варна чрез процесуалния
си представител оспорва предявените искове. В първото по делото съдебно
заседание посочва, че не оспорва обстоятелството, че З. Ш. и М. М. са починали
при удаване в следствие на наводнението в кв.Асларухово на 19.06.2014г. Отделно
от това заявява, че оттегля и не поддържа възражението си за съпричиняване на
вредата от ищеца, поради
това че къщата, в която е настъпила смъртта на близките му не е негова
собственост и не е изградена от него незаконно в обема на дерето /л.307/. Прави
възражение /за първи път в съдебното заседание/ за погасяване по давност на
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумите на
обезщетенията считано от 19.06.2014г.,
като счита че такава следва да се присъди евентуално само за три години назад
считано от предявяване на исковата молба. По същество счита, че причината за
наводнението е извън юрисдикцията на Община Варна, поради това че завихрянето
на водата се е случило в горската територия, т.е в извън урбанизираната част на
дерето. Посочва, че макар обемът на дерето да е било незаконно застроено, в
това число процесната къща, в която е настъпила смъртта на близките на ищеца,
то доколкото същата е била единствено жилище на собственика й, а отделно от
това се е получил ефект на уседналост, Община Варна не е предприела действия по
издаване на заповеди за премахане на тези постройки, тъй като с това би се
нарушил чл.8 от ЕКЗПЧОС досежно правото им на личен живот и жилище. В случай на
извод за основателност на претенцията, моли размерът на претендираното
обезщетение да бъде редуциран до справедлив такъв.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор и на
това основание по реда на чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че в следствие на силна приливна вълна
образувала се на 19.06.2014г. в т.нар.Темелково дере в кв.Аспарухово и помела
къщата на Ж.Шв гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“Горна Студена“ № 68 е настъпила
смъртта на З.А.Ши на М. М.. Смъртта на З. Ш. в следствие на механична асфикция
при удавяне е установена и от проведената и аутопсия № 106/20.06.2014г. от
лекар в Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД.
От представените по делото препис
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници издадени от Община
Варна /л.9-11/ е видно, че З.А.Ше починала на 19.06.2014г., а С.З.Ш. е нейн
син. Същата е майка на още 1 син и 4 дъщери.
Видно от съдържанието на акт за
раждане № III – 904/18.11.2008г. М. Д. М. е роден на ***г. от майка Д.
М.ова П. и баща - „неизвестен“. Посочен е поС.ния адрес на майката – гр.Варна,
ул.“Орлово гнездо“ 43А. Видно от представения препис-извлечение от акт за
смърт, детето е починало на 26.06.2014г.
Видно от писмо от Кмета на район Аспарухово
от 08.08.2016г. до ОСлО при ОП-Варна /л.231-232/ съгласно заповед №
0555/23.02.2009г. на кмета на Община Варна, през м.05.2011г. е извършено
почистване на замърсените участъци от Западен охранителен канал-дере на
ул.“Горна Студена“. През следващите 2012г. и 2013г. не е проведена процедура по
възлагане на този вид дейност по ЗОП въпреки многократното сигнализиране на
районната администрация за необходимостта от неотложно почистване на
замърсените участъци от този канал. Представени са множество писма и сигнали от
граждани на кв.Аспарухово от 2010г. и следващите до общинската администрация за
необходимостта от предприемане на действия по почистван на канала от битови и
строителни отпадъци.
От
заключението на проведената по делото комплексна Съдебно-геодезическа и
хидротехническа експертиза, поддърЖ. в съдебно заседание от вещите лица Н.А. и Д.П.
се установява, че процесното дере в кв.Аспарухово представлява водосборна
област от 3,555 кв.км, като предназначението и е да отвежда формираният
повърхностен воден отток до канал 2, който го свързва с морето. Общата му
дължина е 3550м., от които 2100 м. са извън населеното място започвайки от
горската територия и преминавайки към населеното място, а останалите 1450 кв.м.
попадат в урбанизираната територия. По действащата кадастрална карта само една
малка част от цялото дере е отразено с кадастрален номер – като имот общинска собственост
с ид.10135.5503.438 и то е
тази, отразена между точките А и Б на комбинираната скица приложена на л.343 от
делото, като кадастралният имот приключва до ул.“Перекоп“, непосредставено до
която се е намирала съборената къща на Ж.Ш.. Вещите лица посочват, че по
протежението си дерето започва от горската територия, движи се като естествен
отводнителен канал до урбанизираната територия, където до водостока на
ул.“Перекоп“ е било канализирано и оформено във вид на бетонен канал с ширина
около 2-2,5м. и дължима от около 120 м.; Следва участък от около 130 м. - от
ул.“Перекоп“ по ул.“Гривица“ до ул.“Яш“, където дерето е отрито и оформено във
вид на канавка с ширина от около 1,5-2м., което преминава по южната страна на
улицата непосредствено до имотните граници. От ул.“Яш“ до пресичането на
бул.“Народни будители“ водата събирана в дерето се отвежда чрез подземен отводнителен
канал /тръбен водосток/, изграден от две бетонови тръби с диаметър от по 60 см.
всяка, а след пресичането на булеварда до границите на спортната база на
ф.к.“Черно море“ дерето е оформено във
вид на открит бетонов канал с дължима около 350 м. и ширина 90 см. В последната
си част до точката на заустване в морето с дължима около 360 м.дерето е
оформено като открит земно-профилен канал с ширина около 1-1,5м. Процесната
къща на Ж.Шразрушена по време на наводнението на 19.06.2014г. се е намирала в
частта от водостока на ул.“Перекоп“ до ул.“Яш“ и е представлявала открита
повърхностна естествена канавка. Вещите лица заключават, че всички тези
елементи от дерето, отразени със зелен цвят на скицата на л.343 от делото, в това число и частта
отразена като кадастрален имот, а и останалите части преди и след него представляват
естествения път на водата и оформят изцяло т.нар. отводнителен канал. В
урбанизираната територия частта от дерето отразено с посочения кадастрален
номер е посочено като собственост на Община Варна. Дерето извън урбанизираната
територия попоада в поземлен имот с ид.10135.5203.129, който е отбелязан като
горска територия.
Относно
причината за образуване на приливната вълна вещите лица посочват, че в следствие на обилните валежи на 19.06.2014г.
и дните преди това в горската част на дерето е започнало да се събира и
натрупва голямо количество вода поради завиряване на 3 места от свлечени водни
маси, паднали дървета и храсти. Тази вода в урбанизираната част на
кв.Аспарухово е преминавала през стеснени участъци на канала и се е сблъсквала с прегради по
пътя си, представляващи постройките в дерето, което е увеличило мощта й –
112,555 м3/сек. Това е довело до образуване на вълна с височина от 2 метра,
която се е стоварила с цялата си мощ върху къщата на Ж.Ш– първата от
постройките в дерето след водостока на ул.“Перекоп“. Според данните от НИХМ към БАН за
периода от 8.00ч на 19.06.2014г до 8.00ч на 20.06.2014г. във Варна бил измерен
валеж от 74,3л/кв.м., като само за периода от 17:00ч до 20:00ч валежът бил
29,3л/кв.м. Вещите лица поясняват, че на непочистеното и застроено дере не е
възможно да бъде определена проводимостта, но валежните количества не са
надвишавали оразмерителните по норматив, съгласно данните от НИХМ към БАН.
В заключението
е направен извод, че дерето /водостока/ не е било оразмерено правилно според
нормативните изисквания, като към датата на наводнението същото е било
оразмерено да проведе едва 5 м3/сек, при норматив от 21 м3/сек. Задължението за
правилно оразмеряване на дерето е на собственика – Община Варна. В случая през
дерето е преминала вода с количество 112 м3/сек, която се е получила заради
забентването на дерето в горната му горска част на три
места, която се явява водосборната зона на района. Дъждовната вода се е стичала в
Темелково дере, което е било широко в горната си част повече от 20м, а при
навлизането си в квартала рязко се стеснявало – до 2-3 метра. Освен неправилното оразмеряване и
непочистването на дерето след 2011г., вещите лица посочват, че причина за
формирането на толкова мощна и висока приливна вълна в урбанизираната територия
е и намалената му пропускателна способност, явяващо се следствие на извършеното
незаконно застрояване на дерето с жилищни и нежилищни сгради и наличието на
множество битови и строителни отпадъци. Посочват, че непосредствено преди
къщата на Ж.Шпо пътя на водата е съществувала незаконно постройка – фризьорски
салон, като за изграждането и част от дерето е било заравнено и бетонирано.
Това е намалило ширината му, което пък е довело до увеличаване на височината на
преминаващата през него вода. Това застрояване /фризьорският салон/, както и
останалото /жилищни сгради/ в частта от ул.“Перекоп“ до ул.“Яш“, което е било извършено
в обема на дерето е основната причина според вещите лица за човешките жертви.
Движещата се вода в дерето в района на водостока на ул.“Перекоп“ е увеличила
обема и височината си в следствие на стесняването на обема /ширината/ му от
извършените в дерето строителни работи, ударила е масивната постройка на
фризьорския салон отразен на л.11 от заключението на експертизата и след като
тя е устояла на мощта на водата /тъй като е била масивна/ я е отклонила и тя се
е стоварила директно върху къщата на Ж.Шна ул.“Студена“ 68. Прииждащата
вода бързо е затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде тесния вход под моста
при ул.“Перекоп“ и така дерето е преляло, образувайки вълна, която е помела
къщата на ищцата. Заливането на къщата
е било мигновено, а не постъпателно. Вещите лица посочват, че ако е
нямало това застрояване на дерето, при същото количество валежи, водата би
преминала по-плавно, отново би нанесла някакви материални щети, но не би се
стигнало до човешки жертви. В този смисъл заключват, че причината за
наводнението в кв.Аспарухово е образувалата се приливна вълна, а причината за
настъпилата смърт на жертвите е застрояването на дерето.
Вещите лица
посочват, че съгласно действащите нормативи за устройство на отводнителните
съоръжения е забранено да се извършва застрояване на 20 метра от остта на дерето.
Дават заключение, че основната причина за жертвите в къщата на Ж.Ше
образувалата се мощна приливна вълна, която се е стоварила върху нея, а
факторите за нейното образуване в този обем и размери е забентването с клони и
дървета на дерето, както и незаконното застрояване на дерето с жилищни и
нежилищни постройки, които са компрометирали изцяло отводнителното съоръжение и
са представлявали пречки за движението на водата.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. И.
В., Й.З.А., Ж.А.Ш..
От показанията
на св. В. се установява, че С.Ш. живеел заедно с майка си З. Ш., със сина си М.
и с дъщеря си в едно домакинство в къща
на ул.“Орлово гнездо“ в гр.Варна, а свидетелката е тяхна съседка. М. бил син на
С., но майката Д. М.ова не желаела той да бъде записан в акта за раждане на
детето, за да получава социални помощи като самотна майка. Детето от раждането
си живеело заедно с баща си и баба си в къщата, тъй като майката често „бягала“
от дома и изоставяла децата. С. бил много грижовен баща-гушкал М. много от
бебе, играел с него, ходил при съседката да иска играчки-колички за него,
купувал му лакомства, тъй като детето много обичало вафли с фъстъци. В деня на
наводнението З. Ш. отишла с внуците си на гости в дома на сестра си Ж. в
кв.Аспарухово, като поводът бил връщането на племенницата й М. от чужбина. Към
11:00 часа вечерта в дена на наводнението С. научил какво се е случило в
Аспарухово и тръгнал пеша натам. Когато се върнал бил в шок, дърпал си косата и
плачел за смъртта на близките си. Трупа на М. бил открит последен след 2-3 дни.
С. и майка му З. имали много силна връзка, живеели заедно – той я уважавал и
боготворял, както и тя него. З. се грижела за домакинството и помагала на сина
си за отглеждането на децата, докато той ходел на работа и изкарвал пари за
семейството. Грижила се изцяло за М.чо, който не ходел на детска градина. И до
ден днешен С. продължавал да се просълзява като чуел тъжна музика и да говори
за М.чо – на колко години щял да стане сега, ако бил жив. Бил самотен и много
тъжен и мълчалив, нямал партньорка и понастоящем.
В показанията си
свидетелката А. /дъщеря на З. Ш. и сестра на ищеца/ посочва, че майка й З. и
племеникът и М. починали при наводнението в кв.Аспарухово, където отишли на
гости на сестрата на З.-Ж.. В деня на наводнението, към 22:00-22:30 часа
станало ясно, че нещо се е случило в къщата на Ж., тъй като никой не отговарял
на позвъняванията. С. отишъл с такси до Аспарухово, а от там пеша до къщата на
леля си Ж., за да търси майка си и сина си. Когато се прибрал през нощта
споделил на сестра си, че близките им вероятно са починали, защото къщата я
нямало, а имало само кал, плачел и я прегръщал. Бил в шок. Посочва, че майка им
З. била открита на следващия ден – в канала близо до морето, а М. открили
последен. Свидетелката посочва, че отношенията на С. и майка му били много
добри – обичали се и се уважавали много и цялото семейство живеело задружно.
Майката и сина имали много силна връзка и когато някой от тях бил тъжен –
заплаквал и другия. С. много обичал и сина си М., който бил на 6г., когато
починал. От бебе живеел с него и С. се грижел за него, но не носел неговите
имена, тъй като майката не желаела да бъде вписан като баща, за да получава
помощи като самотна майка. С. работел, за да издържа децата си /М. и С./, а
майка му З. помагала много в отглеждането им. М.чо бил много привързан към баща
си-търсел него, а не майка си. Посочва също, че откакто починали близките му С.
не можел да спи, бил самотен и не създал ново семейство. И понастоящем всеки
път, когато ходели на гробовете им, С. плачел много.
Свидетелката Ж.Шпосочва,
че наводнението се случило на 19.06.2014г. е нейния дом в кв.Аспарухово в
гр.Варна, където се били събрали роднини и близки по повод завръщането на
дъщеря й М. от чужбина. Сестра й З. дошла по обяд заедно с внуците си М. /син
на сина й С./ и З. и Б /деца на дъщеря й С./. Към 18:00-18:30 часа времето
започнало да притъмнява, започнала буря с градушка последвана от силен дъжд.
Къщата им започнала да се пълни с вода, което им попречило да излязат от нея.
Изведнъж придошла много силна вода – „4 метра“ по думите на дъщеря й, която я
изхвърлила през вратата в другата стая. Силната вода започнала да размества
мебелите, да я блъска надолу и нагоре към тавана, спряла да чува и трудно
дишала. Последното, което си спомня е, че внукът и я викал и подавал ръка към
нея. Посочва, че не помни какво точно е станало, но когато дошла на себе си се
озовала без дрехи, на около половин километър от къщата си, която пък била
изцяло съборена. Била спасена от съседи, при които прекарала нощта. От
племенниците си узнала, че С. ходил да търси
близките си, но имало кал до кръста му, а когато се прибрал бил като
полудял. По обяд на другия ден, когато била в къщата на сестра си З., децата и
започнали да крещат, когато узнали че майка им е починала. Носели един след
друг починалите...М. бил намерен последен след около седмица в изоставена къща
на половин километър разС.ие от нейната къща. По време на погребенията С.
крещял много за майка си, за сина си М.. От тогава не можел да спи, живеел само
със цигари и кафе. Свидетелката посочва, че след наводнението заживяла с къщата
на починалата си сестра и се случвало С. да я нарече „майко“. С. и М.чо много
се обичали, той го отглеждал, тъй като майката на децата ходела с различки мъже
и ги напускала често. Бащата и сина играели заедно, а С. водел сина си
навсякъде с него. Детето било винаги спретнато и постригано. Когато бил на
работа за децата се грижела майка му З., с която живеели заедно и „нямали разделяне“. С. бил много привързан
и към майка си – „умираше за нея“, уважавали се и си помагали. Шест години
по-късно С. още бил много тъжен, случилото се не излизало от ума му. Нямал ново
семейство, а живеел с нея /леля си/ и с дъщеря си.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Следователно
основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка
между деянието и виновното причиняване на вредата. Деянието /действие или бездействие/ следва да
е от такъв вид и естество, че да предизвиква настъпването именно на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва
закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно
следствие. Що се отнася до вината, в хипотезата на чл.49 ЗЗД отговорността е
безвиновна.
В
настоящия случай ищецът С.Ш. ***, като собственик на процесното отводнително
съоръжение – дере/канал в кв.Аспарухово и като задължено лице за поддръжка на
същото в съС.ие за безопасно ползване е отговорен за причинените му
неимуществени вреди явяващи се следствие на настъпилата смърт на неговата майка
З. Ш. и синът му М. М. при наводнението
в кв.Апарухово от 19.06.2014г.
В тежест
на ищеца съобразно
разпределената му с доклада на делото доказателствена тежест е да
установи настъпването на твърдените неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на близките му при наводнението на
19.06.2014г., включително и техния размер както и противоправното деяние на
ответната страна – неизпълнение на задълженията й по чл.139,
ал.1 от Закона за водите за поддържане на процесното дере в съС.ие, в което да
може да изпълнява отводнителните си функции, а именно
– непочистването му от битови и строителни отпадъци, изграждане вътре в
него на насипи и сгради, препречващи естествения воден отток,
както и пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилият за ищеца
вредоносен резултат.
Няма спор между страните, че процесното Темелково
дере е публична общинска собственост в качеството му на
съоръжение предназначено за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗОС. Независимо от факта, че само част от него е отразено в
кадастралната карта като самостоятелен обект с ид. № 10135.5503.438 /в урбанизираната територия на
кв.Аспарухово, между т.А и т.Б на комбинираната скица на л.343 от делото,
свършва до водостока на ул.“Перекоп“/ с вписан собственик Община Варна, съдът
приема съгласно заключението на вещите лица, че собственост на ответника е
цялото отводнително съоръжение – дере/канал във всички негови разновидности –
бетониран канал, подземна канализация оформена в тръби, повърхностно във вид на
открита канавка и др. с обща дължина от 3550м. /отразено в зелен цвят на същата
комбинирана скица/, доколкото именно през него е предвидено да се оттичат
водите събирани в горската територия над кв.Аспарухово и в самия квартал и това
е единственият път на водата, по която същата следва да се оттече в морето.
Обстоятелството, че обектът не е бил отразен в цялост в кадастралната карта с
неговите точни размери – дължина, ширина и предназначение е ирелевантно,
доколкото отговорността на собственика протизтича от характеристиките му на съоръжение по чл.138, т.4 от ЗВ и
задължението за поддръжка на
проводимостта му.
Освен обект общинска собственост, процесното
Темелково дере представлява „воден обект“ по смисъла на §1, т.34 от Закона за
водите– „поС.но или временно съсредоточаване на води със съответни граници,
обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени
форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи“. В случая процесното
Темелково дере или дере № 1 може да се
отнесе към този вид воден обект.
Чл.11, ал. 1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещи –
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, която се
изразява в полагане на необходимата и дължима грижа. Неполагането на същата е
винаги виновно бездействие.
Съобразно чл.137, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ в
редакцията му към 19.06.2014г. защитата от вредоносното въздействие на водите е
оперативна и поС.на и включва защита от наводнения – чл.137 ал.1 т.1 и чл.138
ал.1 ЗВ. ПоС.ната защита включва изграждане и поддържане на диги, корекции на
реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за
предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения,
провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения. Съгласно
чл.139, ал.1 от ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 се осъществяват от собственика или ползвателя
им, освен ако в разрешителното по чл.50 или в договора за концесия не е
уговорено друго, а в ал.2 е предвидено, че лицата по ал.1 поддържат и
проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните
съоръжения на разС.ие до 500м от язовирните стени. От това следва, че
отговорността за защита от наводнения, включваща поддръжка на деретата и
тяхната проводимост се носи от собственика на съоръженията, в случая от
ответника Община Варна.
Не се спори между страните, че в деня на инцидента
-19.06.2014г., както и в дните преди това е имало големни количества валежи - 74,30 л/кв.м. за денонощието от
19.06. до 20.06.2014г., като само в часовете между 17:00 и 20:00 часа на 19.06.2014г. валежът е бил
29,3 л/кв.м. със скорост от 138,8 мм/h. В следствие на това през процесното дере е
преминала вода от 112,555 м3/сек., което е формирала приливна вълна.
Съгласно заключението на вещите лица по КСТЕ – А. и
П., натрупването на водни количества вследствие на обилните валежи е започнало
в горската територия над кв.Аспарухово, от където движейки се надолу към
урбанизираната територия водата е попадала в три последователни забентени
места, което е довело до увеличаване на обема и скоростта й, достигайки до 112
м3/сек при водостока на ул.“Перекоп“ и образувайки приливна вълна. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства и най-вече заключението на вещите
лица налагат извод, че причините за образуването на приливната вълна заляла
къщата на Ж.Ши довела до смъртта на 8 от намиращите се в нея лица на 19.06.2014г.
са комплексни, но всички те са свързани с компрометиране на функциите на
отводнителното съоръжение – Темелково дере, за чиято поддръжка отговорен е
ответника. На първо място вещите лица са категорични, че дерето /водостока/ не
е било оразмерено правилно. Към датата на инцидента същото е било организирано
да провежда 5 куб.м. вода в секунда, при нормативно изискване да бъде оразмерено
за провеждане на 21 куб.м. вода в секунда. На второ място, няма спор между страните, а и се
установява от снимките към заключението на КСТЕ и от съдържанието на
представените към отговора на исковата молба жалби и сигнали на граждани на
кв.Аспарухово датиращи от преди наводнението, че части от дерето в
урбанизираната територия са били затрупани с битови и строителни отпадъци,
което е затрудило водопропускливостта му и е намалило способността му
безпрепятствено да отвежда повърхностните води в посока към морето. Установи се
също, че последното документирано почистване на дерето от боклук, кал, насипи и
друго се е провело от изпълнител по обществена поръчка на Община Варна през
2011г. – три години преди наводнението. Горното налага извод, че ответникът –
Община Варна, на която в качеството на собственик на процесното дере е
възложено управлението и поддръжката му е бездействала по изпълнение на
задължението и за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите и
от наводение и не е положила необходимата грижа на добрия стопанин да
поддържа водопроводимостта му.
Нещо повече, установи
се от заключението на вещите лица, както и от събраните гласни доказателства,
че Община Варна е допуснала
в границите на дерето да бъдат построени голям брой сгради и съоръжения, за
които липсват издадени съответни разрешения от компетентните органи. Незаконността на
застрояването в това число и на къщата на Ж.Шнамираща се на 1,5 метра отС.ие от
земното легло на дерето протизтича както от факта на липсата на издадени
разрешения за строеж, така и от забраната да се извършва застрояване на разС.ие
по-малко от 20 метра от оста на дерето от двете му страни /съгласно отговорите
на вещото лице П. в съдебно заседание/.
В този смисъл, за
наличието на незаконно застрояване на дерето, са и твърденията на ответника,
чрез процесуалния му представител, който обаче обосновава бездействието по
отстраняването му с факта, че същото
представлява създаден във времето режим на уседналост в района,
премахването на който би довел до нарушаване на чл.8 от ЕКЗПЧОС досежно правото
на личен живот и правото на жилище на собствениците на сградите.
Съдът намира защитното
възражение на ответника в изложения по-горе смисъл за неоснователно. Установената
незаконност на налична сграда/строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ създава
за кмета на общината задължение за премахването й, чрез издаване на заповед по
реда на чл.225а от ЗУТ. На още по-голямо основание такава незаконна сграда
находяща се в границите на водно съоръжение, каквото се явява процесното
Темелково дере следа да бъде премахната и в изпълнение на задължението на
собственика да го поддържа в съС.ие годно да изпълнява функциите си да извършва
надлежно отвеждане на повърхностните води в цял един квартал. С бездействието
си ответникът е нарушил задължението си по чл.137 и чл.138 от ЗВ да организира
и поддържа съоръжението си в готовност да защитава живота и имуществото на
населението от вредоностното въздействие на водата. В случая по-висшето благо,
което ответникът е следвало да защити чрез премахването на незаконно
изградените в дерето сгради е животът и здравето както на самите собственици, така
и на цялото население при наводнение, поради което преценката дали незаконни
постройки са в режим на уседналост или не няма място, при риск за накърняването
му. Нещо повече, установи се, че част от застрояването не е за жилищни нужди, а
за стопански такива – фризьорски салон, изграден непосредствено преди водостока
на ул.“Перекоп“, при това изцяло в обема на дерето след запълването му с насип
и заравняването му чрез изграждане на асфалтирана площадка.
С оглед изложеното
съдът намира, че ответникът Община Варна виновно е бездействала относно
задължението си да поддържа проводимостта на отводнителното съоръжение, което
се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на твърдяните от
ищеца вреди. При формиране на този извод, съдът кредитира изцяло заключението
на вещите лица по КСТЕ, според които механизмът на настъпване на вредата - смъртта на 8 човека в разрушената постройка
на ул.“Горна студена“ № 68, намираща се непосредствено след водостока на
ул.“Перекоп“ е образувалата се приливна вълна,
чийто обем от 112 м3/секунда и височина от над 2 метра е следствие на
преминаващата през неправилно оразмерения, непочистен от битови и строителни
отпадъци и значително стеснен и заравнен от незаконното застрояване
отводнителен канал /дере/ силна вода, която е срещнала по пътя си масивната
сграда на незаконно построения
фризьорски салон и която сграда, устоявайки на напора на водата, е отклонила
вълната директно върху къщата на Ж.Ш– първа от поредица сгради в дела на дерето
представляващ повърхностна канавка. Наводняването й е било мигновено, което
отговаря и на изложените в показанията на св.Ш., че водата е заляла къщата и
толкова бързо, че хората в нея не са успели да избягат. В синхрон с формираните
от съда правни изводи е и категоричното изявление на вещото лице хидроинженер /Н./,
че „причината за наводнението е образувалата се приливна вълна, а за жертвите и
настъпилата смърт в къщата – затрояването на дерето“. В тази връзка вещите лица
уточняват, че ако не беше застрояването на дерето с незаконните сгради, дори и правилно оразмерено и почистено дерето пак би
преляло и би причинило евентуални имуществени вреди по пътя си, но не и човешки
жертви.
Тази установена по безспорен начин фактическа
обстановка, според която на 19.06.2014г. в следствие на наводнение, предизвикало голяма приливна вълна е разрушена къщата на
Ж.Шв кв.Аспарухово, ул.“Горна Студена“ № 68 и е настъпила
смъртта на 8 души, които са били в нея, сред които майката на ищеца и детето,
за което се е грижил обуславя извод за наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилите за ищцата вреди и бездействието на
ответника, което е основание за ангажиране на отговорността на последния по
чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. Ответникът оттегли в
първото по делото съдебно заседание възражението си за съпричиняване на вредата
от ищеца, но дори да не бе, същото би било неоснователно, тъй като ищецът не е
бил в къщата, в която са починали близките му в деня на наводнението, няма
права по отношение на нея, нито по отношение почистването и поддържането на
дерето, за да е допринесъл той с нещо за настъпване на вредоносния резултат.
При определяне размера на следащото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява нормата на чл.52 от ЗЗД
според която същото се определя от съда по справедливост, както и заложените в
ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а именно, че претърпените
от деликта морални вреди трябва да са
съразмерни с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и
най-близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. При
смърт на преценка подлежат отношенията между
пострадалия и неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и
преживелия - взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или
взаимна привързаност и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки индивид е индивидуално. Едновременно с това
размерът му не следва да е източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия.
Кръгът от
лицата, които имат право на деликтно обезщетение в случаите на смърт, е изяснен
изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961г. и № 5/1969г.
и това са най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени
родствени връзки, търпят преки и непосредствени вреди от неговата загуба. Безспорно
родството между майка и син е най-близкото, поради което всеки от тях има право
да претендира обезщетение при прекъсване на връзката поради настъпила смърт на
един от двамата. Постановление № 5/1969г. на
Пленума на Върховния съд урежда, че право на обезщетение вследствие причинена
смърт при непозволено увреждане имат и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине в следствие на непозволено увреждане. Логиката на приетото разрешение и трайно
установената съдебната практика са наложили горното да се
въпзприема като право на обезщетение за родителя, който независимо дали е или
не е биологичният баща на детето и без значение дали е планирана/започнала или
не административна процедура по осиновяване, го е отгледал като биологично дете
и е създал с него отношения, връзка и чувства каквито са тези между родители
дете. В този смисъл е и разрешението по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г.
от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016г.на
ОСНГТК на ВКС, в която извън субектите посочени в цитираните две постановления
са включени по изключение и всички други лица,
които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания.
В настоящият случай
от ангажираните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
действително такива – дълбоки и силно емоционални са били отношенията между
ищеца и детето М.. В показанията си и тримата разпитани свидетели заявяват
категорично, че ищецът е живял с майката
на детето по време на бременността и раждането на детето, празнували са
раждането му, отглеждал го е в дома си, грижил се е за него като родител,
осигурявал е издръжката му, изградили са силна емоционална и доверителна връзка.
Детето е познавало ищеца като свой баща, търсило е неговата, а не толкова
майчината близост, а причината, поради която не е бил официализиран като такъв, според свидетелите
е било желанието на майката да получава помощи и обезщетения като самотна
майка.
С оглед изложеното
съдът намира, че ищецът С.Ш. е легитимиран да претендира обезщетение за
претърпените от смъртта както на майка
си, такла и на детето си неимуществени вреди.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства налага извод, че вредата за ищеца се изразява в загубата на двама
от най-близките му хора – майката и детето му. Към датата на наводнението
ищецът е бил на 26г., неговата майка – З. на 59г., а детето което е отглеждал –
М. на малко над 5 години и половина. Не се установи от доказателствата по
делото нито детето, нито майката да са страдали от заболявания, които да
обусловят по-ранно от обичайното прекъсване на живота им, което означава, че
при липса на извънредни обстоятелства, като тези случили се на 19.06.2014г.
същите са имали потенциалната възможност да продължат съвместното си
съжителство и да разчитат един на друг още дълго време. Ищецът и починалата му
майка и дете са живеели в едно домакинство „задружно“ /св.А./, подпомагали са
се взаимно и по отношение отглеждането на детето на ищеца. Между тях е
същестувала силна емоционална връзка - С.
„боготворял майка си, както и тя него“ /св.В./, а „когато единият заплачел,
заплаквал и другия“ /св.А./, С. „умирал“ за майка си“ и „нямали разделяне“ /св.Ш./.
С. разчитал изцяло на своята майка във връзка с отглеждането на децата, тя се
грижела за домакинството и за М., който не ходел на детска градина. Пак толкова
силна била и връзката на ищеца със сина му М.. Той поел грижите за него от
бебе, когато майката неочаквано напуснала дома, водел го навсякъде със себе си,
работел, за да осигурява издръжка на семейството, купувал лакомствата, които
детето много обичало. Играели заедно, гушкали се и дори търсел играчки от
съседите си /св.В./, за да зарадва детето си. Детето очевидно също е било много
привързано към баща си, винаги го търсел, за да бъдат заедно. След неочакваната
и едновременно смърт на майка си и на детето си С. станал много тъжен, изолирал
се, не контактувал много извън обкръжението на близките си. Трудно спял, не се
хранел и употребвал основно цигари и кафе. И до ден днешен плачел много, когато
се заговорело за починалите му майка и син и когато посещавали гробовете им.
Представял си на колко години е щял да стане М., ако беше жив и това
предизвиквало отрицателни емоции. И понастоящем бил много мълчалив и самотен,
живеел с леля си Ж.Ши не създал ново семейство
и деца.
Съдът приема за
установено, че негативните емоции, които е преживял ищеца в деня на
наводнението 19.06.2014г. и времето след това до откриването на труповете на
всички жертви са били много интензивни и силни и са оказали и оказват влияние
върху душевния му мир и понастоящем. Вечерта след наводнението, когато не успял
да се свърже с майка си ищецът отишъл в кв.Аспарухово, вървял пеша до къщата на
леля си Ж., за да ги търси, влязъл в събраната кал и вода, но не ги открил. Същата
вечер бил като „луд“, плачел и крещял пред сестра си и съседите допускайки, че
близките му са починали. Безспорно стесогенните обстоятелства са продължили и
след това, когато започнали да откриват последователно труповете на роднините му
и да „ги носят в дома им един след друг“ /св.Ш./. Агонията е продължила и до
откриване на трупа на детето му М. около седмица след всички останали в
изоставена къща на половин километър разстрояние. Съдът приема, че
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на майката и детето на ищеца –
неочаквано, при неестествени обстоятелства – наводнение и удавяне по време на
родово събиране, едновременната загуба на двама от най-близките хора, към които
е питаел силна обич и привързаност определят степента на страданието значително
над онова, с които се свързва загубата на близки, починали от естествена смърт.
Интензитетът на негативните преживявания не е отшумял вече 6 години след
инцидента, като същият е подклаждан от спомените за липсващото вече „задружно
семейство“, любовта и подкрепата, която е получавал в него и съжалението от
нереализиралите се надежди на всеки родител – да види как расте детето му, да
се грижи за него, да споделя и да се радва на събитията в живота му, да разчита
на подкрепата и помощтта му, когато порастне.
С оглед изложеното
по-горе, отчитайки младата възраст на ищеца към момента на инцидента – 26
години, продължаващите вече с години /а вероятно и цял живот/ страдания от
липсата на най-близките хора в живота на човека - майка и дете, лишаването от усещането за
семейство и подкрепа, промяната в
ежедневните навици, в желанието за общуване и социална активност, насадилата се
трайно в живота му мълчалива тъга и безрадостност, както и неблагоприятните
въздействия, които инцидентът пряко е оказал и оказва върху живота на ищеца,
съдът намира, че справедливият размер на следващото и се обезщетение за
неимуществените вреди причинени от смъртта на детето М. М. е 100 000 лева.
Загубата на дете и неговото преживяване от родител, с оглед естествената
поредност, в която се очаква да се оттеглят от живота първо по-възрастните, а
после по-младите, съставлява от психологическа гледна точка едно от най-
тежките житейски събития, тъй че дори интензивността на страданието на родителя
да намалее във времето, мъката остава до края на живота, в което отношение
вредата е непоправима. Горното обуславя извод за основателност на предявения
иск касателно вредите на ищеца от смъртта на детето.
Що се отнася до
претърпените от ищеца вреди от смъртта на неговата майка З. Ш., съдът намира,
че същите са доказани до размер на обезщетението от 70 000 лева. Връзката
между С.Ш. и неговата майка З. Ш. е била силна и здрава, основана на взаимно
уважение и доверие. За това свидетелстват всички разпитани свидетели, чиито
показания съдът кредитира като произходящи от близки на родственици– сестра,
леля и съсед, имащи преки и непосредствени впечатления от живота на ищеца преди
и след инцидента. Ищецът е разчитал на подкрепата й както физически – като
човек грижещ се за дома, за домакинството, полагащ грижи за децата, така и
емоционално – чрез споделяне и подкрепа. В същото време следва да се отчете, че
с оглед възрастта им отношенията между ищеца и майка му е такава между
равностойни и самостоятелни индивиди, което предполага и синът и родителят вече
да са придобили психическа настройка, че няма да бъдат винаги заедно
/последното разбира се по обичайните причини, а не по извънредните, които в
случая са довели до този резултат/. Отделно от това съдът съобразява и
установеният факт, че след смъртта на майката З. Ш., оцелялата при наводнението
нейна сестра – Ж.Шсе е преместила и е заживяла в дома на ищеца, като се случвало
той да я нарича „майко“. Безспорно фигурата на майката не може да бъде
заменена, но е възможно тази на лелята да компенсира отчасти липсващият житейски
зрял сплотяващ семейството женски образ, които ищецът е свикнал да възприема в
ежедневието си. При формиране на изводите си за по-ниския от претендирания
размер на обезщетението влияние оказва и преценката за средната продължителност
на човешкия живот и фактът, че с оглед възрастта на З. Ш. към момента на
инцидента /59г./ времето, което двамата с ищеца са могли да прекарат заедно не
е било неограничено. С оглед изложеното съдът намира, че искът за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищеца от смъртта на неговата
майка в следствие на виновното и противоправно неизпълнение на вменените
законови задължения на ответника е основателен за сумата от 70 000 лева и
неоснователен за разликата до пълният претендиран размер от 100 000 лева.
Съобразно
направеното искане сумата на обезщетението
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата
на деликта – 19.06.2014г.
на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД до окончателното
изплащане, доколкото възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането за законна лихва, макар и принципно основателно, е недопустимо
заявено след срока за отговор по чл.131 от ГПК.
Всяка
от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват и
на двете страни. Ищецът е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
поради осъществената от него безплатна адвокатска помощ. В тази
хипотеза възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно конкретните
обстоятелства, фактическата и правна сложност на делото, а не представлява
реално заплатеното по договор между представляваното лице и пълномощника-адвокат. На това основание и по реда на чл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г. за миниманите размери на адвокатските
възнаграждения /в действащата редакция към момента на определяне на
възнаграждението/ съдът определя такова в размер на 4930 лева. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВОС
дължимата съобразно уважената част от иска държавна такса, а именно в размер на
6800 лева. Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 108,75 лева, от общо сторени 725 лева /425 лева –
заплатен депозит за СТЕ и 300 лева-юрисконсултско възнаграждние, определено по
реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес:
гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43, представлявана от кмета – И.П.ДА ЗАПЛАТИ на С.З.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо 170 000
/сто и седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Ш.
неимуществени вреди-преживян психически стрес и страдания причинени от
настъпилата смърт чрез удавяне на неговата майка З.А.Ш, ЕГН ********** и на
детето, за което се е грижил и отглеждал М. Д. М., ЕГН ********** на
19.06.2014г. в следствие на настъпило наводнение на дома, в който са се
намирали на посочената дата - в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Горна Студена“ №
68, причинено от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо
се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо се следствие на виновното
бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддържка на
безопасното функциониране на хидротехническите и защитни съоръжения, както и
бездействие по повод предприемане на действия по защита от вредното въздействие
на водите и наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето,
от които 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилата смърт на детето М. М. и 70 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилата смърт на З. Ш., ведно със законната
лихва върху сумите считано от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на
ответника Община Варна да заплати на С.З.Ш. разликата над 70 000 лева до
пълният размер на претенцията от 100 000 лева претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка З.А.Шнастъпила
на 19.06.2014г., на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.З.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна,
с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43, представлявана от кмета – И.П.сумата
от 108,75
/сто и осем и 0,75/ лева –
съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“ 43, представлявана от кмета – И.П.ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.С.П. при ВАК, с адрес: *** сумата от 4930
/четири хиляди деветстотин и тридесет/ лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна,
бул.“Осми Приморски полк“ 43, представлявана от кмета – И.П.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 6800 /шест
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: