Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,23.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на единадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 377 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове
по чл. 694, ал. 1, т.2 ТЗ от „Т.“ АД, ЕИК ********– в несъстоятелност със
седалище и адрес на управление ***, офис 2-3 чрез адв. В. Х. срещу „А.м.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Д.А., за установяване несъществуването на вземания на „А.м.“ ЕООД
към ищеца, в общ размер от 539 136, 95 лева, произтичащи от договор 24.10.2014
година, сключен между страните за прехвърляне на вземания на „А.м.“ ЕООД към „К.Т.Б.“
АД / н/ по договор за депозит № 13642 от 25.08.2011 година за сумата от 428
700, 19 лева и по договор за депозит № 12849 от 10.06.2013 година в размер на
87 094 евро, на ищеца „Телиш“ /н/ срещу задължението на последния да заплати
покупна цена в размер на 385 830 лева и 78 384,60 евро/153 306, 95 лева/.
Твърди се, че с решение от 27.09.2017 година
на СРС, ТО, VІ-17 състав е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество
и е открито производство по несъстоятелност, в което ответникът е предявил по
реда на чл.685 ТЗ вземанията си в общ размер на 539 136, 95 лева с молба вх.№
13106 от 13.10.2017 година, които не са били приети от синдика, поради което са
включени под № 1 в списъка на неприетите вземания на кредиторите. Сочи се, че
въз основа на подадено възражение, с определение № 803 от 12.02.2018 година
съдът по несъстоятелността е изменил списъка на приетите от синдика вземания
като е включил в него вземането на ответника в размер на 539 136, 95 лева,
представляващо покупна цена по договор
за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 година.
Излагат се твърдения, че ответникът не е
кредитор на ищеца и няма вземане от него, тъй като договорът за прехвърляне на
вземане от 24.10.2014 година е прекратен с обратна сила, с допълнително
споразумение, сключено на същата дата, в което били договорени редица
прекратителни условия - т.1, т.3 и т.5. Сочи се, че с влязла в сила съдебна спогодба по т.д.№ 9395/2016
година на СГС е прогласено, че на основание чл.59, ал.3 от ЗБН извършените
прихващания, обективирани в изявление за прихващане с вх.№ 11279 от 06.11.2014
година и изявление за прихващане с вх.№ 11580 от 11.11.2014 година, отправени
от „Т.“ АД до „КТБ“ АД са относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
Поддържа, че след като ответникът няма
подлежащо на събиране ликвидно и изискуемо вземане към ищеца, същият не е негов
кредитор.
Моли иска да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че вземането му произтича от
договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 година, нотариално заверен от
нотариус В.М.с рег.№ 053 в регистъра на НК, с който ответникът е прехвърлил на
ищеца свои вземания към „КТБ“ АД в размер на 428 700, 19 лева по договор № 13642 от 25.08.2011 година по
посочена банкова сметка ***кова сметка по договор № 12849 от 10.06.2013 година
в размер на 87 094 евро, а ищецът се е задължил му заплати сумите от 385 830
лева и сумата от 78 384,60 евро на шестнадесет равни месечни вноски, започвайки
от месец февруари 2015 година, всяка от които платима до 10 число на съответния
месец.
Твърди че договора за цесия е съобщен на
банката, която е длъжник по прехвърленото вземане със съобщение по чл.99, ал.3
от ЗЗД с вх.№ 11215 от 06.11.2014 година и последващо съобщение с вх.№ 11702 от
12.11.2014 година, поради което считано от 06.11.2014 година прехвърлянето е
породило действия спрямо банката.
Поддържа, че цесията е осчетоводена, съгласно
заповед № 3-732 от 27.10.2014 година и одобрено от квесторите решение № 688.
Твърди, че за ищеца е възникнало задължението
да заплати договорената продажна цена, по силата на договора за цесия, с който
е придобил процесните вземания.
Сочи, че било установено че след сключване на договора за цесия, на
06.11.2014 година и на 11.11.2014 година „Т.“ АД е отправил изявления до КТБ АД
/н/, че извършва прихващане между вземанията за получаване по договор за
паричен влог, които той е придобил по силата на договора за цесия , сключен на
24.10.2014 година с дружеството „А.м.“ ЕООД и задълженията , възникнали в
негова тежест към „КТБ“ АД /н/ по три договора за кредит, сключени на
01.03.2006 година, на 20.08.2007 година и на 15.10.2007 година, като тези
изявления са обективирани в писмо на КТБ АД вх.№ 11279 от 06.11.2014 година и №
11580 от 11.11.2014 година.
Сочи се, че въпреки че с влязла в сила
съдебна спогодба е прогласено на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, че извършените
прихващания, обективирани в изявленията за прихващане, посочени по-горе,
отправени от „Т.“ АД до КТБ АД са относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, самото прихващане е напълно действително в
отношенията между страната, която го
отправя и страната, към която е отправено.Поддържа, че прихващанията са приети
от банката и от банковите сметки на „А.м.“ ЕООД са изтеглени и осчетоводени
сумите, посочени в договора за цесия от 24.10.2014 година, които суми са
постъпили по сметка на дружеството „Т.“ АД и със същите са погасени кредити на
дружеството.
Поддържа, че от страна на ищеца са извършени
действия на разпореждане с прехвърлените, съгласно договора за цесия от
24.10.2014 година парични средства като чрез изявление за прихващане погасява
част от своите задължения по договори за банков кредит към „КТБ“ АД /н/, но
същевременно длъжникът не осчетоводява прехвърлените му парични средства по
договора за цесия от 24.10.2014 година и отказва да изпълни задължението си по
него за заплащане на продажната цена на вземането.
Моли предявения иск да бъде
отхвърлен.Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа
иска си и оспорва възраженията на ответника. Оспорва верността на приложените
към отговора на исковата молба извлечения от 27.02.2015 година, издадени от
„КТБ“ АД /н./, въз основа на които ответникът твърди, че „Т.“ АД е придобил
прехвърлените с договора за цесия вземания, поради което възниква задължение за
плащане на покупната цена. Сочи, че не е придобил описаните в договора за
цесия вземания, поради което за него не
е налице задължение за плащане. Сочи, че няма доказателства, че прехвърлените
вземания са усвоени от цесионера, също
че и задълженията по кредитите са погасени.
Поддържа, че прекратяване на договора за
цесия с обратна сила е довело до задължение на ищеца да върне това, което е получил,
като по този начин ответникът се явява кредитор на вземане, което произтича не
от търговска сделка, а от прaвилата за неоснователно обогатяване. Твърди, че е
изпълнил задължението си да върне това, което е получил по договорите за
прехвърляне на вземания, тъй като със заявление вх.№ 4594/2/11/2017, отправено
до КТБ АД /н/ е поискал от синдиците на банката да заверят сметките на цедента
по прекратения договор за прехвърляне на вземания със сумите, предмет на този
договор.
Оспорва искането за привличане на КТБ АД /н/
като трето лице помагач на страната на ответника поради липса на правен
интерес. Поддържа, че вземането на банката е прехвърлено на „Б.У.И.“ АД с
постановление за възлагане на основание чл.85, ал.5 от ЗБН, вр. с чл.251-253 ДОПК.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
становището си по неоснователността на предявения иск, както и че
прихващанията, извършени от „Т.“ АД са породили предвиденото в чл.104, ал.2 от ЗЗД действие и двете насрещни вземания
на страните са погасени до размера на по-малкото и погасителният ефект е
настъпил от месец ноември 2014 година, когато прихващанията са осчетоводени от
КТБ АД /н/, към който момент насрещните вземания на страните освен, че са
възникнали и изискуеми , се считат и за ликвидни в отношенията между тях.
Сочи, че вземанията по договорите за кредит,
предмет на договора за цесия от 24.10.2014 година, не са предмет на договора за
възлагане с постановлението от 27.11.2017 година, а също така КТБ АД /н/ ги е
приела изрично и осчетоводила , съгласно Заповед № 3-732 от 27.10.2014 година и
същите са одобрени от квесторите на банката с Решение № 688. Поддържа искането
банката да бъде привлечена като трето лице помагач.
Конституираният на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ
синдик депозира писмен отговор, с който изразява становище, че искът е допустим и
основателен по подробно изложени в същия съображения.
По делото е приета ССчЕ, депозирани са
писмени бележки.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и от приобщените
по делото писмени доказателства /л.52 и сл./ се установява, че на 24.10.2014
година между „А.м.“ ЕООД в качеството му на цедент и „Т.“ АД в качеството му на
цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане. Съгласно договора, срещу задължение
за заплащане на цена от 539 136, 95 лева, цедентът прехвърля на цесионера свои
вземания към „К.Т.Б.“ АД /н/ в размер на 428 700, 19 лева по договор за депозит
№ 13642 от 25.08.2011 година и и част от свои вземания по договор за депозит №
12849 от 10.06.2013 година в размер на 87 094 евро.
Като неразделна част към договора за цесия,
отново на 24.10.2014 година между „А.м.“ ЕООД и „Т.“ АД е сключено допълнително
споразумение. В чл. 1, ал.1 от споразумението /л.56/ страните са договорили пет самостоятелни и независимо дадени прекратителни условия.
При сбъдване на всяко едно от условията договорът за прехвърляне на вземане от
24.10.2017 година се прекратява с обратна сила, автоматично, без да е
необходимо изявление на някоя от страните за това. Утвърдените от страните
самостоятелни прекратителни основания са, ако: 1.) до 20.12.2014 г. вкл.
Българската народна банка не отнеме лиценза на „К.Т.Б.” АД за извършване на
банкова дейност; 2.) началната дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.” АД се
окаже по-ранна от достоверната дата на придобиването на вземането от цесионера;
3.) прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „К.Т.Б.”
АД към него по договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво
основание или за недействително по отношение не кредиторите на несъстоятелната
банка; 4.) банката уведоми писмено цесионера, че е признава последиците от
извършеното от цесионера прихващане на вземането, което е придобил с договора
за прехвърляне на вземане от 24 октомври 2014 г. срещу вземането на банката към
него, произтичащи от договорите за кредит; 5.) до 31.01.2015 г. „К.Т.Б.” АД не
е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки
или с друг документ, че смята за погасени задълженията към цесионера,
произтичащи от договорите за кредит.
В чл.
1, ал. 2 на допълнителното споразумение страните са приели, че в случаите по
ал.1 цедентът е длъжен незабавно да върне на цесионера всички суми, които е
получил от него като част от цената за прехвърляне на вземането.
В чл.1, ал. 3 на допълнителното споразумение
страните са се договорили, че в случаите по ал.1 цесионерът е длъжен незабавно
да уведоми Банката за отпадането с обратна сила на прехвърлянето на вземането
по договора от 24.10.2014 година, както и да предаде на цедента оригиналът на
това уведомление с входящ номер в Банката и да му върне всички документи, които
е получил от него въз основа на договора за прехвърляне на вземания от
24.10.2014 г.
Съгласно чл. 2 на допълнителното споразумение
страните са се съгласили, ако не се осъществи никое от прекратителните условия
по чл.1 от споразумението и задълженията на цесионера към „К.Т.Б.” АД по
договора за кредит бъдат погасени в резултат на извършено от него прихващане,
цесионерът се задължава да обезпечи задължението си за плащане на цената по
чл.2, ал.1 от договора за прехвърляне на вземането от 24.10.2014 г. чрез
учредяване на особен залог върху търговското си предприятие в полза на цедента.
Безспорно установено е, че с изявление за
прихващане вх. №11279/06.11.2014 г. и вх.№ 11580 от 11.11.2014 година, „Т.“ АД
- цесионер е уведомило „К.Т.Б.” АД /н/ за придобитите по договора за цесия от
24.10.2014 г. вземания и е заявило, че прихваща вземанията си към „К.Т.Б.” АД/н/
по договори за банков кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007г.
От заключението по
извършената съдебно-счетоводна експертизата, изпълнена от вещото лице С.Ф.Й.,
което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че прихващанията
по договора за прехвърляне на вземане на „А.М.” ЕООД са осчетоводени в
счетоводствата на „К.Т.Б.” АД /н/ и „Т.“ АД /н/. Установено е още, че на
04.01.2016 година в счетоводството на „Т.“ АД /н/ е взета обратна операция
/връщане на вземането/ поради отменена цесия. Вещото лице дава заключение, че сумите
по договора за цесия са погасили суми по договори за кредит от 01.03.2006г., от
15.10/2007г. и от 20/08.2007г. на „Т.“ АД /н/, както и че откритите на
06.11.2014г. сметки в лева и евро са служили единствено за осчетоводяване на
цесията и последващи прихващания, като след
извършване на съответните операции сметките са закрити на същата дата,
без последващи действия – обратно осчетоводяване в полза на „А.м.“ ЕООД.
Безспорно е
обстоятелството, че през 2016 година „К.Т.Б.” АД /н/ е инициирала образуването
на исково производство срещу „Т.“ АД /н/ като са заведени искове с правно
основание чл. 59, ал.3 и ал. 5 ЗБН за обявяване относителна недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелността по изявлението за прихващане. Пред
СГС е образувано т.д. № 9395/2016 г., приключило с постигната между страните
спогодба установяваща относителната недействителност на цесията, поради което и
на основание чл. 234 ГПК делото е прекратено.
Видно от заявление
вх. № 4594/21.11.2017 г. /л.111/ „Т.“ АД /н/ е уведомило едновременно „К.Т.Б.”
АД /н/ и синдика за прекратяването на цесията от 24.10.2014г. с обратна сила.
Считано от датата на уведомлението е настъпило действието на прекратяването на
договора за прехвърляне на вземането. / в този смисъл Решение №
242/21.03.2019г. постановено по т.д. № 3098/2017г., I-во Т.О. на ВКС/.
От представеното
по делото постановление за възлагане /л.108-111/ се установява, че на осн. чл.
85, ал.5 ЗБН във вр. с чл. 251-253 ДОПК председателят на управителния съвет за
гарантиране на влогове е възложил на Б.У.И. съвкупност от имуществени права –
вземания на КТБ АД /н/ по сключени с „Т.“ АД /н/ договори за банкови кредити и
договори за кредитни карти, вкл. по договори за банков кредит от 20.08.2008 г.,
от 01.03.2006 г.
След служебна проверка от съда в Търговски
регистър по партида на ищеца и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства /л.26-51/ се установява, че с Решение № 1804/27.09.2017 година, постановено по т.д. 7340/2015 година на VI-17 с-в на СГС вписано в ТР при АВ на 27.09.2017 година, по отношение на ищцовото дружество е открито производство по
несъстоятелност. С публикуваното на 02.10.2018 г. Решение № 1949 на съда по
несъстоятелността „Т.“ АД /н/ е обявено в несъстоятелност, прекратени са
дейността и правомощията на органите му.
Не се спори между страните и от приобщените
по делото писмени доказателства /л.5-25/ се установява, че синдикът не приел
предявените с молба вх. №13684/16.10.2017 година
вземания на „А.м.“ ЕООД, в размер на 539 136, 95 лева, представляващи дължима
покупна цена по договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 година.
Ответникът бил включен в под номер 1 в списъка на неприетите от синдика
вземания на кредиторите на „Т.“ АД /н/. Установява се още, че с определение №
808/12.02.2018 година съдът по несъстоятелността уважил възражението на „А.м.“
ЕООД и включил ответника в списъка на приетите от синдика вземания с вземане в
размер на от 539 136, 95 лева, представляващо дължима покупна цена по договор
за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 година.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
На 26.02.2018
година от „Т.“ АД /н/ са предявени отрицателни установителни искове по чл. 694,
ал. 1, т.2 ТЗ срещу „А.м.“ ЕООД. Искът по чл. 694, ал. 1, т.2 ТЗ има за предмет
установяването на несъществуването на определено вземане към длъжника в
производството по несъстоятелност. Пределите на установяване по делото са
зададени с определение № 808/12.02.2018 година на съда по несъстоятелността, по
разгледаното възражение на „А.м.“ ЕООД срещу списъка на неприетите от синдика
вземания на кредиторите на „Т.“ АД /н/.
В конкретното
производството по разглеждане на исковете по чл. 694, ал. 1, т.2 ТЗ на
установяване подлежи обстоятелството дали сключеният между „А.м.“ ЕООД и „Т.“
АД /н/ договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. е прекратен с обратна
сила, настъпили ли са предвидените в този договор прекратителни условия и какви
са последиците при погасяване на цедираното вземане в случай, че погасяването е
преди осъществяване на предвиденото в договора прекратително условие.
Надлежен ищец по
иска е длъжникът в производството по несъстоятелност, когато се оспорва прието
вземане. Пасивно легитимиран по този иск е кредиторът, чието вземане е
оспорено. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от
датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ и се
разглежда от друг състав на съда с участието на синдика.
С Решение № 1804/27.09.2017 година, постановено по т.д. 7340/2015 година на VI-17 с-в на СГС вписано в ТР при АВ на 27.09.2017 година, по отношение на ищцовото дружество е открито производство
по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността му и му е назначен синдик.
В последствие с Решение № 1949/02.10.2018 година на съда по несъстоятелността,
вписано в ТР при АВ, дейността на дружеството „Т.“ АД /н/ е прекратена и същото
е обявено в несъстоятелност.
С молба вх. №13684/16.10.2017 година ответникът „А.м.“ ЕООД
предявил в производството по несъстоятелност вземанията си към „Т.“ АД /н/ в размер на 539 136,95 лева,
представляващи покупна цена по договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014
г. Синдикът не приел предявените от „А.м.“ ЕООД вземания и ОТВЕТНИКЪТ бил
включен в под номер 1 в списъка на неприетите от синдика вземания на
кредиторите на „Т.“ АД /н/. „А.м.“ ЕООД упражнил правото си и подал възражение
по чл. 690 ТЗ срещу списъка на неприетите от синдика вземания.
С определение №
808/12.02.2018 година съдът по несъстоятелността уважил възражението на „А.м.“
ЕООД и включил ответника в списъка на приетите от синдика вземания с вземане в
размер на от 539 136, 95 лева, представляващо дължима покупна цена по договор
за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 година.
Исковата молба е депозирана в законоустановения срок, поради
което същата е допустима. Исковете са предявени от надлежна страна с правен
интерес и подлежат на разглеждане относно тяхната основателност.
Предмет на
производството е установяване несъществуването на приетото в производството по
несъстоятелност вземане на кредитора „А.м.“ ЕООД, в размер на 539 136, 95 лева,
представляващо дължима покупна цена по договор за прехвърляне на вземане от
24.10.2014 година, сключен между „А.м.“ ЕООД в качеството му на цедент и „Т.“
АД /н/ в качеството му на цесионер.
За да постанови
решението си, съдът следва да се произнесе по твърденията за настъпване на
прекратителните условия по чл.1, ал. 1 по допълнителното споразумение към
договора за цесия от 24.10.2014 г.
Като взе предвид
постигнатите с допълнителното споразумение договорки между „А.м.“ ЕООД-цедент и
„Т.“ АД /н/-цесионер, съдът счита че прекратителното условие по чл.1, ал.1, т.1
от допълнителното споразумение не е произвело правно действие. Видно от
договореното между страните прехвърляне на вземане от 24.10.2017 година се
прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя
от страните за това, ако до 20.12.2014 г. вкл. Българската народна банка не
отнеме лиценза на „К.Т.Б.” АД за извършване на банкова дейност. Същевременно по
делото се установява, че лиценза на „К.Т.Б.” АД е отнет на 06.11.2014 г., т.е. прекратителното условие по
чл.1, ал.1, т.1 не е породило действие.
Съдът приема за
осъществено второто самостоятелно прекратително условие по чл.1, ал.1,т.2-началната
дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.” АД се окаже по-ранна от достоверната
дата на придобиването на вземането от цесионера. Нотариалната заверка на
подписите на страните, сочи за достоверната дата на договора за цесия
24.10.2014г. Началната дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.” АД е
20.06.2014 г. /арг. видно от Решение № 1443 от 03.07.2015 година на 3-ти с-в на
САС, постановено по т.д. № 2216 от 2015г./.
Настъпило е и
самостоятелното прекратително условие по чл. 1, ал.1, т.3 от допълнителното
споразумение от 24.10.2014г. - прихващането на придобитото от цесионера вземане
срещу вземанията на „К.Т.Б.” АД към него по договорите за кредит бъде обявено
за недействително на някакво основание или за недействително по отношение не
кредиторите на несъстоятелната банка.
По делото е безспорно
установено, че с влязлата в сила съдебна спогодба по т.д.№ 9395/2016 година на
СГС на осн. чл. 59, ал.3 ЗБН е прогласена относителна недействителност по
отношение на несъстоятелността на „К.Т.Б.” АД /н/ на извършените от „Т.“ АД /н/
прихващания с вх.№ 11279 от 06.11.2014 година и вх.№ 11580 от 11.11.2014
година.
Предвид действията
по депозиране и връчване на исковата молба с основание чл.59 ЗБН и целта на
ищеца производството да приключи със съдебен акт, обявяващ относителната
недействителност на извършеното от „Т.“ АД /н/ прихващане, съдът приема, че се
е осъществило и прекратителното основание, предвидено в чл.1, ал.1, т.4 на
допълнителното споразумение-Банката да уведоми писмено цесионера, че не
признава последиците от извършеното от цесионера прихващане на вземането, което
е придобил с договора за прехвърляне на вземане от 24 октомври 2014 г. срещу
вземането на Банката към него, произтичащи от договорите за кредит.
Доколкото по
делото не се установи „К.Т.Б.” АД /н/ да е удостоверила погасяване на задълженията в срока до 31.01.2015 г. в съответствие с
изявлението за прихващане на „Т.“ АД /н/, се е осъществило и прекратителното
основание по чл.1, ал.1, т.5 от допълнителното споразумение-до 31.01.2015г. „К.Т.Б.”
АД /н/ не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение
от сметки или с друг документ, че смята за погасени задълженията към цесионера,
произтичащи от договорите за кредит. Не на последно място, с уточнителната
молба от 22.06.2016г. /л.103/ като основание за откриване на производството по
несъстоятелност срещу „Т.“ АД /н/, от „К.Т.Б.” АД /н/ са изброени вземанията по
договор за банков кредит от 15.10.2007 г. и от 20.08.2008 г. Същевременно с
постановление за възлагане № 7-0042/27.11.2017 г. /л.108-109/ вземанията по
договор за банков кредит от 01.03.2006 г. са прехвърлени на друго лице.
С настъпването на
вече изброените прекратителни основания съдът приема, че договорът за цесия от
24.10.2014 година е прекратен.
Съгласно чл. 25,
ал.2 ЗЗД сбъдването на условието има обратно действие - прехвърленото вземане
се възстановява в патримониума на цедента, като всяка страна дължи връщане на
престацията получена по прекратения договор. Поради това, че цесията между „А.м.“
ЕООД и „Т.“ АД /н/ е отпаднала с обратна сила, „А.м.“ ЕООД отново е титуляр на
вземането си към „К.Т.Б.” АД. Прехвърленото с договора за цесия вземане за
сумата от 539 136, 95 лева, се счита, че не е напускало патримониума на „А.м.“
ЕООД.
Съгласно решение №
291/18.11.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ІV г.о. всеки действителен
двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и
възмездният договор за цесия, може да бъде прекратен, съответно – развален. В
този смисъл, съдът приема, че с чл.1 от допълнителното споразумение страните са
се съгласили действието на договора за прехвърляне на вземания да се поставя в
зависимост от изрично установените самостоятелни прекратителни условия, като с настъпването
на което и да е от тях цесията автоматично се прекратява.
Договорените между
страните прекратителни основания са валидни, в съответствие с предвидената с чл.
25 ЗЗД, възможност страните да поставят действието или прекратяването на
договор в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие. Не на
последно място, тази уговорка е в рамките на признатата от закона свобода на
страните да уреждат и изменят своите договорни отношения /арг. чл.20а ЗЗД/.
Съобразно
разпоредбата на чл.1, от Допълнителното споразумение 24.10.2014 г., сбъдването
на условието има обратно действие. Това означава, че всяка от страните, е
длъжна да върне, престацията, която е получила по прекратения договор.
Изводът на съда,
че договорът за цесия е прекратен поради осъществяване на някои от предвидените
в допълнителното споразумение прекратителни основания не се разколебава от
установеното с отговорите по задача 2 и 3 от ССчЕ. Осчетоводяване на сумите,
придобити по договора за цесия и описани в изявленията за прихващане с вх. №
11279/ 06.11.2014 г. и с вх. № 11580/ 11.11.2014г., е конклудентно действие, с
което „КТБ“ АД /н/ категорично признава извършеното прихващане с придобито
вземане по договор за цесия от 24.10.2014г., като погасява задължения на „Т.“
АД към банката.
Видно и от приетите
по делото извлечения /л..81-82/ , осчетоводяването е въз основа на заповед и
одобрено решение на квесторите. Осчетоводяването е по отношение на цесията и не
установява наличието на изявление за приемане на последиците от прихващането от
адресата на това изявление. Следва да се отбележи, че счетоводните записвания
имат вторичен характер, поради което същите не са достатъчни, за да се приеме,
че прихващането е породило целения правен ефект.
За отпадналото с
обратна сила действие на договора за цесия, респ. за дължимостта на сумите по
процесните договори за банков кредит може да се съди и по действията по
универсално принудително изпълнение чрез производството по чл.625 ТЗ инициирано
от „К.Т.Б.” АД по отношение на „Т.“ АД /н/, така също и от резултата от
приключилото производство по чл. 59 ЗБН. Процесното
прихващане е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на банката като не може да се приеме, че обявената
недействителност има различно действие спрямо банката и спрямо масата на
несъстоятелността.
Предвид гореизложеното
и като съобрази, че договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. е
прекратен с обратно действие, поради осъществяване на уговорените между
страните прекратителни основания по чл. 1, ал.1, т.2, т.3,т.4 и т.5 от
допълнителното споразумение към договора за цесия, съдът намира, че не
съществува вземане на цедента за продажната цена по процесния договор за цесия
от 24.10.2014 година, поради което предявените на основание чл. 694, ал.1, т.2
отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 694, ал.7 ТЗ ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 5
391,36 лева.
Ищецът има право на направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000,00 лева, преведени по банкова
сметка, *** № 302 от 02.03.2018 година и договор за правна защита и съдействие
от 20.02.2018 година.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 694, ал. 1, т.2 ТЗ, че „А.м.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя С.Д.А. няма вземане срещу
„Т.“ АД, ЕИК ********– в
несъстоятелност,
със седалище и адрес на управление ***, офис 2-3, представляваща покупна цена
по договор за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 година в общ размер от 539 136, 95 лева, произтичащи от
договор от
24.10.2014 година, сключен между страните за
прехвърляне на вземания на „А.м.“ ЕООД към „К.Т.Б.“ АД / н/ по договор за
депозит № 13642 от 25.08.2011 година за сумата от 428 700, 19 лева и по договор
за депозит № 12849 от 10.06.2013 година в размер на 87 094 евро, на ищеца „Т.“АД /н/ срещу задължението на последния да заплати
покупна цена в размер на 385 830 лева и 78 384,60 евро/153 306, 95 лева/.
ОСЪЖДА „А.м.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Д.А., да заплати по сметка на СГС на основание чл. 694, ал.7 ТЗ
сумата 5 391,36 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „А.м.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Д.А., да заплати на „Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, офис 2-3, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 10 000,00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на синдика на „Т.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********–
– Е.Т..
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.