Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при участието на секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдията Желявска гр.д. № 6881 по описа за 2019 г.,, за
да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Б.Б.М., ЕГН **********, лично и съгласието
на майка си Л.Б.М., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д., със съдебен адрес:***
против З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2018г. около 3:00ч. лек автомобил
марка „Пежо“, модел „208“ с рег. № ********, управляван от Л.Б.М., се е движил
по АМ Тракия, като на км. 32 посока гр. София, поради загуба на контрол,
самокатастрофира.
При инцидента е пострадала ищцата Б.Б.М. в качеството си на
пътник в лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“ с рег. № ********, като е
получила работна диагноза фрактура на десен горен крайник. Претърпяла е
оперативна интервенция.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2018-1026-937, я който са описани обстоятелствата за ПТП. Било
е образувано досъдебно произоводство.
Твърди се, че по отношение на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „208“ с рег. № ******** била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, което издава застрахователна полица № BG/01/118001145182 със
срок на действие от 19.04.2018г. до 18.04.2019г.
Ищцата заявява, че е сезирала ответника с претенция за
изплащане на обезщетение вх. № 200-00-5286/20.12.2018г. на към датата на
завеждане на исковата молба нямало произнасяне от страна на застрахователя.
В тази връзка се излагат твърдения за възникнал правен
интерес от сезиране на съда с иск по чл. 432 КЗ срещу З. „А.Б.“ АД за заплащане
на сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната
лихва, считано от 20.03.2019г. – датата на изтичане на законоопределения
3-месечен срок за произнасяне по предявената претенция от страна на
застрахователя, до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от
2 982 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно с със законната
лихва, считано от 07.09.2018г. – датата на извършеното плащане, до окончателно
изплащане на сумата.
Ответникът З. „А.Б.“ АД оспорва предявените искове по основание и
размер.
Оспорва механизма на ПТП.
Счита, че не са налице доказателства твърдените от ищеца
наранявания и страдания да са в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
Твърди, че получените увреждания от ищцата не са последица от
виново поведение на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“ с рег. № ********.
Евентуално, твърди, че водачът на лекия автомобил, не по своя
вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътно-транспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за
движение, като за него събитието е случайно.
Навежда твърдения, че водачът не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпване на ПТП.
В условията на евентуалност твърди да е осъществено
съпричиняващо поведение от страна на ищцата, за която се твърди, че е била без
поставен предпазен колан.
Оспорва претенциите като необосновано завишени, оспорва
акцесорния иск за лихви, поради неоснователност на главния такъв.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
От фактическа страна, от приетите по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, се установява фактът на настъпване на процесното
увреждащо събитие от съответния вид, а именно пътно-транспортно произшествие,
настъпило с участието на един автомобил - лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“ с рег. № ********,
управляван при настъпване на ПТП от Л.Б.М. – видно от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №2018-1026-937 и протокол за оглед на местопроизшествие.
Относно механизма на настъпване на ПТП съдът възприема изводите на приетата КСМАТЕ в техническата
част като пълни, обсоновани и компетентно дадени, в следната насока:
водачът на л. а. е управлявал МПС по АМ Тракия с посока на движение към гр.
София, като в зоната на км. 33 губи контрол върху управлението на МПС, който
напуска платното за движение в дясна посока, навлиза в аварийната лента, удря
се в еластична мантинела (ориентир 2, съгласно
КСМАТЕ), продължава движението си напред като се преобръща на дясната си
страна след около 20 метра спрямо първоначалния удар, установявайки се в тревна
площ до отводнителен канал. Не се установяват технически причини за настъпване
на ПТП, като причина за настъпилото произшествие се възприема субективното
поведение на водача – действия и бездействия върху командните уредби на
автомобила.
От правна страна, съдът намира за доказан деликтния фактически
състав, като приема, че инцидентът е причинен виновно от водача на
самокатастрофиралото МПС, който не е упражнил непрекъснат контрол върху
управлението му – такова нормативно изискване е налице съгласно чл. 20, ал.1 ЗДвП.
При доказана противоправност на деянието подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД още повече, че не са
ангажиране доказателства за опровергаването й.
От изслушаното и прието по делото заключението на комплексна
медико-автотехническа експертиза, в медицинскта й част, се установява, че в резултат на пътния инцидент ищцата е
претърпяла следните телесни увреждания: счупване на дясната раменна кост в
горния край, счупване на дясната лопатка, охлузвания по двете подбедрици и
дясна тазобедрена става. Описаните две счупвания реализират медико-биологичния
критерий на трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни или с други думи се касае за средно-степенни увреди. Общият
възстановителен период е продължил до около 2 месеца.
Увредите
са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
получени от вътрешното оборудване на автомобил. Експертизата обосновава извод
за това, че пострадалият пътник е бил с поставен колан при настъпване на ПТП
тъй като предвид сложното ротационно движение на МПС, ведно с преобръщане на
същото, тялото би извършило хаотични движения, следвайки сложните движения на
МПС и при непоставен колан би могло да се очаква изпадането му от купето или
получаване на тежки черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, каквито не са
констатирани.
При
тази установена фактическа обстановка, която не се опровергава с нито едно
друго доказателство, съдът приема, че пострадалата е била с поставен колан,
което от правна страна води до извод за недоказаност и неоснователност на
възражението на ответника за съпричиняване на вредата по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Страните
не са формирали спор относно обуславящия факт за наличието на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение на
увреждащото МПС лек автомобил марка „Пежо“, модел
„208“ с рег. № ********, валидна към датата на ПТП – 02.09.2018г.,
поради което и пред вид функционалната връзка между деликтната отговорност на
застрахования и договорната отговорност на застрахователя, съдът приема
исковете за основателни.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
следното: касае за две счупвания в областта на дясна раменна става, които са
обусловили както значителни болки с висока интензивност през първия месец от
възстановяването, така и трайни фунционални затруднения за пострадалото лице,
произтичащи от невъзможността му да си служи пълноценно с дясната ръка. Съдът
отчита, че лечението е било съпроводено с болничен престой и извършена
оперативна интервенция за поставяне на метални импланти. Възстановяването
е протекло в рамките на два месеца като няма данни за настъпили усложнения.
Съдът кредитира в тази насока показанията на св. Л.М. за търпени от
пострадалата физически болки, но и битови несгоди, произтичащи от
невъзможността й за самостоятелно обслужване с дясната ръка, с която тя си
служи преимуществено. Като отчита гореизложеното, в най-голяма степен броя,
вида и характера на травмите и при съобразяване на указанията в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на ВС, съдът намира че справедлива компенсация за
търпените неимуществени вреди е сумата от 40 000 лева, до която сума искът
се явява основателен и доказан, ведно със законната лихва от 20.03.2019 г., на
която дата е изтекъл срокът за произнасяне от страна на ответния застраховател
по чл. 496, ал.1 КЗ, без данни последният да е определил и изплатил
обезщетение.
Относно иска за
обезщетяване на имуществени вреди под формата на разноски за лечение, съдът намира
за установено следното: В подкрепа на претенцията са представени и приети като
неоспорени разходни документи за заплатени (три броя фактури, ведно с касови
бонове), установяващи разходи, както следва: избор на екип, съгласно Фактура №
**********/07.09.2018г., за стая с подобрени условия съгласно Фактура №
**********/07.09.2018г. и за остеосинтезен пакет съгласно Фактура №
**********/07.09.2018г. Съдът кредитира извода на вещото лице - лекар относно
необходимостта от разходване на средствата за нуждите на лечението и връзката
им с него, като приема иска за основателен и доказан в цялост, а именно до
размер на 2 982 лева, ведно със законната лихва от 20.03.2019 г., на която
дата е изтекъл срока за произнасяне от страна на ответния застраховател по чл.
496, ал.1 КЗ, без данни последният да е определил и изплатил обезщетение за
имуществената вреда.
Неоснователно се
явява искането за присъждане на лихва за период, предхождащ изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 КЗ – по аргумент от разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 400 лв., за
заплатени депозити за експертизи, като сумата представлява съразмерна част от
размера на уважените искове.
На адвокат Я.Д.Д., САК се следва
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв
в размер на 1 820 лева, определено съобразно ставките на Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна има право на
разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК в размер на общо 471 лн., като сумата представлява съразмерна част от размера на отхвърлените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в
размер на 1 719,28 лв.
По изложените съображения съдът.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Б.Б.М., ЕГН **********, действаща лично и
съгласието на майка си Л.Б.М. с ЕГН **********, чрез адв. Я.Д., със съдебен
адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
под формата на физически и душевни болки и страдания, настъпили при ПТП от
02.09.2018г., виновно причинено от водача на застрахования при ответника с
полица „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“ с рег.
№ ********, както и сумата от 2 982 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение,
произтекли от същото събитие, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 20.03.2019 г. до пълното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от
50 000 лева.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, да заплати на Б.Б.М. сумата 400 лв.
съдебни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, да заплати на адвокат Я.Д.Д.,
САК, ЕГН **********, възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер 1 820 лв.
ОСЪЖДА Б.Б.М., действаща лично и съгласието на майка си Л.Б.М.
да заплати на З. „А.Б.“ АД, сумата
471 лв. съдебни разноски на основание чл. 78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, да заплати на по сметка на СГС сума в размер на 1 719,28
лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: