Решение по дело №5762/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 01.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Йорданка Петрова, с участието на прокурора Надя Загорова от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 5762 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на малолетната А.Д.М. М., чрез своите родители и законни представители, действащи чрез надлежно упълномощената адв. Т.А.И. от САК, срещу решение № 66135 от 11.03.2020 г., постановено по гр. дело № 75512/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения. Жалбоподателят поддържа, че решението не е съобразено със закона и постановеният първоинстанционен акт е неправилен, а решението не защитава най-добрия интерес на детето. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се допусне промяна в имената на молителката, чрез отпадане на бащиното име М..*** вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С обжалваното решение от 11.03.2020 г. по гр. дело № 75512/2019 г., Софийският районен съд, 80 състав, е отхвърлил молбата на А.Д.М. М., действаща чрез нейните родители и законни представители М.Д. М. и А.Д. М., по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна в имената ѝ чрез отпадане на бащиното ѝ име, като неоснователна.

От събраното в първоинстанционното производство доказателство – заверено копие от акт за раждане № 1478/06.12.2019г., съставен от Столична община, район Младост, се установява, че А.Д.М. М. е родена ***г. в гр. София от майка А.Д. М. – българска гражданка и от баща М.Д. М. – гражданин на САЩ.

Видно от заверено копие от оригинал на удостоверение за раждане № ********** от 27.06.2017г. на Столична община, район Младост, А.Д. М. и М.Д. М. са родители и на М.Д.М., роден на ***г. в гр. Лондон, Великобритания.

От справките, изискани от първоинстанционния съд, не се установи наличие на евентуален користен мотив за исканата промяна в имената на въззивницата.

В изискания от първата инстанция социален доклад, изготвен на основание чл. 15, ал. 6 и чл. 21, ал. 1, т. 15 от Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, е изразено становище, че промяната на името е в интерес на детето А.Д.М. М..

Фактическата обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Въз основа на така установените факти и с оглед направените от молителката искания, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.) български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. В случая А.Д.М. М. е родена в гр. София, Република България и произхожда от майка, която е българска гражданка. Следва, че въззивницата е българска гражданка по произход и месторождение, поради което и името ѝ следва да бъде съобразено с действащите правни норми в Република България.

В Глава втора, Раздел II от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се съдържа правната уредба, регламентираща имената на българските граждани. В посочения раздел на закона е дадена уредба за начина по който се формират собственото, бащиното и фамилното имена на всеки български гражданин.

В чл. 13 от ЗГР законодателят е приел, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

В случая не е спорно, а и от доказателствата се установява, че молителката А.Д.М. М. произхожда от баща със собствено име М.. Следва, че съставна част от името на въззивницата следва да е и бащиното име М..

Желанието на въззивницата е да се махне „М.“ от името ѝ.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Молителката се позовава на твърдението за наличие на „важни обстоятелства“ по смисъла на цитираната норма, което според нея налага отпадането на бащиното име „М.“.

Доводът на представителя на въззивницата, че името трябва да бъде „М.“, т.е. с наставката „ова“, а не „М.“, е неоснователен. В случая е приложено изключението в цитираната норма на чл. 13 от ЗГР, като е съобразена семейната традиция на родителя – бащата на молителката, за който се установи, че е гражданин на САЩ и наставката „ова“ не е част от неговата семейна традиция за формиране на имената.

Неоснователно е възражението на представителя на въззивницата, че следва да отпадне бащиното име, тъй като то не е част от името на нейния едноутробен и еднокръвен брат. Различията в имената на молителката с това на брат ѝ се дължи на избора на техните родители, къде да бъдат родени двете им деца, а не поради допуснато закононарушение при формиране името на въззивницата А.Д.М. М..

Неоснователно е и възражението, че бащата на молителката има право на самоопределяне на името, тъй като е гражданин на САЩ, което е основание за отпадане на бащиното име на въззивницата. Нормите, уреждащи формирането както на бащините имена на българските граждани, така и на фамилните им имена, съдържат императивни правила, които не могат да бъдат променяни по волята на родителите (независимо с какво гражданство са те). След като бащата М.Д. М. е избрал детето му да се роди на територията на Република България, която е суверенна и демократична правова държава, то следва да се съобразява и с действащите в страната правни норми, вкл. и с тези за формирането имената на българските граждани. Родителите са имали правото да изберат и въззивницата А.Д.М. М. да бъде родена във Великобритания, където през 2016г. е родено детето им М.Д.М., но не са го направили.

Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая по отношение бащиното име на въззивницата, не се установяват. За да гарантира обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания за това. Законодателят не е дал правна възможност да отпадне бащиното име на български гражданин.

Заявеното становище от социалната служба по отношение интереса на детето А., не е съобразено с императивната норма на закона и не е обвързващо за съда.

По изложените съображения и поради съвпадане правните изводи на първата и настоящата инстанция, въззивният съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 66135 от 11.03.2020г., постановено по гр. дело № 75512/2019г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 80 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.