№ 227
гр. София , 11.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20201110212328 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № К-040172 от 10.07.2020г., издадено от Гл.
Директор на Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите (КЗП), на основание чл.211, вр. чл.69, ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на Р. Г. П. е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева за
нарушение на чл.69, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.212, вр. чл.72 от ЗЗП й е наложена глоба
в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.72 от ЗЗП .
Недоволна от така издаденото НП е останала наказаната Р. Г. П., която подава жалба
срещу това НП. В подадената жалба се посочва, че Наказателното постановление е
неправилно, тъй като били наложени на П. две наказания за едно деяние. Жалбоподателката
оспорва твърдението, че е производител на стоки по смисъла на чл.69, ал.1, вр. ал.4 от ЗЗП,
тъй като не произвеждала продуктите, предназначени за потребление. Страницата .... била
личен блог във фейсбук, за да се показват изображения на декоративни свещи, рецепти за
десерти и фотография. Жалбоподателката признава, че е създала тази страница и твърди, че
декоративните свещи не били изработени с цел продажба или разпространение, а като
творческа изява. В жалбата се посочва, че П. не се занимавала професионално с
производство или разпространение на декоративни свещи, нито извършвала търговска
1
дейност с цел печалба. Жалбоподателката отрича да е излагала свещите за продан и оспорва
констатациите, че предлага за продажба опасни стоки. Не отоваряло на истината
твърдението, че стоките са от восък, тъй като свещите на П. били от парафин и стеарин и
нямали лесно отделими малки частици. Жалбоподателката оспорва и всякакви протоколи от
евентуално извършени лабораторни и други изследвания, на които не била присъствала и с
чийто резултати не била запозната. В жалбата се посочва, че от наказаното лице не са
изземвани продукти, нито доброволно са предоставяни такива за изследване. Твърди се, че
няма доказателства да са изследвани продукти, произведени от П., още по-малко
„произведени” или „предлагани” на 06.03.2020г. Недопустимо било наказващият орган да
презумира, че свещите, които твърди, че П. предлага на фейсбук страницата си на
06.03.2020г. са идентични или подобни на продуктите, иззети от трето лице в предходен
период. Оспорва се свещите, иззети при проверка в гр. Русе на 21.02.2020г. да са същите,
които жалбоподателката е изпратила на Юлияна Г. на 10.02.2020г. В жалбата се оспорва и
това П. да предлага за продажба свещи във фейсбук страницата „Sugar Candles“, тъй като на
страницата нямало оферти, опции за покупка, ценоразпис и пр. Нямало и доказателства за
водени от П. разговори, чатове или друга кореспонденция за цени на посочената дата в Акта
и НП. Според жалбоподателката за направените от нея незначителен брой свещички за
лична употреба и за споделяне с други любители на това хоби не е нужно удостоверяване на
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно чл.72 от
ЗЗП, тъй като жалбоподателката не била производител на стоки по смисъла на закона. По-
нататък в жалбата се посочва, че наказващият орган в нарушение на процедурата по ЗАНН е
описал казус от 21.02.2020г. /за който срокът за съставяне на Акт е изтекъл/, споменал
преглед в интернет на 06.03.2020г., използвал е доказателства и описанието от 10.02.2020г.
и „сглобил” две нарушения. Твърди се, че не е спазен 3-месечният срок за съставяне на
АУАН. Според жалбоподателката на нея й се вменявало нарушение от гр. Русе от месец
февруари. По отношение на нарушението по чл.69 от ЗЗП се посочва, че за него категорично
се изисква осъществяване на търговска дейност, а в НП не бил посочен този елемент от
фактическия състав, което се квалифицира от жалбоподателката като незаконосъобразно и
нарушаващо правата й. На следващо место в жалбата се посочва, че свещите били предадени
само на възрастни хора с цел декорация. Продуктите може визуално да наподобяват
лакомства, но на разстояние по-малко от метър и при допир приликата изчезвала. Оспорва
се и компетентността на лицето, подписало НП и се твърди че е упълномощено в нарушение
на закона. Иска се съдът да приеме, че направените от П. свещи не са причинили вреда
никому, на 22.05.2020г. страницата е деактивирана и жалбоподателката вече не споделяла
във фейсбук своето хоби. Ако съдът приеме, че е извършено нарушение, се иска да се
отчете, че това е пъвото нарушение на П., извършено поради незнание, не е умишлено или с
цел печалба и никой не бил засегнат. Поради това, а и доколкото санкцията е прекомерна, а
жалбоподателката е преустановила дейността си, се иска СРС да приеме, че е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Пред СРС – 10 състав жълбоподателката П. се явява лично и с упълномощен
2
защитник. В съдебно заседание на 26.01.2021г. Р.П. и адв. Д. заявяват, че поддържат
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 19.04.2021г. жалбоподателката се явява
с адв. Борисов, който моли съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения.
Посочва се, че от разпита на свидетелите се установило, че жалбоподателката не е
изработила свещите с цел продажба, а е упражнявала хоби и е споделяла достиженията си
във фейсбук страницата. Изрично адв. Борисов заявява, че няма искания за разноски.
Жалбоподателката Р. Г. П. посочва, че поддържа казаното от адвоката й и няма какво
да допълни.
Въззиваемата страна (Комисия за защита на потребителите) се представлява пред
СРС – 10 състав от юрк. ...., който в съдебно заседание на 26.01.2021г. заявява, че оспорва
жалбата, а по време на съдебните прения на 19.04.2021г. моли СРС да отхвърли жалбата
като неоснователна. Според юрк. .... по делото е доказано, че наказаното лице е предлагало
свещи във формата на храна, които са били опасни за здравето на децата с оглед
обстоятелството, че не отговарят на БДС EN 711 за безопасност на играчките. В тази връзка
процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на показанията на св. ...,
който потвърдил, че П. е произвеждала свещи във вид на храна и ... е получил такава свещ
във вид на кексче. По отношение на изложените в жалбата аргументи юрк. .... счита, че те са
неоснователни предвид Декларацията от търговеца, закупил продукти от П., Приемо-
предавателния протокол за получаване на тези продукти от търговеца, последващ Приемо-
предавателен протокол, с който търговецът е върнал тези продукти на П. след извършване на
проверката от Комисията за защита на потребителите. Определя се като неоснователно
твърдението на жалбоподателката, че не е продавала тези продукти, а е било хоби. В тази
връзка юрк. .... посочва Декларацията на търговеца „...“ ЕООД, както и извършената въз
основа на тази Декларация проверка от служители на КЗП на страницата ...., при която се
установило, че в кореспонденция с жалбоподателката са били посочени конкретни цени за
изработка на свещите и че доставката ще се извърши с куриерска фирма. Обръща се
внимание, че в хода на проверката, когато П. е била запозната с констатациите на КЗП, не е
отрекла да продава тези свещи и да администрира страницата ...., а в жалбата си дори
заявява, че преустановила тази си дейност и е закрила въпросната фейсбук страница. Това за
юрк. .... са безспорни доказателства, че П. е продавала свещите, които, не отговаряли на
конкретен стандарт. Поради това е била ангажирана нейната административно-
наказателната отговорност, защото е продавала свещите и защото същите не са били
тествани преди да бъдат пуснати на пазара. Според юрк. .... не е налице маловажен случай,
независимо, че нарушението е извършено от физическо лице, тъй като се касае за живота и
здравето на потребителите. С тези аргументи се иска СРС да потвърди изцяло
Наказателното постановление с наложените с него санкции от КЗП по отношение на П..
С молба вх. № 9005540/15.09.2020г. юрк. .... моли за присъждане на разноски за
процесуално представителство съгласно списък, приложен на лист 122 от делото.
3
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
В Комисия за защита на потребителите, Главна дирекция „Контрол на пазара” – гр.
София постъпила Докладна записка от Директора на КЗП – Регионална дирекция (РД) – гр.
Русе с изх. № Р-01-110 от 25.02.2020г. относно извършена проверка в търговски обект в гр.
Русе, където били открити свещи, имитиращи храни с различни форми - мъфини, френски
макарони, пасти, тарталети и други, от които били взети проби. При документалната
проверка търговецът от гр. Русе предоставил на проверяващите го лица Приемо-
предавателен протокол между него и Р. Г. П., както и товарителницата, с която търговецът
от гр. Русе е получил стоките чрез куриер и декларация, че ги е закупил от фейсбук
страницата .....
По повод на този сигнал на 06.03.2020г. свидетелите К. и П. /служители на КЗП/
извършили проверка в град София на фейсбук страницата .... и установили, че там са
публикувани снимки на свещи с декорации, имитиращи мъфини, кексчета, пастички,
френски макарони с глазура, плодове, захарни пръчици и пр. Чрез бутона „съобщение“ св.
К. оправила /през служебния си фейсбук профил/ запитване на фейсбук страницата .... и
получила отговор, че свещите се изработват за 2-3 дни, били указани цените на свещите и
информация, че доставката се извършва чрез куриери на „СПИДИ“ или „ЕКОНТ“. На
проверяваната фейсбук страница било посочено името на Р.П. и нейн телефон. За
проверката на фейсбук страницата .... бил съставен Констативен протокол № К-2656080 от
06.03.2020г., към който били приложени снимки на установените при проверката продукти,
предлагани за продажба, каква и снимки на кореспонденцията между П. и св. К..
Проверката продължила по документи. С писмо била изискана от куриерска фирма
„ЕКОНТ” товарителницата, с която въпросните свещи били изпратени и така св. К.
разбрала, че свещите, намерени в гр. Русе се били изпратени от Р. Г. П. на 10.02.2020г. .
К. се свързала с П. по телефона, обяснила какъв е поводът на обаждането и насрочила
дата, на която П. да се яви КЗП за съставяне на протокол. В присъствието на Р.П. и св. Г., св.
К. съставила Констативен протокол № К-2656082 от 22.05.2020г. Тогава на П. били връчени
Констативните протоколи от 06.03.2020г. и от 22.05.2020г.
С Констативен протокол № К-2656082 от 22.05.2020г. проверяващите от КЗП
изискали от П. да представи на 27.05.2020г. документи за произход на свещите с форма на
храна, справка за произведени и реализирани количества, документи, удостоверяващи
извършени дейности съгласно чл.72 от ЗЗП за изпитване съгласно стандарт БДС EN 71-1,
както и документи за лицето или Дружеството, извършващо търговска дейност през фейсбук
страницата ..... В същия Констативен протокол било дадено и предписание да не се
предлагат за продажба свещи – имитация на храни до издаване на Заповед на Председателя
на КЗП.
4
На 27.05.2020г. Р.П. не предоставила документи за безопасност на стоките, а
единствено представила пред св. К. от КЗП документ – информация относно това какво
съдържа фейсбук страницата ...., как се научила да прави свещите и какви курсове се
предлагат в тази връзка. За това бил съставен Протокол за проверка на документи № К –
080920 от 27.05.2020г. към Констативни протоколи № К-2656080/06.03.2020г. и № К-
2656082/22.05.2020г.
Въз основа на иззетите от гр. Русе проби /мостри/, които били предоставени на
свидетелите П. и К., се установило, че малките декоративни елементи на свещите се отделят
лесно и падат, а ако бъдат погълнати от малко дете може да има задавяне или задушаване.
Във връзка с така осъществената проверка и констатациите от нея св. В.К. (в
присъствието на св. Е.Г. и Таня Патрикова като свидетели при съставяне и връчване на
Акта) съставила срещу Р. Г. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ К – 040172 от 27.05.2020г. за нарушения по чл.69, ал.1 от ЗЗП и по чл.72 от ЗЗП. Актът
бил връчен на П. лично и срещу подпис на дата 27.05.2020г.
Р.П. изискала и получила с Приемо – предавателен протокол от 02.06.2020г.
декоративните свещи, които била продала на проверявания търговец от гр. Русе.
Въз основа на цитирания по-горе Акт и при същата фактическа обстановка, като
описаната в него, срещу Р. Г. П. е издадено атакуваното Наказателно постановление № К-
040172 от 10.07.2020г., с което Гл. Директор на Главна Дирекция „Контрол на пазара” при
КЗП е санкционирал жалбоподателката на основание чл.211, вр. чл.69, ал.1 от ЗЗП с глоба в
размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.69, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.212,
вр. чл.72 от ЗЗП, за нарушение по чл.72 от ЗЗП - с глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева.
С писмо с изх. № Ц-03-4735/04.08.2020г. това Наказателно постановление е
изпратено по пощата на Р. Г. П. и видно от известието за доставяне на лист 28 от делото е
получено от П. на 14.08.2020г., след което НП е обжалвано с жалба, входирана в КЗП на
20.08.2020г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелите К., П., Г. и ..., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от
НПК : Акт № К – 040172 от 27.05.2020г.; Приемо – предавателен протокол от 02.06.2020г.;
снимка на търсачката на фейсбук по критерий .... към 19.08.2020г.; извадки от фейсбук
страницата .... (лист 15-18 и лист 64-100 от делото); писмо от КЗП до Р.П. с изх. № Ц-03-
4735 от 04.08.2020г. и известие за доставянето му; Протокол за проверка на документи № К
– 080920 от 27.05.2020г. към Констативни протоколи № К – 2656082/22.05.2020г. и № К-
2656080/06.03.2020г.; Констативен протокол № К-2656080 от 06.03.2020г.; отговор от
ЕКОНТ на запитване на КЗП с приложени товарителница, електронни изявления за прием на
пратка от подател и от получател, електронно изявление за изплащане на наложен платеж и
5
клиентски картон на Р.П. (лист 52-59 от делото); Констативен протокол № К – 2656082 от
22.05.2020г.; Докладна записка от Директора на КЗП – РД Русе от 25.02.2020г. с приложени
Протокол за проверка на документи № К – 0124258 от 25.02.2020г. към Констативен
протокол № К – 2694809/21.02.2020г., Приемателно – предавателен протокол от
10.02.2020г., документ от ЕКОНТ, Констативен протокол № К-2694809/21.02.2020г.,
Протокол за вземане на проби № К-2694809/21.02.2020г. и Заповеди на Председателя на
КЗП с № 601 от 10.07.2019г. и с № 407 ЛС от 22.04.2015г.
По делото има представена информация от Р.П. с приложени към нея снимки (лист
34-46 от делото, съвпадащи със снимките на лист 19 от делото). Съдът счита, че по същество
тази информация представлява писмено становище на жалбоподателката, което, наред с
възражението на Пръваното срещу Акт № К – 040172 от 27.05.2020г. (лист 29-31 от делото)
не следва да се кредитират, тъй като тяхното съдържание представлява правно становище на
жалбоподателката /което по същността си не е доказателство, а юридически и житейски
доводи/. Поради тези съображения съдът не подлага на доказателствен анализ съдържанието
на тези /изходящи от П./ документи и снимки, още повече, че не е предмет на доказване
дали има и други подобни страници във фейсбук и какво се предлага с тях.
Съдът остави извън относимата по делото доказателствена съвкупност и съответно не
кредитира приложения по делото Трудов договор № 872/2012г. между „Банка ДСК” ЕАД и
Р. Г. П., тъй като приема този документ за неотносим към предмета на доказване по
настоящото дело. Ирелевантно за спора е дали и с кого има трудово правоотношение
жалбоподателката. Поради това СРС не счита, че следва да се обсъжда този трудов договор.
По делото е представена и декларация от Юлияна Г., както и снимки от проверявания
обект в гр. Русе (лист 105 и лист 112 – 117 от делото). Те също не следва да се кредитират от
настоящия съдебен състав, тъй като декларацията съдържа свидетелски показания, дадени в
писмен вид, което ги прави негодни да се приемат като гласни доказателства , а снимките
касаят друга проверка (в обект, находящ се в гр. Русе), а не проверката на фейсбук
страницата ..... Поради това СРС не кредитира тук посочените документи.
Останалите документи от проверката в гр. Русе, а именно Докладната записка от
Директора на КЗП – РД Русе от 25.02.2020г., Протокола за проверка на документи № К –
0124258 от 25.02.2020г. към Констативен протокол № К – 2694809/21.02.2020г.,
Приемателно – предавателния протокол от 10.02.2020г., документа от ЕКОНТ на лист 107 от
делото, Констативния протокол с № К-2694809/21.02.2020г. и Протокола за вземане на
проби № К-2694809/21.02.2020г. следва да се кредитират единствено доколкото
представляват писмени документи, които са обективно съществуващи и намират опора в
показанията на свидетелите П., К. и Г. относно повода за започване на проверката на
фейсбук страницата ...., както и защото се потвърждават от документите от ЕКОНТ на лист
52-59 от делото относно това, че управителят на проверявания търговец в гр. Русе е именно
получателят на изпратените от Р.П. свещи. Приложените по делото отговор на ЕКОНТ
6
относно запитване на КЗП и съпровождащите го товарителница, електронни изявления за
прием на пратка от подател и от получател, електронно изявление за изплащане на наложен
платеж и клиентски картон на Р.П. са обективни и достоврени писмени доказателства.
Поради това СРС ги кредитира и установява по безспорен начин, че в началото на февруари
2020 година жалбоподателката П. е изпратила на Юлияна Г. от гр. Русе пратка по ЕКОНТ с
наложен платеж на стойност 130 лева. От документите от ЕКОНТ на лист 107 и лист 52-59
от делото и от Протокола за проверка на документи № К – 0124258 от 25.02.2020г. към
Констативен протокол № К – 2694809/21.02.2020г., Приемателно – предавателния протокол
от 10.02.2020г., Констативния протокол с № К-2694809/21.02.2020г. и Протокола за вземане
на проби № К-2694809/21.02.2020г., а също и с оглед показанията на свидетелите П., К. и Г.,
СРС – 10 състав формира извод, че в хода на проверката на търговския обект в гр. Русе са
били открити свещи, имитиращи храни с различни форми - мъфини, френски макарони,
гофрети, парче торта и други, закупени от фейсбук страницата ...., изпратени от Р.П. и
доставени чрез ЕКОНТ, от които са взети проби. Именно от тези доказателства и най-вече от
документите от ЕКОНТ на лист 53, 55 и 58 от делото се опровергава твърдението на
жалбоподателката, че не е продавала декоративните свещи. Дали П. се е занимавала
професионално или не с производство и разпространение на декоративните свещи е без
значение за предмета на доказване по делото. Важното е, че кредитираните по-горе
доказателства установяват по безспорен начин, че по същество тя е извършвала търговска
дейност – изработвала е и е изпращала с ЕКОНТ или СПИДИ въпросните срещу срещу
заплащане. За да достигне до този извъд съдът кредитира и извадките от фейсбук страницата
.... (лист 15-18 и лист 64-100 от делото), тъй като те са информативни, относими и намират
опора в останалите доказателства и най-вече в показанията на свидетелите П., К. и Г..
Поради това съдът се доверява на извадките от фейсбук страницата .... (лист 15-18 и лист 64-
100 от делото) и приема, че на тази фейсбук страница са се предлагали срещу пари свещи
във формата на пастички, макарони и пр., с уточнението, че са необходими 2-3 дни да
стегнат свещите и че се изпращат със СПИДИ или ЕКОНТ. Също така от лист 84 от делото,
както и от показанията на св. К. и св. П., се доказва, че на въпросната фейсбук страница е
посочено името на Р.П.. Тук е моментът съдът да посочи, че обсъжданите по-горе
доказателства определят като достоверни показанията на св. ..., че П. е изработвала свещите,
поради което в тази част само СРС се доверява на тези свидетелски показания. От тях, както
и от останалите гласни доказателства и съвкупната им преценка с кредитираните тук
писмени доказателства, СРС приема, че е безусловно опровергано твърдението на
жалбоподателката, че тя не била производител на свещите и че същите не били
предназначени за потребление. Именно доколкото и според свидетелските показания на К. и
П., и според извадката от страницата .... на лист 84-87 от делото следва, че
жалбоподателяката е изработвала и предлагала за продан свещи във формата на храна, а не
само да ги е показвала на снимки и да ги е изработвала като хоби, СРС прие, че не следва да
кредитира онази част от показанията на св. ..., в която той твърди, че жалбоподателката не е
продавала свещите и че само им показвала снимките като хоби. В тази част думите на
Данаил ... се опровергават от кредитираната по-горе доказателствена маса, звучат
7
предубедено и вътрешно противоречиво, което означава, че обслужват защитната версия на
П.. От разказа на този сведетел не става ясно от къде той знае, че жалбоподателката не е
продавала свещите и че само ги е показвала на сайта си. Едновременно ... твърди, че П. не е
продавала свещите и че той нямал информация жалбоподателката да е продавала свещите,
което за настоящия съдебен състав означава, че св. ... влиза в противоречие сам със себе си.
По този начин СРС счита, че с показанията на Данаил ... не се доказва, че П. не е
извършвала търговска дейност с въпросните свещи, а само, че св. ... няма знание за
извършването на подобна дейност. Обстоятелството, че на фейсбук страницата .... не е
имало оферти, опции за покупка, ценоразпис и пр. също не опровергава извода на съда,
базиран на доказателствата по делото, че П. е изработвала и предлагала за продан тези
свещи, вкл. и на служител от КЗП в чат - разговор, онагледен на лист 85-87 от делото и
доказан с показанията на свидетелите, разпитани от СРС – 10 състав на 26.01.2021г. Именно
поради това съдът не приема за достоверно твърдението на жалбоподателката, че свещите й
са били предназначени само за лична употреба. Доказаните по делото обстоятелства, че П. е
изпратила свещи на Юлияна Г. от гр. Русе срещу сумата от 130 лева по несъмнен начин
оборва тази теза на жалбоподателката. Именно заради това СРС счита, че релевираните в
жалбата доводи за личен блог, хоби и липса на търговска дейност с тези свещи обслужват
единствено защитната позиция на П..
Приложените по делото писмо от КЗП до Р.П. с изх. № Ц-03-4735 от 04.08.2020г. и
известие за доставянето му, както и Констативен протокол № К-2656080 от 06.03.2020г.,
Констативен протокол № К – 2656082 от 22.05.2020г. и Протокол за проверка на документи
№ К – 080920 от 27.05.2020г. към Констативни протоколи № К – 2656082/22.05.2020г. и №
К-2656080/06.03.2020г., доколкото са еднопосочни, непротиворечиви, достоверни и
обективни, а освен това намират и своето логично потвърждение, както помежду си, така и
в гласните доказателства, следва да се кредитират от съда.
Като изхождащи от държавен орган, приложените по делото Заповеди на
Председателя на КЗП разполагат с доказателствена сила за посочените в тях факти, поради
което СРС кредитира. Въз основа на Заповед № 407 ЛС от 22.04.2015г. на Председателя на
КЗП и по аргумент от чл.233, ал.1 от ЗЗП съдът приема, че конкретният Акт е съставен от
оправомощено за това лице. Въз основа на Заповед № 601 от 10.07.2019г. на Председателя
на КЗП и на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП този съдебен състав счита, че и Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а възраженията на
жалбоподателката за противното са неоснователни.
Приемо – предавателният протокол от 02.06.2020г. и снимката на търсачката на
фейсбук по критерий .... от 19.08.2020г. следват във времето момента на съставяне на Акта
от 27.05.2020г. Поради това съдът счита, че тези документи нямат отношение към
фактическия състав на нарушението, но се явяват относими към поведението на П. след като
й е бил съставен Акт. Доколкото тези доказателства са обективни и не се опровергават от
други, събрани по делото, доказателства, съдът ги кредитира и приема, че към 19.08.2020г.
8
(датата, посочена на снимката на лист 14 от делото) П. е деактивирала страницата ...., а след
съставянето на Акта, на 02.06.2020г. е изтеглила свещите си от търговския обект в гр. Русе.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите К., Г. и П., тъй като те взаимно
се подкрепят и същевременно намират опора в кредитираните по-горе писмени
доказателства. Разказът и на трите свидетелки се характеризира като последователен,
подреден, достоверен и непредубеден. Поради това съдът дава вяра изцяло на тези гласни
доказателства.
Доколкото кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства потвърждават
констатациите от Акт № К – 040172 от 27.05.2020г., съдът кредитира и това писмено
доказателство.
От съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства съдът прие за
безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка. Доколкото
доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, в преобладаващата си част
е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на изложените по-горе мотиви относно приложените по делото Заповеди
на Председателя на КЗП съдът установи, че Актът и НП изхождат от компетентни лица.
В хода на извършената служебна проверка СРС установи, че Актът е съставен при
спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Нарушението е
извършено на 06.03.2020г., Актът е съставен на 27.05.2020г., а Наказателното
постановление е издадено на 10.07.2020г. Поради това съдът приема, че са спазени
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
След съпоставка между съдържанието на Акта и Наказателното постановление съдът
установи, че в двата акта са посочени едни и същи правни норми като нарушени, както и
една и съща фактическа обстановка. Налице е съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушенията. Спазени са изискванията на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Нарушенията са достатъчно пълно и ясно описани. Посочена е дата и място на
извършване; подробно е описано всяко едно от двете нарушения с думи. Поради това
следва, че административно – наказателното обвинение е ясно.
9
Неоснователно в жалбата се твърди, на П. били наложени две наказания за едно
деяние. Ясно в Акта и НП е посочено, че първото нарушение е по чл.69, ал.1 от ЗЗП и се
състои в това, че П. /в качеството си на производител/ е предлагала за продажба опасни
стоки - свещи, които по своята форма, цвят, външен вид и размери наподобяват храни.
Второто нарушение, вменено на П. е по чл.72 от ЗЗП и се състои в това, че тя е предлагала
за продажба свещите – без документи, удостоверяващи извършени дейности по оценяване и
удостоверяване съответствието на стоките с изискванията за безопасност доколкото не е
представила документ, удостоверяващ съответствието на стоките с изискванията на
стандарт БДС EN 71-1. При нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП изпълнителното деяние се
състои в предлагането на опасни стоки, докато за състава на чл.72 от ЗЗП е важно, че се
предлагат стоки без да е извършвана дейност по оценяване и удостоверяване на
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност, т.е. при първото
нарушение е от значение дали стоката е практически /де факто/ опасна, а при второто,
вменено на П., нарушение е важно дали документално стоката отговаря или не на
стандартите за безопасност.
В Акта и НП ясно е посочено, че вменените на П. нарушения са извършени на
06.03.2020г. Поради това не отговаря на истината твърдението от жалбата, че не бил спазен
3-месечният срок за съставяне на АУАН, още повече, че в случая нарушенията и
нарушителят са установени не в момента на водене на кореспонденцията със ...., а както
тогава, така и след това до 27.05.2020г., когато П. не е представила на служителите от КЗП
изисканите й с Констативен протокол № К-2656082 от 22.05.2020г. документи за произход
на свещите с форма на храна, документи, удостоверяващи извършени дейности съгласно
чл.72 от ЗЗП за изпитване съгласно стандарт БДС EN 71-1, както и документи за лицето или
Дружеството, извършващо търговска дейност през фейсбук страницата .....
Не е вярно, че на П. й било вменено нарушение от гр. Русе от месец февруари. Ако се
прочете внимателно Актът и НП ще се установи, че факти от проверката от гр. Русе са
посочени във връзка с това защо е извършена проверката на фейсбук страницата ...., без
обаче да се твърди, че П. е предлагала свещите си в гр. Русе, респ. там да е осъществила
процесните нарушения. Изрично е посочено, че мястото на извършване на двете нарушения,
вменени на П., е в гр. София.
По отношение на нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП жалбоподателката възразява, че
в НП не бил посочен като елемент от фактическия състав на нарушението осъществяването
на търговска дейност. Вярно е, че в НП не е използван изразът „търговска дейност”, но
доколкото е посочено, че изпълнителното деяние е „предлага за продажба” и това е същото
като използваното в чл.69, ал.1 от ЗЗП „предлага на потребителите”, СРС счита, че и това
възражение от жалбата не е основателно.
В хода на служебната проверка съдът констатира, че при описанието на първото
нарушение в НП, за разлика от Акта, не е конкретизирана алинеята на чл.69 от ЗЗП.
10
Доколкото, обаче, това конкретизиране е сторено с диспозитива на точка 1 от Наказателното
постановление, съдът приема, че от цялото съдържание на НП следва, че първото
нарушение, вменено на П., е именно по чл.69, ал.1 от ЗЗП, който текст фигурира и в Акта.
Поради всичко изложено по-горе съдът прие, че в случая в хода на административно
– наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до реално ограничаване на правото на защита на Р. Г. П., поради което не са налице
предпоставките за отмяна на НП на формално основание и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
По отношение на нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП :
Според чл.69 от ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са
длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги. По смисъла на чл.69,
ал.1 от ЗЗП производител е всяко лице, установено на територията на Европейския съюз или
на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което
е произвело или преработило стоката или което се представя за производител като поставя
върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак, или представител на
производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз
или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейския съюз или в
държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и
всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да
окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката. По смисъла на чл.69, ал.1
от ЗЗП „стока” е продукт на трудовата дейност, който е предназначен за потребление или
при нормално предвидими условия може да бъде използван от потребителя, дори и да не е
предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска
дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане или безвъзмездно и дали е нов,
използван или обновен.
От кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства следва, че процесните
свещи са изработени по такъв начин, че визуално приличат на мъфини, кексчета, пастички,
френски макарони с плодове, захарни пръчици отгоре и т.н. Установено е, че се изработват
за 2-3 дни и по естеството си са предназначени за украса (по думите на св. ...), както и за
използването им като свещ. Поради това СРС счита, че тези свещи отговарят на понятието
„стока” по смисъла на чл.69, ал.4 от ЗЗП като продукт на трудова дейност, предназначен за
потребление, който се доставя и предлага срещу заплащане. От показанията на свидетелите
К. и П., както и от извадката от страницата .... (лист 84-87 от делото) сe доказва, че
жалбоподателката е изработвала и предлагала за продан свещи във формата на храна. За
това, че свещите са се предлагали на потребители срещу пари и са били изпращани по
ЕКОНТ, т.е. стоката е била предлагана срещу заплащане и е била доставяна с куриер, данни
се съдържат и в документите, предоставени на КЗП от ЕКОНТ (лист 52-59 от делото), както
11
и в документите от КЗП – РД Русе (лист 101-104, лист 106-111 от делото). От тези писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че именно жалбоподателката П. е
изпращала свещи на Юлияна Г. от гр. Русе на стойност 130 лева. Заплащането на 130 лева за
свещи, при единична цена на стокато около и под 10 лева иде да покаже, че в случая става
въпрос за търговия с този продукт.
От показанията на св.... се установява, че именно П. е изработвала свещите. От
показанията на свидетелите К. и П., както и от извадката от страницата .... (лист 84-87 от
делото) следва, че на проверяваната фейсбук страница е фигурирало името на Р.П.. Самата
жалбоподателката признава, че тя е създала страницата ..... Поради това СРС приема като
единствено възможен изводът, че П. е изработвала и предлагала чрез фейсбук страницата си
.... процесните свещи, т.е. тя се явява „производител” на свещите по смисъла на чл.69, ал.2
от ЗЗП.
Нещо повече : в обхвата на чл.69 от ЗЗП попадат и онези продукти, които при
нормално предвидими условия могат да бъдат използвани от потребителя, дори и да не са
предназначени за него. В конкретния случай става въпрос за свещи, визуално приличащи по
форма, размери, цветове и украса на френски макарони, пастички, мъшини и т.н. Именно
поради това и доколкото приличат на сладки неща, предпочитани не само от възрастните
потребители, но и от малките деца, е нормално да се предвиди, че тези свещи, имитиращи
храни, лесно могат да бъдат объркани от потребителите, че са храните, които имитират, т.е.
свещите могат да достигнат до потребители, за които не са предназначени, каквито се явяват
малките деца. Въз основа показанията на свидетелите П. и К., СРС приема за доказано, че
малките декоративни елементи на въпросните свещи се отделят лесно и падат, поради
което, ако бъдат погълнати от малко дете, може да има задавяне или задушаване. Именно от
тук съдът прави извод, че въпросните свещи се явяват опасна стока, чието производство и
продажба е забранено според чл.3, ал.1, вр. §1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
Наредбата за стоките, имитиращи храни.
Доколкото в настоящия казус се установи по несъмнен начин, че П. е изработвала и
продалава стоки, които с оглед външния вид, размера, цветовете, формата и използваната
украса имитират кексчета, мъфини, френски макарови и пр. и попадат в понятието „стоки,
имитиращи храни”, които са забранени за производство, продажба, внос и износ поради
това, че могат да бъдат взети за храни и в тази връзка представляват опасност за здравето и
безопасността на потребителите, СРС приема, че от обективна страна се доказа
извършването на нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП от страна на жалбоподателката.
Предвид факта, че на 06.03.2020г. тя е предложила за продажба въпросните свещи на св. К.
чрез фейсбук страницата ...., то на тази дата следва да се приеме, че е реализиран и съставът
на това нарушение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че свещите били предадени само на
възрастни хора с цел декорация, тъй като от факта, че П. е изпратила на клиента си в гр.
12
Русе свещи за 130 лева не може да се потвърди версията й, че винаги и всякога свещите са
били предавани само на възрастни хора. А и освен това в Наредбата за стоките, имитиращи
храни не се прави разлика дали потребителят е пълнолетен или не, както и от какво
разстояние се наблюдава продуктът. Поради това е неоснователно и другото твърдение от
жалбата, че свещите, макар визуално да наподобявали лакомства, приликата изчезвала на
разстояние по-малко от метър и при допир.
От изложеното по-горе следва, че за преценката дали стоката е имитираща храна и от
там дали е опасна и забранена за производство и търговия е как изглежда, а не от какви
продукти е съставена. Поради това е без значение дали въпросните свещи са изработени от
восък, парафин, стеарин или нещо други. Важното е, че не са храна, не са съставени от
продукти, които могат да се консумират, а същевременно могат да бъдат взети за храни и да
застрашат здравето и безопасността на потребителите. От гледна точка на чл.3, ал.1, вр. §1
от ДР на Наредбата за стоките, имитиращи храни е без значение дали свещите, иззети от
обекта в гр. Русе са били изследвани и какви са резултатите, поради което, а и доколкото
проверката в гр. Русе, не е предмет на настоящото произнасяне на съда, не се явява
доказателствено необходимо да се установява дали П. е присъствала на въпросната проверка
в гр. Русе, респ. дали е запозната с резултатите от нея. На база събраните и кредитирани по-
горе доказателства следва, че предложените за продажба на 06.03.2020г. свещи са същите
като продадените в началото на февруари 2020г. свещи на клиент от гр. Русе. Поради
всичко това следва, че аргументите на П., изложени в жалбата й, са неоснователни и целят
единствено да обслужат защитната й позиция, без да държат сметка на законовите
разпоредби, събраните по делото доказателства и житейската логика.
От субективна страна за нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП е важно да се посочи, че
щом П. е съзнавала, че изработва и предлага за продан свещи, които визуално приличат на
френски макарон, мъфин и пр., т.е. имитират храни, а същевременно незнанието на закона
не извинява никого, то следва да се приеме, че коментираното тук нарушение е било
извършено от П. при форма на вината пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала какво изработва
и продава, с какъв външен вид, а също и е целяла постигането на по-голяма прилика с
имитираната храна предвид използваните цветове, форми, размери, украси и пр.
Според чл.211 от ЗЗП за нарушение на чл.69, ал.1 от ЗЗП на виновните лица се налага
глоба в размер от 3000 до 20 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лева. В конкретния случай виновното лице
е Р.П.. Нарушението е извършено за първи път. След съставянето на Акт П. е деактивирала
фейсбук страницата .... и е изтеглила свещите си от търговския обект в гр. Русе. Тези
обстоятелства следва да се приемат като смекчаващи. Отегчаващи отговорността
обстоятелства няма. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите
отговорността обстоятелства следва на П. да бъде наложено административно наказание
„глоба” в рамките на законоустановения минимум, т.е. 3000 лева. Доколкото санкция в този
размер е наложена и с точка 1 от процесното НП – СРС прие, че в тази част следва да се
13
потвърди оспорваното Наказателно постановление.
По отношение на нарушението по чл.72 от ЗЗП :
Според чл.72, изр.1 от ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги,
предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и
удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за
безопасност.
Изложеното по-горе важи в пълна степен и тук, че Р.П. доказано се явява
производител на процесните стоки – свещи във формата на мъфини, френски макарони и пр.
Това означава, че П. се явяват и субект на нарушението по чл.72 от ЗПП. За
осъществяването му освен качеството на производител на стоките, е необходимо да се
докаже и че стоките са предложени за продан на потребителите (в случая на св. К. чрез
фейсбук страницата .... на 06.03.2020г.) преди или без да са извършени за тях дейности по
оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за
безопасност.
Доколкото с Констативен протокол № К-2656082/22.05.2020г. от П. са били изискани
документи, доказващи извършените дейности по чл.72 от ЗЗП, а именно да се представят
документи, удостоверяващи съответствието на свещите с изискванията за безопасност
съгласно т.8.2. и т.8.4. от Стандарт БДС EN 71-1, а видно от Протокол за проверка на
документи № К-080920 от 27.05.2020г. такива документи не са били предоставени от страна
на П. на проверяващите я лица, съдът приема, че нарушението по чл.72 от ЗЗП се явява
доказано от обективна страна. В тази връзка е важно да се посочи, че и от останалия
доказателствен материал, с оглед разпределението на доказателствената тежест между
страните, също не може да се направи извод, че П. е провела дейности по оценяване и
удостоверяване на съответствието на нейните свещи с нормативно установените изисквания
за безопасност, тъй като жалбоподателката не е ангажирала доказателства за това.
Доколкото процесните свещи са във форма на парче торта, френски макарон, мъфин и др.
подобни, а същевременно не са предназначени за ядене, то може да се приеме, че те са
продукти, използвани предимно за украса, т.е. „с друга цел”, за която могат да се ползват и
от деца и по-рядко (но не е невъзможно) да се ползват за игра от деца. Поради това може да
се счита, че тези свещи попадат в обхвата на чл.2, ал.1 от Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на играчките, което означава, че те следва да са
произведени съгласно изискванията на Стандарт БДС EN 71-1 и оценяването, респ.
удостоверяването на съответствието на свещите с нормативно установените изисквания за
безопасност да включва и това дали въпросните свещи отговарят на Стандарт БДС EN 71-1,
в каквато връзка е и обвинението срещу Р.П. в точка 2 от АУАН и НП.
От субективна страна СРС е на мнение, че П. е реализирала и това нарушение
виновно. От една страна тя е съзнавала, че произвежда тези свещи, че те приличат на храна,
че са предназначени за украса и така могат да попаднат включително и у деца.
14
Същевременно П. е била длъжна да предвиди, че тези свещи изглеждат примамливо за
децата и че те могат да ги използват и за игра, а също и да тръгнат да ги ядат – предвид
външния им вид, формата, размерите, цветовете и пр. Като е започнала да ги продава
(предлага във фейсбук страницата си ....) П. е следвало преди това да направи необходимите
действия за оценка дали продуктите й съответстват на Стандарт БДС EN 711 и като не е
сторила това, то следва да се приеме, че тя е реализирала деянието по чл.72 от ЗЗП не само
от обективна, но и от субективна страна.
Според чл.212 от ЗЗП производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и
услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно
установените изисквания за безопасност по чл.72 от ЗЗП, се наказва с глоба в размер от 3000
до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена
санкция от 5000 до 10 000 лева. И тук важат същите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както за нарушението по чл.69, ал.1 от ЗЗП. Поради това и
предвид съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства
следва на Р.П. за нарушението по чл.72 от ЗЗП да бъде наложена „глоба” в размер на
законоустановения минимум - 3000 лева, т.е. толкова, колкото е определил и
административно – наказващият орган в точка 2 от оспореното Наказателно постановление.
Поради това СРС следва да потвърди и тази част от процесното НП.
В случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Не без значение е и фактът, че П. е реализирала два състава на
административни нарушения по ЗЗП и че като е продала свещи на клиент в гр. Русе в
началото на февруари 2020г. е реализирала и други две административни нарушения /от
същия вид като процесните/, за които не е била ангажирана административната й
отговорност, поради което това обстоятелство следва да се отчете при преценката на
обществената опасност на деянието и дееца. Освен това съставите на чл.69, ал.1 от ЗЗП и на
чл.72 от ЗЗП не изискват да са настъпили вредни последици, поради което отсъствието на
такива не следва да се отчита при преценката на обществената опасност на деянията, тъй
като законодателят е придвидил, че с факта на самото им реализиране е настъпила
обществената опасност за съответните административни нарушения и без да е необходимо
да има вредни последици. Поради това и в предвид аргументите на юрк. ...., че нарушенията
са от значение за живота, здравето и безопасността на потребителите, СРС счита, че в
конкретния случай е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, а жалбата на Р.П.
следва да се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С молба вх. № 9005540 от 15.09.2020г. (лист 3 от делото) юрк. .... е помолил съда да
присъди разноски за процесуално представителство на въззиваемата страна. С оглед изхода
на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН в настоящото производство
15
въззиваемата страна има право на разноски по реда на АПК, тъй като е била защитавана от
юрисконсулт. В случаи, в които страната е била защитавана от юрисконсулт, а не от
адвокат, в нейна полза следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда, а
не съобразно представен списък с разноски, на какъвто юрк. .... се позовава в молбата си от
15.09.2020г. Размерът на възнаграждението за юриконсулт не може да е по-голямо от
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. Според чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ следва да
е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може
да бъде от 80 до 120 лева. В случая по това дело е имало две заседания пред СРС – 10 състав
с участието на процесуален представител на КЗП. Според настоящия съдебен състав
процесният казус е с известна фактическа и правна сложност, голям обем от доказателства и
факти и две административни обвинения в едно НП. Поради това и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в максималния размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 120 /сто и двадесет/ лева. Според чл.63,
ал.5 от ЗАНН, когато страната е била защитавана от юрисконсулт, възнаграждението, което
й се дължи за юрисконсултска защита, се определя от съда. Поради това настоящият съдебен
състав счита, че не е обвързан с конкретното искане на юрк. .... и не следва
възнаграждението в полза на КЗП да се обвързва от списъка, приложен на лист 122 от
делото. Поради това за разликата над 120 лева до претендираните 150 лева за разноски за
процесуално представителство на КЗП пред СРС искането на юрк. .... следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-040172 от 10.07.2020г., издадено
от Гл. Директор на Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл.211, вр. чл.69, ал.1 от ЗЗП на Р. Г. П. е наложена
глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.69, ал.1 от ЗЗП, а на основание
чл.212, вр. чл.72 от ЗЗП, за нарушение на чл.72 от ЗЗП й е наложена глоба в размер на 3000
(три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „Красна поляна“ II
част, бл.36, ет.7, ап.20, да заплати на Комисията за защита на потребителите на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за запращането на правната помощ за направени
16
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 120 /сто и двадесет/
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. .... за присъждане на разноски в полза
на КЗП за разликата над 120 лева до претендираните 150 лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17