Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260028 / 20.1.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Т.Т
При секретаря: Л.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2090 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “***”АД срещу Община П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2007.99 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.П., ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 221.32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 260022 от 05.01.2021 г. по ч.гр.д.№ ***г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. В отговора твърди, че процесното общинско жилище бил настанен Р.И.С. заедно с неговото семейство, съгласно заповед № 925 от 19.04.2007 г. на Кмета на Община П., като от датата на настаняването му – 19.04.2007 г. до 10.07.2018 г., когато била издадена заповед № 1143 от 10.07.2018 г., общинското жилище било обитавано именно от С.. Ответникът е оспорил всички представени по делото документи, като е направил и възражение за погасяване по давност на вземанията в периода от 01.05.2017 г. до 05.01.2018 г.
С определение на ПРС от 15.03.2021 г., съдът е конституирал Р.И.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратен иск на Община П. срещу Р.И.С. по чл.124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД, с който се иска същото лице да бъде осъдено да заплати на ответника Община П. сумата, за която е осъдена Община П. – главница и изтекли лихви, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното издължаване на сумите, като им се присъдят, направените разноски, в случай на осъдително решение по главния иск.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск Р.И.С., чрез назначения му особен представител – адв. Б. е подал отговор на обратния иск, с който е оспорил същия по основание и размер, като твърди, че не е налице облигационно отношение между С. ***. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения срещу него обратен иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Ответникът Община П. в съдебно заседание се представлява от ю.к. А., която оспорва предявения главен иск и поддържа обратния иск. Моли съда да уважи предявения обратен иск.
Третото лице - помагач и ответник по обратния иск – Р.И.С., в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител – адв. Г., който оспорва исковете, и моли съда да постанови решение с което да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 260022 от 05.01.2021 г. по ч.гр.д.№ ***г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените главни искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на главния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, който е и топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-П.”АД.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.Златко Златков за процесния период в имота на ответника няма отоплителни тела. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.Златко Златков в процесния случай не е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, като същата се е водила „запечатана“.
Вещото лице е установило, че в общите части на СЕС няма работещи и свързвани към сградната инсталация отоплителни тела, поради което на абоната по партида отдадена топлоенергия от такива теза не е разпределяна.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 2007.99 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ***, за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г.
Ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната
съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на
месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение.
В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия
падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 30.12.2020 г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца,
чиято изискуемост е настъпила преди 30.12.2017 г. са погасени по давност.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за главница на “Топлофикация – П.” АД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.12.2020 г., то погасено се явява вземането за главница за периода от 01.05.2017 г. до 29.12.2020 г., или за сумата от 712.78 лева - главница, и искът за този период и размер следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Следователно установителният иск на “Топлофикация – П.” АД следва да бъде уважен за периода от 30.12.2017 г. до 30.04.2018 г., за който период вземането срещу ответника е в размер на 1295.21 лева.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на вещото лице В. В. на ищеца се дължи и сумата от 221.32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2016 г.- 05.02.2019 г. В съответствие с диспозитивното начало съдът намира, че следва да се дължи сумата от 118.80 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.12.2017 г.- 05.02.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Поради това и погасена по давност е сумата от 102.52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017 г.- 29.12.2017 г.
За разликата от 118.80 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.12.2017 г.- 05.02.2019 г. искът следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По обратния иск:
Предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл.124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД, следва да се разгледат, доколкото частично са уважени главните искове.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, сред които са и тези за стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на Община П. е да докаже наличието на възникнало наемно правоотношение с ответника по обратния иск Р.И.С., за процесното общинско жилище. В тази връзка с доклада по делото съдът изрично е указал на Община П., че не сочи доказателства за възникване на наемното правоотношение между него и Р.И.С..
За да обоснове наличие на облигационно отношение, Община П. се позовава на настанителна Заповед № 925 от 19.04.2007 г., по силата на която ответникът – С. е настанен в процесното общинско жилище, находящо се на адрес в гр. П., ул. „***, заедно със седемчленното си семейство. Видно от настанителната заповед, ответника С. е настанен в процесното общинско жилище за срок от три години.
Към
релевантния момент, когато е издадена процесната настанителна Заповед № 925 от
19.04.2007 г., е приложима редакцията на чл.6, ал.1 от Наредбата за условията и
реда за управление и разпореждане с общински жилища, приета с решение №
234/03.02.2005 г. на Общински съвет П.. Съгласно посочената разпоредба от
отменената Наредба, въз основа на
заповедта за настаняване (чл.4 от Наредбата (отм.)) се сключва Договор за наем.
В Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, приета с решение № 234/03.02.2005 г. на Общински съвет П., е предвиден смесен фактически състав за възникване или продължаване на наемното правоотношение: заповед на кмета – чл. 4 от Наредбата и писмен договор за наем по чл. 6, ал. 1 от Наредбата, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение.
В конкретния случай, по делото не е представен
Договор за наем, между Община П. и ответника по обратния иск – Р.С., поради
което и липсва един от елементите за възникване между страните по обратния иск на
наемно правоотношение. От тук следва и извод за недоказаността относно
наличието на облигационно отношение между ищеца по обратния иск и ответника.
От друга страна дори и да се приеме, че между
страните по обратния иск е възникнало валидно облигационно правоотношение, то
същото е било за срок от три години, тъй като от съдържанието на настанителната
заповед се установява, че същата е издадена със срок за настаняване от три
години. Поради това и наемното правоотношение е прекратено считано от
19.04.2010 г., и от този момент между страните не съществува валидно наемно
правоотношение.
Предявеният обратен иск е с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, който изисква наличие на действащ договор за наем. Тъй като договора за наем е прекратен с изтичане на 3-годишният срок, то и както бе посочено, между страните липсва валидна облигационна връзка, основана на сключен договор за наем. Дори и да приемем, че след изтичане срока на договора, ответникът е продължил да ползва процесния общински имот със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то предявеният иск няма своето правно основание по чл.232, ал.2 от ГПК, тъй като в предявения обратен иск липсват твърдения за ползване на общинското жилище след прекратяване на договора за наем със знанието и без противопоставянето от страна на принципала.
От друга страна, в практиката на ВКС е
разяснено, че съобразно чл.229, ал.1 от ЗЗД до изменението, направено с ДВ бр.
92 от 13.11.2007 г., максималната продължителност на договора за наем е 10
години. С посочената законодателна промяна тя е неприложима, ако сделката е
търговска, каквато в случая безспорно не е налице, доколкото страни по наемното
правоотношение не са търговци и настанителната заповед е издадена за
задоволяване на жилищни нужди. Свободата на договаряне е ограничена, защото
евентуално уговореният по-дълъг срок прекомерно ограничава правата на
собственика и създава възможност за симулативен договор за наем, прикриващ
друга сделка. Ето защо наемните правоотношения между едни и същи страни за една
и съща вещ, породени от един наемен договор, не могат да продължат повече от 10
години, а след изменението на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, направено с ДВ бр.92/2007 г.,
освен ако сделката е търговска (в този смисъл- решение № 75 от 26.05.2010 г. на
ВКС по т. д. № 838/2009 г., I т. о. и решение № 333 от 23.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 167/2012 г., III г. о.).
Горепосочената практика следва да намери
приложение и в случая, като на основание чл. 239, вр. чл. 229 ЗЗД се приеме, че
след изтичане на максималният 10-годишен срок от възникване на наемното
правоотношение през 2007 г., а именно след 19.04.2017 г. то е загубило
обвързващата си за страните сила съгласно чл. 229, ал. 3 ЗЗД. За процесния
период от 30.12.2017 г. до 30.04.2018 г., който е след изтичане на пределния
10-годишен срок, наемна облигационна връзка между Община П. и ответника Р.С. за
процесния общински имот не съществува. Следователно и обратните искове с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД се явяват неоснователни с оглед
недоказване на първата предпоставка за уважаването им, а именно възникнало наемно
правоотношение, въз основа на което е
заявена претенцията за заплащане на ползвана за имота топлинна енергия, поради
което и следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до представената заповед № 1143 от
16.07.2018 г., то същата е неотносима към предмета на обратния иск, тъй като е
постановена след изтичане на 10-ет годишния период по чл.229, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователността на главния обратен иск води и
до неоснователност на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, поради което и
същият следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 589.18 лева, от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 373.70 лева, която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът по главния иск претендира разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Тъй като няма упоменато каква част от претендираното юрисконсултско възнаграждение се претендира по главния иск и каква по обратния иск, претендираната сума следва да бъде разделена на две. При това положение по предявения главен иск следва да се приеме, че Община П. е направила разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, за исковото производство, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 13.29 лева.
Предвид изхода на делото, разноски на страните по обратния иск, не се следват.
Воден от горното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***”АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр. П., *** срещу Община П., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: гр. П., пл. „***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 712.78 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.П., ***, за периода 30.12.2017 г.- 30.04.2018 г., сумата от 118.80 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.12.2017 г.- 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 30.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 260022 от 05.01.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете за главница в размер на 712.78 лева за периода 01.05.2017 г.- 29.12.20 2020 г., и за лихва за забава в размер на 102.52 лева за периода 09.07.2017 г.- 29.12.2017 г.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: гр. П., пл. „*** ДА ЗАПЛАТИ на „***”АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр. П., *** сумата от 373.70 лева, представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***”АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на Община П., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: гр. П., пл. „*** сумата от 36.57 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в съответствие с отхвърлената част от главните искове.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни осъдителни искове от Община П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „***срещу Р.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с които се иска Р.И.С. да бъде осъден да заплати 712.78 лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.П., ***, за периода 30.12.2017 г.- 30.04.2018 г., сумата от 118.80 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.12.2017 г.- 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на Р.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „***” № 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала:Д.К.