Решение по дело №1089/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 127 от 28.11.2011 г., постановено по Г.д.№ 798/2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „. – М. Ю.” Г.К., представляван от М. Ю. Р., да заплати на Т. „. М. Г. К., следните суми: сумата от 241.55 лева, представляваща неплатен наем за месец декември 2009 г. по Договор за наем от 04.01.2005 г., както и сумата от 4 708.08 лева, представляваща неустойка за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г. върху неплатената сума, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.04.2011 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете в останалата им част и за разликата до пълните им предявени размери, като неоснователни. С решението си съдът е осъдил „. – М. Ю.” Г.К., представляван от М. Ю. Р., да заплати на Т. „. М. Г. К. разноски по делото, съобразно уважената част на исковете, в размер на 1 413.99 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. Ю. Р., в каче±твото му на едноличен търговец с фирма „. – М. Ю.”, който го обжалва в срок в частта, с която предявения иск за неустойка е уважен и е осъден въззивника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 708.08 лева, представляваща неустойка за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г. върху неплатената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и разноски по компенсация върху уважения размер на предявения иск. Счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно – незаконосъобразно и необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че договорената между страните неустойка в размер на 5 % за всеки просрочен ден неплащане на наемна цена, без краен фиксиран срок и без краен предел, противоречи на добрите нрави още към момента на сключването на договора. В раздел V санкции т. 1 от договора за наем страните се били договорили при закъснение от един месец за плащане на дължимия наем, наемодателя да прекрати договора. В тази връзка жалбоподателят счита, че клаузата е императивна, а не диспозитивна, тъй като не била договорена като възможност за прекрятаване на договора, а като задължение, поради което при тълкуване клаузите на договора можело да се направи обоснован извод, че неустойка 5 % на ден за закъснение плащането на наема се дължи, но не за повече от един месец, тъй като при едномесечно закъснение наемодателя прекрятява договора. В случая наемодателят продал имота, поради което не се е стигнало до прекрятяване на договора, но исканата от него неустойка противоречала на добрите нрави, поради което се явявала нищожна. Твърди се, че неустойката е прекомерна, предвид съотношението й с претърпените вреди /наем за 16 календарни дни/ и като такава следвало да се прогласи за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСТК, „нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции”. В настоящия случай уговорената неустойка била мораторна. Същата обезщетявала закъснялото заплащане на месечен наем от 468 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в случай на неизпълнение в срок на парично задължение се дължало обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата т.е. от датата на възникване на задължението за заплащане на месечен наем до окончателното изплащане на сумата. Следователно уговорената неустойка дублирала обезщетението по закон, което изпадналия в забава длъжник дължи в случай на неизпълнение в срок. Счита, че уговорената от страните по договора за наем неустойка няма обезпечителен и санкционен характер, тъй като не обезпечавала заплащането на наемната цена и страните били предвидили, като санкция за неизпълнение в срок на задължението за заплащане на наемната цена за повече от един месец закъснение, прекратяване на договора. Тази договорна клауза била императивно договорена, а не диспозитивно, поради което в случай на закъснение повече от един месец, наемодателя прекратявал договора за наем. В тази връзка, следвало да се приеме, че единствената цел, за която била уговорена неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции. В случая, целта на неустойката била наемодателят да получи сума, равняваща се на 5 % на ден от закъснялото плащане, която сума нито обезпечавала, нито санкционирала наемателя, като нямала и обезщетителна функция, тъй като забавеното плащане на парична сума се обезщетявало с начисляване на законна лихва за срока на забава. В случая с уговорената неустойка от 5 % на ден се прикривала договорена по – висока лихва от законоустановената такава, като обезщетение в случай на забавено плащане, която уговорка била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. В жалбата се излагат доводи също така, че ищецът по делото е следвало до 10.12.2009 год. да издаде данъчна фактура за дължимия наем за м. декември 2009 год. , независимо от обстоятелството, че наема не е платен. Видно от представените с отговора от ответника нотариални актове за покупко – продажба на недвижим имот, предмета на наемния договор бил продаден от ищеца на председателката на кооперацията, като физическо лице на ******** год., която на същата дата го е препродала на трето лице. На въззивника му било съобщено, че имота се продава и той очаквал да му се издаде фактура за дължимия Ýа ищеца наем до датата на прехвърлянето на имота. Адреса на офиса на фирмата на едноличния търговец - ответник по делото бил в Г. К., У. „Р. 37, а адреса на управление на ищеца бил в Г. К., У. „Р. „ № 35 т. е страните по делото се помещавали в съседни сгради и не било необходимо да се изпращат писма , когато ищеца е можел да издаде фактура и да я предяви на ответника за плащане. Счита, че конкретните факти и обстоятелства в случая – неплатен наем за 16 календарни дни, за които наемодателят не бил издал и предявил на наемателя данъчна фактура, а имал задължението да стори това до 10.12.2009 год., непредявяване на искане за плащане на дължим наем за периода от 10.12.2009 год. до м. март 2011 год., предявяване на искане за неустойка в размер на 10 951. 23 лева, при наличие на парично задължения за 241,55 лева, навеждали на извода за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност на нейния размер към момента на неизпълнение на договора, при съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, които били в размер на 241.55 лева. Съдът не бил обсъдил доводите на ответника по делото за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави, макар и да е имал задължението да стори това, тъй като съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 год. на ВКС, за спазването на добрите нрави при иск за присъждане на неустойка съдът следял служебно, поради което допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован съдебен акт, който противоречал и на материално правните норми и задължително тълкувателно решение на ВКС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърлите иска за присъждане на неустойка, като приеме, че договорената неустойка е нищожна, поради противоречие на договора в тази му част с добрите нрави. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г. К., Ч. представител по пълномощие, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че уговорената между страните неустойка не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и че възможността за обявяване нищожността на неустойка по търговска сделка, поради противоречие с добрите нрави била изключена ex lege.

Недоволен от така постановеното решение е останал и ищецът по делото – Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г. К., който Ч. представител по пълномощие, го обжалва в срок в частта, с която са отхвърлени исковете до пълния им претендиран размер, включително и в частта за разноските. Счита, че решението в обжалваните му части е неправилно – незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Погрешно съдът бил приел, че следва да се осъди ответника само за 16 дни от месец декември 2009 г., тъй като след тази дата имотът бил отчужден. Естеството на наемното правоотношение било уговорено за цял календарен месец, а не за дни, поради което независимо от настъпилото отчуждаване на имота в рамките на месец декември, наемът за месеца се дължал на кооперацията, а приобретателят би имал право да претендира и да получава наем едва от първо число на месеца ,следващ този, в който било осъществено отчуждаването. Счита, че наема се дължи от ответника за целия месец декември, а не само за 16 дни, както и че неустойката се дължи в пълния й претендиран размер, а не изчислена за 16 дни. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваните му части и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от М. Ю. Р., в качеството му на едноличен търговец с фирма „. – М. Ю.”.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционният съд са били предявени от Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г. К. против едноличен търговец М. Ю. Р., с наименование на фирмата му „. – М. Ю.” Г.К., обективно съединени искове, както следва: иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 468 лева, представляваща неплатен наем за подробно описан недвижим имот, за месец декември 2009 г. по сключен договор за наем от 04.01.2005 г. и иск, с правно основание чл.92 от ЗЗД, за сумата в размер на 9 126 лева /след допуснато изменение на иска/, представляващи неустойка за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г.

С постановеното по делото решение Кърджалийският районен съд е уважил предявения иск за заплащане на наем за месец декември 2009 г. за сумата от 241.55 лева, а предявения иск за заплащане на неустойка за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г. е уважил за сумата от 4 708.08 лева, като в останалата им част и за разликата от 241.55 лева до 468 лева – по отношение на иска за заплащане на наем, и за разликата от 4 708.08 лева до 9 126 лева – по отношение на иска за неустойка, е отхвърлил предявените искове. Решението на първоинстанционният съд, в частта, с която едноличен търговец М. Ю. Р., с наименование на фирмата му „. – М. Ю.” Г.К., е осъден да заплати на Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г. К. наем за месец декември 2009 г. в размер на 241.55 лева по договор за наем от 04.01.2005 г., не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила в тази му част.

Във връзка с подадените въззивни жалби спорен по делото е въпросът дължи ли се наем, по сключения между страните договор, за целия месец декември 2009 г. или само за 16 дена – до прехвърляне на собствеността върху помещението, предмет на договора за наем, извършено на ******** г., както и дължи ли се неустойка по процесния договор за наем, респективно – нищожна ли е същата, поради накърняване на добрите нрави, и ако се дължи – в какъв размер.

Установено е по делото, че на 04.01.2005 г. между страните по делото е сключен договор за наем на помещение за игрална зала от 32 кв.м., представляващо част от едноетажна масивна сграда, построена в имот с пл.№ 3202 в кв.95 по плана на Г.К., по силата на който ищецът – Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г. К., в качеството му на наемодател, предоставя за ползване на ответника – едноличен търговец М. Ю. Р. с фирма „. – М. Ю.” Г.К., в качеството му на наемател, процесното помещение, срещу месечен наем от 468 лева с ДДС, за срок от пет години от сключване на договора. Договорът за наем е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Службата по вписванията при Районен съд – К. с акт № 92/2005 г. Установено е, че ответникът не е заплатил на ищеца наем за месец декември 2009 г., като последното плащане от негова страна е на 15.12.2009 г. и представлява плащане на наема за месец ноември 2009 г. По делото е установено също така, че на ******** г., с нотариален акт № ***/2009 г. на нотариус № 251 с район на действие – района на Кърджалийския районен съд, ищецът е прехвърлил собствеността върху сградата, в която се намира помещението за игрална зала, предмет на сключения между страните договор за наем, на трето лице. Тези обстоятелства не се оспорват от страните и се установяват от представените по делото като доказателства – договор за наем от 04.01.2005 г., нотариален акт № ***/******** г. и фактура № ***/15.12. 2009 г., както и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Съгласно раздел ІІІ, т.2 от договора за наем, наемателят е длъжен да заплаща договорената наемна цена до 10 число на месеца с платежно нареждане или в брой в касата на кооперацията.

При така установените по делото обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд е приел, че наема за месец декември 2009 г., по сключения между страните договор за наем, се дължи от ответника за 16 дни или до 16.12.2009 г. включително. Видно от цитирания по – горе договор за наем, между страните по делото е бил уговорен месечен наем, който се дължи за цял календарен месец, а не за дни. Обстоятелството, че на ******** г. наемодателят е прехвърлил на трето лице собствеността върху помещението, предмет на договора за наем, не обуславя недължимост на наема от страна на наемателя за периода от ******** г. до края на месец декември 2009 г., респективно – не погасява правото на наемодателят да претендира заплащане на наем за целия месец декември. В подкрепа на това е разпоредбата на чл.237, ал.1 от ЗЗД, съгласно която при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл.237, ал.2 от ЗЗД, договорът за наем, сключен преди прехвърляне на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя õо предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. А съгласно изречение второ на алинея втора на посочения член, ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

Ето защо, искът за заплащане на наем за месец декември 2009 г. в размер на 468 лева е изцяло основателен, поради което решението на първоинстанционният съд, в частта, с която същият е отхвърлен за разликата от 241.55 лева до 468 лева, е неправилно и като такова следва да бъде отменено в тази му част, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 226.45 лева, представляваща наем за месец декември 2009 г. по договор за наем от 04.01.2005 г. и съставляваща разлика между претендирания размер от 468 лева и присъдения от първоинстанционния съд наем в размер на 241.55 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2011 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на предявения иск за заплащане на неустойка, съдът съобрази следното:

Видно от раздел ІІІ, т.2, изр.2-ро от договора за наем от 04.01.2005 г., в същия е уговорено, че при неплащане в срок на договорената наемна цена, наемателят дължи неустойка за всеки просрочен ден 5 %. В случая се касае за мораторна неустойка, уговорена без краен предел и без фиксиран срок, до който може да се начислява. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г., ОСТК, не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно тълкувателното решение, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Съгласно тълкувателното решение и съдебната практика, принципно е допустимо да се преценява дали неустойката е уговорена в нарушение на присъщите й функции.

В настоящият случай се установява, че се касае за уговорено между страните парично задължение за заплащане на месечен наем в размер на 468 лева, изпълнението на което се обезпечава с неустойка за забава в размер на 5% от договорената наемна цена за всеки просрочен ден. Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така уговорената неустойка нарушава принципа на справедливостта и излиза извън присъщите й три функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Това е така, тъй като по принцип законът, в частност – разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, предвижда, че забавеното плащане на парично задължение се обезщетява с начисляване на законна лихва за срока на забавата. В случая, при извършената съпоставка на установеното в закона обезщетение за забавено плащане на парично задължение и договореното между страните такова, се установява, че последното надвишава повече от 146 /сто четиридесет и шест/ пъти размера на законната лихва и се равнява на 1 825 % /365 дни х 5%/ годишна лихва. Предвид изложеното, при преценката дали уговорената в случая неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, съдът, отчитайки естеството на задължението – парично, обстоятелството, че се касае за мораторна неустойка и съпоставяйки размера на уговорената неустойка и очакваните вреди, намира, че целта на същата, още към момента на сключване на договора, не е да обезщети, обезпечи или да санкционира наемателя, а неоправдано да облагодетелства наемодателя. С оглед цитираното по – горе съотношение, съдът намира, че се касае за неустойка, която е неморално прекомерна и която като такава противоречи на добрите нрави, поради което същата е нищожна. Като такава, последната не поражда зад·лжение за заплащането й, поради което и е недължима.

Ето защо, решението на районният съд, в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца неустойка в размер на 4 708.08 лева, за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г., по договора за наем от 04.01.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2011 г. до окончателното й изплащане, е неправилно и като такова следва да се отмени в тази му част, като искът за неустойка се отхвърли за посочената сума.

При този изход на делото за първата инстанция на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 127.96 лева, поради което следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените пред тази инстанция разноски, за разликата от 127.96 лева до присъдения размер от 1 413.99 лева. По отношение на направените от ответника в първоинстанционното производство разноски е налице произнасяне на районния съд с определение, което не е обжалвано, с което такива не са му признати, поради което и настоящата инстанция не следва да се произнася по тях.

В останалата част, с която искът за заплащане на неустойка е отхвърлен, атакуваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото – основателност на въззивната жалба на едноличен търговец М. Ю. Р. с фирма „. – М. Ю.” Г.К., на същият се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 99.16 лева, представляващи държавна такса за въззивно обжалване и комисионна. Предвид частичната основателност на въззивната жалба на Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г.К. – за сумата в размер на 226.45 лева, представляваща неплатен наем за месец декември 2009 г., респективно – неоснователност на жалбата в частта за сумата от 4 417.92 лева, претендирана като неустойка по договора, на този жалбоподател се следват разноски за тази инстанция в размер на 11.84 лева от общо претендирани такива в размер на 242.88 лева. Ето защо и по компенсация следва да се осъди Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. Г. К. да заплати на едноличен търговец М. Ю. Р. с фирма „. – М. Ю.” Г.К. направените за въззивната инстанция разноски в размер на 87.32 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл. последно от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 127 от 28.11.2011 г., постановено по Г.д.№ 798/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Т.П.К. И. – П. М. със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”Р. № 35, с ЕИК *********, против „. – М. Ю.” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”В.А.” № 1, вх.В, .3, ап.39, с ЕИК *********, иск за заплащане на наем за месец декември 2009 г. по договор за наем от 04.01.2005 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 241.55 лева до 468 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА едноличен търговец М. Ю. Р., с ЕГН *, с фирма „. – М. Ю.” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”В.А.” № 1, вх.В, .3, ап.39, с ЕИК *********, да заплати на Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”Р. № 35, с ЕИК *********, сумата в размер на 226.45 лева, представляваща неплатен наем за месец декември 2009 г. по договор за наем от 04.01.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2011 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 127 от 28.11.2011 г., постановено по Г.д.№ 798/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден „. – М. Ю.” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”В.А.” № 1, вх.В, .3, ап.39, с ЕИК *********, да заплати на „Т.П.К. И. – П. М. със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”Р. № 35, с ЕИК *********, сумата от 4 708.08 лева, представляваща неустойка за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г. върху неплатената сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2011 г. до окончателното й изплащане, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”Р. № 35, с ЕИК *********, против едноличен търговец М. Ю. Р., с ЕГН *, с фирма „. – М. Ю.” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”В.А.” № 1, вх.В, .3, ап.39, с ЕИК *********, иск за заплащане на неустойка по договор за наем от 04.01.2005 г. в размер на 4 708.08 лева, за периода от 11.12.2009 г. до 25.03.2011 г., като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение № 127 от 28.11.2011 г., постановено по Г.д.№ 798/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден „. – М. Ю.” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”В.А.” № 1, вх.В, .3, ап.39, с ЕИК *********, да заплати на „Т.П.К. И. – П. М. със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”Р. № 35, с ЕИК *********, направените по делото разноски, ЗА РАЗЛИКАТА от 127.96 лева до 1 413.99 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Кооперация „Т.П.К. И. – П. М. със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”Р. № 35, с ЕИК *********, да заплати на едноличен търговец М. Ю. Р., с ЕГН *, с фирма „. – М. Ю.” със седалище и адрес на управление в Г. К., У.”В.А.” № 1, вх.В, .3, ап.39, с ЕИК *********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 87.32 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.