№ 61
гр. гр. Димитровград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610100941 по описа за 2021 година
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД – София твърди, в заповедното производство по ч. гр.д. № 426/2017 г.
на РС-Димитровград чрез „Банка ДСК“ ЕАД - цедент били дадени указания за
предявяване на установителен иск. След снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по заповедното производство, заявителят Банка ДСК ЕАД по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 20.06.2017 г. прехвърлила в
полза на ищцовото дружество пакет от вземания, в т.ч. и срещу ответника –
кредотополучател по Договор за кредит Овърдрафт от 03.04.2015 г. На 03.04.2015 г.
между цедента и ответника бил сключен Договор за кредит овърдрафт и предоставен
кредит в размер на 10 000 лева при посочени условия и срок 12 месеца, който се
подновявал автоматично при условия, че са платени дължимите към датата на изтичане
на срока лихви и такси. Крайният срок за погасяване на задълженията бил 06.03.2016
г., видно и от погасителни план. Поради преустановяване на погасяване на
задължението за заплащане на месечните вноски, считано от месечна вноска с падеж
06.03.2016 г. банката обявила предсрочната изискуемост чрез нотариална покана,
връчена на 01.11.2016 г. В полза на заявителя били издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочени суми. Длъжникът бил
уведомен за цесията. В образуваното по молба на ищеца изпълнително дело №
218/2021 г. по описа на ЧСИ ** С рег. № ** КЧСИ документите били връчени при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, след което на цедента –заявител се дали указания по
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, което пораждало интереса на цесионера и настоящ кредитор да
предяви иска. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение с
което да установи по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца
по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 426/2017 г. за сумите:
9 719,17 лева – главница, 910,10 лева – договорна лихва от 05.01.2016 г. до 21.03.2017
г., 187,65 лева наказателна лихва от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата. Ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението, моли за
уважаване на иска по отношение на вноските с настъпил падеж. Претендира деловодни
1
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – М. Х. Б. от с.**, общ.Димитровград - призован при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител на ответника на
основание чл.47, ал.6 ГПК подава отговор и оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер. Счита, че ответникът не е уведомен за извършената цесия, както и
за настъпилата предсрочна изискуемост. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземането за главница и лихви. Счита, че ищецът излага противоречиви
твърдения, тъй като веднъж посочва, че крайния срок за погасяване на цялото
задължение изтичал на 06.03.2016 г., съгласно погасителен план, а същевременно
поради преустановяване на плащанията, считано от същата дата банката обявила
предсрочна изискуемост с нотариална покана. Доколкото вземането е станало
изискуемо от 06.03.2016 г. главницата била погасена по давност, съгласно чл.110 ЗЗД,
а същевременно давността не била прекъсната, като до депозиране на исковата молба
на 17.06.2021 г. 5-годишната давност относно главницата била изтекла. Моли за
отхвърляне изцяло на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на „Банка ДСК” ЕАД от 22.03.2017 г. е образувано ч.гр.д.
№ 426/17 г. и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №
281/23.03.2017 г. за сумите: 9 719,17 лева – главница по договор за кредит-овърдрафт
от 03.04.2015 г., 910,00 лева – договорна лихва от 05.01.2016 г. до 21.03.2017 г., 187,65
лева – наказателна лихва за периода от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски:
216,34 лева – внесена ДТ, и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Постановено е
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
За вземането е посочено, че произтича от Договор за кредит-овърдрафт
от 03.04.2015 г., който поради допуснато неиздължаване на месечните вноски за лихва
на договорените дати за срок от три месеца и на осн. т.19.1 и т.20 от Общите условия е
обявен за предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на кредитополучателя
чрез изпращане на нотариална покана.
Било е образувано изп.д. № 218/2021 г. по описа на ЧСК с рег. № ** **,
като с уведомление ЧСИ от 11.05.2021 г. е изпратил невръчени документите на
длъжника – ПДИ и ЗНИ. Поради това на осн. чл.415, ал.1 ГПК на заявителя е била
указана възможността за предявяване на иск за установяване на вземането, по който е
образувано настоящото производство.
На 03.04.2015 г. между Банка ДСК ЕАД и М. Х. Б. е сключен кредит
овърдрафт по разпплащателна сметка в размер на 10 000 лева за срок от 12 месеца,
който изтича на 05.042016 г., при посочен лихвен процент, 5-то число падежна дата,
ГПР 18,61 %. Неразделна част са Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт
на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите. На същата дата е сключен
договор за залог на вземане, приложен е и погасителен план: 05.-03.2015 г. – дата на
усвояване, дата на първо погасяване – 05.04.2015 г., при посочени вноски за лихва и
главница и месечни вноски: първа 100,00 лева, 12 по 903,82 лева.
С нотариална покана от 14.10.2016 г. кредитополучателят се уведомява,
че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор за кредит и на
основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, като от датата на получаване на поканата цялата непогасена главница става
2
дължима и се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка. Поканата е била връчена на 01.11.2016 г. ** Б.а – майка, която се е
задължила да я предаде на получателя адресат.
Ищецът прилага Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
20.05.2017 г. по силата на който „Банка ДСК” ЕАД прехвърля на купевача „ОТП Ф.Б.”
ЕАД портфолио от кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са
просрочени и не се погасяват надлежно, съгласно Приемо-предавателен протокол,
съдържащ описание на прехвърлените вземания. Представя се извлечение от Приемо-
предавателен протокол от 27.06.2017 г. към договора за покупко-продажба на
вземания, където е посочен ответника М. Б., 3.4.2015 – дата на разрешаване, дата
падеж 3.4.2017, срок 24, разрешен размер 10 000, главница 9 719,17 лева, присъдена
лихва 1097,75 лева, 261,87 лева – законна лихва, 368,34 лева –съдебни разноски и общ
дълг 11 445,13 лева. Прилага се пълномощно за уведомяване от името на продавача на
всички длъжници по цедираните кредити и подписване на съобщения по чл.99, ал.3
ЗЗД, потвърждение на настъпилото прехвърляне на вземания.
Представя се уведомление до кредитополучателя за извършената
покупко-продажба на вземането, на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД, като към 24.07.2017 г. общият
размер на вземането е 11 518,02 лева. Видно от известието за доставяне на БП същото е
изпратено на 27.07.2017 г., и е върнато невръчено на 16.08.2017 г. – с отбелязване, че
получателят отсъства.
По молба на ОТП Ф.Б. ЕАД на 03.03.21 г. и издаденият изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 218/2021 г. на ЧСИ ** с рег. № **, като взискателят е
поискал да не се събира договорната и наказателната лихва. Поискано е налагане на
запор върху сметки на дължника в ДСК ЕАД, която е уведомила ЧСИ, че не са
установени банкови сметки на лицето, подлежащи на запориране. На 26.03.2021 г. е
изпратено запорно съобщение до ПИБ АД, но липсват отговор относно налагане на
запор.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по
същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка
заключение, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно
дадено, се посочва, че кредитът е усвояван на части по разплащателна сметка в Банка
ДСК в периода от 03.04.2015 г. до 11.01.2016 г. Договорът е сключен за срок от 12
месеца, който изтича на 05.04.2016 г., падежна дата 5-то число, дължимите суми за
лихви се събират служебно. Съгласно разплащателната сметка в периода от 11.05.2015
г.- 06.03.2016 г. са постъпили посочени от експерта суми за погасяване на кредита с
последна вноска 22.12.2015 г. до 01.01.2016 г. кредитът е обслужван редовно.
Последното плащане на дължима лихва в размер на 91,01 лева е извършено на
05.12.2015 г., след тази дата не са правени три плащания по дължими лихви до
05.03.2016 г. съгласно т.19, ал.1 и т.20 от Общите уславия на Банках ДСК при
неплащане на три поредни вноски по лихва, считано от последната падежна дата –
05.06.2016 г. правото на ползване на кредита се спира, усвоеният кредит се оформя
като неразрешен овърдрафт и на 06.03.2016 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.
Експертът посочва, че към датата на депозиране на заявлението
22.03.2017 г., съгласно извлечение от счетоводните книги, кредитът е прехвърлен в
предсрочно вземане по посочена сметка в размер на неразрешен овърдрафт от 10 000
лева, на 22.04.2016 г. е постъпила сума от 500,00 лева с която са погасени лихви до
22.04.2016 г. и част от главница. Неплатена дължима главница – 9 719,17 лева,
3
неплатена договорна лихва 910,10 лева за периода от 06.03.2016 г. до 22.03.2017 г. - ,
187,65 лева – неплатена лихвена надбавка за периода от 06.03.2016г. до 21.03.2017 г. ,
366,34 лева - такси и комисионни, от които 216,34 съдебни разноски и 150,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. След 22.03.2017 г. по кредита няма постъпили суми.
Размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението: 9719,17 лева –
главница, 910,10 лева договорни лихви от 05.01.2016 г. до 21.03.2017 г., 187,65 лева
лихвена надбавка за забава за периода от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 г., 5 396,86 лева
законна лихва от 22.03.2017 г. до 10.09.2022 г. Дължимата главница към датата на
подаване на исковата молба е в същия размер – 9179,17 лева.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
С предявения в настоящото производство положителен установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК ищецът цели установяване
съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 281/23.03.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 426/202017г. по описа на РС – Димитровград. Така предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество - неоснователен, като съображенията на съда за
това са следните:
Безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че на
03.04.2015 г. между Банка ДСК ЕАД и ответника е бил сключен договор за кредит
овърдрафт – при отпуснат кредит овърдрафт по разплащателна сметка от 10 000 лева.,
за срок от 12 месеца, който изтича на 05.04.2016 г. Същият покрива белезите на
потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, чийто
разпоредби в случая са приложими наред с общите такива на ЗЗД.
Съгл. чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Налице е твърдяната облигационна връзка между страните. Същият е
бил усвояван на части от кредитополучателя в периода от 03.04.2015 г. до 11.01.2016 г.,
като отделните усвоени суми са посочени от съдебно-счетоводната експертиза.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, че в тази
облигационна връзка кредитополучателят е изправна страна – не са налице данни, че
същият е изпълнявал точно задълженията си по договора, погасявайки редовно – в
срок и в уговорения размер, дължимите погасителни вноски. Кредитът е обслужван
редовно до 01.01.2016 г., като след тази дата не са направени три плащания по
дължими лихви върху ползваната част от кредита, като съгласно т.19, ал.1 и т.20 от
Общите условия на „Банка ДСК”, считано при неплащане на три поредни вноски по
лихва, считано от последната падежна дата на която са били погасени такива суми
правото на ползване на кредита се спира и същият се оформя като неразрешен
овърдрафт и на 06.03.2016 г. е преобразуван в предсрочно изискуем.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две
предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали
вноски или лихви по договор за кредит, и субективен фактор, обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за
4
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така посоченото, моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящия
случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза и установената
липса на изискуемите съгласно договора плащания, следва да се приеме, че в
съответствие с постигнатата договореност, поради допусната забава в плащанията от
страна на длъжника, се е осъществил първият елемент от фактическия състав на
потестативното право на кредитора на предсрочно събиране на вземанията му по
договора. На второ място, бе установен и фактът, че приложеното по делото
уведомление за предсрочна изискуемост е достигнало до адресата – нотариалната
покана е връчена чрез Нотариус с № 355 на 01.11.2016 г. и получена от майката на
ответника – ** Б.а, която се е задължила да предаде същата на получателя адресат.
Предсрочната изискуемост е настъпила именно от датата на
получаването на изявлението на банката, а именно 01.11.2016 г.
При тези данни съдът намира, че ищецът законосъобразно и в
съответствие с клаузите на процесния договор, е пристъпил към събиране на цялото
задължение, като действията по събиране на вземането са предприети след
действителното настъпване на изискуемостта на дълга.
Вземането по този договор е било валидно цедирано от кредитора на
ищцовото дружество, по силата на Приемо- предавателен протокол от 27.06.2017 г.
към Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 20.06.2017 г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от
ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява до
приключване на устните състезания в настоящото производство. Цесията е извършена
след подаване на заявлението по чл.417 ГПК от предишния кредитор. С процесния
договор за цесия цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията, за което и същият е бил
упълномощен от цедента. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на образуване на
изпълнителното производство, нито в хода на същото, нито към датата на предявяване
на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. Не се
представят доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, които да
са достигнали до знанието му. Изпратеното уведомление от новия кредитор до адреса
на ответника, не е било връчено на длъжника, тъй като същият е отсъствал от адреса.
Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова
молба, към която е приложено уведомление до длъжника. Действително, няма пречка,
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за
5
надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК.
В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй
като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като
ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление,
следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето
действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че
макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника,
назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би
могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство
по закон, а не за договорни пълномощия.
При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е
породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията,
произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това
води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК.
Ето защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установено по
отношение на ответника, че в полза на ищеца като частен правоприемник на Банка
ДСК ЕАД, съществуват вземания за сумите, за които е издадена Заповед №
281/23.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
23.03.2017 г. по ч.гр.д. № 426/2017 г. на РС-Димитровград, произтичащи от
неизпълнение на Договор за кредит овърдрафт от 03.04.2015 г. и включващи: 9 719,17
лева – главница, ведно със законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното плащане;
910,10 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2016 г. до 21.03.2017 г., 187,65 лева
– наказателна лихва за забава за периода от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 г.
Предявеният евентуален иск не следва да се разглежда, тъй като бе
прието, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца не се следват разноски за
заповедното и за настоящото производство. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „***, етаж мецанин, представлявано от ** – изп. директор
против М. Х. Б. от с.**, общ.Димитровград, ул.***, ЕГН **********, иск да се
признае за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца като частен
правоприемник на Банка ДСК ЕАД, съществуват вземания за сумите, за които е
издадена Заповед № 281/23.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по ч.гр.д. №
426/2017 г. на РС-Димитровград, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит
овърдрафт от 03.04.2015 г. и включващи: 9 719,17 лева – главница, ведно със
законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното плащане; 910,10 лева – договорна
лихва за периода от 05.01.2016 г. до 21.03.2017 г., 187,65 лева – наказателна лихва за
6
забава за периода от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7