№ 11032
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110154439 по описа за 2024 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ
и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати в негова полза на посочените от него суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергrя, начислена за процесния период, за мораторна лихва, за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за както и за лихва, начеслена върху вземането за цена на
услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получили препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представена декларация, подадена по реда на чл. 14 ЗМДТ от 03.10.2023г, с
която ответницата е декларирала пред СО, район Л., дирекция „Общински приходи“, че че е
придобила процесния имот от лицата Димитър и Рилка Кирови, въз основа на Заповед № РД-
41-1361/10.07.1984г на СНС, която заповед е приложена към въпросната декларация
По своята правна същност декларацията представлява писмено, извънсъдебно
1
признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има характер на частен
свидетелстващ документ.
Попълването и подаването на данъчна декларация обаче само по себе си не е
основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права
върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по
други начини, предвидени в гражданското законодателство. В материалния закон е
предвидена възможност за служителите от общинската администрация да проверяват
подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват
данните от декларацията със счетоводните книги, с планове, скици и документи /чл. 18, ал. 1
от ЗМДТ/. В същата норма е предвидено, че служителят на общинската администрация, въз
основа на така извършваната проверка на подадените декларации, може да поиска и
допълнителни данни за облагаемия имот.
От анализа на разпоредбите, визирани по-горе следва, че макар представянето на
документ за право собственост или за учредено право на ползване да не е уредено
нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на
собственик или ползвател е елемент от фактическия състав за възникване на задължението
за облагане с данък върху недвижимите имоти, то при подаване на декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, се следва представяне на такъв документ, от който да е видно че деклараторът има
достатъчно основания да счита себе си за собственик (т. е титуляр е на правото), освен ако
такъв документ той вече е представил.
В случая е представен документ, от който да е видно че деклараторът има
достатъчно основания да счита себе си за собственик, а именно представена е Заповед № РД-
41-1361/10.07.1984г на СНС, въз основа на която процесният имот е предоставен в
обезщетение на Димитър и Рилка Кирови за нуждите на семейството на дъщеря им – П. Д.
М..
Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. изм. ДВ, бр. 3/11.01.1980 г., недвижимите имоти,
необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се
отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и
благоустройство. Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 издава допълнителна
заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за
правото на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на
чл. 102 ЗТСУ (отм.) предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище
или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от
тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които
отговарят на условията по законните разпоредби за придобаване на имота. Исканията за
това се правят с нотариално заверено заявление. По силата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение
по силата на самата заповед на органа по чл. 95.
Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпен в обезщетение жилище за
2
нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик, правото на собственост
върху имота възниква направо в полза на низходящия /в посочения смисъл – решение №
519 от 7.12.2003 г. по гр. д. № 51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение 314/21.12.2012 г. по гр. д. №
394/2012 г. на ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр. д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО,
решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. № 422/90 г. на ВС, I ГО и др. /, в случая – на П. Д. М..
Следва да се отбележи, че процесният имот е предоставен в обезщетение на
Димитър и Рилка Кирови за нуждите на четиричленното семейството на дъщеря им – П. Д.
М., но съгласно цитираната съдебна практика правото на собственост върху имота възниква
направо в полза на низходящия, но не и в полза на останалите членове на неговото
семейство.
Така формираният извод се основа на обстоятелството, че дори и низходящият да е
бил в брачно правоотношение към момента, в който със заповед по чл. 100 ЗТСУ/отм./ е
отстъпено в обезщетение жилище за нуждите на семейството на низходящ на отчуждения
собственик, то съпругът на въпросния низходящ не е имал принос в придобиването на имота
– същият е предоставен за нуждите на семейството на П., поради това, че от нейните
родители е отчужден друг имот, като по делото няма данни или твърдения да е присъдена
сума за доплащане в полза на столичния народен съвет срещу дадения в обезщетения имот,
която сума да е изплащана по време на брака на П. и Валентин Манолов, неин съпруг,
съгласно представеното по делото удостоверение за наследници /л. 118 от делото/.
Напротив, в заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./ е отбелязано, че за апартамента е
прехвърлена цялата сума и не е определена такава за доплащане по реда на чл. 90
ЗТСУ/отм./.
Ето защо, дори и в декларацията по чл. 14 ЗМДТ П. да е посочила като собственик
на имота и нейният син – Милен Валентинов Манолов, той не се явява собственик на имота
и в тази част декларираното от ответницата няма доказателствена стойност, защото, както се
посочи по-горе, въпросната декларация не е титул за собственост, а единствено може да
послужи за формиране на индиция за това кой е собственик на имота, предмет на
деклариране, като преценката за това обстоятелство се прави на база на представените към
декларацията документи, каквато в случая е Заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./. С оглед
липсата на данни заповедта да е обжалвана, се налага извод, че същата е влязла в сила.
Следователно именно ответницата в качеството си на собственик на процесния
имот се явява купувач на процесната топлинна енергия и носител на задължението за
заплащане на нейната цена.
По делото с проекта на доклад по него, обективиран в определение от 15.01.2025 г. и
приет за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2025г. без възражение
от страните по делото, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период до посочения имот е доставяна топлинна
енергия от ищеца в количеството, твърдяно от ищеца, като стойността й възлиза на цената,
сочена от него, както и че размерът на обезщетението за забавено плащане на главното
парично задължение възлиза на този, посочен от ищеца.
3
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че по делото при условията на пълно
и главно доказване се доказа твърдението на ищеца, че между страните е възникнало
твърдяното от него облигационно правоотношение, по което правоотношение ищецът е
доставял до описания в исковата молба топлоснабден имот релевираното от него количество
топлинна енергия, чиято стойност възлиза на цената, посочена от ищеца, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. Чл. 79 ЗЗД за постановяване на
решение, с което да бъде установено между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за заплащане на цена на топлинна енергия за процесния период в
размер на сумата от 5968.68 лв. следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира възражението на погасителна давност за неоснователно, доколкото
съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на
ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност".
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на03.07.2024г., поради което в този момент е
прекъснато теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 05.2021 г.. този срок е изтекъл на 15.07.2021 г., като към момента
на подаване на заявлението не е изтекъл релеванатния тригодишен давностен срок относно
първото по време възникнало в в полза на ищеца вземане, следователно това
правопогасяващо възражение, релевирано от ответника, се явява неоснователно..
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се, че за първото по време възникнало в в полза на ищеца вземане този срок
е изтекъл на 15.07.2021г., т.е, от 16.07.2021г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и предвид обстоятелството, че по делото
е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния
период до посочения имот е доставяна топлинна енергия от ищеца в количеството, твърдяно
от ищеца, като стойността й възлиза на цената, сочена от него, както и че размерът на
обезщетението за забавено плащане на главното парично задължение възлиза на този,
посочен от ищеца, то искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за целия претендиран от ищеца
размер, възлизащ на сумата от 870.83лв.
4
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 26 лв../таблица № 3, ст. 5 от
експертизата/..
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020г.., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в заповедното и в
исковото производство в общ размер от 531 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокат, като съдът намира възражението на ищеца, обективирано в исковата
молба, за прекомерност на претендирания от ответника разход за адвокат за основателно.
Съобразно фактическата и правна сложност по делото, броя на проведените по него
открити съдебни заседания – едно, проведено на дата 14.03.2025г. и второ, проведено на
дата 07.04.2025г., извършените от процесуалния представител на ответника процесуални
5
действия, свеждащи се до подаване на отговор на исковата молба, като от страна на
последния не са релевирани доказателствени искания, а също така не е и присъствал за
участие в двете открити съдебни заседания, проведени по делото, съдът намира, че
справедливият размер, в който следва да бъде определено това възнаграждение в исковото
производство възлиза на сумата от 500 лв. и на сумата от 50лв. в заповедното производство,
в което единственото процесуално действие, извършено от страна на процесуалния
представител на ответника, се свежда до депозирано на бланкетно възражение, съдържащо
формално изявление за недължимост на претендираните от заявителя вземания.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокат в размер на 3.07лв. в исковото производство и в размер на 0.30 лв. в
заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** има вземания към
П. Д. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. 7, бл.740, вх.А, ет.7, ап.27, общ. С., обл. С.
(столица),, за заплащане на сумата от 5 968,68 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и
осем лева и 68 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и за заплащане на сумата 870,83
лева (осемстотин и седемдесет лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 06.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу П. Д. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК.Л. 7, бл.740, вх.А, ет.7, ап.27, общ. С., обл. С. (столица), за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че има
6
задължения за заплащане на сумата от 34,31лева (тридесет и четири лева и 31 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,89 лева (седем лева и 89 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г.
ОСЪЖДА П. Д. М. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ******
сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
заповедното и в исковото производство в общ размер от 531 лв.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на П. Д. М. с ЕГН: **********
разноски за адвокат в размер на 3.07лв. в исковото производство и в размер на 0.30 лв. в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – "Т. С." ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7