РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200162 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от В. К. И., ЕГН **********, с адрес: ....., чрез пълномощник, против
Наказателно постановление № 21-0353-000234 от 07.07.2021 г., издадено от
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца.
В жалбата си И. излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление (НП), като счита, че същото е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон, и моли да бъде отменено. В открито
1
съдебно заседание пълномощникът пледира за отмяна на НП по доводите в
жалбата.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в откритото съдебно заседание. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
НП, приети са писмени доказателства и са разпитани петима свидетели – С.
С. Я. – актосъставител, на длъжност „...“ към ОДМВР София, РУ – Своге, С.
С. Г., Т. К. Й., Х. Б. И. и П. П. П..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.06.2021 г., в 9,15 часа жалбоподателят е управлявал личния си лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ..., по път SFO3613 с посока на
движение от с. Габровница към с. Осеновлаг, като на 800 метра преди пътен
знак Д11 „Начало на населено място“, обозначаващ началото на с. Осеновлаг,
навлязъл в лентата за насрещно движение на двупосочния път, който бил с по
една лента за движение във всяка посока и реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с насрещно движещият се с посока на движение от с.
Осеновлаг към с. Габровница лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с
рег. № .... Междувременно, свидетелите С. Я. и С. Г. – полицейски служители,
които били на работа, получили сигнал за станалото ПТП и отишли на
мястото на ПТП, където установили двата автомобила и щетите по всеки от
тях. На място бил съставен протокол за ПТП от свидетеля Я., водачите
попълнили декларации и били снети сведения от свидетелите Т. Й., която
пътувала в лекия автомобил „Хонда“ и Х. И., който бил пътник в лекия
автомобил „Ауди“. Двата автомобила не били измествани след настъпилото
ПТП, като били разположени изцяло в лентата за движение на лекия
автомобил марка „Хонда“. Двамата водачи били тествани с тарирано
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер
Алкотест” 7510, фабр. № АRВА 0099, като се установило, че водачът на лек
автомобил „Хонда“ не е употребил алкохол, а жалбоподателят е употребил
алкохол в количество 0,94 ‰ (на хиляда) в издишания въздух. Въз основа на
2
тази фактология полицейските служители приели, че жалбоподателят е
навлязъл в лентата за насрещно движение на пътното платно с две пътни
ленти с двупосочно движение и е реализирал ПТП, и е осъществил
административно нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, както и че е
управлявал посоченото моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и е осъществил административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
356385/19.06.2021 г. от свидетеля Я. на жалбоподателя в присъствието на
свидетеля Г., който бил предявен за запознаване със съдържанието на И. и
същият го подписал без възражения. Последният се е запознала със
съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи
допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му.
На водача бил издаден и връчен талон за изследване бланков №
135279/19.06.2021 г., в който било посочено, че следва да се яви за изследване
до 80 минути, считано от 12,15 часа на 19.06.2021 г. във ФСМП Своге. Видно
от приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ, жалбоподателят
се явил, за да даде кръвна проба, но с 15 минути закъснение – в 13,50 часа,
поради което вземането на такава му било отказано и кръвна проба не била
взета. От показанията на свидетеля Х. И. се установява, че той, заедно с
жалбоподателя и баща му са тръгнали за ФСМП Своге, но са пристигнали със
закъснение, тъй като е имало ремонт на пътя, а и се е наложило да изчакат на
железопътен прелез около 10 минути, за да премине влак. Тези показания се
подкрепят от Писмо Вх. № 2608/24.10.2022 г. по входящия регистър на
Районен съд Своге, с което директора на ДП „НКЖИ“, ЖПС Враца уведомява
съда, че на 19.06.2021 г. през железопътен прелез Елисейна е преминал влак
№ 7622, като бариерата на железопътния прелез е била спусната от 13,06 часа
до 13,14 часа. Наред с това, от Писмо Вх. № 2640/26.10.2022 г. по входящия
регистър на Районен съд Своге се установява, че съгласно информация на
АПИ, ОПУ – София, на 19.06.2021 г. на път II-16 в участъка от с. Елисейна до
гр. Своге движението се е осъществявало с повишено внимание поради
обезопасяване на скални откоси, премахване на храсти и предварително
замрежване тип „Завеса“ на 24 участъка. Ето защо, съдът приема, че при това
положение показанията на свидетеля Х. И. не може да не бъдат кредитирани,
както и че действително са били налице обективни причини за забавянето на
3
жалбоподателя да се яви във ФСМП Своге, за даде кръв за изследване. Въз
основа на горецитирания АУАН е издадено от началник група към ОДМВР
София, РУ Своге обжалваното НП, връчено редовно на И. на 09.07.2021 г., а
жалбата е постъпила в РУ Своге на 19.07.2021 г., но е изпратена с куриер,
като е била предадена на куриера на 15.07.2021 г., видно от товарителницата
на л. 30 от делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на горепосочените свидетели, които съдът кредитира като
намира същите за логични и конкретни и от писмените доказателства по
делото, които съдът намира за последователни, безпротиворечиви и
взаимнокореспондиращи си. В събрания доказателствен материал не се
констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София,
РУ – Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е
компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от
същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
4
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
По отношение на първото административно нарушение, което се твърди
да е извършено от жалбоподателя, при издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на
защита на наказаното лице – да разбере защо е било наказано. Правилно е
посочена нормата от закона, която е била нарушена – чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, която гласи, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, но е
пропуснато продължението на текста на закона – освен при изпреварване или
заобикаляне. Освен това, при определяне на санкционната норма АНО е
посочил грешна такава. В НП е посочено, че то се издава на основание чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, която е приложима именно при
неспазване на правилата за заобикаляне и изпреварване.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено, че се
наказва с глоба в размер на 150 лева, този който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението,
а ал. 2 от същия член – че при причиняване на ПТП глобата е в размер на 200
лева.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не съвпада с
описанието в санкционната норма, доколкото няма абсолютно никакви данни
наказаното лице да е изпреварвало или заобикаляло някого.
В случая правилната санкционна норма е тази на чл. 180, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП предвиждаща, че се наказва с глоба от 20 до 150 лева водач, който
наруши правилата за използване на пътното платно, доколкото чл. 16, ал. 1, т.
1 от ЗДвП забранява навлизането в лентата на насрещно движещите се
автомобили, освен при изпреварване или заобикаляне.
Предвид гореизложеното, обжалваното НП следва да се отмени в тази
му част, доколкото при издаването на същото е посочена погрешна
санкционна норма, а именно чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от
ЗДвП, приложима при неспазване правилата за изпреварване или за
5
заобикаляне, вместо чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В настоящия случа съдът не
може да измени НП, доколкото се касае за коренно различни фактически
положения, т.е. налице е съществено изменение на съставомерните факти.
По отношение на второто административно нарушение, което се твърди
да е извършено от жалбоподателя – на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съдът намира,
че извършването му не се установява по несъмнен и безспорен начин, което
води до извода, че не може да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника за извършване на същото. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразен отказът на медицинския специалист, попълнил фиша за
спешна медицинска помощ, да вземе кръв за изследване от жалбоподателя,
който се явил в здравното заведение 15 минути след посочения в талона за
медицинско изследване час. В чл. 15 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози са уредени действията, които
извършва медицинския специалист при вземане на кръвна проба. В ал. 5 от
същия член е посочено, че вземането на кръв и урина за изследване за
концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или
при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за
забавянето и часа на вземането. Очевидно е, че дори при невъзможност за
вземане на кръвна проба в срока, посочен в талона – такава се взема, като се
посочват причините за забавянето на лицето да се яви в здравното заведение
до определения в талона за изследване час. В настоящия случай на
жалбоподателя не е била дадена никаква възможност от медицинския
специалист да посочи причини за закъснението си, а направо му е отказано да
бъде взета кръвна проба. По този начин напълно и окончателно е
възпрепятствана възможността за даване на кръвна проба, което е право на
жалбоподателя, след като същият не приема резултата от дрегера (което е
очевидно след като се явил, за да даде кръв), а оттук и за установяване на
обстоятелството каква в действителност е била концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя по време на управлението на МПС. Едва в
последващ момент, а не в лечебното заведение и не от медицинския
6
специалист, а от АНО и от съда следва да се преценява дали изложените от
далото със закъснение кръвна проба лице са обективни и извън волята му,
като би била налице и възможност да бъде извършена по експертен път
проверка каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя
към момента на управлението от същия на лекия автомобил. Нещо повече – в
конкретния случай жалбоподателят се е явил в максимално допустимия срок
от 120 минути, предвиден в чл. 6, ал. 6, т. 2 от цитираната наредба за
случаите, в които нарушението е извършено извън територията на населеното
място, в което се намира мястото за вземането на кръв за изследване, което е
поредният аргумент, че вземането на кръвна проба не е било безсмислено. То
е било наложително с цел установяване по несъмнен начин извършването на
нарушението, особено като се има предвид заявеното от актосъставителя при
разпита му като свидетел пред съда, че на него жалбоподателят не му е
изглеждал да е в нетрезво състояние.
Наред с горното, както вече се посочи, по делото се доказа по несъмнен
начин, че действително са били налице обективни причини за забавянето на
жалбоподателя да се яви във ФСМП Своге, за даде кръв за изследване до
посочения в талона за изследване час, които обективни причини и
източниците, от които се установяват не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
С оглед допуснатото нарушение на цитираната наредба следва да се
приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, както и
извършването от него на административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП не са безспорно установени по един несъмнен начин, което не допуска
ангажирането на административнонаказателната му отговорност за същото, с
оглед на което обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено като
недоказано.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за
правна защита и съдействие за сумата от 600 лева. От страна на
пълномощника на наказващия орган е направено възражение за прекомерност
на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът
7
счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така
установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към датата на последното проведено съдебно заседание по
делото), а именно 300 лева. Допълнително следва да се посочи, че
адвокатското възнаграждение е уговорено и платено не за една, а за две
инстанции, което отново води до извод, че се дължи половината от същото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0353-000234 от 07.07.2021
г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на В. К.
И., ЕГН **********, с адрес: ....., за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
дванадесет месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” №
71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на В. К. И., ЕГН
**********, с адрес: ....., направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като същото е намалено на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
8
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
9