РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 965/11.6.2020г.
гр.Пловдив, 11 . 06 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на втори
юни, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 154 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Алекс Рад ООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив ул.Кракра № 4, ет.2, с пълномощник адв.М.А., обжалва Заповед № ФК – 976 - 0025781 от 31.12.2019г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция
Оперативни дейности при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й, ведно с
присъждане на направените по делото разноски. Счита, че не е спазена
установената форма, допуснато е нарушение на административно производствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби,
както и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в частта относно срока на
наложената принудителна административна мярка /ПАМ/, текстът в заповедта
представлява общи теоретични разсъждения и посочените основания за размера на
определения срок за налагане на оспорената ПАМ не обосновават необходимост от
допускането му поради липса на обвързване на изброените основания с конкретиката на случая. Определеният срок на ПАМ не е
надлежно мотивиран и обоснован. Заявено е нарушение на принципа на съразмерност
– за еднократно нарушение в неголям размер на щета за държавата се запечатва
търговски обект да две седмици, което е прекомерно. Освен това, в заповедта не
са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго
нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. В
тежест на административния орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимост от налагане на мярката, а необоснованата продължителност
на срока представлява нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК. След като законодателят
е предвидил срок от един месец за налагане на мярката, административният орган
е бил длъжен за обоснове защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде
определен неговия максимален размер.
Нарушението,
послужило като основание за допускане на мярката не е индивидуализирано със
своите белези, което не позволява да се направи преценка, дали същото отговоря
като тежест и настъпил вредоносен резултат на наложената принудителна мярка.
Доколкото в нормата на чл.186 ЗДДС не се съдържат други специални цели за
налагане на този вид ПАМ, приложими са общите цели по чл.22 ЗАНН, но
административният орган не е изложил никакви фактически или правни основания,
които да установят, че наложената със заповедта ПАМ съответства на целите по
см. на чл.22 ЗАНН.
Посочено е, че
ПАМ е израз на интензивна административна държавна принуда, поради което за
всеки отделен случая трябва да е определена във вид и обем, неограничаващи
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
цел. Това произтича от изискването на принципа за съразмерност – чл.6 ал.2 АПК.
Провереният обект
е питейно заведение с голям капацитет и в нощта на 27.12. срещу 28.12 е имало
огромен брой посетители, предвид празнуването на християнския празник Стефановден. В заведението действа лицензирана софтуерна
система, която поддържа складова база и която е свързана с фискален принтер.
Фискалният принтер е свързан със системата на НАП чрез връзка, предоставяна от
мобилни оператори. Преди извършване на проверката – фискалният принтер е спрял
да работи поради прекъсване на връзката, която е осигурявана от мобилен
оператор, дължащо се на проблем, независещ от дружеството. Също така – в
оборота, преброен като сума, е имало и „бакшиш” за персонала, който се отчита
всеки ден накрая на вечерта. Управителят на дружеството е обяснил причината за
разминаването от около 150 лв., но проверяващите служители не са приели
обяснението. Търговското дружество регистрира ежедневно приходи около и над
2000лв. и няма данни за други разминавания с регистрираните продажби. При
проверката са проверени всички други документи – касова книга, договори за
техническо обслужване и други, като не са констатирани нарушения и житейски
нелогично е да се счита, че се укриват приходи, след като служителите на НАП
имат достъп до декларираните приходи.
Жалбоподателят се
позовава на възприетото от ВАС – преценката за съответствие на принудителната
мярка с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във
всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 ЗДДС /Решение № 4445/2017г. по адм.д.№ 14566/2016г./. Преценката следва да се направи на
база посочените в индивидуалния административен акт мотиви за налагане на ПАМ,
каквито в случая липсват, като се съобрази и налице ли са доказателства в
подкрепа на тези мотиви, каквито в случая не са ангажирани. По отношение
прилагане хипотезата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС, мярката запечатване на
търговски обект има превантивно действие – да се предотвратява извършването на
друго противоправно поведение от страна на
нарушителя, поради което в заповедта за налагане на ПАМ следва да се посочат
конкретни обстоятелства, обосноваващи пряк и непосредствен извод за
необходимост от прилагане нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС. В ход по
същество е заявено искане за присъждане на съдебни разноски по представен
списък.
В писмени
съображения по същество……
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от
юрисконсулт М.К.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на
оспорената заповед с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по приложен списък на разноските.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване с
материалния закон /л.16 и сл./ : По силата на чл.186 ал.1 б.А ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда за издаване на съответни документи за продажба, издадени по
установения ред за продажба. При констатация за осъществяване фактическия състав
на административното нарушение, съответният административен орган налага ПАМ,
като действа при условията на обвързана компетентност, без да има правната
възможност за преценка дали да бъде наложена такава мярка или не. В конкретния
случай оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите от проверка,
документирана с протокол за извършена проверка /ПИП/, който като официален
документ се ползва с материална доказателствена сила
относно изложените в него факти, както и предвид липсата на ангажирани от
жалбоподателя доказателства в обратна насока, се налага извод за правилна
преценка на административния орган за наличие предпоставките за налагане на
мярката. В ПИП е отразено на стр.2 относно констатираната положителна касова
разлика , че се дължи на спиране на фискалния принтер /Пр./, който не е издавал
касови бонове около 15 минути – не се касае за единично неиздаване на фискален
касов бон /ФКБ/. ПИП серия АА № 0025781/28.12.2019г. е подписан лично от единия
от управителите на дружеството и на стр.3 изрично е отразено, че възражения
няма с положен подпис. Предвид тези констатации в ПИП и дадените обяснения в
Описа на паричните средства във вр. с констатираната
касова разлика, предвид липсата на доказателства за произхода на паричните
средства, установени в повече в касата, се налага категоричен извод, че същата
се дължи на неиздаване на фискални бонове за извършени продажби на стоки от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящи на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следователно
е установено безспорно, че в търговския обект, стопанисван от дружеството, е
осъществен фактическият състав по чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС. В случая
констатираното нарушение има последица – неотразяването на приходи, и съответно
води до вреда за фиска, поради което не е от
значение, че за контролната покупка е издаден ФКБ, щом във ФУ не се отразява
всяка една извършена продажба.
Счита се, че в
жалбата се смесват предпоставките за допускане на предварително изпълнение,
които са различни от тези във вр. с необходимостта от
налагане на ПАМ. Твърди се, че заповедта съдържа подробни мотиви както за
необходимостта от налагане на ПАМ, така и по отношение продължителност на срока
на приложението й – административният орган се е позовал на конкретни факти и
обстоятелства, констатирани в проверявания обект. Взети са под внимание и
особеностите на обекта – местоположение в центъра на Пловдив, на оживено място,
с възможност за реализиране на високи обороти и с голям клиентопоток,
вида на обекта – кафе-бар, големината му - с капацитет от 100 места за
консумация на закрито, характер на дейността – питейно заведение с богат
асортимент от видове алкохолни, безалкохолни и топли напитки, ядки, вкл. широк
диапазон на цените и работно време – без почивен ден. Отчетен е и високият
размер на неотчетения чрез ФУ оборот – 152, 16 лв., съотнесен
към стойността на обичайно предлаганите стоки, което е индикация, че
неиздаването на фискални касови болежки
не е единичен случай, а практика в проверявания обект. Официално отчетеният
чрез ФУ оборот – 1 544,54лв. свидетелства за търговската значимост на обекта.
Поради тези данни, запечатването за срок от 14 дни /половена от възможния
максимален срок от 30 дни/, съответства на тежестта на нарушението и е
съобразен със значимостта на охраняваните обществени отношения, както и с
принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 АПК.
Счита се, че по
безспорен начин е доказано, че независимо от обстоятелствата, довели до този
резултат, в търговския обект не се спазва редът за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред, което от своя страна води до
негативни последици за фиска.
Възразено е против оплакването за неспазена целта на закона, тъй
като при осъществен фактически състав на административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага ПАМ по чл.186 ЗДДС при обвързана
компетентност и независимо от административно-наказателно производство, каквото
може въобще да не се развие. Заявено е, че целта на всяка и на конкретната ПАМ
винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и
да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране
поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно
разписаното поведение. По арг. от чл.22 ЗАНН и с
оглед постигане превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството
незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се
явява съответна на този законодателен приоритет. Крайната цел е постигането на
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно и съобразено със закона отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към фискалното устройство
документи, предаване на изискуемите данни към НАП, както и недопускане на вреди
за фиска. Поискано е жалбата да се остави без
уважение с присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита с приложен списък на направените разноски. По отношение претендирано адвокатско възнаграждение е заявено, че при
уважаване на жалбата, същото следва да бъде присъдено в минимален размер.
В писмени
съображения по същество се поддържат констатациите и мотивите в заповедта,
както и становището по жалбата, приложено с преписката. Във вр.
със събраните по делото доказателства е заявено, че в случая е ангажирана безвиновна отговорност на юридическото лице, макар да е
посочено, че прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна
санкция. Според свидетелските показания в определен интервал от време не са
издавани фискални касови бележки. Считат се за неотносими
за законосъобразността на принудителната мярка причините за допускане на
нарушението и предприетите след извършване на нарушението мерки от търговското
дружество.
-
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Заповедта е
връчена на 04.01.2020г., лично на един от управителите на оспорващото търговско
дружество – Р.Ю.. Жалбата е подадена на 14.01.2020г., л.3. При оспорване на
неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за
разглеждане по основателност.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 976 - 0025781 /
31.12.2019г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.15. Компетентността на лицето издало обжалвания акт, съдът проверява
служебно, при съобразяване основанията за обявяване нищожност на административния
акт : нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на правно
основание, невъзможен предмет и др. според спецификата на случая. В хипотеза на делегиране на правомощия
ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни
правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия,
които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът
определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са
делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на
ВАС/. Същите не са нарушени в случая и авторство не е оспорено. Следва извод за
издаден от компетентен административен орган индивидуален административен акт в
хипотеза на делегиране на правомощия.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции.
1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект –
Rock Bar
Download в гр.Пловдив ул.Лейди Стангфорд № 5, стопанисван
от дружеството-жалбоподател и забрана достъпа до обекта за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че е издадена след извършена
оперативна проверка на 28.12.2019г. в 00:55ч. в
търговски обект по см. на §1 т.41 ДР
ЗДДС – Rock Bar Download в гр.Пловдив ул.Лейди Стангфорд
№ 5, стопанисван от Алекс Рад ООД, при която е установено, че дружеството в
качеството си на задължено лице по чл.3 от наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство /ФУ/. При проверката е
констатирано, че за извършена контролна покупка на 1 бр. натурален сок и 1 бр.
бира, на обща стойност 5,50лв., платени в брой от Е.Ф.– проверяващ, на Н.Д. –
управител на дружеството, е издаден фискален бон № 032858/28.12.2019г.
Впоследствие, при преглед и съпоставка на наличните парични средства в обекта с
тези, отразени във фискалното устройство, е установена положителна касова
разлика в размер на 152, 16 лв. между фактическата наличност на паричните
средства, съгл. приложен ПИП сер. АА №
0025781/28.12.2019г., Опис – 2099,10лв. и разчетената касова наличност към
момента на проверката от ФУ съгласно ДФО „Х” № 032862/28.12.2019г. – 1
946,94лв. – общо налични в брой. Присъствалият при проверката управител Н.Д.
попълнил Описа на паричните средства, като дал обяснение, че сумата от 152,16
лв. се дължи на неиздаване на фискални касови бонове, поради „спиране на
фискалния принтер”.
Предвид дадените
обяснения и липсата на доказателства за произхода на паричните средства,
установени в повече в касата, бил приет извод, че същата се дължи на неиздаване
на фискални бонове за извършени продажби на стоки от въведеното в експлоатация
и работещи в обекта ФУ модел Tremol FP15-KLv2 с ИН на ФУ : ZK130531 и ИН на ФП 50167320 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ
на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Резултатите от
проверката са документирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025781 от 28.12.2019г., съставен на основание
чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 ДОПК, към който са
приложени събраните доказателства. Въз основа на констатираните данни, е
прието, че Алекс Рад ООД не е спазило реда на издаване на съответни документи
за продажба и е нарушен съставът на чл.25 ал.1 т.1 вр.
с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС. Фактическата
установеност е квалифицирана правно по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на
чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при
което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Според отразените факти и обстоятелства в Протокол за
извършена проверка № 0025781 от 28.12.2019г. /л.28 и сл./, обектът – кафе-бар,
се намира в центъра на града на второстепенна улица с голям клиентопоток
и се предлагат топли напитки, безалкохолни, бира, шотове,
алкохолни напитки, ядки, чипс. Няма нефискални
принтери. Приемат се плащания в брой и с банкови карти. Кафе-барът е с
капацитет 100 места на закрито. За контролната покупка преди легитимация е
издаден фискален касов бон № 032858 от 28.12.2019г. /л.36/. При засичане на
касовата наличност в обекта е установена положителна касова разлика в размер на
152,16лв. Съгласно обяснения на управителя, попълнил опис на наличните парични
средства, разликата се дължи на спиране на ФПр.,
който не е издавал касови бонове около 15 минути. Отразено е работното време –
от понеделник до четвъртък от 10ч. до 02ч, петък – от 10ч. до 04 ч., събота –
от 12ч. до 04ч. и неделя – от 12ч. до 02ч. От управителя е декларирано, че няма
издавани ръчни касови бележки и СКБ до момента – декларация, л.34. Протоколът е подписан от управителите, без
възражения – „Нямам възражения” .
В Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката /л.31/ е отразено,
че общо в брой са 2 099,10лв., а общата сума на плащанията е 2 188,10лв. и е
обяснено, че разликата между фактическата наличност на паричните средства и
разчетената касова наличност от ФУ в размер на 152, 16лв., се дължи на спиране
на фискалния принтер, който не издава касови бонове около 15 минути. Описът е
изготвен и подписан от Н.Д., управител.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА №
0025781 от 28.12.2019г., съставен от Е.Ф., инспектор по приходите, което изрично е отразено в
обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен акт съдържа конкретно
правно основание и с позоваване на протокола за извършена проверка от 28.12.2019г.
- е направена препратка към изложените в този документ съображения. По отношение
мотивите като фактически основания, е прието, че може да се съдържат и в
документи или актове от административната преписка, на които органът се е
позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР
№ 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при съобразяване определеният от
законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение
: взети са предвид тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на фискални касови бележки и последиците от същото – препятства извършването на данъчна
проверка и не позволява да се определят реализираните от лицето приходи;
местоположението на търговския обект – в центъра гр.Пловдив и на място, предпоставящо
възможност за реализиране на високи обороти и с множество потенциални клиенти; характера на дейността – питейно заведение; големината на обекта – капацитет от 100бр. места на закрито; предлаган богат
асортимент от напитки; работно време – всеки ден. С изложеното е обоснована необходимост от прилагане на принудителна
административна мярка за осигуряване
защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Отразено е, че издаването на фискални бележки, правилното
отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното
отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на
данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени задължения за субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват. Според административния орган извършеното деяние демонстрира поведение,
насочено против установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство. При неналагане на ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение със
значителни вреди за фиска, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби.
Посочено е, че при определянето на срока е
съобразен принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както
и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект,
като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи.
1.3. В оспорената
заповед е указано, че изпълнението й ще бъде прекратено на основание чл.187
ал.4 ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че
предвидените за извършените нарушения глоби или имуществени санкции са
изплатени изцяло, като молбата се подава до административния орган, наложил
ПАМ.
2. При указана доказателствена тежест /р. от 15.01.2020г./, жалбоподателят
заяви доказателствени искания за представяне на
писмени доказателства относно извършвани консултации и посещение на техници –
специалисти във вр. с прекъсване на работата на
въведеното СУПТО в обекта и съгл. изискванията на Наредба Н-18. По отношение размер
на „бакшиш” в оборота е поискано допускане на свидетел при режим на довеждане,
който е бил на работа по време на проверката. Представени са : фактура от
01.04.2019г. с наименование на стоката – компютър 2-ра употреба, монитор с тъч
17, софтуер промоция Склад про + Склад про лайт + хардуерен лиценз;
договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет №
1834/27.03.2019г. с Реконект ООД и срок до
27.03.2020г. /л.38 и сл./.
По делото са
приети заверени копия на : уведомление до Реконект
ЕООД от Н.Д. относно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет във
вр. с проблеми с предоставеното устройство, което е
спирало да работи няколко пъти, вкл. на 27.12. срещу 28.12.2019г. – когато е
блокирало и не е можело да се издават касови бележки, като покупката е отразена
в складовата програма, но не е било възможно да се принтира касовата бележка,
независимо, че са свързани /л.54/; Протокол за посещение от 30.12.2019г.,
подписан от представляващ Реконект ЕООД, в който са
отразени констатации от посещение по повод уведомление за проблем в работата на
ЕКАФП тип „модел Tremol FP15-KLv2“ на 27.12. – 28.12.2019г. В констатациите от проверката
е отразено, че при посещението устройството работи, като моментни прекъсвания в
работата са възможни поради проблеми в осигуряваната от мобилни оператори
връзка, която се осъществява от сателити и не подлежи на контрол от страните по
договора или от ползватели, при което са възможни и последващи
прекъсвания на работата поради проблеми във връзката.
Преписката
съдържа всички писмени доказателства към ПИП, като отсъстват данни за проверка
на заявеното обстоятелство при проверката - разликата между фактическата наличност
на паричните средства и разчетената касова наличност към момента на проверката
от ФУ съгл. ДФО, се дължи на спиране на ФПр., който
не е издавал касови бонове около 15 минути. При достоверност на твърдението в
писменото обяснение на управителя би била относима
хипотезата на чл.36 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 2006г. – при предпоставки за
издаване на касови бележки от кочан за определен период от време, такива не са
издадени. Установено е, че търговецът осъществява дейността си по начин, нарушаващ
фискалната дисциплина, тъй като е констатирана разлика между касовата и
фактическата наличност, но е била дължима проверка на посочената причина за
разликата, предвид своевременното й заявяване – по време на проверката. В
случая отсъстват данни за други нарушения, за да има основание да се счита, че
констатираният пропуск е част от изградено поведение или незаконосъобразни
практики в обекта, респект., че деянието демонстрира поведение, насочено против
установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект,
която не цели спазване на данъчното законодателство.
В случая дори в
протокола да е отразено, че няма възражение относно констатациите, това е относимо към фактическата установеност в периода на
проверката, като същевременно в протокола е отразено обяснението за причината
за установената положителна касова разлика в размер на 152,16лв. В тази вр. са приетите по делото писмени доказателства и е
изслушан свидетел - М.И.К., което лице е представило декларация при проверката,
л.32. Свидетелят потвърди декларираното при проверката обстоятелство – на 27
срещу 28.12. е била на работа втора смяна. Тогава е имало голям брой клиенти,
празнуващи празника и е било натоварено. Заявено е, че и друг път се е случвало
да не може да се издаде касова бележка, но при рестартиране на принтера, същият
е издавал касова бележка. В конкретният ден и час, св. е спряла работа и
започнала да рестартира, но не се получило. Поддържа се, че служителите са се
стреснали, защото това пречи на работата и същевременно – на камерите се вижда
как 15 минути са правени опити за подновяване на работата на принтера. Впоследствие
проблема се оправил, без да се разбере по какъв начин. Започнали да издават
касови бележки, като записвали на отделни листове какво е продадено и да бъдат
маркирани всички продажби, но доколкото успели да запишат. „Каквото сме
запомнили, това сме въвели.“. Проверката от НАП била след появата на проблема,
след 12 часа. По отношение на „бакшиш“ бе посочено, че в обекта има практика
т.нар. “бакшиш“ да се слага в отделна чашка. Винаги са го отделяли, но в
конкретната вечер, предвид напрегнатата ситуация, св. не може да потвърди със
сигурност дали констатираната разлика е бакшиш или не. Потвърдено бе, че след
проверката е извикана поддържащата фирма.
3. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 187
ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Според чл.3 ал.1
от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“. Срокът на действие
на ограничението - 14 дни, спрямо максимално предвидения 30 дневен срок, би съответствал
на целта на ПАМ - в случай, че отсъстваше обективна причина за невъзможност да
бъдат издавани касови бонове в определен времеви порядък и при доказани незаконосъобразни практики в обекта, респект., че деянието
демонстрира поведение, насочено против установената фискална дисциплина и
показва организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство.
3.1. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено
изискване е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти,
квалифицирани за осъществено нарушение на 28.12.2019г. и издаване на оспорената
заповед на 31.12.2019г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е
констатирано нарушението. При нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС,
съдебната практика приема, че налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с
предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид -
предупредителната и превъзпитателната цел е насочена към изпълнение на
неизпълнените задължения.
3.2. Принудителната административна мярка се налага с оглед
обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото преустановяване и
превенция срещу последващи неправомерни деяния. В конкретиката на фактите във вр.
със заявените обстоятелства към момента на проверката – нарушението е било
преустановено с преодоляване на техническата причина. Дори при отстранено
нарушение впоследствие, фактът на извършването му действително е основание за
налагане на ПАМ, но във всички случаи мярката следва да съответства на целите
на закона. При отсъствие на данни в преписката за други нарушения следва, че
превенцията срещу последващи неправомерни деяния, не
е обоснована. Няма информация за незаконосъобразни практики в
обекта – кога са констатирани и в какво се изразяват, както и за факти, според
които организация в търговския обект не цели спазване на данъчното
законодателство.
Както поддържа
представителят на ответника - административно-наказателната отговорност за
виновно неизпълнение на административноправни
задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид
държавна принуда. Следва обаче да се съобразява разликата при предпоставките за
издаване на НП и заповед за прилагане на ПАМ, при които посочената обективна безвиновна отговорност на юридическо лице е в обхвата на
ЗАНН, а не на АПК и причините за даден пропуск при осъществяване на
задълженията на търговците, произтичащи от Наредба № Н-18/2006г. не са неотносими при преценката за налагане на ПАМ.
Административният орган дължи доказване наличието на целенасочено неправомерно
поведение на дружеството /в тази насока Решение № 6618 от 2020г., ВАС/.
Текстът
на чл. 186 ал. 1
ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не
изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран
правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният
състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Следва да се има
предвид, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на
заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е
самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до
отпадане на нарушението /Решение № 7038/18г., ВАС/. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
3.3. Нормата на
чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и
местоположение/ и предлаганите стоки, и предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване
на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Ведно с това,
срокът на действие на ПАМ се преценява за законосъобразност като съществен
елемент от фактическия състав. При определяне срока на мярката в рамките
на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност.
С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не
предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа по приходите - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
В случая срокът на запечатването – 14 дни е основан на информация за : местоположението
на търговския обект – в центъра гр.Пловдив и на място, предпоставящо възможност за реализиране на високи обороти и
с множество потенциални клиенти; характера на дейността – питейно заведение;
големината на обекта – капацитет от 100бр. места на закрито; предлаган богат асортимент от напитки; работно време
– всеки ден, както и стойността на разликата. Същите са неотносими към материалните предпоставки за налагане на
ПАМ, но са съобразени от администрацията при определяне на срока на
принудителното ограничение.
Ведно с
това, в протокола от извършена проверка - официален документ по смисъла на чл.
179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, се съдържа данни от
обяснения на присъстващ при проверката управител, който е попълнил опис на
наличните парични средства – „разликата се дължи на спиране на ФПр., който не е издавал касови бонове около 15 мин.“,
л.29. Както бе посочено, подписването на протокола без възражения съответства
на обективно установените обстоятелства при проверката, което не отрича
обясненията на управителя, вписани в протокола. Същите са отразени в Опис на
паричните средства в каката към момента на проверката /л.31/ и заповедта е
издадена без да бъде проверено твърдението. Действително, в тежест на провереното
юридическо лице е доказване на твърдян факт, макар заявен своевременно и
доказателства в тази насока бяха представени по делото. Писмените доказателства
не са оспорени по предвидения процесуален ред по отношение частните писмени
документи, а бе заявено, че не са относими към спора.
Свидетелските показания съответстват на писмената информация и следва да бъде съобразено,
че доказателствата биха били неотносими, ако
констатираният пропуск бе квалифициран за нарушение по чл.36 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. /в действаща
редакция - изм., бр. 76 от 2017г., бр. 80 от 2018г./ : „Продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан
в случаите: 1. на спиране на захранващото напрежение; …6. /нова – ДВ, бр. 26 от
2019г., в сила от 29.03.2019г./ при нефункциониране на фискалното устройство
поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в
търговския обект, до отстраняване на повредата; времето, през което софтуерът е
неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера;
ал.4 /предишна ал. 3 – ДВ, бр. 80 от 2018г. - За всяко ФУ се осигурява отделен
кочан с касови бележки на гърба, на който предварително се изписва
индивидуалният номер на устройството.”.
В случая
нарушението е последица от техническа неизправност. Дори да бъде възприета
правилна правна квалификация на нарушението, срокът от 14 дни /ориентиран към
половината от 30 дни/ се явява несъизмерим с преследваната цел, тъй като
преписката не съдържа данни за посочените в обстоятелствената част
неблагоприятни факти - изградено поведение или незаконосъобразни
практики в обекта, респект., че деянието демонстрира поведение, насочено против
установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект,
която не цели спазване на данъчното законодателство. Отсъстват обективни данни
за изградени и действащи незаконосъобразни практики или поведение, насочено
против установената фискална дисциплина. Доказателствата от преписката и по
делото позволяват да бъде направен извод за инцидентна проява, за която са
положени усилия за отстраняване в момента на ситуацията и след това,
посредством поддържащата специализирана фирма. Не са налице конкретни
данни за създадена организация за системно укриване на приходи в търговския
обект. В този см., вярно е твърдението за отсъствие на доказателства за друго
извършено административно нарушение относно задълженията, регламентирани в
Наредба Н-18/2006г., при което се съобрази, че принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Съдебната практика приема, че мярката
запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186 ал. 1
т. 1 б "а" ЗДДС има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност
нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и
обоснован /Решение №
3660 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. № 11358/2019 г., I о.; Решение № 3660 от
10.03.2020г. на ВАС по адм. д. № 11358/2019 г., I о.; др./. За да се прецени съответствието на ПАМ с целта на
закона, конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на срок на
ограничението в правната сфера на адресата на акта. В случая, изложените мотиви
в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти,
респект. на определеният срок на ограничение от 14 дни.
В хипотеза на неправилна правна
квалификация на нарушението, във вр. със събраните
доказателства и неоспорените частни документи, съответстващи на писмените
обяснения на управителя на дружеството – заявени към момента на проверката,
следва извод за незаконосъобразност на заповедта поради неправилна квалификация
на установените факти. В случай на правилна квалификация – при недостоверност
на заявените от управителя данни, срокът на действие на ограничението не е
съответен на конкретните обстоятелства относно нарушение и поведение на
дружеството при осъществяване на търговската дейност. При тези съображения
жалбата се приема за основателна, като възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е основателно, предвид §2 ДР на Наредба № 1 /
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.8 ал.3 от
наредбата във вр. с представените доказателства за
заплащане.
Мотивиран с изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Заповед № ФК
– 976 - 0025781 от 31.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при главна дирекция Фискален
контрол при ЦУ на НАП.
Осъжда ТД на НАП
– Пловдив да заплати на Алекс Рад ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив ул.Кракра № 4,
ет.2, съдебни разноски общо в размер на 650 лв. /50 лв. – държавна такса и
600лв. – адвокатско възнаграждение, включващо ДДС/.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :