№ 3431
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110217119 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Н. Т., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № *** от 16.04.2024 г., издадено от началник
сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните
работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Т. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че транспортното произшествие не е настъпило
по вина на жалбоподателката, която е навлязла в кръстовището на зелен
сигнал на светофарната уредба. Сочи се, че другият участник в ПТП е имал
възможност да съобрази обстоятелството, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е в средата на пътното платно, но не го е сторил
и с поведението си е причинил ПТП. Претендира за отмяна на обжалваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. Т., редовно призована, се
явява и поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. Изразява писмено становище по
съществото на спора, а именно за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на атакуваното НП. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
1
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
На 26.03.2024 г. свидетелят К.К., заедно с колегата си Н.П., посетили
сигнал за ПТП на кръстовището образувано от бул. „Ботевградско шосе“ и ул.
„Витиня“. Направили оглед на местопроизшествието, като Н.П., на длъжност
„мл. автоконтрольор“ в ОПП-СДВР съставил протокол за настъпилото ПТП и
скица към него, като при съставянето му взел предвид попълнените писмени
декларации от участниците в ПТП, а именно Е. Н. Т. и Д. Ю. В..
На 26.03.2024 г. К.М.К., на длъжност „младши инспектор“ в ОПП
СДВР, съставил против жалбоподателя Е. Н. Т. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), серия АД № ***, в който приел за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП, като приел за
установени следните обстоятелства: „На 26.03.2024 г., в 17:25 часа, в гр.
София, бул. „Ботевградско шосе“, по ул. „Витиня“, от ул. „Иван Селимски“
към „Константин Фотинов“, в качеството си на водач на лек автомобил,
марка/модел „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД –
Клон София и на кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“, навлиза на
разрешен зелен сигнал, но поради невъзможност своевременно да се изтегли
от кръстовището, реализира ПТП с напречно преминаващия на разрешен
зелен сигнал от дясната й страна, лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателката, която в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направила писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН и при идентично възпроизвеждане на
фактическата обстановка, на 16.04.2024 г., Даниела Дескова – началник група
в ОПП-СДВР, е издала обжалваното НП № ***/16.04.2024 г., с което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Е. Т. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитания от съда свидетел К.К. (актосъставител) и
свидетеля Д. В. – участник в ПТП, както и от надлежно приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Кирилов, като намира
същите за последователно, непротиворечиво и логично структурирани. От тях
се установява, че той е актосъставител, както и това, че протокола за ПТП и
скицата към него са съставени по данни от участниците в ПТП, съдържащи се
в попълнените от тях писмени декларации, въз основа на които е възприета и
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В показанията си посочва, че
на мястото на произшествието другият участник в ПТП е съобщил, че ПТП е
настъпило, защото не е видял автомобила, управляван от Е. Т..
2
Обясненията на жалбоподателката Т., дадени непосредствено пред
съда са достоверни. Въз основа на тях се установява, че обстановката,
непосредствено преди да навлезе в кръстовището не е била необичайна, като
пред нея е имало само два автомобила, като не е имало индикации – подаден
светлинен сигнал от страна на тези други автомобили за това, че впоследствие
ще предприемат завой в ляво. Последното станало причина за забавяне на
жалбоподателката в кръстовището и обективна невъзможност за изтегляне на
управлявания от нея автомобил, тъй като тя трябвало да изчака завиващите на
ляво автомобили, които са се намирали пред нейния, за да има възможност да
продължи. Последното се подкрепя и от показанията на свидетеля В., които се
възприемат с доверие, с изключение на частта, в която свидетелят твърди, че
не е видял автомобила на жалбоподателката, когато е навлязъл в
кръстовището, тъй като не се установява да е имало обективна пречка за това.
Свидетелят е разчитал, че управляваният от жалбоподателката автомобил ще
се изтегли своевременно от района на кръстовището, но това не се е случило
поради непредвидени за самата Т. обстоятелства. От тези гласни
доказателствени средства се установява, че процесното кръстовище се
възприема като проблемно от участниците в движението по пътищата, поради
специфичното му регулиране, впоследствие от което зеленият светлинен
сигнал за навлизащите в кръстовището по ул. „Витиня“, от ул. „Иван
Селимски към ул. „Константин Фотинов“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство,
е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на правомощие си, съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица, в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. При съставяне на АУАН са
спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съобразено е и изискването
на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис. Съобразена е и нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и
тази на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като са описани всички фактически
обстоятелства, които обосновават съставомерност на извършеното
нарушение.
Разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП забранява навлизането в кръстовище
дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в
кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. Това означава, че от обективна страна
следва да се установи, че е бил подаден разрешаващ сигнал на светофара и че
3
в кръстовището е била създадена такава обстановка, при наличието на която
навлизането би довело до спиране в кръстовището или възпрепятстване на
напречното движение. По делото не се явява спорно обстоятелството, че
жалбоподателката Е. Т. е навлязла в кръстовището при разрешителен сигнал
на трисекционната светофарна уредба. Нейната административна отговорност
е била ангажирана за това, че е навлязла при такава обстановка, която я е
принудила да възпрепятства напречното движение. Именно това е и спорното
обстоятелство. По делото е разпитана жалбоподателката, която разяснява, че
пред нея е имало само две коли, респ. не се установява специфична и
необичайна обстановка в кръстовището, която да е била очевидна за
жалбоподателката, респ. да е била длъжна да съобрази поведението си с нея.
Напротив, според нейните обяснения, колите не са били с подадена светлинна
сигнализация, за да има възможността да прецени, че ще извършват завой в
ляво, респ. че ще трябва да ги изчака в самото кръстовище, предвид неговата
организация, за да има възможността да продължи движението си направо. С
оглед на установената фактическа обстановка, вкл. установената от
показанията на свидетелите специфична организация на движението в
процесното кръстовище, съдът приема, че извършеното нарушение от страна
на Е. Т. се явява недоказано, с оглед на това, че не може да се установи по
категоричен начин дали обстановката в кръстовището е била с такъв характер,
че да принуди жалбоподателката да възпрепятства напречно движещите се
МПС. При това положение, Д.ието, описано в АУАН и в НП се явява
недоказано, а това е основание за отмяна на обжалваното НП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. При този изход на спора право на разноски има
единствено жалбоподателката, която не е направила искане за присъждане на
разноски и липсват доказателства реално да е направила някакви разноски във
връзка с производството по делото. Ето защо разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д
от ЗАНН, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № *** от 16.04.2024 г.,
издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната
дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Е. Н.
Т., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 (двеста) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5