Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 14.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря А.Д., сложи за разглеждане гр. дело № 7657 по описа за
2015 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск от „Б.Б." ЕООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Р.Д.
срещу „И.****"
ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.И.Т.
и И.Т.И., с ЕГН **********,
с адрес: гр****, с
правно основание чл. 135 от ЗЗД за признаване за относително недействителнo спрямо ищеца на извършеното ДАРЕНИЕ от „И.***" ЕООД в полза на
И.Т.И. на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *******. по кадастралната
карта на гр.*******, с адрес по кадастрална скица: местност *******, целият с
площ 4090 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: за друг вид производствен, стар идентификатор няма,
номер по предходен план:*****, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в
имота, включително с учреденото право на строеж в същия имот за
построяване на бетонов възел и депо за инертни материали на два етапа: първи
етап- бетонов възел, силози за цимент, открито депо, склад за инертни материали
и втори етап-автомобилна везна с кантарно помещение,
административно-битова сграда, открита автомивка, каломаслоуловител
и помещение за охрана, при съседи на целия имот по кадастрална скица: имоти с №
*****, № *****, *****, *****., обективирано в н.а. № *****г. на нотариус К.П., с рег. № ***
на НК и район на действие ВРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на ответника „И.****"
ЕООД, за задължения по издадени фактура
№:417/14.09.2010г., фактура №:464/13.12.2010г.,фактура №:465/13.12.201 Or., фактура №:514/19.19.04.2011г., фактура №519/30.04.2011г. За задълженията
на първия ответник е подадено заявление, пред Добричкият Районен съд, за която
е била издадена в полза на „Б.Б." ЕООД заповед
за изпълнение на парично задължение № 366 по ч.гр.дело № 3332/2012г. по описа
на ДРС. След подадено възражение срещу заповедта от страна на длъжника, било
образувано гр.дело № 3927/2012г. по описа на Районен съд Добрич с правно
основание чл.415 вр. чл. 422 ГПК, което приключило на
три инстанции /в.т.дело № 229/201Зг. по описа на ДОС и т.дело № 683/2014г., по описа на
ВКС/. На 08.01.2015г. Районен съд - Добрич издал изпълнителен лист в полза на „Б.Б." ЕООД за присъдените в производството по делото
суми, включително и изпълнителен лист за разноските от 22.12.2014г. Образувано
било изпълнително дело № 20157390400008 по описа на ЧСИ СЛАВИ СЕРБЕЗОВ с per. № 739 в КЧСИ по изпълнителният лист от 08.01.2015г., съответно
изпълнително дело № 20157390400002 по описа на ЧСИ СЛАВИ СЕРБЕЗОВ с per. № 739 в КЧСИ по изпълнителния лист от 22.12.2014г., които към настоящия
момент по молба на „Б.Б." ЕООД са преместени при
ЧСИ С.Д., с per. № 718 в КЧСИ - изп.дело
№219/2015г. Към
настоящия момент „Б.Б." ЕООД е взискател срещу „И.***" ЕООД, тъй като са налице
задължения по издадените изпълнителни листи в общ
размер 23 318.30 лв. към 15.06.2015г. съгласно издадено Удостоверение от ЧСИ С.Д., с per. № 718 в КЧСИ по изп. дело № 219/2015г.
Твърди, че на 26.09.2014г. ответникът „И.***" ЕООД е дарил на И.Т.И. Поземлен имот с
идентификатор *******, по кадастралната карта на гр.*******, с адрес по
кадастрална скица: местност *******, целият с площ 4090 кв.м., с начин на
трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, стар идентификатор няма, номер по предходен план: *****,
ведно с всички трайни подобрения и насаждения в имота, включително с учреденото
право на строеж в същия имот за построяване на бетонов възел и депо за инертни
материали на два етапа: първи етап- бетонов възел, силози за цимент, открито
депо, склад за инертни материали и втори етап-автомобилна везна с кантарно помещение, административно-битова сграда, открита
автомивка, каломаслоуловител и помещение за охрана,
при съседи на целия имот по кадастрална скица: имоти с № *****, № *****, *****,
*****.
Твърди още, че длъжникът „И.***" ЕООД е
знаел за увреждането при извършването на сделката, тъй като фактурите са били
осчетоводени в счетоводството на длъжника, видно от ССЕ, проведена по гр.дело №
3927/2012г. по описа на Районен съд Добрич и длъжникът е участвал като страна в
този процес. Действието е безвъзмездно - изповяданата сделка е дарение, а
надареният е син на Управителя на „И.***" ЕООД, следователно знанието се
предполага до доказване на противното. Действието е извършено на 26.09.2014г., т.е. след
настъпване на падежа за плащане по процесните
фактури. Ако се приеме, че действието е извършено преди приключване на висящия установителен иск, /сделката е от дата
26.09.2014г.-определението на ВКС по т.дело № 683/2014г. е от дата
10.12.2014г./, то очевидно е било предназначено от длъжника и лицето, с което
той е договарял да увреди „Б.Б." ЕООД, тъй като
задълженията по фактурите са били осчетоводени в счетоводството на дружеството
длъжник, не са били заплатени към момента на изповядване на сделката и въпреки
своите задължения длъжникът се разпорежда с имуществото си.
ОТВЕТНИЦИТЕ в
срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали
отговори на исковата молба.
В отговорите се твърди, че производството по иска с
правно основание чл. 135 от ЗЗД е недопустимо, тъй като преди завеждането на
исковата молба, е извършена втора сделка, а именно покупко-продажба на същия
недвижим имот, като И.Т.И.
е продал обратно на „И.***" ЕООД имота, съгласно н.а. № ***г. на нотариус М.Т.,
с рег.№ *** в НК. С
посочената разпоредителна сделка имотът се е върнал обратно в патримониума на длъжника, поради което липсва правен
интерес от завеждане на Павловия иск, тъй като правната промяна не може да бъде
предизвикана втори път. Твърди още, че на 28.07.2015г. в била вписана възбрана
върху имота по изп. дело №219/2015г.
на ЧСИ С.Д.. Молят производството по иска да бъде
прекратено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По делото не се
спори по фактите.
Видно от н.а. № *****г. на
нотариус К.П., с рег. № *** на НК и район на действие ВРС, „И.***"
ЕООД, представлявана от Т.И.Т. НАДАВЯВА И.Т.И. със следния недвижим
имот, собственост на фирмата, а именно: Поземлен имот с идентификатор *******.
по кадастралната карта на гр.*******, с адрес по кадастрална скица: местност *******,
целият с площ 4090 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, стар
идентификатор няма, номер по предходен план:*****, ведно с всички трайни
подобрения и насаждения в имота, включително с учреденото право на строеж
в същия имот за построяване на бетонов възел и депо за инертни материали на два
етапа: първи етап- бетонов възел, силози за цимент, открито депо, склад за
инертни материали и втори етап-автомобилна везна с кантарно
помещение, административно-битова сграда, открита автомивка, каломаслоуловител и помещение за охрана, при съседи на
целия имот по кадастрална скица: имоти с № *****, № *****, *****, *****.
Няма спор, че управителя и
едноличен собственик на капитала на „И.***"
ЕООД - Т.И.Т. е баща на И.Т.И..
Не е спорно, че за задължения на
ищеца спрямо „И.***" ЕООД
е инициирано заповедно производство, като по ч.г.д. № 3332/2012г. на ДРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
366/28.09.2012г. Производството по делото е приключило с издаване на
изпълнителни листи от 22.12.2014г. и от 08.01.2015г. за разноските в исковото
производство и за сумите, дължими в заповедното производство. Претенцията,
подлежаща на установяване е за заплащане на възнаграждение по сключен договор
за превоз на строителни материали, като задълженията са обективирани
във фактури № №:417/14.09.2010г.,
фактура №:464/13.12.2010г., фактура №:465/13.12.2010г., фактура №:514/19.19.04.2011г., фактура №519/30.04.2011г.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните ССЕ, се установява, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Ответникът не е осигурил
достъп на вещото лице до счетоводството си, поради което съдът, на основание
чл. 161 от ГПК, приема, че се доказва осчетоводяването на фактурите и в
счетоводството на ответника.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
За допустимостта на иска по чл.
135 от ЗЗД се изисква наличие на твърдения, че ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител /наличието на действително вземане,
което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да
е ликвидно и изискуемо/, че като такъв
действията на ответника-прехвърлител го увреждат, че
към момента на сделката прехвърлителят е знаел за
увреждането. В конкретния случай тези твърдения са налице. Твърденията на
ответника за наличие на друга последваща сделка, биха
могли единствено да имат отношение към разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. посл. от ЗЗД, относно противопоставимостта
на обявената за недействителна сделка на последващите
сделки с трети добросъвестни лица.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е
процесуален способ за атакуване на конкретна увреждаща сделка. Именно сделката
е обект на обявяване за относително недействителна, а самото вещно право не се
връща в патримониума на прехвърлителя.
Наистина правото, което бива придобито от ищеца след уважаване на иска по чл.
135 от ЗЗД е да бъде удовлетворен принудително от имота, обект на сделката, но предпочтително, съгласно разпоредбите
на чл. 135 ал. 4 от ЗЗД и чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД. Именно привилегиите на чл.
135 ал. 4 от ЗЗД и чл. 136 от ЗЗД е правният интерес на ищеца да иска
прогласяването на дарението за относително недействително спрямо него. Последващата сделка в конкретния случай не е безвъзмездна,
а е покупко-продажба, при това цената на същата все още не е изискуема, т.е. в
определен момент ищецът ще конкурира с правата на продавача по втората сделка /И.Т.И./. С уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, ищецът
би изпреварил кредитора по втората сделка - втория ищец, при разпределението на
имуществото след публичната продан на имота в изпълнителния процес, на
основание чл. 135 ал. 4 от ЗЗД. Оттук макар и към момента имотът да е в патримониума на първия ищец, то и първата и втората сделка
увреждат интереса на кредитора и същият има правен интерес от иска по чл. 135
от ЗЗД. Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същесвто.
Правото
по чл. 135 ЗЗД не е абсолютно, а относително
право. По своята същност то е вид обезпечение спрямо длъжниците.
Упражнява се от кредитора спрямо длъжниците и третите
лица, с които те са договаряли. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжниците, които увреждат кредитора. Отменителният
иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане
на правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително недействително
- спрямо кредитора - ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно
действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника за това.
Съгласно
чл. 135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Съгласно
чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, ако действието е извършено преди възникване на вземането,
то е недействително само ако е било предназначено да увреди кредитора.
В конкретния случай сделката е
безвъзмездна /атакуваният договор е за дарение/, поради което се изисква само
наличие на знание у прехвърлителя, т.е. у „И.***" ЕООД чрез нейния
управител и представляващ Т.И.Т.. Не се спори, че управителя
и едноличен собственик на капитала на „И.***" ЕООД - Т.И.Т. е баща
на И.Т.И., поради, което влиза в действие презумпцията на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД
и знанието се предполага до доказване на противното. Няма ангажирани надлежни
доказателства, които да целят оборването на презумпцията, поради което съдът
приема, че длъжникът при извършването на увреждащата сделка е
знаел за увреждането.
Длъжникът винаги
знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне
на кредиторовото вземане – решение № 264 от
18.12.2013 г. по гр.д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС.
Доколкото вземането на кредитора – ищец е вземане по чл. 79 от ЗЗД, а
именно възнаграждение
по сключен договор за превоз на строителни материали, като конкретните задължения
са обективирани в издадени фактури, за периода 14.09.2010г.
-30.04.2011г., а атакуваната сделка е с дата 26.09.2014г., то вземането на кредитора е възникнало преди сключване на сделката,
поради което ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД е неприложима. /Така Решение № 144 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5397/2007 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията К.А./. Релевантен момент при преценка на качеството кредитор е възникването на вземането, от което
възниква правото на ищеца да поиска плащане, а не неговото предявяване пред
съда чрез иск или уважаването на иска.
За
успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е
изискуемо и ликвидно /установено по размер/.
/Решение № 4 от 26.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Н.З./. Достатъчно е само вземането да е съществуващо, т.е. възникнало и
непогасено. В този смисъл не е необходимо да е било приключило
исковото производство, което да е направило вземането ликвидно и изискуемо –
установено по размер.
Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал.
1 ЗЗД, а именно да е увреден кредитора е налице винаги в случаите,
когато е намалена възможността на кредитора за удовлетворяване от имуществото
на длъжника. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес и пр. (в същия смисъл /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Н.З., решение № 407 от 29.12.2014 г.
по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г. ІV г.о. ВКС).
Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото
му е увреждащо кредитора. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и
друго имущество извън разпореденото – той не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да
се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност
на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност
на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по
своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно
цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл са решение №
407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС, решение 48 от
21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. ІV г.о. ВКС, и решение № 18 от
04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК.
В този смисъл с
извършването на разпоредителната сделка, длъжникът „И.***"
ЕООД е намалил своето имущество, поради което е намалил
възможностите на кредитора „Б.Б." ЕООД за
удовлетворение. Поради това атакуваната правна сделка се явява увреждаща за
кредитора.
Поради наличието на всички изискуеми от закона предпоставки искът с
правно основание чл. 135 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Предвид изхода от
спора, на ищеца на основание чл.78, ал. 1 от ГПК се следват разноски, които
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и представените доказателства са в размер на
2715.80лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение
на кредитора-ишец „Б.Б."
ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Р.Д., сключения
между ответниците „И.****" ЕООД, с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Т.И.Т. и И.Т.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, обективиран в н.а.
№ *****г. на нотариус К.П., с рег. № *** на НК и район на действие ВРС, с който „И.****"
ЕООД, с
ЕИК *****, чрез управителя Т.И.Т.
давяра на И.Т.И., с ЕГН **********, следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор *******. по
кадастралната карта на гр.*******, с адрес по кадастрална скица: местност *******,
целият с площ 4090 кв.м., с начин на трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, стар
идентификатор няма, номер по предходен план:*****, ведно с всички трайни
подобрения и насаждения в имота, включително с учреденото право на строеж
в същия имот за построяване на бетонов възел и депо за инертни материали на два
етапа: първи етап- бетонов възел, силози за цимент, открито депо, склад за
инертни материали и втори етап-автомобилна везна с кантарно
помещение, административно-битова сграда, открита автомивка, каломаслоуловител и помещение за охрана, при съседи на
целия имот по кадастрална скица: имоти с № *****, № *****, *****, *****., на
основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.****" ЕООД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т.И.Т. и И.Т.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Б.Б."
ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Р.Д., сумата
от 2715.80лв. /две хиляди седемстотин и
петнадесет лева и 80ст./, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните. Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: