№ 27447
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110128745 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от „Образцов вход“ ООД чрез адв. П. Г. Д., с което се иска
допълване на определение № 9136 от 28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 28745/2023
г. по описа на СРС, 41 състав, с което производството по делото е било частично
прекратено, в частта за разноските. Излагат се съображения, че при постановяване на
посоченото определение, съдът не се е произнесъл по искането на молителя за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Ответникът по молбата – Е. М. М. е депозирал становище чрез адв. Ж. М., с което
моли за оставяне на молбата без уважение. Твърди, че съдът неправилно е възприел
искането на ответника за допълване на определението в частта за разноските, тъй като
волята на молителя била за изменение на същото в частта за разноските. На следващо
място се твърди, че искането на молителя е недопустимо и неоснователно, тъй като с
определение № 9136 от 28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 28745/2023 г. по описа
на СРС, 41 се прекратявала само част от производството, а в останалата си част,
същото оставало висящо. Сочи се, че в частта, в която съдът е прекратил
производството, актът не можел да бъде изменен или отменен от постановилия го съд,
а произнасянето по разноските следвало да бъде останалата част, за която
производството остава висящо, т.е. с крайния акт по същество на спора. Поддържа, че
ако съдът допусне изменение на определението в частта за разноските, това би
накърнило правата на ищеца и би съставлявало съществено процесуално нарушение,
каквото съдът вече бил допуснал, тъй като не изпратил препис от отговора на исковата
молба на ищеца, съответно последният не могъл да запознае със становището на
ответника, нито дали процесуалният му представител е надлежно упълномощен, което
било предпоставка да му бъдат присъждани разноски, чиито размер също не бил ясен.
На следващо място се твърди, че искането за разноски в полза на ответника, следвало
да се остави без уважение дори и при постановяване на крайния акт по съществото на
спора, тъй като разходи за поддръжка и управление на етажната собственост в размер
над 200 лева се извършвали със съгласието на управителя, а реализирането на разходи
на стойност над 500 лева, следвало да се гласува от общото събрание. Сочи се, че
разходите не били извършени от етажните собственици, а от дружеството „Образцов
вход“ ООД без надлежно взето решение на общото събрание за извършването на тези
разходи, за което не били представени доказателства. Поддържа се, че ответното
дружество упълномощило процесуалния си представител без знанието и съгласието на
1
етажните собственици, както и че в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, в районната
администрация не било подадено уведомление за регистрация от професионалния
домоуправител към момента на подаване на исковата молба.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за
това са следните:
С Определение № 9136/28.02.2024 г., постановено по делото, съдът е върнал
исковата молба с вх. № 148224/23.05.2023 г., по която е било образувано гр. д. №
28745/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, уточнена с молби, вх. № 200534/10.07.2023 г.
и вх. № 265194/18.09.2023 г., подадена от Е. М. М., ЕГН **********, в частта, с която
срещу етажните собственици от етажната собственост, находяща се на адрес: гр.
София, район „Лозенец“, кв. „Кръстова вада“, бул. „Ч., са предявени искове по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията от проведено на 20.04.2023 г. общо събрание на
етажната собственост по т.1 относно решението да не се извършва промяна по
бюджета, приет на предходното общо събрание, по т. 2 относно актуализиране на броя
на живущи по апартаменти и периодичната актуализация на този брой; по т. 3 относно
отправяне на забележка към почистващата фирма и по т. 5, по която общото събрание
не е взело решения. Производството по делото към този момент е останало висящо в
частта, с която на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се иска отмяна на решенията, взети на
проведеното на 20.04.2023 г. общо събрание на етажната собственост, както следва: по
т. 1 относно приемането на финансовия отчет, представен от „Образцов вход“ ЕООД,
по т. 3 относно набавяне и одобряване на оферти за поддръжка на зелените площи, за
монтиране на кутия с код за съхраняване на ключове и на катинар на капандура и по т.
4 – във връзка с предприемане на действия по съдебен ред по отношение на длъжници
на етажната собственост.
В отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, платено в брой, на основание договор за правна
помощ със следния предмет: процесуално представителство по делото пред СРС. При
постановяване на определение № 9136 от 28.02.2024 г., по гр. д. № 28745/2023 г. по
описа на СРС, 41, с което производството е частично прекратено, съдът не се е
произнесъл по отговорността за разноските.
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. В случая производството с определението, чието допълване се иска, е
прекратено частично /а впоследствие изцяло поради оттегляне на исковете, като
настоящото искане по чл. 248 ГПК не касае последващото цялостно прекратяване на
делото поради оттегляне на исковете/ поради връщане на исковата молба на ищеца Е.
М. М., уточнена с последващи молби, относно отмяна на четири решения, взети от ОС
на ЕС, поради липса на правен интерес. Атакуваните решения са седем на брой, като
производството е било прекратено за четири от тях.
Доколкото по делото е депозиран отговор на исковата молба, то и за извършеното
процесуално действие ответникът има право на разноски.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът следва да заплати на ответника по
иска разноски за частично прекратената част от производството, като се съобрази
обема на представителството, изчерпващ се с подадения отговор. Като съобрази, че в
случая договорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от 1000 лева за цялостно представителство на ответника в
първоинстанционното производство, а същото е било частично прекратено след
подаване на отговора на исковата молба, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед
обстоятелството, че ответникът не е поискал допълване на определение №
2
19790/13.05.2024 г., с което е прекратена и останалата към посочения момент висяща
част от производството поради оттегляне на иска, съдът намира искането за
основателно за сумата от 200 лева.
Възраженията на ищеца съдът намира за неоснователни поради следните
съображения:
На първо място, не е налице твърдяното погрешно възприятие на съда по въпроса
каква е волята на молителя, тъй като същата е ясна, а именно – претендира се
допълване на прекратително определение, което е видно и от книжата по делото,
доколкото съдът в действителност не се е произнесъл по разноските за прекратената
част. Отделно от това съдът е този, който дължи правна квалификация на искането,
като не е обвързан от соченото от страната.
Относно твърденията, че по въпроса за разноските при частично прекратяване, се
произнася съдът, който ще постанови акт по същество, следва да се посочи още
веднъж, че съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК и в случаите, когато делото
се прекрати, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски (щом такива са
извършени и доказани), като законът не прави разлика в кой етап от производството е
настъпило прекратяването и на какво основание / Определение № 50001 от 23.01.2023
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2360/2022 г., III г. о., ГК/.
Относно доводите, че съдът е извършил процесуално нарушение, тъй като не е
връчил препис от отговора на исковата молба на ищеца, поради което последният не
могъл да се запознае с нея, следва да се уточни, че подобно задължение за съда не е
съществувало, тъй като по делото не е било изготвено определение по чл. 140 ГПК,
след който момент за съда би възникнало задължение да връчи препис от отговора. В
прекратителното си определение № 9136 от 28.02.2024 г., съдът е изложил
становището на ответника, съответно в случай че ищецът беше проявил активност, то
същият би могъл да се запознае с подадения отговор, включително с претенцията за
разноски, при извършване на справка.
Относно твърденията за евентуална липса на представителна власт на
процесуалния представител на ответника – подобно възражение би могло да се
извърши само от потенциално мнимо представляваната страна, не и от насрещната
страна.
По въпроса за характера на разноските в образувания съдебен процес, съдът
намира, че при присъждането на разноските, не се изследва служебно въпросът дали
ОС е взело решение за извършване на разходи във връзка със заплащане на адвокатско
възнаграждение. За присъждането на разноски в случая е достатъчно представянето на
договор за правна помощ и доказателство за плащане, каквито са представени.
Относно твърденията, че управителят на етажната собственост не е представил
доказателства относно задължението си, произтичащо от чл. 46б ЗУЕС /в действащата
редакция до предстоящата отмяна на разпоредбата/ - съгласно разпоредбата на чл. 46б
ЗУЕС в действащата към релевантния период редакция, управителите или
председателите на управителните съвети на сгради или отделни входове в режим на
етажна собственост подават в едномесечен срок от избирането им уведомление в
общинските или районните администрации. Уведомлението съдържа имената,
електронната поща, адрес и телефон на членовете на управителния съвет или на
управителя и адреса на сградата в режим на етажна собственост, адрес в страната и
копие на протокол за избор на управителен съвет (управител), заверено с полагане на
надпис "Вярно с оригинала" и приложенията към него. Със сочената разпоредба е
предвидено задължение за уведомяване в общинската администрация за избора на
управител. Граматическото и логическо тълкуване на задължението за уведомяване,
предполага настъпил конститутивен ефект на извършения избор, следователно
3
действието му не е поставено в зависимост от изпълнението на това задължение. Този
извод се подкрепя и от предвидената в чл. 56, ал. 3 ЗУЕС /в настоящата редакция/
административно-наказателна отговорност за неизпълнение на задължението по чл.
46б ЗУЕС. Ето защо ирелевантно за наличието на легитимация на управителя на
етажната собственост е наличието на това вписано обстоятелство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по искане на етажните собственици
от етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, район „Лозенец“, кв.
„Кръстова вада“, бул. „Ч., представлявана от професионален домоуправител „Образцов
вход“ ЕООД, с управител Г. В. С. със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
„М., ул. „Г., чрез адв. П. Г. Д., определение № 9136 от 28.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 28745/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. и съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Г., да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на етажните собственици от
етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, район „Лозенец“, кв.
„Кръстова вада“, бул. „Ч., представлявана от професионален домоуправител „Образцов
вход“ ЕООД, с управител Г. В. С. със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
„М., ул. „Г., чрез адв. П. Г. Д., сумата 200 лева (двеста лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС с частна жалба, по
която дължима е държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на
въззивния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4