№ 13011
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110169204 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Д. К. К. срещу ДЗИ
„Общо застраховане“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал.1 КЗ за сумата от 2 251,61 лева /след увеличение по чл.214 от ГПК на предявения размер
от 1340,20 лева/ , представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вреди върху
л.а. „Мазда РХ“, рег. № CВ 4519 НМ, вследствие на увреждане на 27.01.2020 г. около 11,00
часа на посочения лек автомобил , ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. (датата на
подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата сочи, че е установила, че на 27.01.2020г. собственият й
л.а. „Мазда РХ“, рег. № CВ 4519 НМ и рама № JMZSE173660142163 бил увреден. Същият
бил паркиран в гр. София, ж.к. „Света Троица“, пред блок 148. Видно от описа на
застрахователя били увредени облицовка задна броня, стоп десен и спойлер десен в задна
броня. Към момента на настъпване на кражбата автомобилът е бил предмет на имуществена
застраховка „Каско+“, клауза „Пълно Kаско“, обективирана в застрахователна полица №
440119211005741. Пред застрахователя своевременно било предявено искане за изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение и била образувана ликвидационна преписка №
44012132002526/27.01.2020 г. Изпълнени били всички указания на застрахователя. По
преписката били представени и приложени всички поискани документи, установяващи
настъпването на събитието и размера на причинените вреди. На 27.01.2020 г. и 19.02.2020 г.
били извършени огледи на щетите по застрахования автомобил и били изготвени Опис -
заключения на вредите. Направени били и снимки. Със свое писмо изх. №
АЗ[1]0499/30.01.2020 г. застрахователното дружество уведомило ищцата, че не са налице
основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
44012132002526/27.01.2020 г. с аргумент, че след задълбочен анализ и проучване на
документите, твърденията и фактите по преписката, специалистите на застрахователя
1
установили, че обстоятелствата декларирани при завеждането на претенцията не
съответствали с установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие,
естеството на уврежданията и механизма на получаването им. Не било пояснено кои били
тези факти и обстоятелства, декларирани при завеждане на щетата, които не съответствали
на установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие със застрахования
автомобил. Действията на застрахования не можело да се квалифицират като неизпълнение
на задълженията му, даващи му основание на застрахователя да откаже плащане на
дължимото застрахователно обезщетение. На ответника били съобщени всички известни
данни и обстоятелства, които били от значение за естеството и размера на покритите
рискове. В случая не били налице погрешно уведомяване за съществуването или липсата на
обстоятелства от съществено значение за риска. Нямало нито премълчаване на подобни
съществени обстоятелства, действия или бездействия – представляващи увеличение на
риска. Ответникът не бил изплатил застрахователното обезщетение, дължимо съгласно
застрахователния договор, сключен между страните. То следвало да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Общият размер на необходимите средства
за отстраняване на нанесените вреди по автомобила – съвкупността от стойностите на
необходимите части и материали, труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции,
чийто размер на сумата била 1340,20 лева/след увеличението в размер на
2 251,61лв./.Претендира и деловодни разноски ,за които представя списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът счита иска за неоснователен и
недоказан. С подадената искова молба ищецът възпрепятствал изследването на
причинно[1]следствената връзка между събитие и вреди като не бил индивидуализирал и
описвал спорното право, а именно застрахователното събитие и неговия механизъм. По този
начин ищецът не изпълнявал императивното си задължение по чл. 127, ал.1, т.4 ГПК като не
било налично в исковата молба изложение на обстоятелствата, на които основавал петитума.
Иска исковата молба да бъде оставена без движение. С исковата молба не се прилагали
никакви доказателства, които пряко и недвусмислено да говорят за характера на събитието,
довело до вредите. Събраният доказателствен материал съдържал доказателствени факти, а
не доказателствени средства, тъй като същите косвено свиделствали за главния факт –
застрахователното събитие, но не можело да бъдат непосредствено използвани за целите на
доказването като доказателствени средства.Представя писмена защита ,в която се позовава
на неизпълнение на задълженията на ищеца по т.9.5.1 и 9.6.1 от ОУ,а така също ,че не се
доказа в процеса характера на събитието ,което възпрепятства приложението на условията
по застрахователния договор.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
2
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК ,обстоятелството,
че между страните е съществувало застрахователно правоотношение, обективирано в
застрахователна полица № 440119211005741 за л.а. „Мазда РХ“, рег. № CВ 4519 НМ и рама
№ JMZSE173660142163.
Установява се ,че на 27.01.2020год. Д. К. К. е депозирала Уведомление за щети по
МПС „Мазда „, с рег.№СВ4519НМ ,в което е посочила,че на 27.01.2020год. към 11,00часа е
установила настъпване на застрахователно събитие ,в гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.148 ,с
описание :на посочения адрес открих автомобила увреден,вероятно от друго МПС.Увредени
детайли : задна броня,десен стоп.Посочен е и начин на определяне на размера на
застрахователното обезщетение – по оценка на застрахователя.
По уведомлението е образувана щета № 4402132002526 ,по която са извършени
огледи и опис-заключения по щета от 27.01.2020год. и от 19.02.2020год.,съгласно които
описаните увредени детайли са :облицовка задна броня ,която подлежи на възстановяване
Боя ,стоп десен и спойлер десен- задна броня ,които не подлежащ на възстановяване и
следва да се подменят.
С писмо от 30.01.2020год. ДЗИ Общо застраховане ЕАД е отказал заплащане на
застрахователно обезщетение предвид ,че обстоятелствата ,декларирани при завеждане на
претенцията не съответстват на установените факти и събраните данни относно
настъпилото събитие,естеството на уврежданията и механизма на получаването
им.Позовават се на т.9.1.9 от ОУ ,като застрахователят не предоставя застрахователно
покритие при деклариране на обстоятелства от застрахования ,различни от действително
случилото се.
С покана за доброволно плащане от 19.02.2020год. ищцата е поискала
преразглеждане на становището на ответника,който с писмо от 21.02.2020год. е отказал за
заплащане на застрахователно обезщетение по изложените съображения.
От изслушаната по делото съдебна - автотехническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните ,се
установява, че вещото лице е приело за механизъм на настъпване на събитието ,описан от
ищцата – на 27.01.2020год. около 11,00часа същата е констатирала ,че лекия й автомобил е
претърпял увреждания от неизвестен извършител /МПС/,при което отразените в
уведомление за щета видими увреждания по л.а.“Мазда РХ 8“,с рег.№СВ4519НМ се
намират в пряка и причинно –следствена връзка с настъпилото на 27.01.2020год.
произшествие.Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил ,изчислена на
база средни пазарни цени ,към датата на настъпване на ПТП е 2 506,43лв./с включено
боядисване на облицовка задна броня/ и 2 251,61лв../без включено боядисване на облицовка
задна броня/.В с.з. вещото лице сочи ,че от увреждането на процесното МПС не може да се
установи дали същото е било в движение или в спряло състояние при настъпване на
събитието.Уврежданията може да са настъпили и в двата случая.
По делото са снети и гласни доказателства като от разпита на свидетеля Васил
3
Иванов се установява ,че на 27.01.2020год. към 10,30часа същият се намирал пред блока в
ж.к.“Света Троица“ ,където живее ищцата и констатирал ,че паркираният й лек автомобил
бил ударен.Колата била паркирана на улицата ,в ляво по продължение на тротоар,като зад
нея и пред нея нямало други паркирани коли.Бил увреден десния стоп ,бронята в дясно била
вдлъбната и добавката на бронята в дясно.След като ищцата слязла пред блока,свидетеля я
попитал къде си е ударила колата ,тъй като предишната вечер,когато я оставили й нямало
нищо.След това ищцата уведомила застрахователя си.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ като за
успешното му провеждане в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответното дружество по сключен договор за застраховка "Каско", с включено покритие на
осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие,
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че
вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и
че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност/ а и както се
посочи по-горе , тези факти не бяха спорни/, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за застраховка "Каско“, с покрит риск „Пълно каско“. Спорен е
между страните механизмът на осъществяване на твърдяното от ищеца застрахователното
събитие,причинно-следствената връзка между същото и настъпилите имуществени вреди и
техния размер, а от там и правото на ответника да откаже да заплати застрахователно
обезщетение ,на основание чл.408 от КЗ и ОУ.
От събраните по делото доказателства се установява, че в срока на действие на
застрахователен договор ,а именно на 27.01.2020 г. е настъпило застрахователно събитие
,така както е съобщено от ищеца в Уведомление от 27.01.2020год. – автомобила е бил
паркиран пред бл.148 в ж.к.“Света Троица“ и е било констатирано,че същият е претърпял
увреждания от неизвестен извършител /МПС/.
Според заключението на вещото лице по САТЕ,което съда приема изцяло,не може
да даде еднозначен отговор за механизма на настъпването му. Уврежданията на процесния
лек автомобил могат да настъпят в паркирано състояние и при движение на превозното
средство.Т.е. заключението по САТЕ в никакъв случай не изключва настъпването на
застрахователното събитие,така както е било съобщено от застрахования- при паркиран
автомобил,при което са констатирани причинени от неустановен извършител вреди.
Посоченото събитие представлява покрит застрахователен риск съобразно
4
уговореното между страните, като е налице своевременно уведомяване на застрахователя за
неговото настъпване и представяне в срок и в цялост на изискуемите документи.
Съгласно чл. 403, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в срок от 7 работни дни от узнаването за настъпилото
застрахователно събитие да уведоми застрахователя освен ако в договора е предвиден друг
подходящ срок. Установи се, че ищецът е уведомил застрахователя на 27.01.2020год.,т.е.
веднага след установяването на събитието, тоест стриктно е спазила законовата разпоредба.
Отказът на ответникът да заплати застрахователно обезщетение, поради
обстоятелството, че съществува несъответствие между вида и степента на претендираните
увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението щети /
т.9.1.9 от ОУ/ е неоснователен.
Възможността застрахователят да откаже плащане на застрахователното
обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.408,ал.1 от КЗ е определена от закона и вън от
изброените в тази разпоредба случаи изплащане на обезщетение не може да бъде отказано.
Съгласно постоянната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено
задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния договор, това
задължение трябва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди
или с възможността те да бъдат доказани.
Както бе посочено вещото лице по САТЕ не може категорично да посочи от
техническа гледна точка дали уврежданията на процесния автомобил са били причинени по
време на движението му или при паркирано състояние. От тук не може да се направи
извод,че застрахования ищец е твърдял обстоятелства, целящи да въведат в заблуда
застрахователя – не са налице конкретни обстоятелства и факти, които да насочват към
такова поведение на застрахования. Застрахователят не е доказал, че е налице инсценирано
застрахователно събитие или опит за заблуда или премълчаване на действителни
обстоятелства от страна на застрахования, който добросъвестно е описал цялата фактология,
която му е известна.Тук следва да се отбележи и че рисковата клауза е „Пълно Каско“ и
покрити рискове,освен ПТП са и „сблъскване с и/или удар от други физически тела/в
случаите когато това не е ПТП/,както и „Злоумишлени действия на трети лица
/вандализъм/“,поради което дори и при деклариране на такъв риск е налице застрахователно
покритие,съгласно представените ОУ.Не се установява и застрахования ищец да е участвал
в произшествие,при което да е настъпила процесната щета.
Неоснователно е позоваването на застрахователя на неизпълнение на задълженията
на ищеца по т.9.5.1 и 9.6.1 от ОУ.
В случая , с оглед на чл. 6, т. 3 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд,
5
не се посещават от органите на МВР-Пътна полиция и не се съставят документи за повреди
на МПС, възникнали в паркирано състояние. Поради което, няма пречки при твърдения за
настъпило застрахователно събитие, за което не е съставен протокол за ПТП, особено в
случаите, в които не и предвидено съставянето на такъв, застрахованият да доказва същото
събитие по общия ред, включително и със свидетели .В тази връзка съдът кредитира
показанията на свидетеля Иванов ,който подробно описва състоянието ,в което се е намирал
паркираният пред блока ,в който ищцата живее, лек автомобил,непосредствено след като
предишната вечер последната е паркирала ,при което той е бил без щети.Свидетеля е
възприел ,както положението на автомобила- паркиран в продължение на тротоара,който се
е намирал в лявата му страна ,така и увредите ,настъпили в дясната му страна,за които
предполага ,че са настъпили от друго МПС .
По размера на щетата.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ , при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. "Възстановителна стойност" е стойността на разходите за материали и труд по
средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като обективно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, стойността необходима за възстановяване
на лекия автомобил ,изчислена на база средни пазарни цени ,към датата на настъпване на
ПТП е 2 251,61лв.,без включено боядисване на облицовка задна броня,подлежаща на
подмяна,какъвто е и претендираният от ищцата размер.
Предвид изложеното претенция на ищцата по чл. 405 от КЗ се явява напълно
основателна като сумата от 2 251,61лв. се дължи ,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.12.2021год. до окончателното й заплащане.
По разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само ищецът има право на разноски като
съгласно представения списък на разноските същия е направил и доказал такива : 90,07лв. –
д.т. ; 300лв. – депозит на вещо лице и 390лв. – възнаграждение на един адвокат,уговорено и
платено в брой ,съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.05.2022год.
От страна на ответната страна е направено възражение за прекомерност на
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение. Това възражение е неоснователно.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение ,съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба№ 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
6
387,62лв.Уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 390 лв. е в минималния
размер, отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и не подлежи
на редукция. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 780,07лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно
уважената част от претенциите.
Воден от горното ,съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,бул.“Витоша“ № 89Б да заплати на Д. К. К.,ЕГН :
**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.146,вх.Е,ет.1,ап.116 , на основание
чл. 405,ал.1 от КЗ сумата от 2 251,61 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за настъпили вреди върху л.а. „Мазда РХ 8“, рег. № CВ 4519 НМ, вследствие на
увреждането му на 27.01.2020 г. около 11,00 часа , ведно със законната лихва от 02.12.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,бул.“Витоша“ № 89Б да заплати на Д. К. К.,ЕГН :
**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.146,вх.Е,ет.1,ап.116, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 780,07лв.,представляваща деловодни
разноски,съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7