РЕШЕНИЕ
№ 924
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330109664 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* против Р. Т. Р., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.12.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор
„Изи асет мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № *********, с
предоставена сума от 2000 лева, който бил недействителен, поради липса на спазени
изисквания по чл. 22 ЗПК /искове за дължимост на неплатени суми по него, вкл.
остатъчна главница, били отхвърлени с влязло в сила съдебно решение, поради
нищожност на правоотношението/.
На 01.10.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия
от 16.11.2010 г., с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, за което ответникът бил уведомен.
Поради липса на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 10416/09.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 19319/21 г. по описа на
ПРС, за неплатената главница като чиста стойност на кредита от 1842,14 лева,
подлежаща на връщане, съгл. чл. 23 ЗПК, срещу която постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящата
претенция. Моли за уважаването й, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 06.12.2021 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска – да
е налице облигационно правоотношение и цесията да е породила действие, предвид
1
липсата на уведомяване. Моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението е постъпило в срок, а
искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния такъв по чл.
415 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – на 15.12.2017 г.
между ответника и трето лице – кредитор „Изи асет мениджмънт“ АД бил сключен
договор за паричен заем № *********, по който предоставената сума е усвоена;
вземанията по него са цедирани на ищеца с приложение № 1 от 01.10.2018 г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.; исковата сума от 1842,14 лева представлява
неплатената остатъчна главница – чиста стойност на предоставения заем /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 11400/21.10.2022 г. – л.45-46/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
Няма спор между страните и се установява, че с влязло в законна сила решение
по гр.д. № 14600/2019 г. на ПРС – исковете по чл. 422 ГПК за установяване дължимост
на суми, в т.ч. претендираната остатъчна стойност на главница в размер на наст.
искова, са отхвърлени, като в мотивите на съд. акт е прието, че договорът за паричен
заем е недействителен. Дължимостта на сумите на договорното основание е отречена
със СПН, при което е предявен настоящият иск за остатъчната стойност на заема,
подлежаща на връщане, съгл. чл. 23 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи свързани с него.
На връщане подлежи именно исковата сума – представляваща чиста остатъчна
стойност на заема /отделено за безспорно обстоятелство относно размера с доклада/.
Единственото възражение на ответника е досежно уведомяването за цесията и
легитимацията на ищеца.
Принципно, следва да се има предвид, че ответникът надлежно е узнал за
извършената цесия, предвид предходно образуваното съдебно производство между
2
страните, при идентични фактически твърдения, с този ищец. Тоест, явява се излишно
да се коментират въведените възражения в ОИМ, тъй като не отговарят на обективната
истина.
За пълнота обаче може да се посочи следното – самото сключване на договора
и цедиране именно на вземанията във връзка с него /по който сумата, която се
претендира в процеса, е предоставена/, са факти, отделени за безспорни с доклада –
установяват се и от приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени.
Прието е уведомително писмо от цедента /л.10/, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез
нарочно упълномощения за това цесионер /л.17/ за извършената цесия, адресирано до
длъжника, който следва да се счита редовно уведомен за сключването й /освен поради
предходното производство/.
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което съдържа
имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит, приложено
към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за
възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д.
№ 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика -
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т.
д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Нещо повече - уведомяването следва да се вземе предвид от съда, съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на
ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Отделно - уведомяването за цесията не е елемент от ФС на самия договор за
цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е
породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните
вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има
нов кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява
успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.
В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се
установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземанията.
Защитното възражение в ОИМ не се отразява на правата на ищеца, които той е
3
придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до уведомяването
за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се
освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено
плащане, ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по
дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
С оглед изложеното, възраженията в ОИМ, макар обясними като защитна
позиция, не се споделят.
Съдът приема, че ищецът е материалноправно активно легитимиран нов
кредитор, а предявеният от него иск е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен. Плащане не се твърди, нито установява от ответника.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца. Отправено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива от: 36,85 лева – ДТ, претендира се и юрк. възнаграждение, което е
дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр.
с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на минимума от 100 лева, предвид конкретната
фактическа и правна сложност.
Следва да се присъдят и разноските за заповедното производство /т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 36,84 лева – ДТ и 50 лева – минимално
юрк.възн.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Т. Р.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 1842,14 лева – главница /чиста остатъчна стойност на заем/ във връзка с
договор за паричен заем № ********* от 15.12.2017 г., сключен с „Изи асет
мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от
01.10.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва
от постъпване на заявлението в съда – 06.12.2021 г. до погасяването, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
10416/09.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 19319/21 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: **************** да плати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2,
4
офис 4, следните суми: общо 136,85 лева /сто тридесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 86,84 лева /осемдесет и шест
лева и осемдесет и четири стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 19319/21 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5