№ 134
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601843 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по протест
на прокурор при РП Пловдив срещу Решение № 976 от 23.06.2020г.
постановено по АНД № 1613/20г. на Пловдивският районен съд.
С горното решение съдът е признал обвиняемия Д. М. ЯН. за виновен в
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК и на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
Срещу постановения съдебен акт е постъпил протест от районна
прокуратура–Пловдив и допълнителен такъв, в които се правят оплаквания за
неправилност на съдебния акт относно наложените наказания на обвиняемия,
изразяваща се в тяхната несправедливост, тъй като се явяват занижени. Прави
се искане решението да бъде изменено от въззивния съд в насока увеличение
1
на наложеното наказание глоба в размер от средния към максималния,
предвиден в чл.78а от НК, както и увеличаване на наказанието лишаване от
право да управлява моторно превозно средство на 12 месеца.
Пред въззивния съд протестът се поддържа от представителя на ОП
Пловдив, който акцентира на обстоятелствата по извършване на деянието,
оприличаващи последното и дееца като такива със завишена степен на
обществена опасност.
Срещу протеста са постъпили писмени възражения от обвиняемия Я.
чрез защитника му адв.Р., с които счита решението на районния съд за
правилно, обосновано и законосъобразно, а наложените наказания съответни
на обществената опасност на деянието и дееца. Искането за потвърждаване на
решението се поддържа от защитата и на въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид
становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира за
установено следното:
От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за
установена следната фактическа обстановка, която е възприел и
първоинстанционният съд:
Обвиняемият Д. М. ЯН. е правоспособен водач на МПС и към
инкриминираният момент работел като таксиметров шофьор. На 13.05.2018г.
около 15 часа в гр.Пловдив свидетелите ТЛ и СЧ поръчали такси, за да ги
откара от бул.България № 146 до ул.Люлебургас, също в гр.Пловдив. На
поръчката се отзовал обв.Я., който управлявал лек таксиметров автомобил
Дачия с рег.№ *. След като започнал курса, обв.Д.Я. преминал на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на
бул.България и бул.В.Априлов, след което веднага бил спрян от полицейски
служители за проверка – свидетелите ИН и Г Х. Възникнал спор с тях от
страна на обвиняемия, който отричал да е преминал на червен сигнал на
светофара и поискал това да бъде потвърдено от постр.Л, но последният
отказал. Полицейските служители посъветвали Л и неговата спътница свид.Ч
да продължат пътя си, тъй като пристъпили към съставяне на документи за
2
извършено административно нарушение от водача на таксито, което щяло да
отнеме време. Тогава Л и Ч поръчали по телефон друго такси, управлявано от
свид.К, с което продължили пътя си по бул.Васил Априлов в посока юг.
След приключване на действията по ангажиране административната
отговорност на обв.Я. за нарушение по ЗДвП, той веднага продължил след
таксито, управлявало от свид.К, в което се возели свидетелите Л и Ч, за да ги
настигне. Обв.Я. подавал сигнали, за да спре таксито със свидетелите, за да се
разплатят возещите се за курса до момента на спирането му от органите на
МВР. Така водачът на второто такси спрял на бул.Васил Априлов в близост
до №85. Обв.Я. спрял зад автомобила на свид.К, а постр.Л отишъл до предна
лява врата на автомобила на обвиняемия и му заплатил дължимото за курса,
след което отново се насочил към таксито, управлявано от свид.К. В този
момент обв.Д.Я. форсирал двигателя и потеглил рязко от мястото си, но не
преценил правилно ситуацията - скоростта на придвижване на пострадалия и
настъпил удар между последния и предната част на управлявания от
обвиняемия автомобил. В резултат на това, Л паднал на земята като се
оплаквал от силни болки в долната част на левия крак. Свид.СЧ
сигнализирала на тел. 112 за случилото се и на место пристигнали служители
на ЦСМП, както и полицейски автопатрул в състав отново свидетелите Н и Х.
Пострадалия Л бил откаран в медицинска заведение за оказване на помощ.
Установило се, че при настъпилото ПТП му е било причинено счупване на
големия и малкия пищяли в областта на левия глезен и счупване на 4 и 5
ходилни /метатарзални /кости в долните си части.
Описаната фактическа обстановка е правилно установена от районния
съд, който е направил анализ на приобщените по делото доказателствени
източници при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед
предмета на доказване по чл.102 от НПК, ползвал е неоспорваните от
защитата по същество факти, изводими от приложените на досъдебното
производство доказателствени източници при опростената откъм съдебно
дирене процедура по Глава 28 от НПК по арг.на чл.378 ал.2 от НПК.
Доказателствената маса не очертава противоречия по установените по-горе
факти, които не се оспорват и от страните. За действията на водача Я.
свидетелстват пострадалия Л, свидетелите Ч и К, а Н и Х за предходния
епизод – по съставянето на фиша и в последващия епизод от деятелността на
обвиняемия – след като получили сигнала от тел.112 те се отзовали на
местопроизшествието със същите участници.
3
Приложената медицинска документация отразява фактите по
понесеното нараняване на левия долен крайник на свид.Л, а СМЕ установява
от медицинска гл.т.характера на нараняването, заключаващо се в хипотезата
на чл.129 ал.2 от НК като юридическа категория – трайно затрудняване
движенията на долен ляв крайник за срок от над 1 месец от датата на
травмата. Съдебномедицинската експертиза е установила, че констатираните
и описани по-горе увреждания на постр.ТЛ са в резултат на удари с или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се
съобщава в данните на досъдебното производство – при станалото ПТП, с
което са в пряка причинна връзка.
Обосновано е кредитирано от първия съд и заключението на
Автотехническата експертиза. Установеното от гласните доказателствени
средства и извършените процесуално-следствени действия по оглед на
местопроизшествието се подкрепя и е проверено с експертните изводи на
вещото лице М.
Формирайки вътрешното си убеждение по чл.14 от НПК, вследствие
издирената обективна истина /чл.13 НПК/ и при решаване на въпросите по
чл.102 вр.чл.378 ал.4 от НПК, ПРС законосъобразно е стигнал до извода, че
обв.Д.Я. е извършил вмененото му престъпно деяние, както от обективна,
така и от субективна страна с една корекция, която ще бъде обсъдена по-долу.
За да стигне до постановяване на решението първостепенният съд е направил
правилен извод, че са налице законовите предпоставки за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
Протестът не съдържа искане за ревизия на съдебния акт в неговата
оправдателна част досежно вмененото на обвиняемия нарушение на общите
правила по чл.5 ал.1 т.1 и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Обосновано контролираният
съд е отчел, че предаденото на съд лице не е спазило задължението си по
чл.25 ал.1 от ЗДвП, като в случая е извършвал маневра и не се е убедил, че
няма да създаде опасност за другия участник в движението – пешеходецът
ТЛ.
На обв.Я. е вменено и нарушение на нормата на чл.20 ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“.
Въззивният съд намира, че обвиняемият в случая не е извършил предявеното
му транспортно престъпление, допускайки нарушение на чл.20 ал.1 от
Закона за движението по пътищата, а именно - да е изгубил контрол върху
4
управляваното от него пътно превозно средство.
На първо място липсват описани факти в постановлението, вменени на
обвиняемия, които да водят на извода, че той не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил. Тук следва да се посочи, че „липсата на
контрол“ не е равнозначна на „причинен удар на друг участник в движението
поради неправилна преценка“. Липсата на контрол се свързва с различни
субективни фактори относно личността на водача и неговото състояние,
начинът по който възприема или изобщо не възприема пътната обстановка
преди да настъпи ударът, които му пречат да има адекватно на опасността
поведение. Такива фактори са например отвличане на вниманието, замайване,
прилошаване, заспиване, заслепяване, разсейване, и др., като въз основа на
тях настъпва ПТП. Обстоятелството, че обвиняемият не е преценил правилно
поведението на другия участник, конкретно неговата скорост на
придвижване, не означава, че не е контролирал в този момент своя автомобил.
Противното би означавало, всяко непредпазливо поведение по причиняване
на ПТП да бъде съпроводено с нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, само защото
водачът не е преценил правилно ситуацията, но пък във всеки един момент е
контролирал машината, която управлява. В настоящият случай е налице
небудещо съмнение поведение на обвиняемия Я. по контрол на МПС – макар
че е възприел пострадалия, че е все още на пътя, в същия този момент е
извършил активно движение - форсирал е двигателя на автомобила и е
тръгнал рязко и близо до свид.Л, с което преминал през левия му крак.
Тези действия на обвиняемия обаче, не се субсумират в правилото на
чл.20 ал.1 от ЗДвП. В този инкриминиран момент липсват каквито и да е
доказателства обв.Я. да не е контролирал управляваното от него МПС и
заради това по непредпазливост да е предизвикал общественоопасните
последици. Както се посочи по-горе, такива факти не се съдържат и в
постановлението на прокурора. На следващо място в пряка причинно-
следствена връзка се намира в случая именно посоченото по-горе правило за
движение по пътищата и неговото неспазване – чл.25 ал.1 от ЗДвП, защото в
този момент обв.Я. е извършвал маневра и не е преценил правилно
ситуацията така, щото да не създава опасност за другия участник в
движението, който е и пешеходец. Отделен въпрос е, с оглед гореизложеното,
5
дали не е осъществено и нарушението по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, доколкото
тази норма, макар и обща, вменява повишено изискване към водачите на ППС
за внимателно отношение към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. А в случая при извършване на нарушението по чл.25 ал.1 от
ЗдвП другият участник в движението е бил именно пешеходец.
По изложения по-горе съображения се налага изменение на
постановеното първоинстанционно решение, като обвиняемият бъде оправдан
да е нарушил и чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Изменението в правната квалификация на деянието с отпадане на
нарушена бланкетна норма, всякога налага преценка за адекватното наказание
на извършителя. Същевременно е налице протест с искане за утежняване
параметрите на наказанията на обвиняемия. Протестът е частично
основателен.
Първоинстанционният съд е наложил наказанието глоба в минималния
законов размер от 1000 лв, като се е ръководел от добрите характеристични
данни на обвиняемия. Безспорно такива са налице, но поведението му в
инкриминирания момент не очертава адекватност на наказанието глоба в
неговия законов минимум. На принципно добрите характеристични данни на
извършителя осезателно противостои завишената обществена опасност на
стореното. Независимо, че с поведението си, обв.Я. е нарушил едно правило
за движение по пътищата /това по чл.25 ал.1 от ЗДвП/, довело до причинения
от него общественоопасен резултат, на пострадалия са били причинени две
средни телесни повреди със счупвания на костите на левия крак в две области
– на глезена и на ходилото. Телесните увреди са причинили на Л трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за срок значително
надвишаващ минимално приетият такъв от задължителната съдебна практика
от 1 месец – а именно крайникът на пострадалия е бил обездвижен за около 4-
5 месеца от датата на травмата. Ясно е, че още с действията си по форсиране
и рязко потегляне с фатално близкото преминаване до пострадалия на пътя,
обвиняемият е погазил законово защитимата уязвимост на Л като пешеходец
на пътя, за което е следвало да бъде особено осторожен. Следва да се посочи,
че в предхождащия инцидента момент, деецът е манифестирал неправомерно
поведение в няколко насоки – преминаване на забранителен светофарен
сигнал, изискването от пострадалия да излъже пред полицейските служители
за този факт, предприетото последващо преследване на втория таксиметров
автомобил с претенция за уреждане на финансови взаимоотношения в размер
на около 2 лева, които прочее са недължими, доколкото се касае за
таксиметров курс, който бидейки предмет на договор за поръчка не е бил
изпълнен. Таксиметровия водач Д.Я. не е откарал свидетелите до крайната
6
точка от зададената му дестинация по причини, за които сам е отговарял –
спирането му за проверка и съставяне на фиш от служителите на пътна
полиция.
Обстоятелствата, при които е било погазено правилото по чл.25 ал.1 от
ЗДвП - разправията с пострадалия, форсирането на двигателя и рязкото
потегляне, очертават извод за завишена степен на обществена опасност на
стореното, в която пък се оглежда личността на дееца и отразява неговата
собствена обществена опасност в инкриминирания момент. В този смисъл
основателен е протестът досежно искането за увеличаване на наказанието
глоба. Последното следва да се увеличи от хиляда на две хиляди лева, което
отново е под средния размер от 3 000 лева, като се отчете от настоящия съд
обстоятелството, че деянието е било извършено преди три години и половина.
Същевременно обвиняемият е здрав работоспособен и трудово ангажиран
гражданин, който е в състояние да заплати това наказание.
Относно възраженията на защитата и обвиняемия по искането на
прокуратурата наложеното от РС Пловдив наказание лишаване от право да
управлява МПС да бъде увеличено, настоящият съд намира, че те са резонни,
а в тази част протестът – неоснователен.
В производството по Гл.28 от НПК съдът може да прецени дали да
наложи наказанието лишаване от права и напълно законосъобразно
първостепенният съд е лишил обв.Я. от право да управлява моторно превозно
средство за краткия период от три месеца. Деянието се отличава със завишена
степен на обществена опасност, изводима от анализираните по-горе
обстоятелства, но на обв.Я. като професионален водач на таксиметров
автомобил са налагани епизодично във времето наказания. За близо 10-
годишен период той има наложени две наказания по административен ред за
нарушаване правилата за движение по пътищата - наказателно постановление
през 2018г. и фиш през 2014г. Останалите му две наказания са съответно през
2000г. и 2010г. /л.76-77 ДП/. Същевременно той изкарва прехраната си като
водач на таксиметров автомобил и след три години и половина не е нужно с
оглед осъществяване целите на наказанието да бъде лишен и от прехраната си
за по-дълъг период от време, като по този начин ще му бъде дадена
възможност да заплати наказанието глоба. В този ред на мисли
поправителната и превъзпитателна цел на закона в случая би била постижима
именно чрез налагане на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК за срок от три
месеца, както е постановила първата съдебна инстанция. Не са налице
основания за коригиране на решението в тази част.
Правилно съдът с първоинстанционното решение е осъдил обвиняемия
да заплати направените разноски на досъдебното производство и е
постановил ВД – 1 бр.компакт диск да остане приложен по делото. Не са
7
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
засягане правото на защита на страни в процеса и водещи до отмяна на
атакуваното решение на това основание.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.3 и т. 6 вр. чл.337 ал.1 т.2 и
чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 976 от 23.06.2020г., постановено по АНД №
1613/20г. на Пловдивският районен съд, както следва:
ОПРАВДАВА обвиняемия Д. М. ЯН. при извършване на деянието да е
допуснал нарушение и на чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата;
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на обвиняемия Д. М. ЯН.
административно наказание глоба на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8