О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3389 03.04.2018 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Александър Точевски гражданско дело № 3090 по описа на съда за 2018 г., намира следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена М.М.Х., ЕГН: **********,*** ЕАД, ЕИК: *********, с искане за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност сума, обективирана в извлечение за абонатен номер ***, в размер на 127, 83 лева, представляваща ½ от главница за периода м. юли 2011 г.- м. септември 2011 г., за доставена и потребена топлинна енергия за адрес: ***.
В срока за отговор ответникът подава такъв, в който прави възражение за неподсъдност на делото и молба за изпращането му на компетентния съд- Софийски районен съд, предвид обстоятелството, че седалището на ответника било в град С..
Като взе предвид становището на ответника във връзка с подсъдността, съдът намира следното:
Възражение за неподсъдност на делото по смисъла на чл. 119 ал. 3 от ГПК е допустимо да се прави от ответника най- късно в срока за отговор на исковата молба, в която връзка възражението на ответника е редовно от процесуална страна, като направено в установения срок. От друга страна, по смисъла на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е седалището или адресът на управление на ответника. От извършената от съда служебна справка в търговския регистър е видно, че седалището и адресът му на управление се намират в град С..
В случая не може да се приеме, че ищецът има качеството на потребител на „енергийни услуги“ по смисъла на параграф 1 т. 41б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, поради което за него да е налице и изборна местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, даваща му право да предяви иска по постоянния или настоящия си адрес. Това е така, защото видно от изложеното в исковата молба и от приложените към нея писмени доказателства, абонат на топлофикационното дружество не е ищецът, а неговият наследодател (както абонатния номер, така и партидата на клиента са на името на наследодателя). Отделно от това, сумите, за които се иска да се признае за установено, че са погасени по давност, касаят доставена и потребена топлинна енергия до месец септември 2011 г., а към онзи момент наследодателят още е бил жив, т.е. това задължение е било негово, а не на ищеца, който вече в последствие го е придобил като наследник по закон. В този смисъл, след като ищецът нито е титуляр на партида при ответника, нито пък задълженията, за които твърди да са погасени по давност, произтичат от фактури за потребена от и доставена на него топлинна енергия, за него не биха могли да възникнат права на потребител, които да го ползват при избора на подсъдност за предявяване на подобен иск.
Така възражението за подсъдност се явява основателно, поради което и настоящото дело следва да се изпрати за разглеждане от Софийски районен съд, а образуваното производство- да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 118 ал. 2, вр. чл. 119 ал. 3 и чл. 105 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 3090 по описа за 2018 г. на
Районен съд- Пловдив.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати
по подсъдност
на Софийски районен съд.
СЪДИЯ :/п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала!ВГ