Решение по КНАХД №554/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „2012 Фиш Дионисополис“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. В. П., чрез адв. Д. Д., САК, против Решение № 43/ 20.06.2025 г. по НАХД № 38/ 2025 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Касаторът настоява, че при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, неотстраними, поради което са основание за отмяна. Възразява, че Районният съд (РС) не е направил необходимото за разкриване на обективната истина и не е изследвал всички обстоятелства по делото, с което е нарушил принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Според касатора първоинстанционният съд напълно необосновано е приел, че нарушението е безспорно установено, като в тази връзка се позовава на показанията на св. В. У., капитан на кораба, който твърди, че е натиснал бутона на устройството и е видял, че лампите светят, но не бил длъжен да се обажда, за да пита дали го виждат от Центъра за наблюдение на риболова (ЦНР). Добавя, че не са ангажирани доказателства, удостоверяващи причината, поради която не е осъществявана дистанционна връзка с ЦНР, от което черпи довод за незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). Оспорва изцяло фактите по АУАН и НП, като в тази връзка счита изводите на съда за тяхната установеност за необосновани. Възразява срещу отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се представлява. С. С. вх. № 3554/ 21.10.2025 г., чрез адв. Д., не възразява да бъде даден ход на делото и поддържа искането за отмяна на съдебния акт и отмяна на НП.

Ответникът по касация, не се явява, не се представлява. В молба с вх. № 3556/ 21.10.2025 г., чрез гл. юрисконсулт С. И., оспорва касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Добрич не изпраща представител за встъпване в процеса по чл. 16 от АПК.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Добрич намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Балчик е потвърдил наказателно постановление (НП) № Ц03-01/ 05.02.2025 г., издадено от Началник отдел „Център за наблюдение на риболова“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на „2012 Фиш Дионисополис“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. В. П., за нарушение на чл. 45, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 80, ал. 2 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е доказано, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и съответно НП е законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи по отношение на фактическата обстановка.

Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 80, ал. 1 от ЗРА едноличен търговец или юридическо лице, което не монтира и не поддържа бордово оборудване в изправност, свързано с работата на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби, в нарушение на чл. 45, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 2 000 до 3 000 лева, а съгласно ал. 2, наказанието по ал. 1 се налага и на едноличен търговец или юридическо лице за нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗРА.

С разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗРА е въведена забрана за напускането на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване, т.е. всеки, който напуска акваторията на пристанищата с риболовен кораб, е длъжен да е с включено бордово оборудване.

В случая от ЦНР, по данни от Системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби (СНРК), експортна снимка и следа, е установено на 12.08.24 г. от главния експерт към ЦНР, че риболовен кораб с външна маркировка БС 041 и име „БС 041“ – с ползвател „2012 ФИШ ДИОНИСОПОЛИС“ ООД е позициониран в пристанище Балчик с последни данни за активност от бордовото оборудване за сателитно проследяване в 18:48 часа на 10.08.2024 г. След проверка в алтернативна система за наблюдение на корабите, оборудвана с DIS (система за автоматично разпознаване) е констатирано, че риболовният кораб е напуснал пристанището в 05:48 (CLT) на 12.08.2024 г. с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване и е извършил риболовен рейс, приключил в 21:12 на 12.08.2024 г. с акостиране в пристанище Балчик. Установено е, че устройството е включено в 20:35 часа на 12.08.2024 г. в точка с координати N43.3749, E28.1474 след позвъняване от дежурния оператор на в ЦНР, както и че данните за извършения риболов с изключено оборудване за проследяване са описани в Декларация № Е-**********-001—001—00011.

Прието е, че поради излизането от пристанището с изключено бордово устройство дружеството е нарушило чл. 45, ал. 3 от ЗРА, за което му е съставен АУАН № В 0038802 от 7.102024 г. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред РС – Балчик НП № Ц03-01/ 05.02.2025 г., в което е възприета [жк], ал. 3 от ЗРА и на дружеството е наложена имуществена санкция по чл. 80, ал. 2 от ЗРА в размер на 2000.00 лв.

Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган.

Позовал се е на относимите регламенти и Наредба № 7 от 27.01.2006 г. за условията и реда за ползването, поддържането и съхранението на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби и бордовото оборудване, съгласно които е въведено изрично задължение за риболовни кораби с обща дължина дванадесет метра и повече да извършват риболовна дейност само с наличието на включено устройство за проследяване, съответно е забранено напускането на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без наличие на функциониращо или изключено устройство за сателитно проследяване, както и извършването на риболовна дейност, като е приел, че е правилна [жк], ал. 3 от ЗРА. Изложил е, че поради липсата на следа от риболовния кораб в СНРК на ИАРА е поискана информация от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ относно движението му от Системата за автоматично разпознаване, отговорът по което искане е приет като доказателство по делото. От тази информация съдът е установил, че корабът се е движил между пристанище Балчик и пристанище Варна със скорост от три морски възела.

Според БРС деянието не може да бъде счетено за маловажен случай, тъй като засяга особен род обществени отношения, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, а напускането на акваторията на пристанищата от риболовни кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване е предпоставка за нерегламентирани риболовни дейности.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на РС.

За обстоятелството, че корабът е пътувал между пристанище Балчик и пристанище Варна в съответните часове, когато е бил с изключено бордово устройство, са налице данни от двете системи във вид на разпечатка, които не са оспорени от въззивника.

Без значение за осъществяване на деянието е причината, поради която е било изключено устройството. Фактът, че непосредствено след обаждането на оперативния дежурен, същото е било включено, навежда на извода, че не е била налице техническа повреда.

Периодът, в който устройството е било изключено, според разпечатката от AIS, е изключително продължителен – повече от 15 часа, а включването на устройството е станало единствено поради засичането на липсата на изпълнението на задължението от страна на кораба, с оглед на което правилно РС е счел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Показанията на капитана не опровергават факта, че корабът е извършвал дейност в морските води без включено бордово устройство. Това, че е съставена декларация за извършения улов, по никакъв начин не налага различни от сторените от РС изводи.

С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на БРС не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна.

Ответникът по касация претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 130.00 лв. с оглед влязлото в сила изменение на Наредбата, считано от 01.10.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/ 20.06.2025 г. по НАХД № 38/ 2025 год. по описа на Районен съд – Балчик.

ОСЪЖДА „2012 Фиш Дионисополис“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. В. П., да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.