Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
Велико
Търново, 03.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
368/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, във вр. с чл.210, ал.3 от
същия специален закон.
Образувано е по жалба на Църковното
настоятелство при Храм „Света Троица“ гр. Горна Оряховица, като поделение на
Великотърновската Света митрополия, с ЕИК *********, действащо чрез
упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение №1, обективирано
в Протокол от 19.04.2021г., на Комисия при Община Горна Оряховица, за
определяне размера на обезщетението, което М.К. следва да заплати на Църковното
настоятелство на Храма „Света Троица“ в гр. Горна Оряховица, за учредяване на
правото на преминаване през съседния
имот УПИ I-за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна Оряховица, който по КККР
представлява ПИ с идентификатор 16359.514.1357, собственост на Църковното
настоятелство при Храм „Света Троица“.
Жалбоподателят
- Църковното
настоятелство при Храм „Света Троица“ гр. Горна Оряховица, действащ чрез
упълномощения адвокат, счита, че Решението на Комисията е постановено
при допуснати процесуални нарушения и такива на
материалния закон, които са толкова съществени, че водят до неяснота относно волята
на АО и влекат неговата нищожност.
Алтернативно определя оспореният акт като материално незаконосъобразен, т.к.
липсват конкретни фактически и правни основания.
Постановен
е при неизяснена фактическа
обстановка, т.к. не е изследвано наличието на законовите предпоставки за
учредяване на право на преминаване през чужд имот. Решението е издадено при съществени нарушения на административно
производствените привила, в нарушение на чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК,
както и при несъобразяване с принципа за съразмерност и истинност по чл. 6 и
чл. 7 АПК. Видно е от преписката, че не
се касае за право на преминаване, а за осигуряване на транспортен достъп, което в значителна степен накърнява правото на
собственост и би възпрепятствало възможността за извършване на допълнително строителство в църковния двор. При това
не е отчетено обстоятелството, че заявителката не е лишена от достъп до
имота си, който граничи с улица „Янко Боянов“. Неясно
е каква методика е използвана за определяне на обезщетението, а последното е и
занижено.
В с.з. жалбоподателят се представлява от
упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и ангажира доказателства.
Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът
- Община
Горна Оряховица, конституирана съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, действащ чрез
упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Счита че при определянето на размера на обезщетението независимият лицензиран
оценител е спазил всички законови разпоредби. Настоява върху това, че неговият
доклад за оценка е неразделна част от оспореното Решение. Допълнителни доводи
развива в представена писмена защита като оспорва възприетите от ВЛ стойности
за изчисляване на пазарната стойност на имота, както и размера на
обезщетението. Посочва, че на граница с имота е застроена сграда, която е заварена, но не е предвидена в ПУП. Сочи,
че в ЗП на града не е предвидено ново строителство на граница в имота на
Църквата. ПП на ответника предлага жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Посочва, че след оспореното Решение предстои да се издаде акт на
кмета на общината, с който да се учреди сервитута. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – М.Д.К. се представлява от
упълномощения адвокат, който оспорва жалбата като неоснователна. Счита я за
недоказана. Оспорва заключението на ВЛ по основната и допълнителната СОЕ. Както
относно методите за определяне на размера на обезщетението, така и относно изтъкнатата
необходимост първо да бъде определено трасето на преминаване. Счита, че това
изявление не кореспондира със закона. Подробни съображения излага в писмена
защита. Моли за отхвърлянето на жалбата. Претендира разноски.
Съобщението за определеното
обезщетение е достигнало до жалбоподателя на 08.06.2021г. Жалбата е
депозирана пред съда на 21.06.2021г.
Следователно правото на жалба е упражнено в преклузивния срок за обжалване.
Жалбоподателят е засегнат неблагоприятно от Решението на Комисията, което дава правен
интерес на заявеното оспорване. Атакуваното Решение по силата на специалния
закон/ЗУТ/ е приравнено на ИАА, поради което е годен предмет на съдебен
контрол. Съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по местонахождението на засегнатия имот.
Така изброените обстоятелства в
своята съвкупност определят извод за допустимост на жалбата, с която съдът е
сезиран. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена между страните с Определение от 14.07.2021г. в предварителния
доклад по делото. Оспорващият да докаже
твърденията си в жалбата, че оценката е занижена, с помощта на съдебна оценителна експертиза. Ответникът
има задача да установи пред съда наличието на фактическите основания, посочени
в оспореното Решение на Комисията, вклч. това, че същата е назначена по
предвидения в ЗУТ ред, заседавала при необходимия кворум и е приела решение с
необходимото мнозинство, а определената цена на правото на преминаване е
пазарна такава, определена по реда на чл.210, ал.1 от ЗУТ.
Делото е основано преимуществено на
писмени доказателства, представени с административната преписка и неоспорени от
страните. Изслушано е заключение на ВЛ оценител относно размера на
обезщетението. Същото е оспорено и е допуснато допълнително изследване на
въпроса от друго ВЛ, при нови доказателства относно пазарни аналози и
съдържанието на ПУП. Съдът кредитира ЕЗ на ВЛ инж. С. с доверие като обективно
и компетентно дадено. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни
между страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На практика
страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът прие за установени следните факти:
1. Църковното настоятелство при Храм
"Света Троица" гр. Горна Оряховица е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Отец Паисий" № 14,
представляващ УПИ I – за църковен храм в кв. 205 по плана на гр. Горна
Оряховица, цялото от около 2500 кв. м., заедно с построените в него Храм и
църковна килия, съгласно Нотариален акт за собственост № 34, т. I, н. д. № 65
от 24.01.1973 г. на А.Я. – ГОРС.
2. М.Д.К. е собственик на дворно
място, представляващо УПИ VII - 1370 /пл. № 3826/, в кв. 205 по плана на гр.
Горна Оряховица, заедно с жилищен етаж, избени складови помещения и гараж
съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, т. I, peг. № 1127,
дело № 58 от 23.04.2002 г. на А.М. – нотариус с район на действие РС – Горна
Оряховица, рег. № 252 в регистъра на НК.
2.1. Не се оспорва, че за гаража
собственичката притежава всички необходими документи - строително разрешение за
гараж № 190, Договор за отстъпване право на строеж на гараж от 18.09.1975,
обяснителна записка, проект. Видно от извадките на плана по сега действащия
регулационен и кадастрален план на гр. Горна Оряховица - гаражът е отразен на
плана.
3. С Молба с вх. № 9400-1375/06.06.2018г./вж. л.160 от делото/ М.К.
направила искане да и бъде учредено, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, право
на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна
Оряховица, за да бъде възстановен транспортния достъп до имота й и законно
построения в него гараж.
3.1. Първоначално процедурата по
учредяване на право на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на
гр. Горна Оряховица е стартирала на основание тази Молба. Със Заповед № 1590/08.06.2018 г. на Кмета на Община Горна
Оряховица е определена работна група, която да разгледа молбата и да прецени
необходимостта за осигуряване на транспортен
достъп през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна Оряховица,
собственост на Църковното настоятелство. С Констативен протокол от 12.06.2018
г. работната група е установила, че единственият достъп до законно притежавания
гараж в имота на К. може да се осъществи през имота на Църквата.
3.2. На
Църковното настоятелство е дадена възможност да избере трасе за преминаване
през двора, като са му предоставени два варианта/вж. Скица л.80 и 81/. Църковно
настоятелство категорично се противопоставя на осигуряване на достъп през
църковния имот, като сочи бъдещи строителни намерения в имота.
3.3. Изготвена
е пазарна оценка от независим оценител в размер на 2021, 70 лв. без ДДС,
отразена в Доклад за експертна оценка на недвижим имот от 20.05.2009 г. С Решение № 1, обективирано в Протокол от 05.06.2019 г.
работната група е определила размера на обезщетението. Засегнатите страни са
уведомени с копие от Доклада за експертна оценка, но самото Решението не им е
връчено.
4. Жалбата
срещу оценката е депозирана в съда на 19.09.2019 г. с вх. № 4022. Образувано е
АД № 548/2019г. по описана АСВТ. С Определение № 46/21.02.2020г. жалбата е
оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено. С мотиви за
недопустимост на съдебен контрол върху Доклад за експертна оценка на недвижим
имот от 20.05.2019 г., който не е индивидуален административен акт и не подлежи
на оспорване пред административния съд. Определението е атакувано пред ВАС,
който го е оставил в сила с Определение № 7523 от 16.06.2020 г., постановено по
адм. дело № 5152/2020 г. на ВАС.
5. Във връзка с горното в Община Горна
Оряховица е подадено ново Заявление с вх. №
9400-1618 от 14.09.2020г./вж. л.82/
от М.Д.К., с което същата заявява че поддържа молбата си с вх. № 9400-1375 от
06.06.2018г., за стартиране на процедурата за правото на преминаване.
5.1. Със
Заповед № 339 от 26.01.2021г. на Кмета на Община Горна Оряховица е наредено да
се сключи Договор за възлагане на оценка за определяне на размера на
равностойно парично обезщетение.
5.2. С Договор за възлагане оценка
от 28.01.2021г. е възложено изготвяне на оценка с цел определяне размера на
равностойно обезщетение за право на преминаване по трасе с площ от 115 кв.м.,
попадащо в УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна Оряховица,
собственост на Църковното настоятелство.
5.3. Изготвена
е пазарна оценка от независим оценител в размер на 3984,75 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки/ без ДДС.
6. Със Заповед № 563 от 23.02.2021г.
на кмета на Община Горна Оряховица/вж. л.60/ е назначена Комисия, която да
определи дължимото обезщетение, което госпожа М.К. следва да заплати в полза на
Храм «Св. Троица» гр. Горна Оряховица за учредяване на правото на преминаване.
7. С
Протокол от 19.04.2021 г./л.58/ Комисията се запознала с актуалния Доклада за оценка на право на преминаване в
недвижим имот, а именно - през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна
Оряховица, който по КК и КР представлява ПИ с идентификатор 16359.514.1357, за
трасе с площ от 115 кв.м. Приела е оценката за обективна и отговаряща на
текущите пазарни цени. С Решение № 1, обективирано в посочения протокол е
определен размера на обезщетението, дължимо от М.К. в полза на Църковното
настоятелство при Храм „Св. Троица", гр. Горна Оряховица в размер на
3984,75 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/ без ДДС. В протокола е отразено, че неразделна част от същия е Докладът
за оценка на правото на преминаване.
7.1. Страните са уведомени с копие
от Протокола и съдържащото се в него Решение
№ 1/19.04.2021г. на Комисията както и копие от Доклада за оценка.
7.2. Църковното настоятелство при Храм „Св.
Троица", ул. „Отец Паисий" №14, гр. Горна Оряховица с писмо с изх. №
РД9400-1618-1/25.05.2021г. на Община Горна Оряховица.
8. С вх. № 2798/21.06.2021г. в АСВТ
е депозирана жалба на Църковното настоятелство при Храм „Света Троица“ гр. Г.
Оряховица срещу Решение №1 от 19.04.2021г., на Комисия по чл.210 от ЗУТ при
Община Горна Оряховица, за определяне размера на обезщетението, за учредяване
на правото на преминаване през съседния на
заявителя имот УПИ I-за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна Оряховица, който
по КККР представлява ПИ с идентификатор 16359.514.1357. Образувано е настоящото
производство.
9. В хода на съдебното следствие бе
изслушано заключение на ВЛ/инж. Д. – вж. л.258 и сл./, който оценява пазарната
стойност на правото на преминаване на 4 906,00лв.
без ДДС, а за транспортен достъп на 8 177,00лв. без ДДС. ПП на ответника и ЗС оспориха това
заключение и поискаха ново такова с
допълнителни задачи. Съдът сподели възраженията им за липса на изследване на сделки
с пазарни аналози в Службата по вписванията в град
Горна Оряховица. Работено е с формула за изчисляване право на ползване, а не
право на преминаване. Използвани са за база офертни цени, които са завишени.
9.1. Поради посоченото съдът допусна
допълнителна съдебна оценителна и техническа експертиза/вж. л.314 и сл./. Заключението
на ВЛ инж. С. бе прието като доказателство в о.с.з. на 31.03.2022г. Съдът цени
същото като обективно и компетентно дадено. Това ВЛ оценява пазарната стойност
на правото на преминаване на 4 874,00лв.
без ДДС, а за транспортен достъп на 6 962,00лв. без ДДС.
9.2. С помощта на ВЛ се установи, че
данни за сделки с пазарни аналози не съществуват в СВп в Г. Оряховица. Когато право на преминаване е свързано с преминаване на автомобил,
тогава ограничението е по-голямо и се ползва максималният коефициент – 1. Цената
на правото на преминаване се изчислява на база на съществуващото към момента
основно застрояване. ВЛ пояснява, че не следва да се допусне право
на преминаване в зона, в която ще има застрояване. ВЛ е установило,
че сградата в съседния имот, построена на калкан е основно застрояване –
масивна жилищна сграда. Според извадката от плана на застрояване, сградата в
съседния имот УПИ ІІ - не е дадена като свързано строяване, а свободно стояща.
Според ВЛ това е незаконен строеж, който
не отговоря на ПУП.
9.3.
В заключението ВЛ посочва, че липсва
дължина на двата участъка на преминаване - хоризонтален и вертикален. Техническата
схема не е с мащаб, за да може да се изчисли тази площ дали е действителна. ВЛ
изтъква, че всички тези реквизити - дължини на всички участъци, широчина,
радиус на кривата следва да бъдат отразени, тъй като те се вписват като тежест
върху имота и задължително трябва да бъдат записани в документа, който ще
отразява тази тежест, както и в скиците към него. Поради тази причина ВЛ смята, че в ЗУТ е предвидено първо да се определи трасето,
да се одобри и след това да се изготви тази оценка по чл. 210 от ЗУТ, което
в случая не е сторено.
При така установените факти, като
съобрази становищата на страните,
констатациите в обжалвания акт и представените по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Приложим материален закон при
издаване и обжалване на акта е Закона за устройство на територията/обн. ДВ бр.1
от 2001г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт съдът констатира, че същият
е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но в
нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Фактическата
обстановка не е изяснена напълно в нарушение на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК. Не са изследвани
законовите предпоставки за учредяване на право на преминаване през чужд имот с
участието на Църковното настоятелство на храма. Видно е, че заявителката има
достъп до имота си от улица „Янко Боянов“, а предложеното трасе влошава условията за застрояване на църковния имот. В оспорения акт липсват конкретни фактически и правни основания. Решението е
издадено при несъобразяване с принципа за съразмерност и истинност по чл. 6 и
чл. 7 АПК. Видно е от преписката, че не
се касае за право на преминаване, а за осигуряване на транспортен достъп, което
в значителна степен накърнява правото на собственост и би възпрепятствало
възможността за извършване на допълнително строителство в църковния двор.
Неясно е каква методика е използвана за определяне на обезщетението, а
последното е и занижено, видно от ЕЗ на ВЛ инж. С..
Всъщност съдебният контрол разкрива,
че оспореният ИАА е засегнато от много по-съществен порок, който го лишава от
правната му сила. Същият акт е нищожен поради следното:
Съобразно приложимата по време
нормативна уредба, посочена по-горе, съдът приема, че оспореният акт е издаден
от компетентен колективен орган - Комисия по чл. 210 от ЗУТ, в обема на правомощията му. Комисията е
назначена със Заповед № 563 от
23.02.2021г. на кмета на Община Горна Оряховица. Заседавала е в законен състав
и е приела решението с единодушие. Същото е подписано от всички членове, без
особено мнение. Независимо от това, волята на АО в каква процедура се намира и
какъв сервитут се учредява е абсолютно неясна
и невъзможно да се извлече от документите по преписката. Като проследи
съдържанието на заявлението, поставило началото на производството, предложеното
техническо решение и становището на ВЛ С., съдът приема, че изначално Заявлението
съдържа в себе си противоречие, което не е отстранено от АО по предвидения ред.
С Молба с вх. № 9400-1375/06.06.2018г./вж. л.160 от делото/ М.К. направила
искане да и бъде учредено, на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, право
на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна
Оряховица, за да бъде възстановен транспортния
достъп до гаража й. Впоследствие самата администрация прави смесване между двата института - осигуряване
на право на преминаване и на транспортен достъп. За прокарване на временен път следва да бъдат
съобразени специалните правила на чл. 191 ЗУТ, а за учредяване право на
преминаване, в който случай се прилагат правилата на чл. 192 ЗУТ. Видно е, че разпоредбите
на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два различни сервитута, с различно съдържание
и предпоставки. Различни са изисквания на ЗУТ при процедиране на Заповед по чл.
190 и по чл. 192. Различни са и изискванията на закона към административния
акт, който Комисията по чл. 210 от ЗУТ постановява, т.к. при процедиране на акт
по чл. 190, се определя и одобрява обезщетение за период от време по пазарни
цени. Обезщетението има временен характер, не се изисква внасянето на сумата за
обезщетението да предхожда издаването на заповедта, с изключение на
обезщетението за нанесените от прокарването вреди. Съгласно чл. 192, ал. 6 ЗУТ
Комисията трябва да определи не обезщетение, а цена на правото на преминаване по пазарни цени, която да се заплати еднократно
преди издаването на заповед за учредяване право на преминаване. Този сервитут
няма срок и е с вещноправни последици за служещия и за обслужвания имот, и
съгласно чл. 192, ал. 7 ЗУТ се вписва в имотния регистър по партида на имотите,
които касае.
В случая в самото заявление изрично
е посочено, че къщата има вход откъм улицата, на която е адресно регистрирана.
Извършената оценка от страна на административният орган касае право на
преминаване без да е отчетено стореното конкретно искане от страна на заявителя
за учредяване на транспортен достъп. Налице е пълна неяснота за какво
сервитутно право е изготвена пазарната оценка. Тази неяснота не може да бъде
отстранена и действителната воля на административния орган да бъде извлечена от
заявлението, т.к. същото е вътрешно противоречиво.
Видно от Обяснителната записка/л.78/ се цели осигуряване
на достъп до гаража в имота на заявителката през 3-метровата ивица – сервитут
на застрояване до съседните имоти/вариант
1/. В скицата предложение на л.81 не е ясно нищо друго за трасето освен, че е с
квадратура 115 кв. м и ширина 2,5м. Няма данни Църковното настоятелство приема
ли някой от двата варианта. Според ВЛ С. още с техническото решение не са
изчистени параметрите на самия сервитут, което е пречка за адекватната оценка
на правото. В резултат на това в акта словесно се говори за право на преминаване
по чл.192 от ЗУТ, а е осигурен на практика транспортен достъп до гаража, видно
от приложените документи по АП, без да е
спазена предвидената за това процедура.
В заключение съдът намира, че неясната
воля на АО препятства настъпването на желаните правни последици. Това определя
акта като нищожен. Същият е невалиден и поради това, че при тази неяснота на
заявеното искане на практика АО особено съществено
е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса като е инициирал
производство, за което не е сезиран. Тази неяснота относно формираната от АО
воля в оспорения акт е съчетана с неяснота относно параметрите на сервитута,
което се потвърждава и от ВЛ инж. С. и е на свой ред пречка за възникване на
правото на преминаване.
По изложените съображения съдът
сподели доводите на защитата на жалбоподателя за нищожност на Решението на
Комисията по чл.210 от ЗУТ. Същата следва да се прогласи от съда. Поради това
същият не дължи произнасяне по оплакванията, свързани с материалната незаконосъобразност
на акта, т.к. същите са в отношение на алтернативност.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на направените по
делото разноски, а именно: заплатена държавна такса в размер на 50 лева;
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 300
лева и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лева, или общо разноски
в размер на 700,00 лева. Дължими на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, съдът в посочения
по-горе състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВЯ
нищожността на Решение №1, обективирано в Протокол от 19.04.2021г., на Комисия
при Община Горна Оряховица, назначена за определяне по реда на чл.210 от ЗУТ на
размера на обезщетението, което М.К. следва да заплати на Църковното
настоятелство на Храма „Света Троица“ в гр. Горна Оряховица, за учредяване на
правото на преминаване през съседния
имот УПИ I-за църква, кв. 205 по плана на гр. Горна Оряховица, който по КККР
представлява ПИ с идентификатор 16359.514.1357, собственост на Църковното
настоятелство при Храм „Света Троица“.
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на Църковното настоятелство
при Храм „Света Троица“ гр. Горна Оряховица съдебни разноски за производството
в размер на 700,00лв./седемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: