О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260867
гр. Пловдив, 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на шести април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 782 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, подадена чрез юрк.
М. Н., против Разпореждане от 22.07.2020 г., инкорпорирано в заповед №
3959/22.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6978/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив,
XIV гр. с., в
частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н. Й. И., ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумата от 363,77 лева, представляващо обезщетение за забава за
периода 15.01.2019 г. - 04.06.2020 г. върху просрочена главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г., сключен между „Ти Би Ай
Банк” ЕАД и Н. Й. И., и за разноските над уважените размери до претендираните
със заявлението.
По
изложените в жалбата съображения за неправилност на атакуваното разпореждане се
иска същото да се отмени в обжалваната му част и да се издаде заповед за
изпълнение за претендираните суми. Акцентира се върху характера на вземането за
лихва, в частност на „лихвата за просрочие“, уговорена в договора.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от
частната жалба не е връчван на ответната страна.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законен срок от
легитимирано лице, и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, предвид следното.
Заповедният
съд е бил сезиран със заявление от „Ти Би Ай Банк” ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение срещу Н. Й. И. за следните суми: 1969,46 лева главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г., 292,49 лева възнаградителна
лихва за периода 15.01.2019 г. -15.05.2020 г., 363,77 лева обезщетение за
забава за периода 15.01.2019 г. - 04.06.2020 г. върху просрочена главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, както и сторените в заповедното
производство разноски. За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, и с
оглед на постъпила уточняваща молба от заявителя, районният съд е приел, че
обезщетението за забава се дължи въз основа на уговорена в договора за кредит
клауза, за която имало обоснована вероятност да е неравноправна на основание
чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на по-високо
обезщетение за забава от нормативно установеното и така реално се заобикаляла
забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Видно
от данните по делото претендираните от заявителя вземания произтичат от договор
за потребителски кредит с банка. Следователно длъжникът – физическо лице, се
явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от потребителската закрила. Разпоредбите
на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменяват задължение на заповедния съд да
следи дали искането, основано на потребителски договор, е в противоречие със
закона или добрите нрави или пък се основава на неравноправна клауза, респ. е
налице обоснована вероятност за това. В този смисъл съдът е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличието на неравноправни и недействителни
клаузи.
По
същество, въззивната инстанция намира за правилна преценката на заповедния съд
за отхвърляне на искането. С депозираното заявление се претендира обезщетение
за забава не на основание чл. 86 ЗЗД, а въз основа на чл. 9.4 от процесния
договор, съгласно който при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума – анюитетната вноска,
състоящата се от главница и договорна лихва. Последното е видно както от
уточняващата молба до заповедния съд, така и от изложеното в настоящата жалба. Уговореното
по този начин обезщетение има неустоечен характер – мораторна неустойка, като
влиза в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК и заобикаля забраната за анатоцизъм
(допустим само между търговци), защото се начислява лихва за забава върху
възнаградителна лихва, в резултат на което длъжникът плаща обезщетение за
своята забава, по-голямо от законната лихва върху главницата. В тази насока
действително има обоснована вероятност клаузата на чл. 9.4 от договор за
потребителски кредит № **********/07.11.2018 г. да е неравноправна. Същата е
неравноправна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Посочената разпоредба
гласи, че клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, е неравноправна. В случая се задължава длъжникът при забавено
изпълнение от негова страна да плати обезщетение значително по-голямо от
законоустановеното в чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Следователно
заповедния съд правилно е постановил своя акт, съобразно изискванията на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК
Като
законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част,
законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за
частта, за която е било отхвърлено искането.
С
оглед на гореизложеното частната жалба се намира за неоснователна, а
разпореждането, като правилно, ще се потвърди в обжалваната му част.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението
на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 22.07.2020 г., инкорпорирано в заповед № 3959/22.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 6978/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV
гр. с., в ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н. Й. И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 363,77
лева, обезщетение за забава за периода 15.01.2019 г. - 04.06.2020 г. върху
просрочена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
07.11.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Н. Й. И., както и за
разноските над уважените размери до претендираните със заявлението.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2./