Определение по дело №1858/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V - 2379                                Година 2019, 03.12                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен  състав

На трети декември, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

                                                                                                                                                                                  

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 1858 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, вх.№35964/19.08.2019г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №2457/11.10.2019г., постановено по гр.д.№4784/2019г. по описа на Районен съд- Бургас

 С посоченото решение, Бургаският районен  съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 530.17лева-главница за допълнително трудово възнаграждение за 554 часа положен нощен труд, преизчислен на 79.22 часа извънреден труд за периода 02.04.2017-14.06.2019г., на основание служебно правоотношение между страните , по силата на което ищецът И.К. е заемал длъжността ,,мл.инспектор/старши полицай“ в Група ,,Летищна сигурност“ при ГПУ- Летище Бургас, и 56.45 лева- обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода 30.07.2017-13.06.2019г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба- 14.06.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен главния иск в частта му за горницата  над 530.17 лева до 1135 лева, акцесорен иск за забавено плащане на тази горница  от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата- за горницата му над 56.45 лева  до 102.70 лева.

Със същото решение, страните са осъдени да заплатят разноски, като Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса в размер на 280лв.

              С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.

Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане  на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който  при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като извънреден труд).

              Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно  време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

  Навеждат се доводи, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали  правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143).  

    Твърди се, че за останалата  част от процесния период, се прилагали  Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016  и  Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г.

     Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

    Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността  на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

    Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.  Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

             В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.

            Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови   ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Претендират се направените в производството пред двете инстанции  разноски.

              При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Иванова, на 16.10.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на  17.10.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

             Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца  на 12.11.2019г.

  В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от въззвиаемия – И.Д.К., ЕГН **********,, чрез адв.И.И.-***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

  Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

  Твърди, че условията и редът за изплащане  на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (12.04.2017г. до 14.06.2019г.,), се определяли от действащата тогава  Наредба№8121з-776/29.07.2016г..

   Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, което обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради  което се прилагала общата такава.

  Сочи, че съгласно заключението от  извършената съдебно- счетоводна експертиза,  въззиваемият имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден.

  Твърди, че за периода от 12.04.2017г. до 14.06.2019г. ищецът(въззвиаем)  положил общо 554 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизали на 633.22 часа., което от своя страна водело до 79.22 часа извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника(въззивник).    Посочва, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187,ал.6 от ЗМВР, вещото лице е констатирало, че общият размер на трудовото възнаграждение извънреден труд за 79.22 часа възлизал на сумата от 530.17 лева.    

   Навежда доводи и относно предявената акцесорна претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД,.

   Излага становище във връзка с посочената във въззивната жалба съдебна практика, като  счита, че последната била изключение, а не константна такава(още повече, че  част  решенията  не били влезли в сила).     

    Цитира съдебна практика, относима към процесния случай.

    Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се  разноски пред въззивната инстанция.

                Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

 С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             ВНАСЯ  в.гр.д.№1858/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 16.12.2019г.  от  09,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

             На страните да се връчи препис от настоящото определение.

             Определението е окончателно.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: