Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 18.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- град
Шумен, в публичното заседание на пети декември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 111 по описа за
2023г. на Административен съд- гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба на „М.Ф.Л“ЕООД-
гр.София, с ЕИК: ****, представлявано от управителя Л.М., чрез адв.И.С.от АК-Перник срещу Ревизионен акт № Р-03002722003073-091-001/23.12.2022г., издаден от Началник на сектор,
възложил ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна,
ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 10/31.03.2023г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно
управление на НАП Варна, с която са установени
задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 16 384,97лв. и лихва за просрочие в размер на 484,33лв. за данъчен период м.05.2022г. и м.06.2022г., от които за довнасяне
сумата 12 091,15лв. и лихва в размер на 484,33лв.
В жалбата се иска отмяна на РА, в частта
му, която е потвърдена с решение, постановено при обжалване по административен
ред, поради незаконосъобразност, изразяваща се в допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ревизията, постановяването му при неизяснена фактическа
обстановка и в резултат на неправилно прилагане на разпоредбите на материалния
и процесуалния закон. Относно допълнително начислените данъчни задължения,
ревизираното лице/РЛ/ твърди, че обстоятелството, че не доказана липса на
доставка не съответства на анализа на представените доказателства- международни
товарителници и фактури и не е основание да му бъде отказано прилагане на
освобождаването от ДДС за вътреобщностна доставка/ВОД/.
Твърди, че липсата на доставка не може да се предполага, а подлежи на доказване
от данъчните органи, които в случая са игнорирали факта, че направените справки
в Национално ТОЛ управление към АПИ не съдържат данни за проследяване на
движението на МПС по цялата републиканска пътна мрежа, като мястото на
натоварване на стоката- с.Ивански, обл.Шумен не
попада в участък от пътищата, за които се дължи ТОЛ такса. В съдебно заседание
оспорващото дружество, представлявано от процесуален представител адв.С. от ШАК, надлежно преупълномощен
заявява, че поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен.
Представят се допълнително писмени бележки и се претендира присъждане на
разноските по делото, съобразно списък.
Ответната страна- Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, чрез процесуалния си
представител- юрисконсулт Н. П. оспорва жалбата в писмена молба от 04.12.2023г.
Аргументира становище за законосъобразност на РА, поради което моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на сторените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Шуменският административен съд след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002722003073-091-001/23.12.2022г., издаден на осн.
чл.119 ал.2 от ДОПК от Началник на сектор, възложил ревизията и Главен инспектор
по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, ръководител на ревизията, в частта му,
която е потвърдена с Решение № 10/31.03.2023г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП
Варна и са установени задължения за ДДС
по ЗДДС в размер на 16 384,97лв. и лихва за просрочие в размер на 484,33лв. за данъчен период м.05.2022г.
и м.06.2022г.
Жалбата е подадена в срока по чл.156
ал.1 от ДОПК на 18.04.2023г., при връчено Решение на 04.04.2021г.
и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като
обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството,
като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният
акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в
приходната администрация орган, който го е потвърдил в една част и оставил жалбата
без разглеждане в другата ѝ част по отношение на извършена корекция на
декларирани резултати за три данъчни периода, поради липса на правен интерес,
като производството е било прекратено частично. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия
орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156
ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.
В настоящото производство, съгласно
чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в
съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните
разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:
Ревизионното производство е
образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002722003073-020-001 /22.06.2022,
изменена със Заповеди Р- 03002722003073-020-002 / 08.08.2022,
Р-03002722003073-020-003/ 27.09.2022г., издадени на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, със срок за завършване на ревизията, съобразно последната
заповед- 28.11.2022г./ приложени на стр.94 и сл. по т.1 от делото/. Възложената ревизия на
„М.Ф.Т“ЕООД била с обхват ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2022г. до
30.06.2022г. В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по
приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № 03002722003073-092-001/05.12.2022г., връчен по електронен път на ревизираното
дружество, като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК постъпило възражение от негова
страна/том 4 по делото/, придружено с писмени доказателства- копие от договор
за транспортни услуги с превозвач Andy Romih Trans SLR с предмет превоз
при контролирана температура на пресни годни за консумация трюфели от
централата на дружеството в с.Ивански до крайни клиенти, приложен в превод на
стр. 32 и сл. по том 1 от делото.
Ревизионното
производство приключило с издаването на Ревизионен акт /РА/
Ревизионен акт № Р-03002722003073-091-001/23.12.2022г., по реда на
чл.119 ал.2 от ДОПК, с който били установени задължения на РЛ в резултат на
непризнати вътреобщностни доставки, като бил начислен
дължим ДДС в размер на 16 384,97лв. и лихва за просрочие в
размер на 484,33лв. за
данъчен период м.05.2022г. и м.06.2022г.
РА бил обжалван пред Директора на дирекция „ОДОП“- гр.Варна
с жалба вх.№ 311/11.01.2023г./стр.621 от том 4 от делото/, като от РЛ били
представени допълнителни доказателства- разпечатки от Google maps с резултат от изчислено разстояние и време при зададена
траектория на маршрут и др. Изложени били твърдения за незаконосъобразността на
РА, поради противоречие с материално-правните разпоредби и необоснованост.
Ревизираното лице посочило, че са налице всички доказателства за декларираните
от дружеството вътреобщностни доставки. По жалбата
било постановено Решение № 10/31.03.2023г., с което Директор на Дирекция „ОДОП“
Варна потвърдил РА, в частта му, с която били установени дължимите от
жалбоподателя данъчни задължения по ЗДДС изцяло. Срещу РА, в потвърдената с
Решението на горестоящия административен орган част,
е подадена жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
Видно от приобщените по делото
доказателства, заповедите за образуване на ревизионното производство са
издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с
ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма
и съдържание.
Към материалите по делото са приобщени
разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на
хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията
към всеки от тях, в открито съдебно заседание на 13.07.2023г., съдът
констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с
представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен
подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на
подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените
върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от
доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и
съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител. Решението, с което РА е
потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от
компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.
В обобщение на горното и при дължимата
пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА,
съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР
на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен
акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него
срок. РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и
ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на
дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да
упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало.
От фактическа страна и по отношение на
материално-правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:
Между страните не се спори и видно от
доказателствата, приобщени по делото, през ревизирания период, основната
дейност на „М.Ф.Т“ЕООД била търговия с трюфели в страни
на Европейския Съюз и за целта същото разполага със склад под наем,
представляващ сграда с площ 168кв.м. и сграда
с площ 146кв.м., ведно с оборудван офис от 24кв.м., находящи
се в с.Ивански, община Шумен, ул.„Бк" №10. Към
датата на начало на ревизията, дружеството било със седалище и адрес на управление ***
10, променени впоследствие с решение на едноличния собственик на капитала-
управителя Л.М., на гр.София, бул.Цар Б. 3-ти 165А ет.4, ап.11, което
обстоятелство било вписано в ТР на 07.09.2022г. РЛ е регистрирано по ЗДДС, считано от
04.11.2021г.
По приложението на ЗДДС от фактическа страна:
На основание чл. 82 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗДДС, данъчните органи
начислили ДДС за направени от РЛ облагаеми доставки за два данъчни периода по
следните фактури:
1. Фактура /инвойс/
№ **********/24.05.2022г.
с предмет на доставка- 492,5кг. пресен черен трюфел и с данъчна основа в размер на 62
640,35лв. /32 027,50 евро/, от които стойност на стоката- 31 027,50 евро и стойност на транспорт- 1 000 евро. За доказване на доставката била представена Международна Товарителница /CMR/ № 15 от 24.05.2022г. на италиански език, приложена в превод на български
език по делото на стр.180, в която е посочена стока съответстваща на фактурата,
а именно- 49 пакета в каси с пресен черен трюфел с нетно тегло 492,5кг. и бруто
тегло 519 кг. с изпращач- „М.Ф.Т.“-с.Ивански, фигуриращ с подпис и печат,
получател- „L'Eccellenza
SNC с адрес- ул.„Via Canove
di Sopra“ № 10-12, място на натоварване в с.Ивански
на 24.05.2022г., превозно средство, с което се осъществява транспорта с per. номер на МПС № AG17NDY, превозвач ,,SC Andy
Romih Trans SRL“ с VAT
RO2037431, като видно от попълнените реквизити в графа 24, стоката била разтоварена в Италия
на 25.05.2022г. на адрес „Via Canove di Sopra“ № 10-12, 37060, Gazzo Veronese, като фигурира положен печат и подпис на
получател. Като инструкция от изпращача била посочена необходимостта от
специална температура от +2С. От страна на РЛ били представени доказателства за
плащането на стоката и транспорта от получателя.
Във връзка с доставката от ревизионните
органи било направено запитване до ОД на МВР- Търговище и Агенция Митници, като
видно от отговорите, приложени в том 4 от делото, било установено, че за
посоченото в CMR транспортно средство имало регистрирано влизане на 24.05.2022г. в 10:24ч. на територията на България през ГКПП Русе- Дунав Мост и излизане на 24.05.2022г. в 15:58:01 през ГКПП Русе- Дунав мост.
Със справка от
Национално TOJI управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ били предоставени данни, получени от стационарни контролни
точки на Националното TOJI Управление, чрез които били
проследени маршрутът и посоката на движението на транспортното средство, от
които не било установено движение по първокласен път, таксуван от ТОЛ системата
в района на гр.Шумен и гр.Карнобат, намиращи се в близост до декларираното
място на натоварване на стоката- с.Ивански, Община Шумен на процесната
дата- 24.05.2022г.
2. Фактура /инвойс/
№ **********/09.06.2022г. с
предмет на доставка- 152 кг. пресен черен трюфел с данъчна основа в общ размер на 19 284,48лв. /9 860 евро/, от която стойност на стоката-
8 360 евро и транспорт- 1 500 евро. За доказване на доставката
била представена Международна Товарителница /CMR/ № 17 от 08.06.2022г., на италиански език, приложена в превод на български
език по делото на стр.186, в която е посочена стока съответстваща на фактурата,
а именно- 16 пакета в каси с пресен черен трюфел с нетно тегло 152кг. и бруто
тегло 166,4кг. с изпращач- „М.Ф.Т.“- с.Ивански, фигуриращ с подпис и печат,
получател- „L'Eccellenza
SNC с адрес- „Via Canove di
Sopra“ № 10-12, 37060, Gazzo
Veronese, място и дата на натоварване в с.Ивански на
08.06.2022г., превозно средство, с което бил осъществен транспорта- Van № B113NDY, превозвач ,,SC Andy Romih Trans SRL“ с VAT RO2037431, като видно от
попълнените реквизити в графа 24, стоката била разтоварена в Италия на 09.06.2022г. на адрес „Via Canove di Sopra“ 10-12, 37060, Gazzo Veronese, VR, Italy, като фигурира положен подпис и печат на получател.
Като инструкция от изпращача била посочена необходимостта от транспорт при
температура +2С. Били събрани доказателства от ревизиращите органи, че „М.Ф.Т.“ЕООД получило плащане по
банков път от сметка на „L'Eccellenza SNC Di Previte А“ на 13.06.2022г. в размер на 9 860 евро.
Във връзка с доставките и за установяване на
движението на товарните автомобили, посочени в товарителниците, било направено запитване до ОД на МВР-
Търговище и Агенция Митници, като от получените отговори, приложени в том 4,
било установено, че за транспортното средство имало регистрирано влизане на 07.06.2022г. в 20:13ч. на територията на Република
България през ГКПП Русе- Дунав мост и излизане на 08.06.2022г. в 17:19:58 през ГКПП Русе- Дунав мост. От Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ били
предоставени данни, получени от стационарни контролни точки на Националното ТОЛ
Управление, чрез които били проследени маршрутът и посоката на движението на
транспортно средство с per. № В113NDY по дата и час на преминаване, като била установена посока на движение: 07.06.2022
г. в 19:56:44ч.- Ветрен /Стара Загора/; 07.06.2022г. в 20:29:32ч.- Маджерито /Стара Загора/; в 20:33:25ч.- Памукчии /Стара Загора/; 08.06.2022 г. в 09:27:22ч.- Полско Пъдарево /общ. Нова
Загора, обл. Сливен/. От събраните данни, органите по
приходите направили извод, че не е
установено движение по първокласни пътища, таксувани от ТОЛ системата, намиращи
се в близост до с.Ивански, Община Шумен, на 08.06.2022г., а движението на превозното
средство било в Южна България.
Предвид разпоредбата на чл.45 т.2 б.„б“ от ППЗДДС, понеже транспортът бил извършен от трето лице за
сметка на жалбоподателя, ревизиращите органи приели, че за доказване на вътреобщностния характер на доставката не се изисква лицето
да разполага с потвърждение от получателя на стоките. След анализ на събраните
доказателства стигнали до извода, че в представените от страна на жалбоподателя
международни товарителници, на които има печат на дружеството- получател, но
няма име и длъжност на лицето, получило стоките, е налице липса на реквизити и
посочените в тях данни за извършения транспорт се оборват от наличието на други
доказателства, установяващи действителното движение на процесните
превозни средства. Съответно документите не доказват факта на фактическото
напускане на стоките на територията на Република България и получаването на същите
на територията на Италия и не са налице годни доказателства за осъществяване на
процесните декларирани вътреобщностни
доставки. В резултат на установеното, органите по приходите
приели, че е налице формално съставяне на документи, без реално извършване на
доставки, жалбоподателят не е добросъвестен доставчик и следва да се допусне
отказ от правото на освобождаване на доставките по процесните
фактури от ДДС и следва да бъде начислен допълнително такъв на основание чл.82
ал.1 и чл.86 ал.1 от ДОПК в размер на 16 384,97лв. за двата данъчни периода.
За установяване на обективната
истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, съдът допусна
съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от съда и страните.
Експертизата е извършена на база документите по делото, справки от данъчните
органи, изискани в хода на съдебното дирене и проверки в счетоводството на
дружеството, издател на фактурите. От заключението на експерта Д.Д., се установява, че двете фактури, за които данъчните
органи са отказали правото на освобождаване като вътреобщностна
доставка, съдържат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на ЗСч. Първичните
счетоводни документи са били са отразени коректно като начин и размер в
счетоводни записвания при доставчика, по синтетична сметка 304 „стоки“, подсметка „стоки на склад“ и същите са отразени като ВОД в
дневника за продажби, в СД и VIES декларации за съответните периоди. Вещото
лице е установило документален поток от сделките и съществуваща одитна следа между фактурите и последващите
доставки на РЛ. Стоките били придобити от РЛ чрез ВОП от доставчиците Liberato Moscato с фактури 1/41
от 08.05.2022г., 1/44 от 29.05.2022г, 1/45 от 29.05.2022г. и от Giasone KFT с фактури 2022/00026 от 02.06.2022г. и 2022/00028
от 08.06.2022г., по които били издадени протоколи за самооблагане с ДДС.
Стоките били заплатени от РЛ в брой и по банков път. Плащането по издадените от
РЛ две фактури за продажби на стоки към клиента L'Eccellenza SNC Di Previte А било извършвано само по банков път, като са посочени датите, на които са
преведени паричните средства. Приходите били отразени по кредита в счетоводна
сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“. За всяка ВОД освен фактура в
счетоводството на РЛ има придружаващ транспортен документ CMR и фактури за
транспорт, заплатени по банков път на 26.05 и 10.06.2022г., надлежно отразено
като разходи в счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Вещото лице
намира, че счетоводството на РЛ е водено редовно в частта относно процесните фактури и в съответствие с нормативните
изисквания. Освен двете фактури към италианското дружество, получател на
стоките, има още единадесет издадени фактури за периода, обхванат от ревизията.
Вещото лице установило, че освен двете фактури за осъществен транспорт от
превозвача ,,SC Andy Romih Trans SRL“, има и множество други фактури,
издадени от същия доставчик. Съдът кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с останалите
доказателства по делото, като обективно и безпристрастно дадено и неоспорено от
страните, като същото допринася значително за изясняване на обективната истина
по делото.
По приложението на ЗДДС от правна
страна:
Съдът намира за необоснован извода на
ревизиращите органи за липса на доказателства за реално осъществени ВОД, тъй като
не било доказано транспортиране на стоките извън територията на страната. За да
бъде доказано осъществяването на ВОД е необходимо да се установи кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на чл.7 ал.1 от ЗДДС, а именно:
предмет на доставката са стоки; доставчикът е регистриран по ДДС в България към
датата на данъчното събитие; получателят е регистриран за целите на облагането
с ДДС в друга държава членка на ЕС към датата на данъчното събитие и е
предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика; доставката е
възмездна; стоката е транспортирана от територията на страната до територията
на другата държава членка; доставката е отразена от доставчика във VIES
декларация. Съгласно чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗДДС вътреобщностните
доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, като предпоставките за
прилагане на нулевата ставка са посочени в чл.53 ал.2 от ЗДДС. Видно от текста
на разпоредбата, доставчикът следва да разполага алтернативно със следните
доказателства: т.1. документи за доставката, определени с ППЗДДС; т.2.
документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение
на Регламент за изпълнение/ЕС/ №282/2011г. по отношение на някои освобождавания
при вътреобщностни сделки.
С текста на чл.45а §1 от Регламент
2018/1912 е въведено доказателствено правило, съгласно
което, продавачът посочва, че стоките са били изпратени или превозени от него
или от трето лице за негова сметка/какъвто е настоящият казус/ или същият
следва да разполага най-малко с две непротиворечащи си доказателства, издадени
от две различни лица, независими едно от друго, от продавача и от придобиващото
лице. Според Регламента данъчният орган може да обори презумпцията въведена за
ВОД по §1. Съгласно §3 от Регламента, за
доказателства се приемат документи във връзка с изпращането или превоза на
стоките, като подписана товарителница, коносамент, фактура
за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките и още
застрахователни полици, банкови документи, официални документи, с които се
потвърждава пристигането на стоката в държавата членка на местоназначение.
Съобразно българското национално
законодателство- чл.45 т.2 б.„а“ и б.„б“ от ППЗДДС, доказателствената
тежест за удостоверяването на ВОД е за жалбоподателя, в качеството му на
доставчик. За целта лицето следва да разполага с документи, както следва: 1.
фактура за доставката, в която да е посочен идентификационния номер по ДДС на
получателя, издаден от друга държава членка, под който номер е извършена
доставката; 2. документи за а/ изпращането или б/ транспортирането
на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в
зависимост от това кое е лицето, извършило транспорта и за чия сметка. В
случай, че транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на
получателя, според чл.45 т.2. б. „а“ от ППЗДДС, доставчикът следва да представи
транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка. В случай, че транспортът е
извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, според чл.45
т.2 б.„б“ от ППЗДДС, следва да се представи транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Видно от доказателствата по административната преписка и заключението на ССЕ, в
случая е налице хипотезата на чл.45 т.2 б.„б“ от ППЗДДС, предвид наличните
фактури за транспортни услуги, издадени от превозвача, плащането от РЛ на
превозната цена и фактурирането ѝ с фактурите за покупко-продажба към
получателя на стоката в Италия, поради което не е необходимо писмено
потвърждение от получателя, което правилно е прието от ревизиращите органи.
Първият факт от изискуемите предпоставки
посочен в т.1 по-горе се установява с представянето на фактури за доставките, в
които са посочени издадени при регистрация за целите на ДДС от друга държава-
членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Това обстоятелство не е
спорно между страните. Следващия правнорелевантен
факт е по т.2 б/- транспортирането на стоката. В процесния
случай спорен е именно фактът относно транспортирането и фактическото
преминаване на стоката от територията на страната до територията на друга
държава-членка на ЕС /Италия/.
От събраните по делото доказателства се
установява, че транспортът по доставките е осъществен от трето лице- ,,SC Andy Romih Trans
SRL“ за сметка на доставчика въз основа на представен договор за превоз на
товари, сключен от представители на РЛ и превозвача на 18.03.2022г. и валиден
до 31.12.2022г., по който регулярно са били предоставяни услуги през ревизирания
период, освен процесните две.
Видно от представените товарителници към
всяка от издадените фактури, не е налице нередност при попълването им и същите
отговарят на изискванията, които чл.5 и чл.6 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) поставя по отношение на тяхното
съдържание. При преглед на същите, съдът установи, че приложените CMR съдържат
надлежно описание на вида и количеството на превозваната стока, което напълно
съответства на това по фактурите, както подписи и печати, положени от изпращача
и превозвача, място на натоварване в с.Ивански, място и дата на получаване на
стоката в Италия на 25.05.2022г и съответно на 09.06.2022г. В двете
международни товарителници в графа 16 е поставен печат на превозвача и е
посочен номер на превозното средство, попълнени са графи 22– изпращач, графа
23- превозвач и графа 24- получател, подписани и подпечатани от представители
на трите дружества. Представените транспортни документи са редовни от външна
страна и като такива се ползват с материална доказателствена
сила по отношение на условията за транспорта. Съгласно чл.9 от Конвенцията,
товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора
и получаването на стоката от превозвача. Следва да се отбележи, че същите не са
били оспорени от ответната страна по надлежния процесуален ред на 193 от ГПК.
Съдът не се споделя направения извод от
ревизиращите органи, че липсата на отбелязване в товарителниците на име и
длъжност на представител на получателя опорочава доказването на действителното
получаване на стоката. Съгласно чл.6 ал.1 т.5 от Конвенцията, в товарителницата
следва да фигурира името и адреса на получателя, които са налични в двете CMR. Според образецът за CMR към Конвенцията, получателят на
стоката попълва графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва
се и полага своя печат и с тези действия приключва документалното оформяне на
превозната операция. Следователно, при наличие на подпис и печат на получателя,
липсата на имена и длъжност на лицето, положило подписа, не съставлява
основание да се приеме, че товарителницата не удостоверява получаването на
стоките на територията на Италия. Освен това, дори при евентуално
оспорване на автентичността на подписа, е налице практика на Съда
на ЕС по дело С-492/13, постановена по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС от Административен съд-
Варна в рамките на съдебно производство със страна- настоящият ответник, според
която не може да се откаже правото на освобождаване на ДДС по ВОД, само защото
доставчикът не е доказал истинността на подписа на получателя или
представителната власт на лицето, подписало за получателя, ако е представил
необходимия изискуем от националното законодателство списък от документи.
За
пълнота следва да се посочи, че действително фактурите, договорите и
товарителниците са частни документи, които не притежават обвързваща съда
материална сила, но същите не се в противоречие с други доказателства по
делото. Не са представени доказателства от страна на данъчния орган оборващи удостоверените
факти и изявления в представените от РЛ документи, поради което, настоящата
съдебна инстанция приема, че същите са истински и са годни да установят
извършените от доставчика ВОД. Предвид заключението на ССЕ, е налице
документална възможност да се проследи и установи по безспорен начин, че има
реално извършени доставки, същите не са единични и създаването на тези частни
документи явно не е с цел единствено да се извлече благоприятна последица за
жалбоподателя.
Другият основен аргумент, послужил за
издаване на ревизионния акт е, че през процесните
периоди на доставка, МПС с per. № В113NDY и № AG17NDY не са се
движили по маршрута, по който е деклариран извършеният транспорт, изведен от
справките от Агенция „Пътна инфраструктура“, също не се споделя от настоящия
съдебен състав. ТОЛ-системите в Република България не съдържат пълни данни по
отношение на трафика по обществените пътища, за които се дължи ТОЛ такса и няма
подобно нормативно установено изискване, поради което липсата на информация за
автомобилите, с които са превозвани трюфелите, не е основание да се приеме, че
същите не са реално транспортирани извън територията на Република България.
Съгласно практиката на ВАС, справките от АПИ имат единствено косвено значение
за установяване на фактите във връзка с доставката на стоки. В този смисъл са Решение
№ 7358 от 05.07.2023 г.по административно дело № 11886/
2022г. 8о. и Решение № 12325 от 12.12.2023г. по административно дело № 5378/2023г.
По отношение на първата доставка, осъществена в периода 24.05- 25.05.2022г.
липсват напълно данни от ТОЛ системата за движението на превозното средство,
посочено в товарителница, като данните за преминаването на границата на
страната през ГКПП- Русе- Дунав мост по дати
съответстват изцяло на посочения маршрут в товарителница № 15. По отношение на
втората доставка, осъществена в периода 08.06- 09.06.2022г. са налице данни от
ТОЛ системата за движението на автомобила в ранните часове на 08.06.2022г. в
района на обл. Сливен, Южна България, което не
опровергава възможността му за последващо придвижване
към мястото на натоварване в Северна България, съответстващо на регистрираното
му напускане на границите на страната през ГКПП- Русе- Дунав мост в 17:19ч. на
същия ден. Фактът, че данните са непълни се потвърждава от справката, от която
е видно, че стационарните точки на системата на АПИ не са отчели преминаването на
превозното средство по първокласните пътища от Южна България в посока гр. Русе.
В обобщение на гореизложеното, съдът
намира, че по делото е безспорно установено, че ревизираното лице е разполагало
със
стоката, предмет на осъществените доставки, като същата е обект на обичайната
му икономическа дейност. Няма никакви обективни данни, че дружеството е недобросъвестен
доставчик. Жалбоподателят
е представил както изискуемите по ППЗДДС документи за доставката, така и
документи за транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка на ЕС- Италия, като органите по приходите
са получили официална информация, че на датите, посочени в CMR, съответните МПС
са преминали през границата на България в посока Румъния. Предвид горното,
съдът намира, че органите по приходите необосновано са начислили като дължим
данък върху добавената стойност, общо в размер на 16 384,97лв. и лихва за просрочие в размер на 484,33лв. за данъчен период
м.05.2022г.; м.06.2022г., от които за довнасяне сумата 12 091,15лв. и лихва в
размер на 484,33лв. по ВОД, извършени по фактури № **********/24.05.2022г. и №
**********/09.06.2022г., издадени от жалбоподателя към получател- „L'Eccellenza“ SNC. Следователно, оспореният РА е издаден от
компетентен орган, в изискуемата
законова форма и съдържание, но при допуснато нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен в частта му, потвърдена с решение на горестоящ административен орган.
При постановяване на настоящото решение,
съдът съобрази актуалната практика на ВАС по сходни казуси с ВОД с диворастящи
гъби- Решение № 386 от 13.01.2023г. по административно
дело № 3104/2022 г. и Решение
№ 11314 от 08.12.2022 г. по адм.д. № 2482/2022 г. по описа
на ВАС, както и Решение № 4258 от 20.04.2023г. по административно
дело № 7070/ 2022г., постановено при идентични
факти касателно реквизите
на CMR.
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, съдът намира за основателно, съгласно чл.161 ал.1 от ДОПК. В хода на
съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски представляващи:
50 лева държавна такса, 500 лева възнаграждение за ССЕ и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 3911,66лв. Налице е възражение за
прекомерност от ответната страна на претендираното
адвокатско възнаграждение, което е основателно, понеже делото не се отличава с
правна сложност. Възнаграждението следва да бъде определено на основание чл.8
ал.1 и чл.7 ал.1 т.3 и ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. за защита по административни дела с определен
интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция е-
1 300лв. плюс 9% за горницата над 10 000лв., т.е. минималният размер в
разглеждания казус при материален интерес-16 869,30лева е 1 918,24лева, към
която сума следва да се добавят по 250.00лв. за проведени две следващи първото
съдебни заседания, на които е имало процесуален представител на жалбоподателя и
до сумата 2418,24лв. следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Не
следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за превод на
документи на чужд език, понеже видно от заявка и фактура, в същите е посочено
дружество- трето лице, неучастващо в процеса и няма доказателства, че тези
разходи са сторени от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.160
ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03002722003073-091-001/23.12.2022г., издаден от Началник на сектор, възложил
ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, ръководител
на ревизията, в частта му, в която е потвърден с Решение № 10/31.03.2023г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно
управление на НАП Варна и по отношение на „М.Ф.Л“ЕООД,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** Б. 3-ти 165А ет.4, ап.11, представлявано от управителя Л.М., гражданин на Италия, са установени
задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 16 384,97лв. и лихва за просрочие в размер на 484,33лв. за данъчен период
м.05.2022г. и м.06.2022г., от които за довнасяне сумата 12 091,15лв. и лихва в
размер на 484,33лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-
гр. София да заплати на „М.Ф.Л“ЕООД,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** Б. 3-ти
165А ет.4, ап.11, представлявано
от управителя Л.М. сумата 2968,24лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и
осем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България- гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: