О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
21.05.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
21.05. Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 3387 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
гр. София против Н.Г.П.. *** е изпратен препис от исковата молба с приложенията
към нея, като по делото е постъпил
отговор от ответницата чрез назначения й особен представител – адв.С.С..
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, да се приложи изисканото ч.гр.д.№64349454/2017 г. по
описа на Старозагорския районен съд, да се назначи съдебносчетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите поставени в исковата молба. Следва
да бъде указано на ищеца да заяви дали желае да се ползва от оспорения договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и позлване на кредитна карта PLUS – 12624907/27.01.2016 г. Не следва
да бъде откривано производство за проверка по реда на чл.194 ГПК на останалите оспорени
от ответника документи, тъй като се оспорва верността на частни диспозитивни,
които не се ползват с материална доказателствена сила, и автентичността на пълномощни, въпросът за
автентичността на които е неотносим към предмета на делото, тъй като ответната
страна няма качеството на упълномощител и
не е легитимирана да оспорва наличието на представителна власт. На
основание чл.183 ГПК следва да бъде указано на ищеца да представи по делото
оргинал или официално заверен препис на
рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД; анекс №1А към
протокол №16 от 10.09.2016 г.; и пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Процедурата по чл.183 ГПК
е неприложима по отношение на
пълномощното, с което подписалият исковата молба юрисконсулт е
упълномощен да представлява ищеца, тъй като същото няма характер на доказателство
по делото, а единствено удостоверява представителната власт на това лице.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото: договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS – 12624907/27.01.2016 г., рамков договор за цедиране на задължения
от 02.06.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ЕОС
Матрикс" ЕООД; Протокол № 16 от 10.09.2016 г. към Рамков договор за
цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и Писмено потвърждение за извършената
цесия; Анекс №1А към Протокол №16 от 10.09.2016 г.; пълномощно от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс" ЕООД; удостоверение за
актуално състояние на „ЕОС Матрикс" ЕООД; Уведомление за цесия, адресирано
до Н.Г.П. - 2 бр.; обратна разписка.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№4945/2017 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
НАЗНАЧАВА съдебносчетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100
лева, който следва да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по
сметка на Старозагорския районен съд и
вносната бележка да се представи по делото.
УКАЗВА
на ищеца най-късно в с.з. да заяви дали желае да се ползва от оспорения договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12624907/27.01.2016 г., като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай същият ще бъде изключен от
доказателства по делото.
УКАЗВА
на ищеца най-късно дв с.з. да представи по делото оргинал или официално заверен
препис на рамков договор за цедиране на
задължения от 02.06.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД; анекс №1А към протокол №16 от 10.09.2016 г.; и пълномощно
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс" ЕООД,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай същите ще бъдат изключени от
доказателства по делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 18.06.2019 г.
от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на определения депозит за възнаграждението му.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото,
както следва:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.
София против Н.Г.П.. Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата имали
възникнали и вече изискуеми парични задължения, които към настоящия момент не
били погасени. Твърди, че на 27.01.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и Н. Г.П. бил сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и изпозлване на кредитна
карта PLUS -
12624907. В изпълнение на поетите договорни задължения „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД предоставило на Н. Г.П. потребителски кредит в размер на
852.00 лева. Страните уговорили предоставеният размер на кредита да бъде
изплатен по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***ие на задължението
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД да предостави кредита. Кредиторът заплатил
пълния размер на кредита съгласно условията на договора. Длъжникът преустановил
плащанията на 20.03.2016 г., поради което и съгласно чл. 5 от договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането. В чл.27 от договора страните уговорили, че кредиторът
може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли
правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно
предварително да получи съгласието на кредитополучателя. На 02.06.2015 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД бил сключен рамков
договор за цедиране на задължения, като в глава I от рамковия договор страните
уговорили, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (като цедент) ще прехвърли
на „ЕОС Матрикс" ЕООД (като цесионер) вземания към свои клиенти,
възникнали в хода на обичайната му дейност. Задължението на Н. Г.П. било
прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на „ЕОС Матрикс"
ЕООД с протокол от 10.09.2016 г., като вземането било подробно описано в анекс
№1А към същия. С оглед на горепосоченото, в качеството си на частен
правоприемник, „ЕОС Матрикс" ЕООД, станал кредитор по процесното вземане.
Длъжникът бил уведомен на основание чл. 99, ал 3 от ЗЗД за прехвърлянето преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД цесията произвела действие спрямо него и третите лица.
Прилага уведомление за сключения на 10.09.2016 г. договор за цесия между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който
цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлил на цесионера „ЕОС
Матрикс" ЕООД вземанията си към Н. Г.П., във връзка с което е било
образувано ч.гр.д. № 4945/2017 г. по описа на Районен съд - гр.
Стара Загора, като
моли то да бъде връчено на ответника, с което същият следвало да се счита за уведомен за
сключения на 10.09.2016 г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД. Моли съда да постанови решение, с
което със сила на пресъдено нещо да признае за установено, че Н.Г.П. му дължи следните суми: 852.00 лева
– главница; 68.28 лева - договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2016 г.
до 20.08.2016 г.; 112.79 лева - мораторна лихва, начислена за периода от
20.03.2016 г. до 30.08.2017 г. Моли да му бъде присъдена и законна лихва върху
главницата, считано от 30.08.2017 г. (дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателно изплащане на
вземането. Моли съда да му присъди разноските, направени в заповедното и в исковото
производство, вкл. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е
постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначения особен представител – адв.
С.С., в който заявява, че оспорва предявените искове. Относно договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта PLUS-126249007,
с дата 27.01.2016 г., както и условия към договора с дата 27.01.2016 г. - оспорва
твърдения от ищеца факт, че този договор е подписан от ответницата. Оспорва, че
ответницата е получила сумата, предмет на договора. От страна на ищеца не били
представени доказателства, че тези суми са получени реално от ответницата,
поради което процесният договор се явявал лишен от основание, тъй като сумата
по кредита не била получена нито усвоена от страна на длъжника. Оспорва
твърдението на ищеца, че сумата по кредита е преведена по банкова сметка на
ответницата. Не била
налице и правна възможност кредитора по първоначалния договор за кредит да
прехвърли на цедент вземанията си. Счита, че посоченото в чл. 27 от договора за
кредит противоречи на законовите норми, уреждащи правилата за
прехвърляне на вземане. Освен това клаузата на чл. 27 от договора за кредит
представлявала и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 от Закона за
защита на потребителя. От друга страна, счита, че не е налице основанието,
посочено чл.5 от договора за кредит, според което поради неплащане на две или
повече месечни вноски, вземането става изискуемо в пълен размер. Въпреки че
изрично било записано като клауза в договора, че предсрочната изискуемост на
целия заем настъпва, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора,
счита че това условие противоречи на закона и добрите нрави и не води
автоматично до настъпване на предсрочна изискуемост, поради което е нищожно.
Посочено било, че е преустановено плащане на 20.03.2016 г., но не било посочено
на коя дата кредитът е станал изискуем. В тази насока липсвали и документи от
първия кредитор, с които да се обявява на длъжника, че кредитът е станал
изискуем. След като по делото не било представено връчено уведомление от първия
кредитор до ответницата, че кредитът е станал изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то следвало да се приеме, че
не е налице възможност за цедиране на сумата, тъй като кредитът не бил станал
предсрочно изискуем. Освен това срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска - 20.08.2016 г. и евентуално едва след тази дата
вземането можело да стане изискуемо. Счита, че процесният
договор за кредит е нищожен,
тъй като противоречи на повелителни норми от Закона за потребителския
кредит. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 Закона за потребителския кредит /в
редакцията към 2014 г. относима към процесния договор от 2016 г. / било
предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по него. Счита,
че тази разпоредба е нарушена, като не бил спазен размерът на шрифта и договорът
бил неразбираем, поради което процесният договор бил недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Сочи, че имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23
Закона за потребителския кредит, потребителят ответник би следвало да дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи. Поради неплащането на цената за
прехвърляне на договореното вземане договорът за цесия, протокол 16 и анекс 1А
не били породили правно действие и същите се явявали без предмет и без
основание, поради което били нищожни. Ответницата не била уведомена за
прехвърляне на вземането по договора за кредит. Нормата на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД изисквала уведомлението до длъжника при прехвърляне на вземане да бъде
извършено лично от първия кредитор и това уведомление да достигне до длъжника.
Дори и настоящият ищец да бил упълномощен от първия кредитор да извърши това действие,
същото не било правнообвързващо спрямо ответника, тъй като закона изисквал
уведомлението да се извърши лично от първия кредитор. Уведомлението за цесията,
съставляващо приложение към исковата молба, било връчено не на
ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл. 47, ап 6 от ГПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпвала с осъществяване
на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело по което
същият бил назначен, и не обхващало получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Счита,
че прехвърлянето на вземането не е породило действия спрямо ответника, тъй като
прехвърленото вземане не е извършено в нотариална форма. Прави изрично възражение, че договорът за цесия от 2015 г., протокол 16 и анекс 1А са нищожни, на основание чл. 26. ал.2 от ЗЗД,
поради липса на предмет и липса на основание,
тъй като вземането предмет на цесията не съществува и не е налице извършено
плащане по договора за цесия. Относно неоснователността на претендираните от
ищеца лихви - договорна лихва и мораторна лихва сочи, че в договора за кредит
бил предвиден изключително голям размер на договорната лихва - 22.1 %, което
противоречало на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явявала нищожна. При
размер на законна лихва около 10, 00 % годишно, в настоящият случай
договорената между страните лихва надхвърляла с над 2 пъти законната, което
представлявало нарушение на добрите нрави/критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, тъй като надхвърляли драстично трикратния размер на
законната лихва. Ето защо клаузата от договора, с която бил уговорен лихвен
процент в размер на 22.01% накърнявала договорното равноправие между страните,
противоречала на добрите нрави и били в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което се явявали нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави. Заявява,
че прави изрично възражение
за изтекла погасителна тригодишна давност по чл. 111 б. „в" ЗЗД
по отношение на иска за договорната лихва и по отношение на иска за мораторната
лихва. Моли съда да се произнесе с решение, с което изцяло да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4945/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
твърди, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 12624907/27.01.2016 г. Тежестта да
се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва
да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на
праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на
задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство
по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е
придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит. Ответникът
следва да докаже възраженията си за нищожност на договора за потребителски
кредит и договра за цесия.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: