№ 49
гр. Карлово , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281- 000226/22.03.2021 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К., на Л. Д. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП,
както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни
точки за нарушението.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок.
Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като деянието му е несъставомерно поради крайна необходимост. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, лично и
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя И.С., ангажираните от жалбоподателя свидетели
П. Д.а и Д. Д.а и приложените и приети писмени такива – експертно решение,
фиш за спешна медицинска помощ, допълнителен лист към лист за преглед на
пациент в ****, лист за преглед на пациент в ****, справка База ***, справка
за нарушител/водач, протокол за проверка на преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха, 3 бр. заповеди, АУАН, талон за
изследване, протокол за химическа експертиза, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта, съдът намира за установено следното:
На 26.02.2021г. жалбоподателят и съпругата му П. Д.а с вечерята
употребили алкохол – той две бири, а тя една. По-късно вечерта си легнали,
като след полунощ позвънила майката на жалбоподателя, която им съобщила,
че бащата на жалбоподателя не е добре, не е уринирал три дни, поради което
е бил посетен по спешност от ***. Било необходимо поставяне на катетър, но
спешните медици не успели, а в МБАЛ „К. П.“ К. липсвало хирургично
отделение, съотв. хирург, който да стори това, както и отказали да го
транспортират в здравно заведение в гр. П. с линейка , тъй като заболяването
не било сред тези, предвидени за такъв вид транспорт. Казали, че състоянието
му е такова, че налага спешно превозване до гр. П. с личен транспорт. Тъй
като жалбоподателят и съпругата му вечерта били употребили алкохол,
опитали да потърсят сред познати лице, което да транспортира болния, но
поради късния час не успели да открият такова, вкл. неупотребило алкохол.
По това време липсвали и обществен транспорт, и таксиметрови автомобили.
Тъй като от употребата на алкохола били минали часове и уплашен за живота
и здравето на баща си, поради казаното от ***, че ако до два-три часа болният
не бъде транспортиран до болница в П., не гарантират за живота му,
жалбоподателят режил да го превози с автомобила си Ф.Г. с рег. № *****. В
УМБАЛ „С.Г.. състоянието на болния било овладяно и потеглили обратно за
гр. К., където при спиране на автомобила пред дома му, при жалбоподателя
2
пристигнали служители на РУ на МВР К., сред което свидетелт С., който
изпробвал жалбоподателя с техническо средство за употреба на алкохол в
кръвта, което отчело 0.66 на хиляда. Жалбоподателят оспорил показанията и
поискал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил издаден талон за
изследване, като Д. бил придружен до ***, където му била взета кръвта проба.
При извършване на проверката жалбоподателят обяснил, че е карал баща си
до болница в гр. П., като свидетелят С. възприел, че в автомобила има
възрастни мъж и жена.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител С.,
надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 233047/27.02.2021г., в който нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Според протокол № 117/02.03.2021г. за химическа експертиза
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя била 0.54 на хиляда.
Възоснова на съставения АУАН компетентният орган, Началникът на
сектор ПК при РУ на МВР К. е издал атакуваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП,
както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни
точки за нарушението.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието на АУАН и
НП и процедурата по съставянето на АУАН, които да налагат отмяна на това
основание.
По същество, събраните по делото доказателства безпротиворечиво
установяват, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал моторно
превозно средство, след като е бил употребил вечерта на предната дата
алкохол, тези обстоятелства не се и оспорват. Възраженията му са в насока
3
несъставомерност, поради наличие на обстоятелство, изключващо
обществената опасност на деянието, крайна необходимост. Съдът счита, че
действително на посоченото основание не следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на Д.. Съгласно разпоредбата на
чл. 13 от НК, приложим по силата на чл. 11 от ЗАНН, не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне
по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Крайната необходимост като фактически състав е
съвкупност от три основни елемента - непосредствена опасност, която може
да застрашава обществени отношения от всякакъв вид, отблъсващо/ защитно
деяние, насочено да неутрализира отрицателното въздействие на
непосредствената опасност върху съществуващи обществени отношения и
особени изисквания към това деяние и причинените от него вреди. Съдът
установи в случая наличието на посочените елементи. Безспорно установено
по делото, както от гласните, така и от писмените доказателства, е
възникналото животозастрашаващо състояние на бащата на жалбоподателя,
налагащо транспортирането му по спешност в лечебно заведение.
Избягването на непосредствената опасност за здравето и живота на болния е
наложило нарушаването на правилата за движение по пътищата, тъй като е
следвало да се придвижи до болница до два-три часа. Вредите, причинени от
жалбоподателя се изразяват в извършването на нарушение по 5 ал. 3 т. 1 от
ЗДвП, т. е. нарушил е обществените отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата. Жалбоподателят е бил наясно, че управлява
автомобил след употреба на алкохол, но поведението му е било насочено да
се окаже спешна медицинска помощ. За да се приеме, че деянието е било
извършено при условията на крайна необходимост, следва да се установи, че
не е съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността. По
делото се установи, че здравословното състояние на Д. Д. рязко се е влошило
около полунощ, отзовалите се на сигнала медицински работници не са успели
да катетеризират болния, нито да го транспортират със служебен транспорт
до болнично заведение, където да му се окаже спешна помощ, по това време
на денонощието в града липсват обществен и таксиметров превоз, не са
успели да открият и друго лице, което да осъществи превоза. Причиняването
4
на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди са по-
малко значителни от предотвратените. Случаят е точно такъв, тъй като макар
с поведението си жалбоподателят да е засегнал обществените отношения,
регулирани от ЗДвП, той не е допуснал настъпването на вреди за конкретен
правен субект. А с поведението си е спомогнал за спасяване здравето и
живота на баща си, т.е. вредите, които жалбоподателят е предотвратил с
поведението си, са по-значителни от причинените от него с управлението
МПС след употреба на алкохол, който е в количество, малко надвишаващо
минималното, прието за съставомерно от законодателя. Не е налице и
изключението на чл. 13 ал. 2 от НК, тъй като в случай, че отбягването на
опасността е правонарушение от друг вид освен престъпление, крайната
необходимост е допустима и деецът може да се позове на нея. В случая
извършеното от Д. не съставлява престъпление.
Тъй като съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения
деянията, извършени при крайна необходимост, каквато се установи по
делото, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Разноски не са претендирани и не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0281- 000226/22.03.2021
година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К., с което на
Л. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП,
както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни
точки за нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6