Р Е Ш Е Н И Е
№…...........
гр.Плевен, 06,03,2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският
районен съд, девети граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №6693 по описа на
съда за 2013 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е постъпила искова молба от Т.М.Ш., ЕГН **********,
съдебен адрес *** Константинов №23, адв.М.М., против “****” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.**** №27, представлявано от управителя
****. В молбата се твърди, че за периода 03,12,2008 г. – 28,10,2011 г. ищецът
работил при ответника, като последният не изплащал изцяло дължимото ТВ, и след
прекратяване на договора му била издадена справка за неизплатени ТВ в размер на
4 670,00 лева. Твърди се, че след прекратяване на договора ответникът му
изплатил част от сумата, но останали дължими 3 720,00 лева. Сочи се, че
ищецът не е ползвал и платен годишен отпуск, поради което ответникът му дължи и
800,00 лева за неизползван платен годишен отпуск. В заключение моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 720,00 лева,
представляваща неизплатена част от ТВ за периода 03,12,2008 г. – 28,10,2011 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ИМ до
окончателното изплащане, както и на основание чл.224, ал.1 от КТ да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за периода 03,12,2008 г. – 28,10,2011 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ИМ до
окончателното изплащане. Ищеца претендира и направените деловодни разноски. В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца навежда доводи, че
исковете са основателни и следва да се уважат. В съдебно заседание е допуснато
изменение на исковата претенция по чл.224, ал.1 от ГПК като същата се счита за
предявена в размер на 885,71 лева.
В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил отговор от
ответника. Същият не се представлява в съдебно заседание за което е редовно
призован.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Видно от представената заповед за
прекратяване на ТПО, същото е прекратено по взаимно съгласие, считано от
28,10,2011 г.
От заключението на ВЛ по изготвената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода на действие на
трудовия договор на ищеца с ответника е следвало да бъдат начислени брутни суми
в размер на 10 726,09 лева, а обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск е в размер на 885,71 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.242 от КТ
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява
възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на
работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в
предвидените срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му
заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от Кодекса
разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение
между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово
възнаграждение. Изплащането на уговореното трудово възнаграждение е не само
задължение на работодателя по чл.128 вр. чл.270 от КТ, но и гарантирано от
закона право на работника да го получи в пълен размер /арг. чл.242 от КТ/, като
основен източник на средства за издръжка. В конкретния случай безспорно е между
страните, че са били във валидни трудовоправни отношения, по силата на които
ищеца е изпълнявал задължението си да престира труд. ВЛ е установило размер на
начислено брутно ТВ в размер на 10 726,09 лева. Доколкото обаче ВЛ не е
посетило счетоводството на ответника, тъй като същият е отсъствал от посочения
адрес, съдът счита, че искът по чл.242 от КТ следва да бъде уважен в посочения
от ищеца размер от 3 720,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на исковата претенция /06,12,2013 г./ до окончателното изплащане
на сумата.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ
Налице са условията по чл.224, ал.1 от КТ за
пораждане правото на ищеца за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и към датата на уволнението
той е имал 60 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 03,12,2008 г. –
28,10,2011 г. видно от заключението на ВЛ, което е изчислило размера на
обезщетението на 885,71 лева. Доколкото ответника не е установил плащане на
процесното обезщетение, то искът се явява основателен в този размер, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06,12,2013 г. - датата на предявяване
на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е претендирал заплащането на деловодни
разноски в размер на 310,00 лева за адвокатско възнаграждение, което искане с
оглед изхода на спора следва да бъде уважено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 198,80 лева /148,80
лева за първия иск и 50,00 лева за втория иск/, както и депозит за ВЛ в размер
на 80,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.242 от КТ “****” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.**** №27, представлявано
от управителя ****, да заплати на Т.М.Ш.,
ЕГН **********, сумата от 3 720,00
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 03,12,2008
г. – 28,10,2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06,12,2013
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ “****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.**** №27,
представлявано от управителя ****,
да заплати на Т.М.Ш., ЕГН
**********, сумата от 885,71 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за 60 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 03,12,2008 г. – 28,10,2011 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06,12,2013 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК “****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.**** №27,
представлявано от управителя ****,
да заплати на Т.М.Ш., ЕГН
**********, сумата от 310,00 лева направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от “****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.**** №27,
представлявано от управителя ****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 444,42 лева, както и 80,00 лева за вещо лице.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: