Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
Гр.
П.**, 06.11.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**,
в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на
секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 296/2023 година по описа на Административен
съд - П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 175, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка
с чл .145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
ОТ: С.К.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
ЧРЕЗ адвокат И.М. ***, с адрес за кореспонденция: гр. П.**, ул. "**"
№ **, ет**,
офис**.
ПРОТИВ: Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0249-000035 от 04.08.2023 година, издадена от С.И.П.на
длъжност- командир отделение към ОДМВР - П.**, РУ Б.**, с която на основание
чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка, а именно "Прекратяване на регистрацията на пътно
преводно средство" за срок от 6 /шест/ месеца.
С ИСКАНЕ: ДА СЕ ОТМЕНИ обжалвана заповед, с която е
приложена принудителна административна мярка като незаконосъобразна поради
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Жалбата е депозирана директно пред Административен
съд - П.**, поради което е изискана преписка от административния орган, който я
е представил чрез Писмо с вх. № 2317 от 22.08.2023 година.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като излага подробни мотиви в тази посока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява, представлява се от адвокат И.М.**, която моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени издадената заповед за принудителна
административна мярка като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък
съгласно чл. 80 от ГПК. Подборни доводи развива в представени по делото писмени
бележки.
В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно
призован се явява лично и с главен юрисконсулт З. В.**, която моли съда да
отхвърли така депозираната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
след като провери предпоставките за допустимост и след като констатира,че
жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати
от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК,
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, а именно Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, издадена от командир отделение
при ОДМВР- П.**, РУ Б.** счита същата за процесуално допустима поради което
дължи разглеждането й по същество.
Съдът
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, обсъди по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по
реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна:
С Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA № ***от 04.08.2023 година, съставен от С.И.П.- старши полицая при
ОДМВР- П.**, РУ- Б.**, в присъствието на свидетелят очевидец: А.М.Г.**е
установено, че С.К.С. с ЕГН: **********,***
на 04.08.2023 година в 15:17 часа в гр. Б.**, ул. *** в качеството си на
водач на мотоциклет Я*** ФЗР 600 Б с рег. № **негова собственост се движел от
ул. ** посоча ул. **. При проверка на водача с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ADRN0097 в 15:14 часа е отчетен положителен
резултат, а именно 0.84 промила алкохол в кръвта. Издаден му е талон за
изследване № 106157 за ФЦСМП Б.**. Деянието е квалифицирано от страна на
актосъставителя като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. първо от ЗДвП, а именно водачът управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда /лист 13, гръб/.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства: СУМПС №*********, Контролен талон № **********, СРМПС №
********* и един брой регистрационни табели с номер ***.
Съставения АУАН е връчен на нарушителя, който го е
подписал без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0249-000035 от 04.08.2023 година по чл.171, т.2А,
б."б" от ЗДвП, издадена от С.И.П.**- командир отделение при ОДМВР- П.**,
РУ Б.** на основание чл.171, т.2А, б."б" от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца", тъй като С.К.С. с ЕГН: **********,
в качеството си на вода управлява собствения си мотоциклет Я. *** , с рег. № **под
въздействие на 0.84 промила алкохол в кръвта, като с това е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 04.08.2023 година /лист 3, гръб/.
С приложената към делото административна преписка е
представен талон за изследване № 106157 / лист 14/ и докладна записка с дата
04.08.2023 година /лист 15/.
По делото е представена Заповед № 313з-362 от
28.02.2022 година на Директора на ОД на МВР- П.**, с която на основание чл.43,
ал.4, във вр. с ал.1 и ал.3, т.1 от ЗМВР е определил лицата, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава
Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, между които и лицата по т.1.7,
а именно командирите на отделения / лист 30/.
При
така установената фактическа обстановка обсъдена по отделно и в своята
съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК,
настоящият съдебен състав пристъпи към проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
От
правна страна:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква "а",
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителя на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена от директора на ОД на МВР- П.**
за определяне на длъжностите лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП да прилагат принудителни административни
мерки по чл.171от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната
територията на ОД на МВР- П.**. Сред тези лица са и командирите на отделения,
каквато длъжност заема и издателя на оспорената заповед за прилагане на
административна мярка С.И.П.към датата 04.08.2023 година. Предвид изложеното
съдът счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган.
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден в установената от закона писмена форма и изисквания за съдържание по
чл.59, ал.2 от АПК. Също така в заповедта за налагане на принудителна
административна мярка се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства,
съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя,
респективно да се осъществи съдебен контрол за наличие на материалноправните
предпоставки за издаване на процесния акт по чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за
отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съдът счита, че така оспорената заповед не е
издадена и в нарушение на материалния закон. Запознавайки се с констатациите в
съставния АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на
чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за налагане на принудителна
административна мярка, а именно прекратяване регистрацията на притежаваното от
страна на жалбоподателя пътно преводно средство за срок от 6 месеца за това, е
управлява мотоциклет Я.** с концентрация
на алкохол н кръвта си 0.84 промила, установено по надлежен ред. Така
установената фактическа обстановка изцяло кореспондира с необходимите
предпоставки за прилагане на горецитираната разпоредба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения за
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/ или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/ или употреба на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/ или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози- за срок от 6 месеца до 1 година. Целта
на тази мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да
извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача
или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита
за отпаднала.
В случая, съдът констатира, че въз основа на
събрания и проверен по делото доказателствен материал, представен с
административната преписка, са налице всички изискуеми от закона предпоставки
за прилагане на съответната разпоредба. На първо място разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. “б“ изисква лицето да се явява собственик на моторно превозно средство,
чиято регистрация е била прекратена. Този факт е безспорно доказан по
настоящото дело и не се оспорва и от страна на самия жалбоподател.
На следващо място, по безспорен начин се установява,
че е налице и друга изискуема предпоставка, а именно да е констатирана употреба
на алкохол над 0,5 на сто. Това се доказва по безспорен начин от констатациите,
които са обективирани в представения по административната преписка АУАН, където
е заявено, че водачът управлява моторно превозно средство с концентрация 0.84
промила, като това не е оспорено нито в хода на проверката, нито в хода на
съдебното производство от страна на лицето. Предвид което възприетото от страна
на актосъставителя не бе оборено
настоящото съдебно производство.
Въз основа на горното, съдът счита, че твърденията
от страна на жалбоподателя, че в случая е налице нарушаване на
материалноправните разпоредби следва да бъдат отхвърлени и да се направи
единствения извод за това, че не е налице основание за отмяна по смисъла на
чл.146,т.4 от АПК.
При проверка за законосъобразността на така
оспорения индивидуален административен акт обаче съдът намира, че същият е
издаден в нарушение на целта на закона поради следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП,
законодателят е определил диапазон от време, в рамките на който може да бъде
приложена съответната ПАМ. В случая е предвидено, че това може да бъде от 6
месеца до 1 година. В тежест на административния орган е да установи всички
фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв обем и вид, че да не води до ограничаване
правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извърши в
съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за
прилагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и кат такъв следва да отговаря на изискванията, които са визирани в АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59,ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат
посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него
лице. При упражняване на правомощията по прилагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на
срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази
връзка той следва да изложи мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка, което в настоящият случай не е сторено.
Органът е бил длъжен не само да определи продължителността на прилаганата
мярка, която в случая е посочено, че е 6 месеца, но и да обоснове решението си
за това, за да може съдът, на свой ред да прецени дали това правомощие е
упражнено в съответствие с целта на закона, което е едно от основания по чл. 146
от АПК за оспорване на индивидуален административен акт. В тази връзка, съдът
не следва да тълкува съображенията на административния орган, а същите следва
да бъдат изложени в мотивите на заповедта, за да може съдът, анализирайки ги да
прецени дали съответстват и обосновават разпреденото в административния акт.
Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така
установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и
представлява отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен на
основание чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22
от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налага с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и
преустанови извършването на друго нарушение или на вредни последици от
извършването. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния
административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 на ВАС по адм.д. №
10768/2017 и Решение № 910 от 23.10.2018 година на ВАС по адм. дело № 9379/2017 година.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0249-000035 от 04.08.2023 година по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП,
издадена от С.И.П.***на длъжността командир отделение към ОДМВР- П.**, РУ Б.**,
с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2възнаграждението е 1 000 /хиляда/
лева. С оглед на това възражението за прекомерност от страна на процесуалния
представител по жалбата следва да бъде оставено без уважение. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 1 010 /хиляда и десет/ лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски, в това число 10 лева- платена дължима
държавна такса за образуване на административно дело и 1 000 /хиляда/ лева
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
16.08.2023 година.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК настоящият
съдебен състав на Административен съд - П.**
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0249-000035 от 04.08.2023 година,
издадена от С.И.П.**на длъжност - командир отделение към ОДМВР - П.**, РУ Б.**,
с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка, а именно "Прекратяване на
регистрацията на пътно преводно средство" за срок от 6 /шест/ месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П.** да заплати на С.К.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. "***" № **
направени по делото съдебни разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНЕТО
на основание чл. 172, ал. 5 то ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/