№ 2019
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110133500 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на З..., ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление район В/адрес/ чрез
адв. Х. спрямо „..........“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Л/адрес/, представлявано от С.С.П и К.Д.К. -
изпълнителни директори чрез юрисконсулт Д..
Ищецът твърди, че по застраховка „Каско на МПС“ с полица №
0020220201900542, валидна от 25.09.2019 г. до 24.09.2020г. за лек автомобил
„Т.“ е изплатил на застрахования лек автомобил с рег. № С ... сумата от 4
780,26 лв., представляваща изплатеното обезщетение в размер на 4 765,26 лв.
(4 665,26 лв., платена по щета с № 0030-220-0067-2020 на трето по делото
лице и още 100 лв., платена по същата щета с № 0020-220- 0067-2020, отново
на трето по делото лице), както и сторените ликвидационни разноски в
размер на 15 лв.
Излага се, че това е стойността на увредения от случило се на
09.06.2020 г., около 10:50 часа, в гр. С/адрес/ ПТП, при което водачът на
МПС с марка „БМВ“, модел „320Д“, с peг. № С... - А.Д.О. на кръстовището на
ул. Г/адрес/, поради неспазване на достатъчна дистанция е ударил в задната
част спиращото пред него на пешеходна пътека МПС марка „Тойота“, модел
1
„Авенсис“, с peг. № С ..., управлявано от РГ.Р..
Излага се, че за случилото се е съставен Протокол за ПТП №
1471481/09.06.2020 г., от който е видно, че виновен за настъпване на
инцидента е водачът на МПС марка „БМВ“.
Твърди се, че виновният водач е бил застрахован с ГО при ответника с
№ 02120000553400, валидна от 20.02.2020 г. до 19.02.2021 г., както и се
твърди, че при ищеца е била образувана щета с № 0030-220-0067-2020, по
която е изплатено посоченото по – горе обезщетение.
По повод на така изплатено обезщетение и сключена между водача на
виновния автомобил гр.отговорност със застрахователя ответник ОЗ.... на
основание чл. 411 от КЗ се легитимира като кредитор на ответното дружество
встъпвайки в правата на пострадалия водач до размера на платеното му по
заявената щета като се излага, че по нея е платена чрез прихващане само част
от обезщетението в размер на 2308.75 лева и е останал дължим остатъка от
2471.51 лева. При горните твърдения се претендира решение за осъждане на
ответника да заплати на ищеца 100 лева като частичен иск от неплатения
остатък – целият в размер на 2471.51 лева, както и 100 лева като частичен
иск от претенция за мораторна лихва, цялата в размер на 661.55 лева за
периода от 18.11.2020г. до 15.06.2023г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва само досежно стойността на автомобила към датата на събитието,
както и досежно стойността на определеното и изплатено на пострадалия
водач обезщетение. Ангажират се доказателства като не се оспорват тези на
ищеца. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД като с доклада си по чл.146 от ГПК съдът е приел, че спорни по делото
са само фактите относно стойността на увредения автомобил към датата на
събитието, както и вида и стойността на изплатеното обезщетение.
С определение на съда от 14.11.2023г. съдът е приел изменение на
исковите претенции на ищеца като сумата за главницата като обезщетение е
приел, че е в размер на 2471.51 лева, а за стойността на мораторната лихва е в
размер на 661.55 лева за периода от 18.11.2020г. до 15.06.2023г.
2
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Страните нямат спор досежно това, че на исковата дата се е случило
процесното ПТП, а и това се установява от ППТП от 09.06.2020г. Не се
спори, че пострадалите автомобили са били със застраховки при ищца и
ответника, а това е видно и от ЗП с № 0020220201900542 по ИЗ и ЗП с №
02120000553400 по застраховка ГО. Не се спори и досежно заявяване на
уведомление- декларация за щета от водача на лекия автомобил Т., че щетите
по него от случилото се ПТП е била заведена щета при ищеца с № 0020-220-
0067/ 2020, която е приключила с доклад по щета на стойност от 4 765.26
лева, която е сбор от стойността по възлагателно писмо до автосервиз
„Тандер Корпорация“ ЕАД, два броя фактура от сервиза в общ размер на
4765.26 лева за ремонт на автомобила. Не се спори и това се установява от
банково извлечение на сервиза, че стойността по тази фактура е платена на
26.08.2020г.
Страните не спорят и това е видно от покана за плащане по регресени
претенции от 02.10.2020г. до ответника, че дружеството, застраховател по ГО
е било поканено да възстанови стойността по процесната щета с № 0020-220-
0067-2020 в размер на 4780.26 лева вкл. с ликвидационни разноски от 15
лева, част от която с прихващане в размер на 2308.75 лева е била погасена
към ищеца. Останала е разликата от 2471.51 лева – предмет на иска.
Спорно по делото е състоянието на увредения автомобил от случилото
се ПТП и съответно начина за определяне на обезщетението, както и
стойността на вредите след случилото се ПТП.
От заключение на вещото лице по САТЕ, което съдът приема като
дадено от лице с нужните за изследваната област знания и без
заинтересованост от изхода на спора, се установява въз основа на отразеното
в протокола за ПТП, че случилото се на 09.06.2020г. ПТП е в резултат на
удар от лекия автомобил БМВ 320 Д, който не спазвайки дистанция удря
спрелия пред него на пешеходна пътека ЛА Т.. Вещото лице споделя, че
видимите щети по ЛА Т. в резултат на удара са били в задната част и са
подробно описани от вещото лице в табличен вид. Стойността, нужна за
възстановяване на ЛА „Т.“, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 5046,70 лв., а тази по алтернативни доставчици към датата на
3
ПТП е 4853,36 лв.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
което е предмет на спор между застрахователите и съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието без обаче да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ. В това число се включват и всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл.400, ал.2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора – чл.386, ал.1 КЗ.
По делото се установи съгласно заключението по САТЕ, че стойността
на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния лек
автомобил по средни пазарни цени възлиза на 5046.70 лева, от която сума
ищецът на сервиза е изплатил само обезщетение за стойност на ремонт и
части в размер на 4765.26 лева. След извършеното прихващане между
застрахователите с насрещни вземания остава неплатен остатък от 2471.51
лева.
Основателна е и претенцията за обезщетение за забава върху
главницата, която не се оспорва нито по основание, нито по размер и период.
Претенцията за главница е дължима ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане – за
периода от 16.06.2023г. до окончателното плащане.
На основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 77 от ГПК ищецът следва да
внесе и дължимата по изменената претенция д.такса от 94 лева по сметка на
СРС.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната
страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1030 лева като сбор съобразно уважената част от исковете за
съдебно-деловодни разноски за ДТ към датата на приключване на съдебното
дирене от 50 лева, 200 лева за възнаграждение на вещо лице и 780 лева за
4
възнаграждение за адвокат. Възражението на насрещната страна за
прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат е неоснователно тъй
като същото е размера по чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ З...“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Л/адрес/, представлявано от
С.С.П и К.Д.К. - изпълнителни директори чрез юрисконсулт Д. да заплати на
З..., ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление район
В/адрес/ чрез адв. Х. сумата от 2471.51 лева като неплатен остатък от
обезщетение, изплатено по застраховка „Каско на МПС“ с полица №
0020220201900542 и щета с № 0030-220-0067-2020 за лек автомобил „Т.“ във
връзка с ПТП, настъпило на 09.06.2020 г., около 10:50 часа, в гр. Стара
Загора, по ул.“ Ген. Гурко“ в резултат на противоправно поведение на водача
на ЛА „БМВ 320 Д“ с рег. № СС..., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество по ГО с полица с № 02120000553400
ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от датата на
подаване на исковата молба- 16.06.2032г. до окончателното изплащане на
сумата и
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД З...“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Л/адрес/, представлявано от
С.С.П и К.Д.К. - изпълнителни директори чрез юрисконсулт Д. да заплати на
З..., ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление район
В/адрес/ чрез адв. Х. сумата от 661.55 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 18.11.2020г. до 15.06.2023г. и
ОСЪЖДА З...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Л/адрес/, представлявано от С.С.П и К.Д.К. -
изпълнителни директори чрез юрисконсулт Д. да заплати на З..., ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление район В/адрес/ чрез
5
адв. Х. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК съдебно – деловодни разноски в
размер на 1030 лева и
ОСЪЖДА З..., ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление район В/адрес/ чрез адв. Х. на основание чл. 77 от ГПК да заплати
по сметка на СРС държавна такса от още 94 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6