№ 1025
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110139795 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 39795 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 24154/07.07.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 13.01.2021г. по ч.гр.д.
№ 62843/2020г. на СРС.
Ищецът "***" ЕООД чрез юрк. Т.К. е предявил срещу ответника Г.
ОГН. ГР. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430,
ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
432,08 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
**********/12.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(15.12.2020г.) до окончателното ѝ изплащане;
38,98 лева - лихва за забава за периода 07.02.2017г.-14.12.2020г.
Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца във връзка с Договор за потребителски кредит
№ **********/12.04.2016г., сумите, за които съдът в заповедното
производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:
65,20 лева - възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № **********/12.04.2016г.;
372,48 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги във връзка с Договор за потребителски кредит №
**********/12.04.2016г.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски
кредит № **********/12.04.2016г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника в заем сумата от 450,00 лева, която следвало да бъде върната за
девет месеца при размер на месечната вноска от 58,96 лева, годишен процент
на разходите от 49,88%, годишен лихвен процент от 41,17%, като общото
задължение по кредита било 530,64 лева. Бил избран и закупен пакет от
допълнителни услуги на цена от 419,04 лева, който следвало да се изплати на
вноски по 46,56 лева всяка. Така общо месечната вноска ставала 105,52 лева
месечно. Ответникът се съгласил с всички параметри на отпуснатия му заем и
свързаните с това плащания. Заетата сума от 450,00 лева била преведена по
посочена от ответника сметка. Крайният срок за погасяване на задълженията
бил 07.02.2017г. Длъжникът погасил само 80,00 лева, с които били
прихванати и задължения за лихви за забава. Към възражението си в
заповедното производство той представил доказателства за заплатени още
200,00 лева, с които били прихванати отново лихви за забава за периода след
07.02.2017г., поради това от тях се претендирали само 38,98 лева, като
процесните суми останали неплатени. Тъй като съдът в заповедното
производство бил отхвърлил исканията за издаване на заповед за изпълнение
за възнаградителната лихва от 65,20 лева, както и за възнаграждението за
закупен допълнителен пакет от услуги, за които ищецът поддържа позиция,
че му се дължат, за същите се предявяват осъдителни искове. За насроченото
по делото публично съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
2
Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. ОГН. ГР. е подал Отговор
на исковата молба, вх. № 80738/03.11.2021г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е получил заетата
сума от 450,00 лева, както и че е изплатил на ищеца общо 280,00 лева. Твърди
обаче, че ищецът е извършил неправилно прихващане, като платените от него
суми следвало да бъдат приспаднати към главницата, тъй като тя била най-
обременителното задължение. Възразява, че не дължи останалите суми, тъй
като задължението за плащането им почивало на неравноправни и оттам
недействителни договорни клаузи. Г. подписал договора при наличието им,
тъй като тогава бил студент и ищецът му поставил условие, че или ще приеме
предложения му вариант на договора за заем, или въобще няма да получи
такъв. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
предявените искове е за ищеца. Същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит, предоставянето на съответната сума на
заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я
върне, както и възникване на задължения за извършване на свързани с това
плащания от страна на заемополучателя, в това число и възникването на
задължения за заплащане на лихви и допълнителни възнаграждения. В тежест
на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че
клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че
ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение, съответно обстоятелства,
които го освобождават от него. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен процесният договор за
кредит при посочените в исковата молба параметри, както и че ответникът е
получил дадената в заем сума от 450,00 лева, съответно, че е заплатил на
ищеца общо 280,00 лева.
Видно от представеното заверено копие от договора, размерът на
възнаградителната лихва по заема е определен на 41,17%. По действащото
българско право максималният размер на договорната лихва, независимо дали
възнаградителна или компенсаторна, е ограничен единствено от добрите
3
нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са свободни да уговорят размер на
възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна свобода обаче се
простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска
размерът на лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от
Министерския съвет, а ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по
право до този размер. Тъй като към настоящия момент Министерският съвет
не е определил такъв размер, критерият за извършването на съответната
преценка следва да намери своята опора в размера на законната лихва (по
аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо да се
равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми
за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че противоречи на
добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до
три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-
ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-
гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика на Софийския градски съд -
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ,
опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г,
опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-
ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-
VІ, опр.268991/20.05.2021г.-ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В,
опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е, опр.1614/09.08.2021г.-
ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-
ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К,
опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е,
опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-
ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-
ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС. Законната лихва за забава
за периода на договора е около 10% годишно. Следователно уговореният
размер от 41,17% за година, който надхвърля над четири пъти размера на
законната лихва за забава, е в противоречие с добрите нрави, а съответната
клауза в договора е нищожна – следва да се приеме, че възнаградителна лихва
не е уговорена и такава не се дължи (арг. р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-
ІІг.о.). Затова и съдът в заповедното производство е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение за същата, като актът му е потвърден от
въззивния съд - определение от 29.04.2021г. по ч.гр.д. № 2244/2021г. на СГС.
Възнаградителна лихва не се дължи, задължения за нея не могат да бъдат
прихващани с платени суми.
4
Нищожна е и уговорката, според която длъжникът-ответник дължи
суми за закупен допълнителен пакет от услуги. Както е изтъкнал съдът в
заповедното производство, като изводите му са потвърдени от въззивната
инстанция с определение от 29.04.2021г. по ч.гр.д. № 2244/2021г. на СГС, се
касае за неравноправна клауза, уговорена в противоречие с правната логика
при сделки от типа на процесната: потребител заплаща цена, съизмерима с
главницата по отпуснатия заем, за да придобие правото да иска при
определени условия, доста тясно формулирани и със съмнителна практическа
приложимост и полза, определени действия от кредитора по повод клаузите и
действието на договора. И без да плаща, и без наличие на съответни условия,
потребителят може да отправя съответните искания до кредитора, но дали те
ще бъдат уважени зависи от насрещното съгласие на заемодателя, като
плащането за пакета от услуги не поражда за последния задължение да уважи
искането. Реално смисълът на тези уговорки е обогатяването на кредитора,
като се заобиколят разпоредбите, недопускащи наличието на прекомерно
високи лихви и годишен процент на разходите, установени в защита на
правата на потребителите, като се цели реализирането на допълнително
обогатяване на кредитора-заемодател посредством чрезмерното натоварване
на заемателя-потребител с допълнителни суми по вноските. Сумите за
закупен допълнителен пакет от услуги не са дължими, съответно със
задълженията за тях не могат да се приспадат суми от платени от заемателя
вноски.
При това положение ответникът дължи на ищеца единствено главница и
лихва за забава.
Когато заплатената сума не е достатъчна да покрие всички задължения,
то най-напред се погасяват разноските, сетне лихвите и най-накрая
главницата (чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Преценка кое задължение е най-обременително
или най-старо се прави когато се погасяват еднородни задължения (например
няколко главници) по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Затова възражението на ответника, че
следвало да се погасява най-напред главницата, тъй като тя била по-
обременителна за него, е неоснователно.
Ищецът сам признава, че ответникът му е заплатил сумата от 80,00
лева, от която са покрити 79,92 лева за главница и 0,08 лева за лихва за
забава. Така дължимата главница става 370,08 лева. На 07.12.2017г.
ответникът е платил 100,00 лева. От тях, съобразно правилото на чл. 76, ал. 2
ЗЗД, следва да се погаси натрупаната лихва за забава от 13,64 лева до
07.02.2017г., лихвата за забава за периода 07.02.2017г.-07.12.2017г., в размер
на 25,84 лева (изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен
софтуерен продукт), а остатъкът от 60,42 лева следва да се приспадне от
главницата, която става 309,56 лева. Върху тази главница за периода
07.12.2017г. - 12.03.2020г. е натрупана лихва от 71,12 лева (изчислена по реда
на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт), а за периода
13.07.2020г.-14.12.2020г. - 13,33 лева (изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с
помощта на съответен софтуерен продукт). На 26.02.2021г. ответникът е
заплатил още 100,00 лева. С тях следва да се прихванат сочените лихви (71,12
лева и 13,33 лева), като остатъкът от 15,55 лева се прихване към главницата,
която остава 294,01 лева. Само за тази сума предявеният иск е
основателен. Останалите искове - предмет на делото, са неоснователни и
5
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е заявил искане в
тази насока и не е представил доказателства за сторени разноски. Съдът
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство. При
присъждането на разноските съдът отчита обстоятелството, че е налице
плащане на част от сумите в хода на заповедното производство.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 62843/2020г. на СРС) сумата
от 26,32 лева, с включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски в исковото производство (гр.д. № 39795/2021г. на СРС), сумата от
119,23 лева, с включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Г. ОГН. ГР. , ЕГН
**********, дължи на "***" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 294,01 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/12.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.12.2020г.) до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 294,01 лева до пълния му предявен размер от 432,08 лева,
както и иска за сумата от 38,98 лева за лихви за забава за периода
07.02.2017г.-14.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***" ЕООД , ЕИК *********, срещу Г.
ОГН. ГР., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца във връзка с Договор за потребителски кредит
№ **********/12.04.2016г., сумите, за които съдът в заповедното
производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, както следва:
- 65,20 лева - възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № **********/12.04.2016г.;
- 372,48 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги във връзка с Договор за потребителски кредит №
**********/12.04.2016г.
ОСЪЖДА Г. ОГН. ГР. , ЕГН **********, да заплати на "***" ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 26,32 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 62843/2020г.
6
на СРС).
ОСЪЖДА Г. ОГН. ГР., ЕГН **********, да заплати на "***" ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 119,23 лева,
представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 39795/2021г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7