ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІI-Е
въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и
втори август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова ч. гр. дело № 9936
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435,
ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх. № 4744 от 27.06.2019 г. на третите лица П.С.П. и Т.С.П., срещу насрочен за
03.07.2019г. от 10.30 часа въвод във владение на следния
недвижим имот – гаражна клетка № 2 с идентификатор 68134.106.53.2.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, Столична община, област София (столица), застроена на
площ от 14 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори 68134.106.53.2.3
и 68134.106.53.2.2, находяща се
в гр. София, Столична община, ул. “Сан Стефано” №
14, парцел № 4, кв. 550 по
плана на гр. София, при съседи на парцел: ул. „Сан Стефано”,
държавни имоти, управление на БДЖ, наследници на инж. К. и д-р Ч., по изпълнително дело № 20198490400408,
по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 при КЧСИ и район на действие СГС.
Жалбоподателите молят на
основание чл. 435, ал. 5 от ГПК изпълнението на въвода
по горепосоченото изп. дело да бъде спряно. Същите поддържат, че по изп.
дело № 20198490400408 са трети лица,
придобили имота с нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 53, том X, рег.
22165, нот. дело № 1505/2016г. от 11.11.2016г., издаден от И.Д., нотариус с район на действие Районен съд —
София, вписан в регистъра на Нот. камара под № 039, сключен в
съответствие с предварителен договор от 14.02.2014 г., чийто препис прилагат по
делото. Излагат твърдение, че са придобили владението на имота преди предявяване
на иска, решението по който се изпълнява, а именно на дата - 14.02.2014г. съгласно текста на
горепосочения предварителен договор. Сочи се, че исковата молба по гр.д. №
28692/2014 г. на СРС, 46-ти състав, по което е издаден изпълнителният лист, е
била депозирана с вх. № 8126/29.05.2014г.
Към частната жалба са представени: предварителен договор за продажба на
недвижимия имот от 14.02.2014г., посочения по-горе нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 11.11.2016г., документ, който ищецът /взискател
по настоящото изп. дело/ е представил по
горепосоченото гр. дело, като същият е написан на ръка от единия
от жалбоподателите П.С.П. с предоставен тел. номер за справка, както и фактура
от мобилен оператор А1. Излагат се твърдения, че М.В.С. и С.М.С., длъжници по настоящото изп. дело,
са продали недвижимият имот на жалбоподателите, като същите са доказали
собствеността си върху него с постановление за възлагане на недвижимия имот –
за гаражна клета № 2 по изп. дело № 20137880400783 при ЧСИ Н.К., рег. № 788, с
район на действие СГС. Сочи се, че производството за отмяна на горепосоченото
постановление е било прекратено по искане на ищеца /взискател
по настоящото изп. дело/.
Длъжниците по изпълнителното дело М.В.С. и С.М.С. в срока
по чл. 436, ал.3 ГПК са подали писмени възражения, съобразно които изразяват
становище, че третите лица са придобили владението на имота на 14.02.2014г. в
съответствие със сключен предварителен договор от 14.02.2014г., като на
11.11.2016г. са прехвърлили собствеността на гаражната клетка върху третите
лица въз основа на сключен между тях договор за покупко
– продажба. Сочат, че П.П. и Т.П. са придобили владението
на имота преди предявяване на иска решението, по който се изпълнява, а именно
преди 27.06.2019г. /датата на предявяване на исковата молба/. Считат, че частната жалба следва да бъде уважена, а въводът
във владение на имота, насрочен за 03.07.2019г., следва да бъде спрян.
На
основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, че частната
жалба се явява недопустима за разглеждане по същество поради неизпълнение от
страна на жалбоподателите на изискванията за активна процесуална легитимация,
съдържаща се в чл. 435, ал. 5 ГПК – същите не били доказали /съобразно
представените от тях документи/ по несъмнен начин факта на владението на
гаражна клетка № 2 на ул. „Сан Стефано” № 14 преди
датата на предявяване на иска, решението, по което се изпълнява. Излага подробни
съображения за неоснователността на жалбата, като счита, че вписаната в полза
на С. искова молба има оповестително – защитно
действие и е противопоставимо на всеки, който в последващ момент е придобил права върху имота. Посочва, че
в тази връзка и постановлението за възлагане от ЧСИ М.К.по изп.
дело № 783/13г. в полза на М. и С. Стефанови, не следва да се счита за породило
вещноправен ефект, поради което и длъжниците
по настоящото изп. дело не следва да се считат за
собственици на гаражната клетка.
Другите страни в изпълнителното производство не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 16.05.2019г. на М.Г.С. на основание изпълнителен лист от 24.04.2019г.
издаден от СГС въз основа на решение от 22.02.2019 г. на СГС и решение от 12.06.2017г. по гр. д. № 28692/2014
г. на СРС, за предаване владението на недвижим имот – гаражна клетка и за
заплащане на разноски в исковите производства пред СРС и СГС.
По
изпълнителното дело на 18.06.2019г. са връчени покани за доброволно изпълнение
на С.М.С. и М.В.С. – длъжници по изпълнителното дело.
На
18.06.2019г. е постъпила молба по изпълнителното дело от П.С.П. и Т.С.П., с
която молят ЧСИ на основание чл. 523, ал. 2 от ГПК за отлагане на изпълнението
и предоставяне на тридневен срок, в който да поискат от районния съд спиране на
изпълнението. С разпореждане от 25.06.20119г. съдебният изпълнител не е допуснал отлагане на изпълнението по изп. дело, тъй като в молбата си от 18.06.2019г. молителите
заявяват, че владеят имота отпреди предявяване на иска, решението по който се
изпълнява /съобразно т. 1 от ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
На 27.06.2019г.
е постъпила молба по изпълнителното дело от П.С.П. и Т.С.П., отправена до СГС
чрез ЧСИ А.П., с която молят на основание чл. 435, ал 5 ГПК да бъде спряно
изпълнението по изп. дело № 20198490400408. С
разпореждане от 27.06.2019г. съдебният изпълнител е отбелязал, че ЧСИ не
разполага с правомощия да спира изпълнителното производство на посоченото от
молителите правно основание, като съществува правна възможност въводът във владение да бъде обжалван пред съда.
ЧСИ А.П.,
рег. № 849, с район на действие СГС, изпраща на 28.06.2019г. съобщения до М.В.С.
и С.М.С., с които уведомява същите за насрочен на 03.07.2019г. от 10.30
часа въвод във
владение на недвижимия имот – гаражна клетка № 2. Съобщенията са получени от
лицата на 01.07.2019г.
На 28.06.2019г.
е постъпила молба от М.В.С. и С.М.С., длъжници по изп. дело, с която заявяват, че към датата на подаване на
молбата си не владеят недвижимия имот – гаражна клетка № 2 и не могат да
предадат владението на ЧСИ.
На
28.06.2019г. е постъпила молба от П.С.П. с приложени 3 броя преписи на частни
жалби до СГС, ведно с доказателства към нея.
Освен
това на 01.07.2019г. е била депозирана и молба по изп.
дело от С.С., с която е представено платежно
нареждане за разноските, дължащи се по изп. дело и се
моли ЧСИ да прекрати същото в тази му част. С протокол за извършено погасяване
от 03.07.2019г. на ЧСИ, същият е счел, че разноските по изп.
дело са погасени. На същата дата 01.07.2019г. е постъпила и молба от П.П., с която уведомява ЧСИ, че на 01.07.2019г. е подал до
СРС искова молба по чл. 440 във връзка с чл. 391 от ГПК с вх. № 2017200 от
01.07.2019г., като прилага препис от същата.
Съгласно
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – (въвод
във владение) от 03.07.2019г. въводът във владение не
се е състоял поради технически причини, които не могат да бъдат отстранени без
домоуправителя и без осигурено дистанционно управление, чрез което се осигурява
достъп до гаражната клетка.
На
10.07.2019г. П.С.П. подава молба, с която моли ЧСИ да придвижи подадената от
него и брат му Т.П. частна жалба с вх. № 4744/27.06.2019г., тъй като към този
момент няма движение по същата. На същата дата са изпратени преписи от жалбата
на М.В.С., С.М.С. и М.Г.С., като същите са били
надлежно получени и в указания 3 – дневен срок съобразно чл. 436, ал. 3 от ГПК
са получени съответно писмени възражения с вх. № 5049/11.07.2019г. от М.В.С. и С.М.С..
С.М.С. не е представил становище във връзка с частната жалба.
ЧСИ А.П.,
рег. № 849, с район на действие СГС, изпраща на 18.07.2019г. съобщения до М.В.С.,
С.М.С. и М.Г.С., с които уведомява същите за насрочен
на 25.07.2019г. от 10.30 часа въвод във владение на недвижимия имот – гаражна клетка № 2.
Съобщенията са получени от всички лица
на 23.07.2019г.
Съгласно
Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – (въвод
във владение) от 25.07.2019г. въводът във владение се
е състоял, като за осигуряване достъпа до гаражната клетка са били използвани
дистанционно управление, както и вещо лице – ключар.
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните
правни изводи:
Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. За да бъде уважена молбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. В случай, че бъде пропуснат срокът за обжалване на извършения въвод, същото не би довело до санирането му. В този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. При положение, че имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съденият изпълнител не може да въведе длъжника във владение, но в случай, че направи това, то извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като съществува законова забрана въводът да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Поради гореизложеното разпоредбите на чл. 523, ла. 2 и чл. 524 ГПК са неприложими в случаите, при които третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. /виж т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. №3/2015г., ВКС, ОСГТК/.
Съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК трето лице може да обжалва въвод във владение на недвижим имот само, когато е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В разглеждания случай жалбоподателят навежда твърдения, че той владее имота – гаражна клетка № 2 към деня на предявяване на иска, решението, по който се изпълнява, като във връзка с това е представил предварителен договор за продажба на недвижимия имот от 14.02.2014г., съгласно който той е придобил владението върху гаражната клетка от датата на подписване на договора, с което се установява факта на владението на имота преди предявяване на иска, решението, по което се изпълнява.
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай насроченият за 03.07.2019г. въвод във владение не се е състоял поради технически съображения, но същият е бил извършен на друга дата – 25.07.2019г. в присъствието на взискателя, както и единият от длъжниците по изпълнителното дело – С.М.С.. В настоящият случай обаче не се обжалва извършено действие на съдебен изпълнител, а се иска спиране на въвода във владение, който е бил насрочен за 03.07.2019г.. Спирането на въвод във владение не може да бъде извършено по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, тъй като цитираната законова разпоредба предвижда възможност за обжалване само на вече извършени действия на съдебния изпълнител, каквито в конкретния случай не са налице по отношение на въвода във владение от 03.07.2019г. Нещо повече, частната жалба е била подадена на 27.06.2019г., т.е. много преди насрочения за 03.07.2019г. въвод във владение с искане за неговото спиране.
Съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателите. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на оспорване, за която съдът следи служебно. Правният интерес може да липсва, както при подаване на жалбата, но може да отпадне и в хода на самото производство. Независимо кога възниква липсата на правен интерес, жалбата би била недопустима за разглеждане по същество. В настоящият случай въводът във владение на имота за дата 03.07.2019г. не се е състоял, но такъв е бил извършен на 25.07.2019г., с оглед на което към настоящият момент за жалбоподателите не е налице правен интерес по подадената частна жалба поради липса на предмет по спора. Още повече, че както отбелязахме по- горе жалбоподателите не обжалват извършени действия на съдебния изпълнител, а искат спиране на въвода, каквото спиране обаче не може да бъде осъществено по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. Тези съображения мотивират съдът да приеме, че при липса на правен интерес от страна на жалбоподателите жалбата е недопустима за разглеждане по същество.
По отношение на искането за спиране на изпълнителното дело настоящият състав намира, че възможност за спиране на изпълнението е предвидена в нормата на чл. 438 ГПК, съгласно която жалбата срещу действия на съдебния изпълнител не спира изпълнението, като по изключение спиране може да бъде постановено от съда. Съдът постановява спиране на изпълнителното производство само в случай на допустима и основателна жалба срещу действие на съдебния изпълнител от кръга на изброените в нормите на чл. 435, ал. 2, 3, 4 и 5 . Тъй като в конкретния случай, съдът не е сезиран с такава жалба, искането за спиране следва да бъде оставено без разглеждане.
Предвид изложеното жалбата на П.С.П. и Т.С.П. се явява недопустима и като така следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба с вх. № 4744 от 27.06.2019 г. на жалбоподателите П.С.П. и Т.С.П., срещу
насрочен за 03.07.2019г. от 10.30 часа въвод във
владение на следния недвижим имот – гаражна клетка № 2 с идентификатор 68134.106.53.2.25 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, област София (столица),
застроена на площ от 14 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти с
идентификатори 68134.106.53.2.3 и 68134.106.53.2.2, находяща се в гр. София,
Столична община, ул. “Сан Стефано” № 14, парцел № 4, кв. 550 по плана на гр. София, при съседи на
парцел: ул. „Сан Стефано”, държавни имоти, управление
на БДЖ, наследници на инж. К. и д-р Ч., по изпълнително
дело № 20198490400408, по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 при КЧСИ и район на
действие СГС.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.