№ 101
гр. Варна , 21.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503653 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:58 часа се явиха:
Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призовани,
представляват се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице помагач ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ , редовно призовани, не се
представляват се от процесуален представител.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 181 от 07.12.2020г. по гр.д. № 3648/2019г. на ВКС, III ГО е отменено
Решение № 672 от 06.06.2019г. по в.гр.д. № 704/2019г. по описа на ВОС, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и
1
тълкуването на закона и установяване на фактите.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 397 от 04.02.2019г. постановено по
гр.д. № 6394/2018г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Г. С. С. с ЕГН
********** и с адрес: *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар, възникнал на 17.12.2013г. в
двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, причинен от късо съединение, поради
некачествено отстраняване на повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от
служители на „Електроразпределение Север“ АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.05.2018г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 3049.08 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 03.05.2015г. до 03.05.2018г.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение
Север“ АД.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за процесуална недопустимост,
евентуално за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са
доводи, че между същите страни на същото основание е постановен и влязъл в сила съдебен
акт по гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС. Искът за вреди предявен на основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД е един, като по него е постановен влязъл в сила съдебен акт. Като пряка и
непосредствена последица от деликта, ищецът претендирал по това производство
единствено имуществени вреди. Ето защо обжалваното решение подлежи на обезсилване, а
образуваното въз основа на същия иск второ дело – на прекратяване. Поддържат се
оплаквания и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост на акта. Същите са обосновани с твърдения, че отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, като всеки от елементите от деликта
следва да бъде установено по категоричен начин. В случая в решението си ВРС не е
изложил съображения за противоправността на деянието, както и в какво се изразява тя;
дали вредите са настъпили при или по повод на изпълнение на работата, възложена от
ответника; не е изследвал причинно-следствената връзка между деянието и вредите, нито
въпроса за вината на служителите. С влязла в сила присъда по НОХД № 390/2016г. по описа
на ДРС, потвърдена с Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС, подсъдимите П.Г.Л.,
К.Г.Л., М.Р.К., Е.Х.З., К.И.К. – служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са признати за
невиновни в това на 17.12.2013г. в гр. Суворово, обл. Варна в условията на независимо
съпричиняване по непредпазливост запалили чуждо имущество на значителна стойност –
къща, находяща се в *** на обща стойност 175 076 лв. и намиращото се в нея имущество на
обща стойност 52954.45 лв., цялото имущество на обща стойност 228030.45 лв., собственост
на Г.С., като от деянието са последвали значителни вреди – престъпление по чл. 331, ал. 3
2
вр. ал. 1 от НК и ги оправдава по въведеното им обвинение поради неустановяване, че
деянието е извършено от подсъдимите на основание чл. 304, пр. 2 от НПК. Присъдата има
задължителна сила за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. В този смисъл не е
установена причинноследствената връзка между поведението на служителите на ответното
дружество и опожаряването на част от сградата на ищеца и такава не е налице. По делото е
установено, че абонатът неправомерно е изградил паралелна вътрешна инсталация, с която
захранва част от къщата си. Тази инсталация е и възможна причина за пожара, тъй като
същата не е притежавала предпазители; не е преминавала през електромерното табло и по
тази причина не е било възможно да бъде изключена. В този смисъл причина за възникване
на пожара е противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в изграждане на ел.
инсталация, неправомерно свързана към ЕРМ на ответното дружество. Т.е. прекъсната е
причинноследствената връзка между поведението на служителите на дружеството и
настъпилият вредоносен резултат. Налице е самоувреждане, изключващо отговорността по
чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работата. От друга страна твърдяните вреди не са доказани
– липсва относима медицинска документация, а заключението на СПЕ е изготвена по данни
на ищеца. Според експерта обективно е възможно и друга причина, която да даде отражение
в 2 психиката на ищеца, поради което необоснован е изводът, че единствено възникналият
пожар е способствал негативните психични преживявания на ищеца. В този смисъл
заключението не следва да се кредитира. При определяне размера на обезщетението от друга
страна не е съобразен принципът по чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане поради всичко
изложено за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за
редуциране размера на обезщетението.
В отговор на жалбата, Г. С. С. оспорил доводите в нея и заявил други, с които
обосновал правилност и законосъобразност на постановеното решение. Отправил искане
решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Въззивна жалба срещу решението на ВРС е депозирана и от третото лице помагач
ЗАД „Алианц България“. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила, подкрепени с доводи,
че не е налице идентичност между фактите и основаните на тях права между гр.д. №
410/2016г. по описа на ВОС и настоящия спор. Не е доказано противоправното поведение на
служителите на въззивното дружество, нито причинно-следствената връзка между това
поведение и понесените вреди. В тази част решението е постановено при липса на мотиви.
Не е разгледано и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Несправедлив е
и присъденият размер на определеното обезщетение. Отправил искане в тази връзка за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално за редуциране размера на
обезщетението до 1000 лв.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Не
претендирам разноски.
3
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния
представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ служебно докладва постъпило писмо с вх. № 759/15.01.2021г. от Районен
съд - Девня, с което изпращат заверен препис от Присъда № 13/19.04.2018г., постановена по
НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС, с която подсъдимите са признати за невиновни, като
присъдата е потвърдена от Окръжен съд – Варна с Решение № 301/20.11.2018г., постановено
по ВНОХД № 859/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, и е влязла в законна сила на
20.11.2018г.
АДВ. Б.: Да се приемат.
АДВ. Г.: Да се приемат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото постъпилите от
Районен съд – Девня с писмо с вх. № 759/15.01.2021г. заверени преписи на Присъда №
13/19.04.2018г., постановена по НОХД № 390/2016г. по описа на ДРС, и Решение №
301/20.11.2018г., постановено по ВНОХД № 859/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: С отмененото решение на предходния състав на Окръжен съд - Варна
представляваното от мен дружество е осъдено да заплати на Г.С. сумата от 10 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Това производство се е развило след като
е налице влязло в сила решение на друг състав на Окръжен съд – Варна, с което доверителят
ми е осъден да заплати и имуществени вреди. През движението на тези производства е
развито и наказателно дело, като приехме като доказателство и присъдата, с която лицата,
обвинени за предизвикването на неумишлено опожаряване на сградата, са признати за
невиновни. Съдът е разгледал иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като отговорността по
4
чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, т.е. елементи от фактическия
състав са деяние, извършено от служители на ответника, вреди, причинно-следствена
връзка. В хипотезата, в която приемаме като доказателство и представената присъда,
очевидно лицата - служители на ответника, не са виновни в повдигнатото им обвинение. В
тази връзка намирам, че не са налице елементи от фактическия състав, а именно вина за
доверителя ми, противоправност и причинно-следствена връзка. Тези обстоятелства не са
обсъждани от предходния състав на Окръжен съд, като не е съобразена и присъдата. Моля
за решение в този смисъл. Подробни съображения съм изложил в т. 2 и т. 3 от въззивната
жалба.
АДВ. Г.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Считам, че наличната оправдателна присъда за петима от служителите на
насрещната страна по никакъв начин не доказва неоснователност на предявения иск.
Решението на Окръжен съд – Варна, което е за имуществените вреди, в своя диспозитив е
установено със сила на пресъдено нещо, че увреждането е осъществено поради
неправомерно свързване на мрежата от служители на „Енерго-Про Мрежи“. Не е
конкретизирано кои са тези служители, за да можем да противопоставяме присъдата по
наказателното дело на това решение. Считам за абсолютно необосновано и неправилно
твърдението, че след като не може да се установи кой измежду всички служители реално е
закачил кабела неправилно, с което е допринесъл за това късо съединение, да се нарушават
правата на моя доверител, който съди работодателя-възложител, който носи безвиновна
отговорност. Моля за решение в този смисъл Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмена защита.
СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна в петдневен срок, считано от датата
на съдебното заседание, да депозира писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5