№ 24
гр. Н., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100692 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба на основание чл.108 от ЗС от страна на ищците Н. Т. К.
от гр. С., Ж. Т. М. от гр. С., В. Т. В. от гр. В., Д. Т. В. от гр. К. и Т. ИВ. ХР. от гр. К.,
действащи чрез процесуалния им представител адв. Пл. И. от АК-В., против ответника БЛ.
ИВ. Н. от гр. Ш..
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Т. В. Т., бивш жител на гр. К.,
починал на *** г., като всеки от тях притежавал по 1/5 ид.част от наследството. През ***
година наследодателят им придобил собствеността по обстоятелствена проверка, върху
лозе, намиращо се в кв. К. на гр. К., обл. Ш., местност „***“, с площ 1,2 дка, което самият
той владял от *** г. За собствеността си се снабдил с НА №**, том I, дело ** от ***.*** г.
През *** година построил в имота си жилищна сграда за сезонно ползване, с площ 26 кв.м.,
като той и съпругата му владяли и ползвали имота си до смъртта им, без който и да е да се
противопостави на тази собственост. След това техните наследници продължили да владеят,
обработвали двора, който бил ограден от двете страни на улицата с мрежа, отзад граничещ с
гора а отпред със скат към пътя К.-М.. Имотът бил деклариран на името на наследодателя,
плащан бил местен данък. И към настоящия момент ищците заплащали местни данъци за
сграда и такса смет. След влизане в сила на КККР №РД-*** г., одобрена със заповед на
изпълнителен директор на АГКК, имотът придобил следните идентификационни данни:
поземлен имот с идентификационен номер ***, с. К., обл. Ш., местност „***“, вид
собственост –частна, вид територия –земеделска, категория 6, лозе, площ 1349 кв.м., стар
номер *** с вилна сграда - сграда с идентификатор ***.1, брой етажи 1, застроена площ 26
кв.м. В началото на 2019 г. ищците установили, че в имота някой е изсякъл дърветата, а
мазилката на къщата е съборена. След справка в Община К. станало ясно, че само за
1
поземления имот е издаден акт за частна общинска собственост №*** г., вписан в Сл.
вписвания –Н. под №** от *** г. вх. Рег. №***, том 7. Ищците установили допълнително, че
поземленият имот е продаден от Община К. с договор за покупко-продажба №** от *** г. на
Г. БЛ. Н.. Той от своя страна, с договор за покупко продажба, обективирана в нотариален
акт №**, том 2, рег. №*** г. продал имота на настоящия ответник БЛ. ИВ. Н.. За сградата в
имота с идентификатор ***.1 Г.Н. се снабдил с констативен нотариален акт, вписан в сл. по
вписвания при РС-Н. под №** от *** г., вх. рег. №**, том 10. След това, с нотариален акт за
покупко продажба №**, том 2, рег. №**** от *** г., вписан в сл. по вписвания №**49/***
г. вх. рег. №***, том 3, той продал и вилната сграда на ответника Б.Н.. Ищците твърдят още,
че имотът им никога не е бил включван в ТКЗС или одържавяван при някоя от хипотезите
на чл.10 от ЗСПЗЗ и не е подлежал на възстановяване, поради което неправилно бил актуван
като частна общинска собственост.
Предвид изложеното ищците молят, съдът да признае за установено спрямо ответника
БЛ. ИВ. Н. че всеки от тях е собственик по наследство на 1/5 ид. част от недвижимия имот
и сградата в него, намиращ се с. К., обл. Ш., местност „***“, и вилна сграда- сграда с
идентификатор ***.1, брой етажи 1, застроена площ 26 кв.м. описани подробно по-горе,
както и да осъди ответника да им предаде владението върху имотите. В условията на
евентуалност ищците прибавят и друго основание за предявения иск за собственост, като в
случай, че съдът не приеме, че та са собственици на имота по наследство, то ищците
твърдят, че са собственица на имота по давностно владение, протекло в периода *** г. –
2019 г., чрез присъединяване на владението на техния наследодател. Молят също така да им
бъдат присъдени направените по делото разноски. Отправено е и искане да бъде отменен
изцяло констативен нот. акт, вписан в служба по вписванията – Н. с №** от *** г., вх. Рег.
№**, том 10, на основание чл.537, ал.2 от ГПК
В предоставения срок за писмен отговор ответникът БЛ. ИВ. Н. е депозирал писмен
отговор, като го е направил съвместно с Г. БЛ. Н., представлявани от адв. Н.Т. от *АК. В
отговора си ответникът Б.Н. оспорва изцяло фактите в исковата молба, както и предявените
искове. Заявява, че на *** г. Г.Н. закупил съседния на процесния имот. През месец юни
същата година започнал да владее процесния имот, необезпокояван от никого. Затова през
месец юни *** г. се снабдил с констативен нотариален акт за собствеността си. Фактът, че
Община К. актувала имота като частна общинска собственост индиректно доказвал липсата
на интерес у ищците към имота.
По делото като трета подпомагаща ответника страна е конституиран Г. БЛ. Н., който
също оспорва исковите претенции и поддържа становището на ответника.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Установява се от представеното по
делото удостоверение за наследници №*** г., че ищците са наследници на Т. В. Т. – бивш
жител на гр. К., починал на *** г., като първите четирима ищци са негови синове и дъщери,
а последният ищец е негов внук.
Приживе наследодателят на ищците бил собственик на следния недвижим имот: лозе-
2
хавра с площ от 1,2 дка, находящо се в землището на с. К.,, Ш.ско, в местността „***“, при
граници: Н.И., път и И. Г. М.. Собствеността наследодателят придобил по давностно
владение, за което е съставен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка №**, том І, дело №*** г. на НпРС. На
***.*** г. бил издаден строителен протокол №** въз основа на дадено разрешение за строеж
№**/***.*** г. на Т. В. за строеж на сезонна постройка от 20 кв.м. в същия този имот,
находящ се в местността „***“, като наследодателят на ищците там изградил въпросната
постройка. Т. В. упражнявал владение върху имота до смъртта си през *** г., а след това
неговата съпруга – П.Н. Т.а и ищците продължили владението над имота. След смъртта и на
П. Т.а основно нейният син – ищецът Д. Т. В. обработвал и се грижил за имота, а с
напредването на неговата възраст това вършил неговият син – свидетелят П.Д. Т.. След
смъртта на Т. В. и съпругата му никой от ищците не се отказал или по някакъв начин
дезинтересирал от процесния имот, макар, че го посещавали по-рядко. Те заплащали и
данъка за имота, за което по делото са представени приходни квитанции /стр.6 до стр.41 по
делото/. Преди около две години свидетелят П. Т. забелязал, че в имота са изсечени всички
дървета.
Със заповед №РД-*** г. е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за
гр. К.. Съгласно одобрената кадастрална карта имотът на наследодателя Т. В. Т.
представлява: поземлен имот с идентификатор ***, в с. К., обл. Ш., местност „***“, с площ
1349 кв.м., с трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване
– лозе, категория 6, номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, *** и
***36, с построена в него сграда с идентификатор ***.1, брой етажи 1, застроена площ 26
кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна.
На *** г. е съставен акт за частна общинска собственост №**865 за имот с
иденитификатор *** в местността „***“, с площ 1349 кв.м. Посочено е в този акт, че той се
съставя на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.45г, ал.1 и 2 от
ППЗСПЗЗ, както и протоколно решение №*** г., одобрено със Заповед№РД-*** г. на ОДЗ –
Ш.. Имотът е актуван като общински без сградата, същата не е била нанесена в картата на
възстановената собственост, нито в кадастралната карта и регистри. С протокол №*** г. от
заседание на Общински съвет – К. е взето решение №** за продажба на процесния имот /без
сградата/, чрез явен публичен търг. На *** г. е бил сключен договор №** за покупко-
продажба на имота, вписан в СВ –акт №**, том 5, дело *** г., по силата на който Община К.
е продала на Г. БЛ. Н. процесния имот /без сградата/ за сумата от 1500 лв. След това с
договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт №№**, том 2, рег. №*** г.
на нотариус П. А., Г. БЛ. Н. е прехвърлил имота /без сградата/ на ответника БЛ. ИВ. Н.,
заедно с други имоти в същата местност, съседни на процесния, а именно имоти с
идентификатори ***, *** и ***.5. Преди тази сделка, с договор за продажба, обективиран в
нотариален акт №**, том ІІІ, рег. №*** г., Г.Н. е закупил имот отново в същата местност,
представляващ имот №*** по плана за земеразделяне, идентичен с имот с идентификатор
*** по одобрената кадастрална карта.
3
На *** г. Г. БЛ. Н. е подал в Община – К. заявление за издаване на удостоверение за
търпимост на сградата в процесния имот. Образувана е била преписка и след провеждането
на съответната процедура е било издадено удостоверение №*** г., че обект „***“,
разположена в имот с идентификатор *** по кадастралната карта, със застроена площ от 26
кв.м. представлява търпим строеж. След това Г. БЛ. Н. е подал и заявление до СГКК – гр.
Ш. вх.№*** г. за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралния
регистър, за издаване на проект за приемане на проект за изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри и издаване на скица за имот или сграда относно процесния имот,
както и относно имот с идентификатор ***. След нанасянето на сградата в процесния имот с
идентификатор ***, за същата е дадена идентификация, както следва: номер ***.1, брой
етажи 1, застроена площ 26 кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна. След
нанасянето на сградата в кадастралната карта и кадастралните регистри, с констативен
нотариален акт №**42, том ІV, рег. №***, дело №*** г. на нотариус П. А., Г. БЛ. Н. е
признат за собственик на вилната сграда, а с договор за продажба на недвижим имот от ***
г. Г. БЛ. Н. е продал сградата на ответника по делото. За така сключения договор за
продажба е съставен нотариален акт №**, том 2, рег. №**415, дело №***** г. на нотариус
П. А..
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
установява, че имотът, който е бил собственост на наследодателя на ищците, съгласно
нотариален акт №**, том І, дело №*** г. на НпРС е идентичен с имота, обективиран в
строителния протокол №** от ***.*** г., както и съответства на имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., а и на имота, описан в акта за
частна общинска собственост. От заключението на експертизата е видно също, че сграда с
идентификатор ***.1 по КККР съответства на сградата в строителния протокол №** от
***.*** г., както и на тази в нотариалния акт №**42, том ІV, рег. №***, дело №*** г. на
нотариус П. А..
Отново от заключението на експертизата се установява, че процесният имот не е
попадал в границите на населеното място през периода от 1950 г. и до момента и не е бил
включван в ТКЗС, АПК, ДЗС и не е бил одържавяван. Няма данни по делото и фактически
имотът да е бил част от подобна селскостопанска организация.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от представените по
делото писмени доказателства – всички гореизброени писмени доказателства, представени в
заверени копия по делото, както и от свидетелските показания на свидетелите П.Д.К.,
Т.В.И., П.Д. Т., Р.В.Р., В.В.К. и Д.Й.Д., които съдът съобразява във връзка с твърденията на
страните относно владението на имота.
На базата на така установените факти от доказателствата съдът счита, че се налагат
следните правни изводи: Предявеният от ищците иск е основателен и доказан. Безспорно е,
че общият наследодател на ищците Т. В. Т. е придобил и е станал собственик на процесния
имот през *** г., в който през *** г. е построил вилна сграда. Безспорно е, че след смъртта
му този имот е бил придобит по наследство от неговите наследници към онзи момент –
4
съпруга и деца. След смъртта на съпругата на Т. – П. Т.а и след смъртта на една от
дъщерите му – Е. Т. Ц., имотът е станал съсобствен между останалите деца на общия
наследодател – първите четирима ищци и сина на Е. Ц. – петия ищец Т.Х.. Така всеки от тях
е придоби по 1/5 идеална част от имота. Съдът приема за доказано с категоричност по
делото обстоятелството, че от момента на придобиване на имота по наследство от страна на
ищците и до *** г. /когато общината е продала имота на третото лице-помагач Г.Н./, ищците
не са губили владението на имота, а са осъществявали владение непрекъснато и
неоспорвано. В тази насока съдът прима и се доверява изцяло на показанията на посочените
от ищцовата страна свидетели, чиито показания са безпротиворечиви и в съответствие с
писмените доказателства по делото, както и с установените данни от заключението на
експертизата. Относно владението на имота съдът не приема показанията на посочените от
ответната страна свидетели, тъй като не съответстват на безспорните факти, установени от
писмените доказателства. Така например от една страна ответникът, както и посочените от
него свидетели, твърдят, че Г.Н. е установил владение над процесния имот през *** г. и
необезпокоявано го владял до *** г., но от друга страна по делото е представен договор за
покупко-продажба, сключен с общината по реда на ЗОС, от където е видно, че земеделският
имот е бил закупен от Г.Н.. В случай, че третото лице-помагач е установил владение над
имота и го е упражнявал в продължение на десет години, то той би следвало да се счита за
негов собственик по давност, но е видно, че той след този срок е сключил договор за
покупка на имота, който факт разколебава тезата му, че е упражнявал фактическа власт над
имота, с намерение да го свои. Също така ответникът твърди, че през *** г. Г.Н. е закупил
съседен имот и така установил владение и над процесния. Действително се установява по
делото от посочения по-горе нотариален от *** г., че третото лице-помагач е закупил в
същата местност имот, но е видно, че той не е в непосредствено съседство с процесния, а
през два имота в източна посока от процесния. Предвид това, предвид факта, че през *** г.
Г.Н. е сключил договор за покупка на процесния имот, а и предвид категоричните
показанията на ищцовите свидетели, които установяват, че ищците не са губили владението
над имота си, то съдът счита, че по делото не се установява с достатъчна категоричност, че
преди *** г. третото лице-помагач е установил владение над процесния имот и го е
упражнявал в срок, необходим, за да го придобие по давност.
Категорично е доказано по делото, че процесният имот не е бил включван в ТКЗС,
АПК, ДЗС, не е бил одържавяван, нито фактически е бил част от подобна селскостопанска
организация. Предвид това този имот не е следвало да се причислява към имотите,
подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.45г от
ППЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, и след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
тези земи стават общинска собственост, за които се съставят актове за частна общинска
собственост. Но в настоящия случай доколкото процесният имот не е представлявал такъв,
който да е подлежал на възстановяване, а е имал собственици, които са и го владяли, то
относно имота не са били налице тези законови основания да бъде актуван като общински.
5
Ето защо общината не е станала собственик на имота, поради което и не е могла да го
прехвърли на третото лице-помагач Г.Н. с договор, който да произведе вещноправен ефект.
Г.Н. от своя страна, тъй като не е придобил имота, също не е могъл да го прехвърли на
ответника с договор, който да е противопоставим на действителните собственици. Същите
изводи се налагат и относно сградата в имота – Г.Н. не е придобил собствеността на
сградата, поради което и не е могъл да я прехвърли на ответника. По тези мотиви съдът
счита, че предявеният от ищците иск по чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да се
уважи, като ищците бъдат признати по отношение на ответника за собственици на
процесния имот, с права на всеки от тях по 1/5 ид.ч. от имота по наследство от Т. В. Т., като
ответникът бъде и осъден да им предаде владението на имота. Доколкото по делото се
доказва, че ищците са собственици на имота по наследство, то съдът не следва да се
произнася по другото, заявено в условията на евентуалност основание за собственост, а
именно давностно владение.
При уважаването на ищцовата претенция, на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът
следва да отмени издадения нотариален акт №**42, том ІV, рег. №***, дело №*** г. на
нотариус П. А. с №**6, с район на действие НпРС.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищците направените по делото разноски от 1050 лв., съгласно представения
списък на разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БЛ. ИВ. Н., с ЕГН ********** от
гр. Ш., ул. „***“, №**, че Н. Т. К. , с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. ***; Ж. Т. М. , с ЕГН
********** от гр. С., бул. ***; В. Т. В. , с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***; Д. Т. В. , с ЕГН
********** от гр. К., обл. Ш., ул. „***“, №**3 и Т. ИВ. ХР., с ЕГН********** от гр. К., обл.
Ш., ул. „***“, №**, ***, СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор ***, в с. К., обл. Ш., местност „***“, с площ 1349 кв.м., с трайно
предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория 6,
номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, *** и ***36, с построена в
него сграда с идентификатор ***.1, брой етажи 1, застроена площ 26 кв.м., предназначение
– вилна сграда – еднофамилна, по наследство от Т. В. Т. – починал на *** г., като всеки от
тях притежава по 1/5 (една пета) идеална част от имота.
ОСЪЖДА БЛ. ИВ. Н., с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „***“, №** да предаде на Н.
Т. К., с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. ***; Ж. Т. М. , с ЕГН ********** от гр. С., бул. ***;
В. Т. В. , с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***; Д. Т. В. , с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш.,
ул. „***“, №**3 и Т. ИВ. ХР. , с ЕГН********** от гр. К., обл. Ш., ул. „***“, №**, ***,
владението на поземлен имот с идентификатор ***, в с. К., обл. Ш., местност „***“, с
площ 1349 кв.м., с трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно
6
ползване – лозе, категория 6, номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***,
*** и ***36, с построена в него сграда с идентификатор ***.1, брой етажи 1, застроена
площ 26 кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №**42, том ІV, рег. №***,
дело №*** г. на нотариус П. А. с №**6, с район на действие НпРС.
ОСЪЖДА БЛ. ИВ. Н., с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „***“, №** да заплати на Н.
Т. К., с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. ***; Ж. Т. М. , с ЕГН ********** от гр. С., бул. ***;
В. Т. В. , с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***; Д. Т. В. , с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш.,
ул. „***“, №**3 и Т. ИВ. ХР. , с ЕГН********** от гр. К., обл. Ш., ул. „***“, №**, ***
направените по делото разноски в размер на 1050 лв. (хиляда и петдесет лева).
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Г. БЛ. Н., с ЕГН
********** от гр. Ш., ул. „***“, №**.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7