№ 21895
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110138951 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Софийска вода” АД, чрез
юрк. А. К - М., срещу Г. М. Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1636,85 лева, представляваща
стойността на доставена и потребена вода за периода от 01.07.2018 г. до 18.10.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществували
договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до следния имот, а именно:
апартамент № 77, находящ се в гр. София, АДРЕС, с клиентски № **********. Тези
облигационни отношения между страните били регламентирани от публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, съгласно чл. 8 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи. За процесния период били в сила Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“
АД, влезли в сила на 01.09.2006 г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД, в сила от 28.08.2016 г. На база
отчетените показания на потребена вода и използвани ВиК услуги ищецът издавал
ежемесечни фактури. Въпреки настъпването на падежа сумите по фактурите не били
заплатени от ответницата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 9399 по описа за 2022 г. на
1
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответницата възразила в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Г. М. Я. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Г. Н..
Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Възразява, че количеството ВиК услуги, чиято стойност се претендира в настоящото
производство, не били доставени в процесния имот и не били изразходвани от ответницата.
По делото не били представени доказателства за реално измереното количество
изразходвана вода. Освен това прави възражение за изтекла погасителна давност. В тази
връзка изразява становище, че не подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда, а депозираната искова молба прекъсвала давността. Поради което
погасени се явявали всички вземания за периода от 12.02.2012 г. до 20.07.2022 г. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „Софийска вода” АД, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от юрк. К. - М., в която моли съда да уважи предявения
иск като основателен. Претендира присъждане на направените по делото разноски и на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата Г. М. Я., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява становище, че ищецът не
доказал какво е реалното потребление на студена вода от ответницата в процесния имот.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира писмена защита, в която подробно мотивира направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от представена по делото справка по лице, извършена в Служба по вписванията
– София за периода от 01.01.1998 г. до 25.10.2021 г., ответницата Г. М. Я. придобила
процесния недвижим имот от Мариана Г.а Я. и Митко Стефанов Яранов през 2007 г. чрез
покупко-продажба. През същата година върху жилището била вписана законна ипотека,
която била заличена през 2013 г. По делото няма данни, а и твърдения преди или през
процесния период правото на собственост да е било прехвърлено от ответницата на трети
лица. Нещо повече, на 02.08.2021 г. ответницата подала до ищцовото дружество заявление за
прехвърляне на партидата за процесното жилище на нейно име. В заявлението било
декларирано, че в имота имало двама ползватели.
2
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответницата.
Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива,
предоставени на вещото лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че
процесният имот бил водоснабден, като за същия се извършвали услугите доставка на
питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване. Извършването на
трите услуги било включено в цената. В процесното жилище през 2009 г. били монтирани
два водомера, но поради изтекла метрологична годност, на 26.11.2018 г. били подменени с
нови – за студена вода с фабр. № 2357430 и за топла вода с фабр. № 2358324, и дватата с
метрологична годност до 2028 г. От заключението се установява, че за периода от 28.03.2012
г. до 30.09.2022 г. за процесния имот били начислени общо 1236,433 куб. м. вода, за чиято
стойност в общ размер на 3809,93 лева били издадени 13 броя фактури и едно дебитно
известие. Според вещото лице начислените от ищцовото дружество суми били в
съответствие с нормативната уредба и по утвърдени от КЕВР цени. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответницата.
Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива,
предоставени на вещото лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че
начислените от „Софийска вода“ АД задължения били определени в съответствие с
утвърдените от КЕВР цени, като процесните вземания били определени по следния начин:
3612,96 лева – начислена студена вода за периода от 12.02.2012 г. до 18.10.2021 г. съгласно
издадени през периода от 28.03.2012 г. до 28.10.2021 г. фактури; 1633 лева – начислена
законна лихва, която не се претендира в настоящото производство, и приспаднати 10,44 лева
текущи плащания. По партидата били извършвани корекции в намаление във връзка със
смяна на собствеността, били откривани и закривани договорни сметки и клиентски номера.
Според вещото лице дължимите суми с падеж след 22.02.2019 г. до 18.10.2021 г. били в
размер на 1382,30 лева – главница и 256,72 лева – лихва за забава, изчислена за периода от
30.04.2019 г. до 19.07.2022 г. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г.), Наредба №
3
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.), Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени с Решение
№ ОУ-2 от 13.07.2016 г. на КЕВР, в сила от 28.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ) обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване на изискванията на
този закон. В § 1, т. 2 ДР ЗРВКУ е дадено легално определение на понятието „потребител на
ВиК услуги“ – това са: 1. юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2. юридически или физически лица
– собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди и подаващи я
на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на услугите
ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата изрично е
възразил, че Г. М. Я. не е била собственик на процесния имот през исковия период и нямала
качеството потребител на ВиК услуги. За установяване на посоченото обстоятелство с
исковата молба ищецът е представил справка по лице за ответницата, извършена в служба по
вписванията – София за периода от 01.01.1998 г. до 25.10.2021 г., от която се установява, че
същата придобила процесното жилище от Мариана Г.а Я. и Митко Стефанов Яранов през
2007 г. чрез покупко-продажба. През същата година върху жилището била вписана законна
ипотека, която била заличена през 2013 г., като по делото няма данни, а и твърдения правото
на собственост да е било загубено от ответницата поради промяна на собствеността или
учредяване на вещно право на ползване в полза на трети лица. Нещо повече, на 02.08.2021 г.
ответницата подала до ищцовото дружество заявление за прехвърляне на партидата за
процесното жилище на нейно име именно в качеството й на негов собственик.
Настоящият съдебен състав намира, че представеното писмено доказателство – справка
от служба по вписванията, е достатъчно за установяване принадлежността на правото на
4
собственост през исковия период. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за
воденето и съхраняването на имотния регистър, последният представлява система от данни
за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и
други права, предвидени в закон. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е
вписан в имотния регистър като носител на правото освен при придобиване на право по
давност. Съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери
дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (чл. 82, ал. 1
ЗКИР). С оглед цитираната нормативна уредба в съдебната практика се приема, че
справката, издадена от съответната служба по вписванията, е доказателство, годно да
установи притежанието на вещното право на собственост (вж. Решение № 2581 от
29.09.2022 г. по в. гр. д. № 4576/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен
състав, Решение № 370 от 23.01.2023 г. по в. гр. д. № 14690/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ІІІ-Б въззивен състав, Решение № 260593 от 27.01.2021 г. по в. гр. д. №
1484/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Е въззивен състав, Решение № 262485 от
25.07.2022 г. по в. гр. д. № 10256/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен
състав, Решение № 264735 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 2763/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ІV-Г въззивен състав и др.). Ответницата не е оспорила представената справка,
нито е провела насрещно доказване, че през исковия период правото на собственост е било
прехвърлено на трето за спора лице. С оглед изложеното и доколкото вещото лице по
съдебно-техническата експертиза установи, че процесният апартамент бил водоснабден,
като за същия се извършвали услугите доставка на питейна вода, отвеждане на използваната
вода и нейното пречистване, то следва изводът, че ответницата е била потребител на
питейна вода и ВиК услуги през исковия период, като между нея и ищцовото дружество
съществували валидни договорни отношения за извършване на посочените услуги през
същия период. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може
да бъдат приети.
Съдът обаче намира, че не беше установено количеството на реално доставената до
имота на ответницата вода, чиято цена се претендира за процесния период, в който смисъл
са и основните възражения, наведени в отговора на исковата молба и в хода на устните
състезания. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществявало най-малко веднъж на три
месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. В междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислявал количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен доход от предходните два отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнявало в съответствие с реалното
потребление (чл. 21, ал. 3 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 3 от Общите
условия от 2016 г.). Отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверявал съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписвал
5
от свидетел, който можел да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват
трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилагал в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от Общите условия от 2016 г.).
По делото не са представени никакви доказателства, установяващи спазването на
посочената процедура. Карнетите са били представени само на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, но не са приложени по делото. По този начин остава
напълно неустановено какви са били точните показания на водомерите при реално
извършените отчети в процесния имот и дали е била спазена процедурата, разписана в
общите условия на ищцовото дружество, за отчитане на количествата питейна вода. Следва
да бъде подчертано, че заключението на съдебно-техническата експертиза само по себе си не
е достатъчно за установяване на посочените обстоятелства. Заключението на вещото лице
представлява доказателствено средство за установяване на факти, обстоятелства и
причинно-следствени връзки, за които съдът няма необходимите специални знания, но
вещото лице не може да прави логически и правни изводи или да събира доказателства. Без
представяне по делото на изброените в заключението писмени доказателства, които вещото
лице е ползвало при изготвянето му, или на други относими към спора доказателства и то от
страната, която ще се ползва от тях, съдът не може да приеме, че релевантните обстоятелства
са били установени при условията на пълно и главно доказване.
Следва да бъде посочено, че съдът няма задължение да дава указания на страната,
когато представените от нея доказателства не са достатъчни за установяване на дадено
обстоятелство. Редакцията на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК дава основание да се счита, че
съдът дължи указания на страните да ангажират доказателства единствено в случай че
такива изобщо не са били посочвани за твърдените от тях факти, но не и когато
доказателства са били посочени, но са непълни или не могат да установят дадения факт.
Дали фактът е доказан или не е въпрос по съществото на делото, освен ако ангажираните
доказателства са негодни. Противното би означавало, че ако събраните доказателства,
посочени от страната след указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, не са достатъчни да
установят по безспорен начин съответния факт, съдът ще дължи ново указание за
провеждане на пълно доказване. Следователно, съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е
длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни. Той има
задължение само да следи дали представените доказателства са допустими (вж. Решение №
314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не ангажира безспорни доказателства относно
количеството на реално доставената на ответницата вода, въпреки че с доклада по делото
беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото
обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
6
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да
докаже дали и в какво количество ВиК услуги е предоставил на ответницата до процесното
жилище през исковия период, поради което съдът намира, че за Г. М. Я. не е възниквало
задължението да заплати тяхната цена.
С оглед всичко изложено дотук искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответницата е поискал присъждане на направените в
заповедното и в исковото производства разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство разполага
с правомощието да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за
изпълнение. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважената част от
иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно
изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски в заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В молбата си от 20.03.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е направил изрично възражение за прекомерност на претендираното
от ответницата адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа. От друга
страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след
постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22
(„Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът
не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
7
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС).
Освен това следва да бъде взета предвид и съдебната практика, която приема, че при
прерастване на заповедното производство в исково такова би представлявало злоупотреба с
право възмездяването на дублиращата се адвокатска защита за двете производства.
Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Правото на ответника за мотивиране на възражението в
заповедното производство, незапретено от закона, следва да бъде упражнявано без
злоупотреба (чл. 3 ГПК), каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се
адвокатска защита, кумулативно по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата
срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат
поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (вж.
Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ВКС, Определение №
140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ВКС).
Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство приключи в едно
съдебно заседание, с изслушване на две експертизи и без събиране на допълнителни
писмени или гласни доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че
действителната правна и фактическа сложност на делото е малка, намира, че заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 485 лева за исковото производство не е
прекомерно и не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Софийска вода“ АД следва да
бъде осъден да заплати на ответницата Г. М. Я. сумата в размер на 485 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор В. Б. Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район
8
„Красно село“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“,
срещу Г. М. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване
за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер
на 1636,85 лева, представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от
01.07.2018 г. до 18.10.2021 г. в следния имот, а именно: апартамент № 77, находящ се в гр.
София, АДРЕС, с клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 9399 по описа за 2022 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор В. Б. Т., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център
„Интерпред Цар Борис“, да заплати на Г. М. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, сумата 485 (четиристотин осемдесет и пет) лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 9399 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9