Р Е Ш
Е Н И Е
№ 113 23.09.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, ІI въззивен
състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар: Румяна Анчева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия Иванова ВНЧХД № 451 по описа
на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 39/21.02.2020 г., постановена по НЧХД № 2079/2019 г. по описа на
Районен съд - Бургас подсъдимият К.П.Б. с ЕГН **********, бил признат за
невиновен в това, че на 30.08.2018 година, чрез заявление-сигнал с вх. №
94-К-46 от 03.09.2018 година чрез Министерство на правосъдието до Висшия
адвокатски съвет с вх. № 1996 от 18.09.2018 година, разпространил позорни
обстоятелства за Б.Н.Б., ЕГН **********, че „е
член на адвокатско-съдийска и прокурорска мафия“, „че е адвокат на мутрите“ и е
„член на ОПГ“ и на основание чл. 304, предложение последно от НПК, бил
оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предложение второ,
вр. чл. 147, ал. 1, предложение първо от НК.
Със
същия съдебен акт подсъдимият Б. бил признат за невиновен в това, че на 30.08.2018 година, чрез
заявление-сигнал с вх. № 94-К-46 от 03.09.2018 година чрез Министерство на
правосъдието до Висшия адвокатски съвет с вх. № 1996 от 18.09.2018 година, в
идеална съвкупност с деянието по-горе е приписал престъпление на Б.Н.Б., ЕГН **********,
с думите: „Не съществува дело, което да не мога да спечеля /естествено срещу
баснословен хонорар и споделяне по веригата/“, поради което и на основание чл.
304, предложение последно от НПК, бил оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предложение второ, вр. чл. 147,
ал. 1, предложение второ, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
С
обжалваната присъда частният тъжител бил осъден да заплати на подсъдимия К.П.Б., направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, 240.00 лева направени пътни разноски от
упълномощения защитник адв.К., както и 137.00 лева пътни разноски, направени от
подсъдимия К.П.Б..
С въззивната жалба се релевират оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните
правила, за необоснованост на атакувания съдебен акт /свързани с оценката на
доказателствата/, и за допуснати нарушения на материалния закон. Направено е
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова
такава, с която подсъдимият К.П.Б. да бъде признат за виновен в извършването на
сочените в тъжбата престъпления.
В съдебно
заседание на въззивната инстанция адв.Н.Б. поддържа въззивната жалба
и доводите, изложени в нея, както и формулираните с нея искания. Жалбоподателят
не се явява лично.
Пред
настоящата инстанция адв.К., защитник на подсъдимия Б., излага подробно становище
за неоснователност на въззивната жалба и моли за присъждане на разноските,
представляващи адвокатския му хонорар.
Подсъдимият
Б. моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Въззивната
жалба е допустими – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.318 НПК, в законоустановения от чл.319, ал.2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на
въззивна проверка съгласно чл.313 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба
е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Приетите
за установени фактически положения, формулирани от първата инстанция, се
обосновават въз основа на анализа на събраните по делото доказателствени
източници. Изградените фактически изводи се извеждат въз основа на преценката
на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства: ценените показанията на свидетелите, както и писмените доказателства,
прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК. Фактическата обстановка е
подробно изяснена от първоинстанционния съд. Безспорно са установени всички
факти, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени
правилни фактически изводи. Първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
направил обстоен и подчинен на правилата на формалната логика анализ на
доказателствата и доказателствените средства, събрани по делото. В съответствие
с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, първостепенният съд е изложил подробни
съображения относно това на основата на кои от доказателствата и
доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени
всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното
им тълкуване. С оглед на всичко гореизложено, настоящият въззивен съдебен
състав намира, че е ненужно да бъде преповтаряна фактическата обстановка.
При правилно
изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е достигнал до извод, че подсъдимият Б. не е извършил вменените му
престъпления, поради което и правилно го е оправдал.
Клеветата се
определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването
е довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което
деецът свързва с личността на пострадалия. В съдебната практика, както и в
правната доктрина, принципно се приема, че позорното обстоятелство е твърдение
за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице,
които са неистински. Разпространеното обстоятелство трябва да отговаря на два
критерия - да е позорно и неистинско. Доколко определен факт е позорящ, следва
да се преценява на плоскостта на трайно установените в обществото морални
норми. Когато пък на лицето се приписва престъпление се изисква то да е за
общественоопасно деяние, достатъчно конкретно като обща характеристика на извършване,
дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца.
Безспорно по
делото се установи и както правилно е приел първоинстанционният съд, че
подсъдимият е депозирал документ, наречен заявление-сигнал до Министъра на
правосъдието, който е бил приет с рег.№
94-К-46 от 03.09.2018 г., което заявление-сигнал впоследствие било препратено
до различни институции и така е достигнало до знанието на частния тъжител. В
него действително е посочен израза „адвокатско-съдийска и прокурорска мафия“,
както е посочено и че тъжителят бил „адвокат на мутрите“. В заявлението Б. е
посочил, че изразът „Не съществува дело, което да не мога да спечеля“
принадлежи на тъжителя, като в скоби е уточнил „естествено срещу баснословен
хонорар по веригата“.
Законосъобразни
са изводите на проверяваната инстанция, че след внимателен прочит на
заявлението-сигнал, става ясно, че по никакъв начин не се свързва името на
тъжителя Б.Б. с членство в сочената адвокатско-съдийска прокурорска мафия,
както и че в документа липсва твърдение Б.Б. да е „член на ОПГ“. Не се доказа и
клеветническият характер на твърдението, че Б.Б. бил „адвокат на мутрите“ и че
с тях е уронено и злепоставено неговото добро име в обществото, което е било в негова
доказателствена тежест. Позорното обстоятелство по
смисъла на чл. 147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи
прояви от личния му живот, укорим от гледна точка на общопризнатите морални
норми; или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го
негативно (мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания); който е
от естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и
достойнството. Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за
позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и пространствени
параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, е
предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност,
подлежаща на доказване в наказателния процес. Логическо следствие от това е
заключението, че предположенията; създаването на различни версии и аналогии;
изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и
интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото; изказаните
мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния състав на клеветата.
Съгласно съдебната практика /напр. Решение №167/26.09.2016 по дело №742/2016 на
ВКС, НК, III н.о./, от обективна страна за извършване на престъплението
„клевета“ е необходимо да се изложат конкретни факти за личността на тъжителя,
като в изложението да се съдържа достатъчно информация за отграничаване на
посочените факти. Разграничението между конкретните факти и изводите,
интерпретациите или препредаване на чужди думи, направени от обвинените лица на
база формиране от тях убеждения от нещо, което им е внушено или са възприели от
трети лица, на практика представлява разграничение между съставомерност на
извършеното от тях като престъпление „клевета“ и липсата на такава
съставомерност. Анализирайки инкриминирания израз „адвокат на мутрите“,
посочени в тъжбата, съдът достигна до извод, че в него липсва нужната
конкретика, която е предпоставка за съставомерност на деянието. На практика с
използването на този израз от подсъдимия се прави едно обобщение за личността
на тъжителя, без да се сочат конкретни факти. По този начин на практика е
невъзможно да се провери и достоверността на тези изложени твърдения по смисъла
на чл. 147, ал. 2 от НК, тъй като същите не са конкретизирани. В случая не е
достатъчно спрямо пострадалото лице единствено да се използва определен епитет
или да му се даде оценка, а е необходимо да се посочат конкретни факти, от
които да може да се направи извод, че на лицето може да се даде такава оценка.
Настоящият състав на БОС споделя и изводите на първоинстанционния съд
касателно второто повдигнато срещу Б. обвинение, а именно, че изписвайки израза
в заявлението-сигнал „Не съществува дело, което да не мога да спечеля“ /естествено
срещу баснословен хонорар по веригата/, той не е осъществил състав на
престъплението клевета, представляващ приписване на престъпление на тъжителя Б..
Както се
посочи по-горе, за да е съставомерно едно деяние по чл.147 от НК, и
по-конкретно, когато се твърди да е осъществено изпълнителното деяние „приписване
на престъпление“, то е достатъчно да се съдържа обща характеристика на твърдяното
престъпление, дори и без да е напълно конкретизирано. Както е прието в правната теория, не е необходимо
приписваното престъпление да бъде напълно индивидуализирано - с оглед на
неговия предмет, време, място на извършване и пр. - „Наказателно право на
Народна Република България - особена част, том I", проф. д-р. Иван Ненов,
София - 1956г., стр. 433. В случая обаче, инкриминираният израз от тъжителя не
съдържа дори бегла характеристика на елементи от обективна страна на
противоправна деятелност, която в достатъчна степен да съдържа факти, които да
подлежат на проверка с цел доказването им. Напротив, изписвайки изречението „Не съществува дело, което да не мога да
спечеля“, подсъдимият е посочил, че цитира адв.Б.. Тук не става ясно кой от
двамата, дали тъжителят или неговият процесуален представител по настоящото
дело, тъй като са носители на едно и също фамилно име. А в изписания израз в
скоби „естествено срещу баснословен
хонорар по веригата“ липсват
твърдения, че тъжителят или който и да е друг е извършил нещо конкретно, което
да може да бъде юридически формулирано и подведено под състав на норма от
Наказателния кодекс. След като липсват твърдения за определени действия на
тъжителя и не е описана конкретна негова
проява, не може да се приеме, че е налице клевета.
Предвид гореизложеното, въззивният съд споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, че деянията на подсъдимия са
несъставомерни по повдигнатите с тъжбата на въззивния жалбоподател обвинения от
обективна страна.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал.1 от НПК служебно и изцяло, въззивният съд
не установи пороци на съдебния акт и
основания за изменение или отмяна.
Правилно, с оглед изхода на делото и
съобразно разпоредбата на чл. 190, ал.1, НПК,
деловодните разноски, представляващи направени от подсъдимия разходи за
адвокатско възнаграждение и пътни разноски са били възложени на частния
тъжител.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба и предвид направените и доказани разноски
пред настоящата инстанция, съдът намира, че жалбоподателят Б. следва да заплати
на подсъдимия Б. сумата в размер на 700.00 (седемстотин) лева (това е доказаният
размер), представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, както и сумата в размер на 23.90 (двадесет и три лева и
деветдесет стотинки) лева за пътни разходи, за която са представени два броя
билети (Варна-Бургас, Бургас-Варна), или общо 723.90 (седемстотин двадесет и
три лева и деветдесет стотинки) лева. Макар да са представени доказателства за
разноски, направени от подсъдимия за явяването му в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, то настоящата инстанция не е компетентна да ги
присъжда.
По гореизложените
съображения и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/21.02.2020 г., постановена по НЧХД № 2079/2019 г. по описа
на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА, на основание чл.190 ал.1 от НПК, Б.Н.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на К.П.Б. с ЕГН **********, сумата от 723.90 (седемстотин двадесет и три лева и
деветдесет стотинки) лева, от които - 700.00 (седемстотин) лева представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и
сумата в размер на 23.90 (двадесет и три лева и деветдесет стотинки) за пътни
разходи.
Решението е
окончателно.
На основание
чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне
на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.