РЕШЕНИЕ № 2126/22.11.2019г.

                                                           гр. в., 21.11.2019 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На двадесет и пети септември             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3416 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Т.Е.”ЕООД , представлявано от К.Т. против НП № 441730-F-483732/11.06.2019 г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на дружеството  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

            В жалбата се излагат твърдения за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че АУАН и НП не съдържат задължително необходимите реквизити, доколкото не е посочено името на лицето, което е осъществило конкретното нарушение. Сочи се, че изпълнителното деяние на конкретното административно нарушение може да бъде осъществено само от физическо лице , представляващо законов или упълномощен представител на дружеството. В тази връзка се излага становище, че неправилно е определен субекта на извършеното нарушение. Твърди се, че е налице несъответствие в посочените като нарушени правни норми, като в обстоятелствената част на НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18, докато в частта, където е определена административната санкция е цитирана нормата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. Сочи се, че в обжалваното НП не са конкретизирани смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не са ясни мотивите на АНО за налагането на санкция в съответния размер. Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени неотчетени продажби и не е настъпила щета за фиска. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се намали размера на наложеното административно наказание.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт г., която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от доказателствата по делото безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – И.К. и свидетеля по акта О.Д.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

 На 20.04.2019  г. служители при ТД на НАП –в. – св. К.  и св. Д. – инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили   проверка в  търговски обект – магазин за търговия на дребно с електроуреди, находящ се в гр. в., ул. Г. Б.№ **, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката е констатирано, че разчетената касова наличност съгласно междинен отчет № ED310220 е в размер  на 667,50 лева. Съгласно извършен опис на паричните средства е установено, че фактическата наличност в касата е в размер на 367,50 лева. Констатирано е, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като установената промяна в касовата наличност е в размер на 300 леваи представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута.

При така установените факти е формиран извода,  че „Т.е.“ЕООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажбаи, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждан и извеждане  на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „Служебно въведени“ или „служебно изведени“, което представлява  нарушение на рапоредбата на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ. Поради изложеното, св. И.К. , на длъжност  ст. инспектор в ЦУ на НАП –в. съставил на дружеството, стопанисващо обекта АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите и чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.  Въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1  от Закона за данък върху добавената стойност е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 441730-F-483732/11.06.2019 г.  е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради непосочване в АУАН и НП на обстоятелства, които се отнасят до минимално необходимото им съдържание. Данните за конкретното длъжностно, което е извършило  конкретното действие респ. бездействие, с което е осъществен съставът на административно нарушение по по чл. 118 ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл. 33 ,ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ не се отнася към съставомерните признаци, доколкото е ангажирана отговорността на дружеството, в качество на търговец, на обективно основание, доколкото последният е ангажиран съгласно закона с неблагоприятни последици вкл. санкции в случаите, когато представляващите го работници или служители извършат нарушения на нормативните правила при осъществяване на служебните си задължения.  С оглед на изложените съображения и доколкото нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, както и на чл. 185 ал.2 от ЗДДС, предвиждат ангажиране на административно-наказателната отговорност на обективно основание, доводите за неправилно определяне субекта на нарушението са оценени като неоснователни.

Несъстоятелно е и твърдението за противоречие между цитираните като нарушени материалноправни разпоредби в съдържанието на НП. Докато нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/2016 г. представлява квалификацията на административното нарушение, т.е. правната разпоредба, чието правило е нарушено, то нормата на чл. 185 ал.2, във вр. с ал. 1 от НК е правното основание, въз основа на което се ангажира административно-наказателната отговорност, а именно-нормата, която в хипотезата си съдържа конкретното нарушение и предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност за извършване на същото, с посочване на конкретно административно наказание.

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала разлика между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата предвижда задължение, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата, той е приел, че не се касае за неотчетени продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи поради което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Като неоснователни бяха оценени възраженията за наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати.

Съдът обаче  намира, че са налице предпоставки за изменение  размера на наложената санкция до законово установения минимум предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път , отсъствие  на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата намотиви  в НП, обосноваващи справедливост на определеното по размер  административнонаказателно санкциониране.        

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ    НП № 441730-F-483732/11.06.2019 г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на „Т.Е.”ЕООД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: