Решение по дело №10/2024 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 57
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Кирил Градев Стоянов
Дело: 20242000500010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Бургас, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. С.

Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело №
20242000500010 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на Н. Д. Д., ЕГН **********,
от гр.Бургас против Решение №1202/ 20.11.2023г., постановено от Окръжен
съд – Бургас по гр.д. №1329/23г. по описа на съда в частта, с която се
отхвърля претенцията на ищеца за обезщетение над уважения размер от 2000
лв. до пълния заявен от общо 33 000 лв. – за претърпени неимуществени
вреди вследствие образувано наказателно производство и наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Обжалваното решение се оспорва като
неправилно и необосновано.
Основното възражение е за неправилност на решението. Присъдения
размер на постига основната си цел – получаване на справедливо
обезщетение. Въззивникът оспорва изводите на окръжния съд, че към
момента на повдигане на процесното обвинение се констатира, че лицето е
било осъждано многократно – за престъпления против реда и общественото
спокойствие като по-голямата част от присъдите е изтърпяно наказание
„Лишаване от свобода“ и е направен и извода, че наложените наказания не са
имали почти никаква възпираща или възпитателна роля. Съдебното минало
характеризира ищеца като личност с повишен риск от извършване на
неправомерни действия, което според съда обуславя и по-нисък размер на
обезщетението в сравнение с лицата които са неосъждани и за първи път са
1
обект на наказателното преследване.
Тези изводи на съда се оспорват, като страната се позовава на
свидетелството за съдимост отпреди м.12.2016г. – Н. Д. не е осъждан, нито
срещу него са образувани наказателни производства за деяния от общ
характер. Т.е. – се сочи във въззивната жалба обратния извод – че Д. се е
поправил и превъзпитал – повече от 7 години не е имал противоправно
поведение. В подкрепа на това процесуалният представител се позовава на
показанията на разпитаните по делото свидетели – че ищецът е искал да си
подреди живота, да създаде дом и семейство, да има деца.
На следващо място се сочи, че в недостатъчна степен е преценен
факта, че на ищеца е повдигнато незаконосъобразно обвинение, което е
възприето от съда, но въпреки това то не е рефлектирало върху личността на
ищеца в насока на изключително висок емоционален и/или психически
дискомфорт. Този извод на първоинстанционния съд категорично се оспорва.
Обратното би означавало, че срещу едно лице независимо от съдебното му
минало може да бъдат повдигани незаконни обвинения, да бъде задържано
без основание, без да е извършвало престъпления.
По категоричен начин се оспорва оправдаването на едно задържане
като мярка за неотклонение и повдигането на обвинение със съдебното
минало на ищеца. Въпреки, че се сочи, че няма как да се докаже причинната
връзка между действията на прокуратурата и неблагоприятните за ищеца и
неговата приятелка последици в житейски семеен аспект, то твърдението за
настъпили негативни последици се поддържа и се претендира обезщетението
да обхване и този комплекс последици, тъй като желаните от ищеца семейни
планове са постигнати заради задържането и т.н. години след това.
Моли се за отмяна на отхвърлителната част на решението, като на
ищеца – въззивник Н. Д. се присъди обезщетение в размер на 25 000 лв. –
неимуществени вреди за мярката за неотклонение задържане под стража – за
периода от 24.12.2016 – до 10.05.2017г. ведно с лихвата върху сумата за три
години назад от предявяване на иска, както и сумата от 8000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществеи вреди за незаконното обвинение за
престъпление по чл.325 ал.5 вр. с ал.2 предл.1 вр. ал.1 , вр. с чл.29 б.“А“ и „Б“
от НК – продължило неоснователно дълго от 24.12.2016 до 06.02.2018г. ведно
с лихвата върху сумата за 3 години назад от предявяването на исковата
претенция.
Процесуалният представител на страната претендира отмяна на
решението в отхвърлителната му част и уважаване на претенцията изцяло
както е предявена.
Отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Прокуратурата
на Република България не е постъпил. Процесуалният представител пред съда
поддържа обжалваното решение, моли за потвърждаването му.
2
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното:
Съдебното производство е образувано по исковата молба с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на Н. Д. против Прокуратурата на
Република България. Претендира осъждането на Прокуратурата да му заплати
сумата от 33 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, причинени от незаконното обвинение в извършване на престъпление
по чл.325 ал.5 във вр. с ал.2 предл.1 вр. с ал.1 вр. чл.29 б. „а“ и „б“ от НК. За
престъплението е образувано ДП № 431 ЗМ-1328/2016г. на Първо РПУ пи ОД
на МВР – Бургас. Сочи се на първо място, че производството е продължило
необосновано дълго – за времето от 24.12.2016 – 06.02.2018г. и на следващо
място – наложена му е била мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
периода от 24.12.2016г. – до 10.05.2017г. Обезщетението се претендира ведно
със законната лихва за 3 – годишния период – 2019 – 2022 – 9900 лв., както и
същото акцесорно обезщетение начиная от подаване на исковата молба –
28.02.2022г. до окончателното изплащане на главницата. Ангажират се
доказателства, моли се за присъждане на разноски. Твърди се, че на
24.12.2016г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР за извършено
деяние по чл.325 от НК. Впоследствие с определение от 27.12.2016г. по
НЧХД №7275/2016г. е била определена мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която на 10.05.2017г. е била променена в „парична гаранция“. С
постановление на Районна прокуратура – Бургас от 06.02.2018, съответно –
влязло в сила на 14.02.2018г. наказателното производство по това ДП е било
прекратено. Съответно – сочи се, че обвиняемият е претърпял значителен
стрес и притеснения, понесъл е значителни неимуществени вреди като
последица от продължителното неоснователно повдигнатото обвинение и
наложената мярка - задържане. Тези обстоятелства са били медийно
отразени, станало известно на широк кръг от хора и уронили престижа на
ищеца.
От страна на Прокуратурата е постъпил отговор на исковата молба, с
която иска се оспорва по основание и размер, ангажирани са доказателства.
Първоинстанционният съд е събрал доказателства в това число и
гласни – показанията на свид. А. С. и Н. И.. Същите сочат, че Н. считал себе
си за невинен, особено след като го задържали бил много разстроен.
Действително е имал предходни осъждания, но искал да си подреди живота и
повече да няма неприятности.
Счетено е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на държавата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В настоящия случай е налице висящо
образувано наказателно производство, което е било прекратено от
прокуратурата с мотива, че деянието, което е било извършено от Н.Д. не е
престъпление. При това положение е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 от
3
ЗОДОВ. Това сочи, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било
незаконно поради което той има право на обезщетение за всички претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали тези вреди са виновно причинени от длъжностно лице. В
случая неимуществените вреди са логична последица от неоснователното
наказателно преследване. В процесния случай двамата свидетели еднозначно
сочат, че ищецът е преживял неимуществени вреди – изпитал е значителен
емоционален и психически дискомфорт - самото задържане, повдигнатото
обвинение, свеждането на тези моменти от живота му до знанието на много
хора.
По-нататък съдът изхожда от принципа на чл.52 от ЗЗД при
определяне на размера на обезщетението съгласно съдебната практика: на
първо място – продължителността на самото наказателно производство – от
24.12.2016 до 06.02.2018г., после – продължителността на търпене на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ – 4 месеца и 11 дни, която внася
доста интензивна намеса в личния живот на ищеца, ограничавайки свободата
му. На следващо място е отчетено обремененото съдебно минало на ищеца:
съобразно издаденото свидетелство – лицето е осъждано многократно за
престъпления против реда и общественото спокойствие, като голяма част от
присъдите за изтърпени ефективно наказания „лишаване от свобода“.
Направен е извода, че това наказание не е изиграло превъзпитаваща роля и
няма въздържащо въздействие върху ищеца. Така ищецът е охарактеризиран
като личност с повишен риск от извършване на неправомерни действия.
Поради това и е преценено, че обезщетението, което следва да бъде
присъдено е в по-нисък размер.
От друга страна няма доказателства за негативно въздействие върху
личностната и правна сфера на ищеца от наложените му мярка за
неотклонение и неправомерно повдигнато обвинение - прекратяване на
трудово правоотношение, влошаване на здравословно състояние и т.н.
Разгледано е възражението за дълъг срок на наказателното преследване: -
съдът е направил анализ на това възражение като обективно е преценил, че
висящността на обвинението от 1 г. и 2 месеца не е с прекалена
продължителност и е възприет като с нормална продължителност. Преценено
е, че компетентните органи не са бездействали – извършени са многобройни
процесуални действия и не е налице необосновано забавяне на
наказателното преследване. Поради това съдът е приел, че за репариране на
причинените на ищеца вреди се следва обезщетение в размер на 2000 лв., а
до размера от 33 000 лв. – неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Присъдени са и лихвите за забава за 3 – г. период преди подаване на исковата
молба. Съдът служебно е изчислил следващата се лихва – 608.88 лв. като
претенцията над този размер до претендираните 9900 лв. е отхвърлил като
4
недоказан и неоснователен.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на Н. Д. е
редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от
закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е
допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Спори се между страните по делото понесъл ли е въззивникът – ищец
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение в размер общо на
33 000 лв. поради повдигнатото му обвинение, което е било прекратено.
Въззивникът – ищец изразява недоволството си от частично присъдената сума
от 2000 лв. и отхвърлителното решение за останалата част. Иска присъждане
на пълната сума. Представителят на прокуратурата претендира
потвърждаване.
В решението на първоинстанционния съд е прието, че ищецът следва
да бъде обезщетен със сумата от 2000 лв. поради наличието на предходни
осъждания. Видно от приложената справка за съдимост /л.26 по делото на
ОС/ Н. Д. има предходни осъждания, начиная от 2005г. по девет пункта. В
случая е спорно доколко повдигнатото обвинение в процесния случай е
разстроил психиката на ищеца, не дотолкова ефекта на превъзпитание на
осъдителните присъди. Оплакванията са, че повдигнатото му обвинение и
задържането под стража са попречили на плановете му да създаде семейство,
да има дете и е бил разстроен от това. В случая се касае за наказателно
преследване продължило една година и два месеца, от които четири месеца
/от 24.12.2016г. до 06.02.2018г./ и 11 дни е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ /от 24.12.2016г. до 04.05.2017г./. Както и
първоинстанционният съд е отбелязал – продължителността на наказателното
преследване не се отличава с извънредна продължителност. От друга страна
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била за един значителен
период, през който въззивникът – ищец е търпял максимални ограничения на
личната свобода и права.
Присъдения размер от 2000 лв. съобразно преживените от ищеца
ограничения намира за занижен. Видно от показанията на свид. Наталия
Иванова /вж. л.270 по делото на ОС, живее на семейни начала с Н.Д./ по
конкретния случай от 2016г. той е бил повод за временната раздяла между нея
и Н.Д.. Тя отказала да ходи на свиждания след задържането. Заявява, че не му
вярвала на това което говорел, че е невинен, тъй като тази ситуация вече се
повтаряла за пореден път. Това довело до допълнително разстройство у него.
Събрали са се отново три месеца, след като е бил освободен от задържането
под стража. През 2021г. вече имат и родено дете. Свидетелката сочи, че преди
5
задържането също са обитавали едно домакинство като тогава Н. не е
работел. Понастоящем имат бизнес.
Настоящият съдебен състав намира, че от една страна Н. Д. е
претърпял неимуществени вреди вследствие повдигнатото обвинение и
задържането под стража. Това е довело до конфликт с близкия до него човек,
до макар и временен разрив в отношенията им, както и провал в плановете за
съвместния им живот. От друга страна видно от справката за съдимост
обективно се установява, че Н. Д. е лице, което от години проявява уклон
към извършването на престъпни деяния, осъъждан е нееднократно, също така
бил е задържан, търпял е наказание лишаване от свобода. Това води до
извода, че преживяното от него не може да се приравнява на
преживяванията на неосъждано лице, с интензитета на стреса който би
изпитал някой, който за първи път понася това. Поради това като намира
присъденото обезщетение за занижено настоящият съдебен състав намира, че
глобално то следва да бъде определено по размер при превес на факторите ,
които водят до неговото занижаване най- вече изхождайки от данните на
справката за съдимост. Завишаването следва да бъде сторено със сумата от
3000 лв. – или общо на сумата от 5 000 лв.
При това съдът намира жалбата на Д. за частично основателна.
Решението в отхвърлителната му част следва да бъде отменено над уважения
от първоинстанционния съд размер от 2000 лв. и ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати допълнително сумата от 3000 лв. на ищеца –
въззивник. До претендирания размер от 33 000 лв. отхвърлителната част
следва да бъде потвърдена. Следва да бъде присъдена сума и по акцесорния
иск за забавено плащане – законната лихва за съответния период – от
28.02.2019г . – до 27.02.2022г., който в случая възлиза /служебно изчислен/
на 913.40 лв.
Мотивиран от горното, Апелативният съд – Бургас

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1202 от 20.11.2023г., постановено по гр.д. №
1329/2023. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Н. Д. Д. против Прокуратурата на Република България за
размера над уважения от 2000 лв. до размера от 5 000 /пет хиляди/ лв. и в
частта за законна лихва за забава за периода от 27.02.2019 – до 27.02.2022г.
върху главницата от 3000 лв. като вместо отменената част, постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и
адрес на управление – гр.София на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да
6
заплати на Н. Д. Д., от гр.Бургас, ЕГН **********, сумата в размер на 3000
/три хиляди/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неправомерно повдигнато обвинение по наказателно производство ,
прекратено с постановление от 06.02.2018г. и наложена мярка за
неотклонение „ задържане по стража“ за периода 24.12.2016 – 10.05.2017г. и
сумата от 913.40 /деветстотин и тринадесет лв. и 40 ст./ представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3000
лв., както и законната лихва, начиная от подаване на исковата молба –
28.02.2022г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1202 от 20.11.2023г., постановено по
гр.д.№ 1329/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас в останалата част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.





Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7