№ 138
гр. Монтана, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 8648/26.04.2024 г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ град
София на Р. П. И. ЕГН ********** от град О., ул. „К.и М.“ № 28, за
нарушение на чл. 139,ал.1,т.2,, предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.4 буква
„А“ и чл.7 ал.1, т.3, буква „Б“ от Наредба № 11 от 2001г. на МРРБ, на
основание член 177,ал.3,т.1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2500.00 лева.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление И., чрез
процесуалния си представител адв. Б. К. К. от АК - Бургас, обжалва същото с
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят и негов
представител не се явяват, изпращат писмено становище.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява, чрез процесуалния
си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакувавото
НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.04.2024 г. около 11:05 часа, на път ІІ-81, в област Монтана,
жалбоподателят Р. П. И., управлявал съчленено ППС с пет оси - МПС с 2 оси
марка Волво с рег. № ххх и полуремарке с три оси с рег. № ххх, като превозвал
царевица с посока на движение от град Лом към град Монтана. Около 11:08
часа, на отбивна площадка на КПП Монтана в посока гр. Лом - гр. Монтана,
на км. 102+370, МПС-то било спряно от служители на АПИ – свидетелите Н.
А. и А. А.. При направеното измерване с техническо средство електронна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118807 и ролетка № 1313/18 (5 м), е констатирано следното:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е
13.520 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т. съгласно
чл. 7. а.л. 1. т. 4. буква „А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като
превишаването е с 2.020 т.
2. При измерено разстояние между осите 1.32 м. сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.865 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7. ал. 1. т. 3.
буква „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 4.865
т.
За констатираното нарушение на водача на МПС-то бил съставен АУАН
№ 10097 от 02.04.2024 г. При предявяването на акта жалбоподателят не е
направил конкретни възражения.
Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано,
поради което е издал атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел Н. М. А.. Същия дава показания по факти, които лично е възприел.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № РД-11-247/31.03.2022 година на председателя на управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, актосъставителят по делото е
оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице,
оправомощено по реда на приложената по делото Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 година на председателя на управителния съвет на Агенция
2
„Пътна инфраструктура“.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 3. т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7. ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3. т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл. 139. ал. 1, т. 2. предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка с чл. 7. ал. 1. т. 4. буква „А“ и чл. 7. ал. 1. т. 3. буква Б от
Наредба Ме 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от
Наредбата или водачът трябва да притежава разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно горепосоченото
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
ІІ от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
Водачът И. е могъл и е бил длъжен да провери и да се убеди, дали
параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми
по раздел ІІ от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите,
същото да бъде приведено в съответните норми.
3
Настоящият съд не споделя възраженията на жалбоподателя и неговият
процесуален представител, че И. не е годен субект на административно
наказателна отговорност. Като извършил превоз на тежко ППС в качеството
му на водач по смисъла на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, И. е годен субект на
административнонаказателна отговорност.
Извършвайки превоз с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от
Наредбата, водачът И. е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата.
По делото е приложена и ЕС декларация за съответствие - в превод и
Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1313/18 (5 м.) - в превод,
относно използваната ролетка, както и документ удостоверяващ техническата
годност на електронната везна модел DFW-KR № 118807. Видно от тези
документи към датата на извършване на проверката използваните техническа
средства отговарят на всички необходими изисквания, за което са
предоставени съответните сертификати, поради което съдът приема за
достоверно отразеното от тях. В хода на извършената служебна проверка от
съда не се констатира нарушение на чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ относно начина на извършване на измерването.
В случая правилно наказващият орган е определил нарушението в НП,
като нарушение именно на 139,ал.1,т.2,, предл. 2 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1,
т.4 буква „А“ и чл.7 ал.1, т.3, буква „Б“ от Наредба № 11 от 2001г. на МРРБ,
съгласно които, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Нарушението е извършено виновно от водача на процесното ППС. От
обективна страна е нарушил законовите изисквания. От субективна страна,
същият е действал непредпазливо - не е държал сметка за действителното
натоварване на управляваното ППС.
Правилно и законосъобразно административно наказващият орган е
приел, че не е налице хипотезата на член 28, ал. 1 от ЗАНН – маловажен
4
случай и е наложил административно наказание с оглед възможните вредни
последици от извършеното нарушение – потенциална опасност от настъпване
на ПТП и щети по пътната настилка.
Правилно в НП наказващият орган е определил наказанието на
основание член 177,ал.3,т.1, предл. 3 от ЗДвП , в която правна норма е
предвидено че „наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да
спазва установения за това ред:
1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството;“
Съдът обаче намира, че неправилно е индивидуализирано определеното
наказание. При индивидуализацията на същото следва да бъдат взети предвид
липсата на реално настъпили вредни последици, обстоятелството, че същото е
първо за нарушителя, както и имотното му състояние. При анализа на тези
факти съдът намира че наказанието е завишено и следва да бъде намалено.
Ето защо атакуваното НП следва да се измени, като се намали
наложеното наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева на „глоба“ в размер на
500.00 лева, което настоящият съд намира, че е съответно на извършеното
нарушение и е годно да постигне целите на член 12 от ЗАНН.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя И. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д,ал. 1
и 2 от ЗАНН вр. с чл. 36 от ЗАдв. вр. с чл. 25,ал.1 от НЗПП, настоящия съд
намира, че на АПИ гр. София следва да се присъдят 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 8648/26.04.2024 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ град София, с което на Р. П. И. ЕГН ********** от
град О., ул. „К.и М.“ № 28, за нарушение на чл. 139,ал.1,т.2,, предл. 2 от ЗДвП
във вр. с чл.7, ал.1, т.4 буква „А“ и чл.7 ал.1, т.3, буква „Б“ от Наредба № 11 от
2001г. на МРРБ, на основание член 177,ал.3,т.1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500.00 лева, като
НАМАЛЯВА наказанието на глоба в размер на 500.00 лева.
5
ОСЪЖДА Р. П. И. ЕГН ********** от град О., ул. „К.и М.“ № 28, да
заплати на АПИ град София, сумата от 100,00 /сто/ лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6