№ 768
гр. Тетевен, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101141 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от Ц. Хайденов Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 33 срещу В.
Х. Ц., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 33. Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК без искане за произнасяне относно вината.
Деепозиран е отговор на исковата молба, в който се оспорва наведените в иска причини за
настъпилото отчуждение между съпрузите, довело до разстройството на брака им. Сочи се,
че страните имат две деца С. Ц. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул.
„ххххххххххх“ № 33 и Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул.
„ххххххххххх“ № 33. Моли се съда с решението си да предостави приоритетното
упражняване на родителските права на бащата – ищец по делото, както и да бъде определен
размер на издръжка, която майката да заплаща на децата, чрез техния баща.
Предвид констатираните данни в открито съдебно заседание, а именно, че ответникът
В. Х. Ц., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 33 и децата на
страните С. Ц. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ №
33 и Г. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 33
се намират извън територията на Р. България, а именно, по данни на ищецът Ц. Н. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 33 във
Федерална Република Германия, то съдебният състав се е обърнал към Министерство на
Правосъдието, чрез Министъра на правосъдието, Дирекция „Международно правно
сътрудничество и европейски въпроси“, с помощта на който да бъде осъществен контакт с
ответницата Ц. и децата на страните С. Ц. Ц. и Г. Ц. Ц..
В изпълнение на молбата за международно правно сътрудничество, до настоящият
съдебен състав е депозирано писмо вх. № 7878 от 21.10.2025 г. от Министерство на
Правосъдието, Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни
осиновявания“, чрез което, в превод, предоставят становище на Германската служба за
закрила на младежта Залцландкрайс, където последната е отговорила следното: „Вече е
1
възможно да се говори с родителите на децата. Ще получите своевременно съответно
становище относно участието Ви в производството по семейни дела от Германската служба
за закрила на младежта Залцландкрайс, въпреки че бихме искали да отбележим, че както
родителите, така и децата вече са установили обичайното си местопребиваване в Залцланд
от години, имат валидни разрешения за пребиваване и понастоящем пребивават
непрекъснато тук, така че съгласно германското законодателство отговорността за
производствата по семейни дела следва да бъде на семейния съд в германския районен съд
Шьонебек. Поради това Германската служба за закрила на младежта е неприемливо, че
подобни производства се провеждат под юрисдикцията на български съд, въпреки че
обичайното местопребиваване на всички участници в производството, на което се основава
юрисдикцията, е в област Залцланд. Ако такова заявление бъде подадено в Германия и
децата преместят местопребиваването си в друг окръг или дори федерална провинция,
например, процедурата ще бъде предадена до местния компетентен семеен съд. Това е често
срещана процедура в Германия. Майката на детето посочи, че в противен случай
предоставяне на по-ниски плащания за издръжка би могло да играе мотивираща роля при
избора на място на компетентност за бащата на детето."
Предвид изложеното и с оглед събраните доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира, че не е компетентен да разгледа производството, поради липса на
компетентност на съда съгласно Регламент (EC) 2019/1111 от 25 юни 2019 г относно
компетентността, признаването и изпълнение на съдебни решения по брачни въпроси,
свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца и в тази
връзка и предвид установеното обичайно местопребиваване на родителите и децата в чужда
държава, производството пред българският съд следва да бъде прекратено. Мотивите за това
са следните:
В иска по реда на чл. 49 СК е направено и искане за приоритетно упражняване на
родителски права по реда на чл. 127, ал. 2 от СК. Когато в преяденият иска има и искане за
приоритетно упражняване на родителски права, съобразно чл. 127, ал. 2 от СК спорът между
страните се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му, а когато се каса е за страни, които имат обичайно
местопребиваване на територията на друга държава, то тогава приложим е Регламент (EC)
2019/1111 от 25 юни 2019 г относно компетентността, признаването и изпълнение на
съдебни решения по брачни въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца.
Приложимият в настоящия случай Регламент 2019/1111, въпреки че не дефинира
"най-добрия интерес на детето" в съображение 19 се посочват насоките за тълкуването на
това понятие към общи на държавите членки правни източници, като чл. 24 от Хартата на
основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на детето. Обикновено принципът
за най-добрия интерес на детето е свързан с решаването на материално правни въпроси, но в
Регламент 2019/1111 този принцип е свързан и с решаването на процесуални въпроси, като
2
най-добрия интерес на детето има решаващо значение при определяне на компетентността
на съда, изведено в нормата на чл. 10 в от регламента: "упражняването на компетентността е
във висш интерес на детето", в каквато насока е изложеното от Германската служба за
закрила на младежта Залцландкрайс.
В конкретния случай, че с оглед преместването на децата, а и родителите им от
едната в другата държава, смяната на приятелската и семейната им среда, предполага
сигурна и категорична констатация относно постоянно обичайно местопребиваване на
децата, както и факта, в коя държава децата са се интегрирали и къде е тяхната социална и
семейна обвързаност. Към това следва да се отчете и висшия интерес на децата, свързан с
това коя държава е в центъра на техните интереси, степента не тяхната интеграция и
лингвистичните умения.
Нормативна уредба при наличие на спор, свързан с родителската отговорност, когато
се касае за държави членки на ЕС и Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. на СЕ от 27.11.2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно чл. 17 от Регламента всеки сезиран
съд следи служебно за своята компетентност. Съгласно чл. 8, пар. 1 съдилищата на
държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност спрямо
детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато
съдът е сезиран, прилагането на същия е указано при спазване условията на чл. 9 до чл. 12.
В посочения регламент не се съдържа също така легална дефиниция на понятието "обичайно
местопребиваване", но такава се извлича от практиката на СЕС. С Решения на Съда на ЕС
по дело С-523/07 и по дело С-497/2010 г. е прието, че понятието "обичайно
местопребиваване" следва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на
мястото, което отразява определена интеграция на детето в семейна и социална среда. В
настоящия случай от данните по делото се установи, че както родителите, така и децата вече
са установили обичайното си местопребиваване в Залцланд от години, имат валидни
разрешения за пребиваване и понастоящем пребивават непрекъснато там.
С решението на СЕС от 9 ноември 2010 г по дело С-296/10, т. 81 се изтъква, че с
установеният с Регламент № 2021/2003 г. механизъм и преследваните с него цели, същият се
основава на сътрудничество и взаимно доверие между съдилищата, което трябва да доведе
до взаимно признаване на съдебните решения за създаване на действително пространство на
правосъдие. Съгласно съображение 12 от Регламент № 2021/2003 г., същият е бил създаден
за да съобрази висшият интерес на детето, като за тази цел в него е предпочетен критерият
на близостта, като законодателят е преценил, че съдът, който е географски най-близо до
обичайното местопребиваване на детето, е в най-добро положение да прецени какви мерки
трябва да вземат в интерес на детето. /решение от 15 юли 2010 г, дело С-256/09 г., т. 91/. Този
критерий при определяне на висшия интерес на детето следва да намери отражение и в
настоящия случай. Тенденцията съгласно установените критерии в така цитираното решение
от 15 юли 2010 г, дело С-256/09 г., т. 91 се поддържа в съдебната практика на СЕС и в чл. 8
от Регламент № 2021/2003 г., която цел намира израз във въвеждането на обща
3
компетентност в полза на съдилищата на държавата членка, в която е постоянното
местопребиваване на детето. Именно по този географски критерий в случая с оглед
преобладаващото местопребиваване като период, в случая следва да се приеме от гледна
точка на местопребиваването на децата на територията на Федерална Република Германия,
където спрямо същите са предприети мерки за социалната им интеграция, съгласно
становището на немската компетентна институция, адресирано до българският съд. Така
следва да бъде определена и националната юрисдикция, която да приеме за разглеждане на
спора за родителската отговорност между страните. В този смисъл са съображенията в
решение от 15 февруари 2017 г по дело С-499/15 на СЕС, по което с чл. 8 от Регламент №
2021/2003г на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаваното и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, с който се отменя Регламент /Е0/ № 1347/2000 и чл. 3 от Регламент № 4/2009г
на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани
със задължения, произтичащи от родителската отговорност, трябва да се тълкуват в смисъл,
че в случай като разглеждания в главното производство съдилищата на държавата членка,
постановили решение, което да е придобило сила на присъдено нещо и се отнася до
родителската отговорност на ненавършило пълнолетие дете, вече не са компетентни да се
произнесат по искане за изменение на съдържащата се в това решение разпоредби, ако
обичайното местопребиваване се намирана територията на друга държава членка.
Така с решение на СЕС от 22 декември 2010 г по дело С-497/10, т. 46 се приема във
връзка с понятието "обичайно местопребиваване" действително с оглед висшия интерес на
детето и по-специално критерия на близостта, в съответствие с което понятие следва да се
определи от националната юрисдикция "обичайното местопребиваване" на детето като се
държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактическите
обстоятелства – като релевантни – условията и причините за престоя на детето на
територията на съответната държава членка, неговото гражданство, но и че това присъствие
на територията на съответната държава по някакъв начин да няма временен или случаен
характер. /решение от 22 декември 2010 г, дело С-497/10г, т. 47-49/. При определянето на
обичайното местопребиваване на детето трябва да се държи сметка и за физическото
пребиваване на детето, като само по себе си самото гражданство на детето е на определена
държава членка, не е достатъчно да се приеме, че обичайното местопребиваване на това дете
е в нея по см. на Регламент № 2201/2003. В настоящия случай този критерий е конкретно
релевантен с оглед заявеното от страната ищец обстоятелство, че ненавършилите
пълнолетие деца живеят и пребивават в Германия. Ищецът също сочи, че обичайно живее в
Германия, където в момента дори срещу него се провежда производство за личен фалит.
В случая с оглед фактическото присъствие и пребиваване на децата на територията
на Германия, съдът на тази държава членка е компетентността за произнасяне по
предявените от бащата Ц. Н. Ц. искове във връзка с родителската отговорност върху децата
С. Ц. Ц. и Г. Ц. Ц.. До различно разрешение би могло да се стигне единствено при наличие
4
на факти, водещи до дерогация от правилото за общата компетентност по обичайното
местопребиваване.
С оглед на така изложеното по-горе се налага извод за наличие на процесуални
пречки за наличие на компетентност на съда съгласно Регламент (EС) 2019/1111 от 25 юни
2019 година, поради което производството по делото пред РС – Тетевен бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1141 от 2024 г. по описа на Районен съд –
Тетевен, ГО, IV състав, поради липсата на компетентност на съда съгласно РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2019/1111 от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската
отговорност, и относно международното отвличане на деца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ловеч в
седмодневен срок, считано от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от определението да се връчи на страната
молител.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5